Чл. 201. (1) При съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота.
За предпоставките за придобиване по давност по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 19, ал. 6 ЗУТ на реална част от урегулиран поземлен имот, който е предназначен за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване; необходимо ли е да е изработен ПУП, който да докаже наличието на горните законови изисквания или преценката се прави по действащия план.
Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотът, предмет на делбата, е поделяем, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, съответно допустимо ли е имотът да бъде изнесен на публична продан като неподеляем, без да е изяснен въпроса относно неговата поделяемост. Има ли задължение въззивният съд служебно да назначи експертиза за поделяемостта на имота, при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имота, когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд?
Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, необходимо ли е за тяхното обособяване в самостоятелни дялове да бъде изготвен инвестиционен проект?
Когато е една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, които могат да бъдат разпределени в самостоятелни дялове, длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, която да установи пазарната стойност на всеки един от тези обекти поотделно?
във втората фаза е бил за поделяемостта на дворното место. Според единичната и тройната СТЕ, дворното место е неподеляемо, защото жилищната сграда е разположена на регулационната линия, построена е в режим на свободно, а не свързано застрояване и не може да се образуват два УПИ с нормативно необходимото лице към улицата. Изискването на ЗУТ за минимален размер на лице на УПИ към улица, дори след намаляване с 1/5, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗУТ, т. е. до размер 12,80 метра не може да се спази, тъй като разстоянието между западната фасада на жилищната сграда и западната регулационна линия на парцела е около 13 метра, но при евентуално разделяне на парцела следва да се осигури разстояние от поне три метра от западната фасада на сградата до новопредвидената странична регулация /защото съществуващата сграда е построена в режим на свободно застрояване, а не свързано/, т. е. общото лице на новообразувания парцел към улицата /западно от сградата/ следва да е поне 15,80 метра, каквото лице в конкретния случай няма. Такова разстояние не е налице и от източната фасада на сградата до източната странична регулационна линия. Затова е прието, че становището на главния архитект на Община Етро поле по чл. 201, ал. 1 ЗУТ на л. 190 по делото е необосновано, а парцелът е неподеляем. Тъй като допуснатите до делба имоти са два при двама съделители, предвид дяловете на всеки от тях и установеното, всеки от тях кой имот е стопанисвал, съдът ги е разпределил по чл. 353 ГПК. и е постановил уравнение на дяловете в пари, съгласно нормата на чл. 69, ал. 2 ЗН. РС е съобразил това, че е налице невъзможност за теглене на жребий, дефинирана в т. 5 ППВС №7/1973 г. – „когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни“ и че в този случай не се съставя разделителен протокол, според постановеното в същия тълкувателен акт. Съобразено е и приетото в ТР №2/2021 г. на ОСГК на ВКС относно това, че за разпределение по чл. 353 ГПК не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение и разясненията в мотивите, че тази норма не изисква изразено съгласие от съделителите за начина на разпределение.
Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотът, предмет на делбата, е поделяем, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, съответно допустимо ли е имотът да бъде изнесен на публична продан като неподеляем, без да е изяснен въпроса относно неговата поделяемост. Има ли задължение въззивният съд служебно да назначи експертиза за поделяемостта на имота, при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имота, когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд?
Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, необходимо ли е за тяхното обособяване в самостоятелни дялове да бъде изготвен инвестиционен проект?
Когато е една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, които могат да бъдат разпределени в самостоятелни дялове, длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, която да установи пазарната стойност на всеки един от тези обекти поотделно?
След като съдът е приел, че поземлен имот е неурегулиран, но е в урбанизирана територия, то следвало ли е да приложи процедурата по чл. 201, ал. 1 ЗУТ?
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
След като съдът е приел, че ПИ е неурегулиран, но е в урбанизирана територия, то следвало ли е да приложи процедурата по чл. 201, ал. 1 ЗУТ?
По какви критерии се определя дали поземлен имот е земеделски или урбанизиран по своя характер с оглед това дали при преценка реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл. 72 ЗН и ЗСПЗЗ?
обстоятелства, отчитайки и извършените от тази съделителка подобрения, които в по- голямата си част са предназначени да обслужват сградата и попадат в единия от дяловете. Затова не може да се приеме, че съдът се е отклонил от указанията, дадени в ППВС №7/73 г.