Закон за собствеността

AJAX progress indicator
Търсене: (изчистване)
  • чл. 6 ЗС
    Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г.) Собствеността на държавата и на общините е публична и частна.

    [Редакция към ДВ, бр. 77/1991 г.]
    Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.; бр. 77 от 1991 г.) Държавна собственост е имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя придобива. Общинска собственост е имуществото:
    1. предоставено със закон в собственост на общините или включено в уставния фонд на общинските фирми;
    2. придобито със средства от общинския бюджет или със средства по извънбюджетна сметка на общината;
    3. изградено с доброволен труд и парични средства на населението;
    4. придобито със заеми, получени и изплащани от общината;
    5. подарено или завещано на общинския съвет или отделните селища;
    6. възстановено чрез реституция;
    7. преотстъпено безвъзмездно от държавата;
    8. прехвърлено в собственост на общините съгласно преходните разпоредби на този закон.

    [Редакция към ДВ, бр. 31/1990 г.]
    Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините придобиват. Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик.

    [Редакция към ДВ, бр. 19/1985 г.]
    Чл. 6. Държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.
  • чл. 6, ал. 2 ЗС
    Чл. 6. [...] Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик.
  • чл. 13 ЗС
    Чл. 13. (отм., бр. 33 от 1996 г.)
    [Редакция ДВ 77/1991]
    Чл. 13. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г.; бр. 87 от 1974 г.; изм., бр. 19 от 1985 г.; бр. 14 от 1988 г.; бр. 31 от 1990 г.) Замяна на държавен, съответно общински недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на имотите.
    (Нова - ДВ, бр. 91 от 1988 г.) Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато е предоставен на трудов колектив в стопанска организация - с разрешение на колективния орган на управление.
    (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 91 от 1988 г.) Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател.
  • чл. 13, ал. 2 ЗС
    Чл. 13. (отм., бр. 33 от 1996 г.)
    [Редакция ДВ 77/1991]
    Чл. 13. [...] Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато е предоставен на трудов колектив в стопанска организация - с разрешение на колективния орган на управление.
  • чл. 15 ЗС
    Отменен [Редакция към ДВ 77/1991]
    Чл. 15. (Изм. - ДВ., бр. 12 от 1958 г.; бр. 87 от 1974 г.; доп., бр. 14 от 1988 г.; изм., бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл. 13.
    (Доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Право на собственост и право на строеж на жилищна и вилна сграда може да се отстъпва върху държавна или общинска земя, включена в строителните граници на населените места.
    Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята.
    (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Право на собственост и право на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва по цени, определени с тарифа от Министерския съвет. То може да се отстъпва безвъзмездно в случай и при условия, определени от Министерския съвет.
    (Нова ал. 5 - ДВ, бр. 14 от 1988 г.; изм., бр. 31 от 1990 г.) Заедно с правото на строеж юридическите лица заплащат и всички разходи по отчуждаване и разчистване на терените, както и припадащите се разходи за изграждане на социалната и техническата инфраструктура и за укрепване на терените от абразия, свлачища и засипване на галерии.
  • чл. 15, ал. 1 ЗС
    Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. изв. 12 от 1958 г., бр. 87 от 1974 г., доп., бр. 14 от 1988 г., изм. и доп., бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 33 от 1996 г.)
    Редакция към ДВ 77/1991:
    Чл. 15. (Изм. - ДВ., бр. 12 от 1958 г.; бр. 87 от 1974 г.; доп., бр. 14 от 1988 г.; изм., бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл. 13.
  • чл. 15, ал. 3 ЗС
    Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. изв. 12 от 1958 г., бр. 87 от 1974 г., доп., бр. 14 от 1988 г., изм. и доп., бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 33 от 1996 г.)
    Редакция към ДВ 77/1991:
    Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята.
  • чл. 18 ЗС
    Чл. 18. Договорите, с които се извършват придобиването и разпореждането с имоти - частна държавна или общинска собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота. Нотариална форма не е необходима.
  • чл. 19 ЗС
    Чл. 19. Правото на собственост върху държавни и общински недвижими имоти може да се установява и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти.
  • чл. 29, ал. 1 ЗС
    Чл. 29. (Доп. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 31 от 1990 г., бр. 33 от 1996 г., изм., бр. 24 от 2007 г.) (1) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците-и при наследяване по закон.
  • чл. 29, ал. 2 ЗС
    Чл. 29. [...] (2) Граждани на държавите-членки на Европейския съюз, или на държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
  • чл. 29, ал. 3 ЗС
    Чл. 29. [...] (3) (изм. - ДВ, бр. 59 от 2000 г.) Юридически лица от държавите-членки на Европейския съюз, или от държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя по реда на ал. 2.
  • чл. 29, ал. 4 ЗС
    Чл. 29. [...] (4) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.
  • чл. 30 ЗС
    Чл. 30. (1) (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица.
