чл. 20а ЗЗД

1/при наличието на изричен диспозитив и мотиви в първоинстанционното решение и в решението за поправката му /необжалвано/, в които изрично са посочени обектите, за които се допуска делба, в частност обект с №**** и обект с №****, допустимо ли е съдът да приема, че обект имот с №**** не съществува, тъй като е заснет заедно с трафопоста, доколкото в необжалваното допълнително решение, квадратурата на трафопоста е извадена от квадратурата на обекта, за който се допуска делба и съдът изрично е допуснал делба и за същия обект ****; 2/ допустимо ли е съдът, след като допуска делба за обект **** да заявява в мотивите си, че такъв обект не съществува, защото е част от друг обект - ****, за който също и отделно е допуснал делба; 3/ при подписване на договорите за разпределение на ползването между всички съделители, следва ли да се приеме, че те са изразили съгласие разделянето на владението на всеки от тях да се осъществява съобразно посоченото в договорите; 4/ представлява ли извършването на преустройство от всички съделители, разделящо обекта с трайни прегради, налични към момента и заснети като такива с кадастралната карта, разпределяне на владението между всички съсобственици /фактическа делба/; 5/ при липса на нормативни изисквания за наличие на сервизни помещения към всеки един от новосъздадените обекти-магазини и разделянето на различните обекти с гипсокартон, което разделяне съществува повече от двадесет години, притежават ли всички магазини характеристиките да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост; 6/ доколкото изискването е да е налице годен самостоятелен обект за придобиване на правото на собственост по давност, необходимо ли е да е налице това изискване и по отношение на обектите, за които не е упражнено позоваване на придобиването им по давност; 7/ изискването да е налице годен самостоятелен обект за придобиване на правото на собственост по давност трябва ли да е налице спрямо всички новообразувани обекти; 8/ следвало ли е съда при формиране на вътрешното си убеждение по спора да обсъди всички релевантни за спора обстоятелства и доказателства - гласните и писмените доказателства, както и заключенията на вещите лица в тяхната съвкупност и изрично да посочи откъде, според него, произтича неяснотата кога е извършено разделянето обекта на делба на различни магазини и съответно кога е започнало владението поотделно за всеки един от тях; 9/ длъжен ли е съдът, след като на практика не кредитира напълно непротиворечивите показания на всички групи разпитани свидетели по делото, изрично да изложи мотиви в противоречие със съдържанието на кои други доказателства - писмени и заключения на вещи лица, също неоспорени, се опровергава тяхното съдържание; 10/ съществуват ли съществени противоречия между съдържанието на доказателствата по делото относно факта на разделяне на ползването на имота и осъществяваното разделно владение между съсобствениците, съществуващо и до сега, длъжен ли е съдът изрично да ги посочи и в резултат да мотивира защо кредитира някои от тях. По тези въпроси касаторите изтъкват противоречие с практика на ВКС, която прилагат, както и се позовават на очевидна неправилност.