    (2) Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
    (3) Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
  • чл. 30, ал. 2 ЗС
    Чл. 30. [...] (2) Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
  • чл. 30, ал. 3 ЗС
    Чл. 30. [...] (3) Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
  • чл. 30, ал. 3, предл. първо ЗС
    Чл. 30. [...] (3) Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
  • чл. 31 ЗС
    Чл. 31. (1) Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
    (2) Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
  • чл. 31, ал. 1 ЗС
    Чл. 31. (1) Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
  • чл. 31, ал. 2 ЗС
    Чл. 31. [...] (2) Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
  • чл. 32 ЗС
    Чл. 32. (1) Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. (2) Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
  • чл. 32, ал. 1 ЗС
    Чл. 32. (1) Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
  • чл. 32, ал. 2 ЗС
    Чл. 32. [...] (2) Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
  • чл. 33 ЗС
    Чл. 33. (1) Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
    (2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
    (3) Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
  • чл. 33, ал. 1 ЗС
    Чл. 33. (1) Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
  • чл. 33, ал. 2 ЗС
    Чл. 33. [...] (2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
  • чл. 33, ал. 3 ЗС
    Чл. 33. [...] (3) Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
  • чл. 34 ЗС
    Чл. 34. (1) Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
    (2) Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
    (3) Искът за делба не се погасява с давност.
  • чл. 34, ал. 2 ЗС
    Чл. 34. [...] (2) Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
  • чл. 34, ал. 3 ЗС
    Чл. 34. [...] (3) Искът за делба не се погасява с давност.
  • чл. 35, ал. 1 ЗС
    Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.
  • чл. 37 ЗС
    Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, общините и други юридически или физически лица.
  • чл. 38 ЗС
    Чл. 38. (1) При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
    (2) Може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
    (3) Общите части не може да се делят.
  • чл. 38, ал. 1 ЗС
    Чл. 38. (1) При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
  • чл. 38, ал. 2 ЗС
    Чл. 38. [...] (2) Може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
  • чл. 38, ал. 3 ЗС
    Чл. 38. [...] (3) Общите части не може да се делят.
  • чл. 39 ЗС
    Чл. 39. (1) Съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи.
    (2) По същия начин може да се раздели общата сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.
  • чл. 39, ал. 1 ЗС
    Чл. 39. (1) Съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи.
  • чл. 39, ал. 2 ЗС
    Чл. 39. [...] (2) По същия начин може да се раздели общата сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.
  • чл. 40 ЗС
    Чл. 40. (1) Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.
    (2) При надстрояване на сграда в етажна собственост собствениците на надстроените етажи или части от етажи придобиват, срещу заплащане, собствеността и върху всички общи части на сградата, включително и върху земята. Дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните помещения по време на завършването на строежа.
    (3) Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба.
  • чл. 40, ал. 1 ЗС
    Чл. 40. (1) Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.
  • чл. 41 ЗС
    Чл. 41. Всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.
  • чл. 40, ал. 3 ЗС
    Закон за собственосттаЧл. 40. [...] (3) Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба.
  • чл. 42 ЗС
    Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.; отм., бр. 57 от 2011 г.).

    [Редакция към ДВ, бр. 6/2009]
    Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител.

    [Редакция към ДВ, бр. 19/1985]
    Чл. 42. Управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител или управителен съвет.
  • чл. 43 ЗС
    Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.; отм., бр. 57 от 2011 г.).

    [Редакция към ДВ 6/2009]
    Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Общото събрание взема решение, ако в заседанието участвуват, лично или чрез представители, половината от собствениците.
    (2) В общото събрание участвуват с право на глас и наемателите при разрешаването на въпроси, които засягат техните имуществени интереси или вътрешния ред на сградата. В този случай общото събрание взема решение, ако присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да участвуват в събранието.
    (3) Ако при първото свикване не се явят нужното число лица, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и лица да се явят.
  • чл. 44 ЗС
    Чл. 44. (Отм. - ДВ 57/2011 г.)
    [Редакция към ДВ 32/12.04.2005]
    Чл. 44. (1) Общото събрание взема решение с мнозинство, което представлява повече от половината от присъствуващите собственици.
    (2) В случая на ал. 2 на предходния член общото събрание решава с мнозинство на гласовете на присъствуващите.
  • чл. 47 ЗС
    Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.; отм., бр. 57 от 2011 г.).
    Редакция към ДВ 6/2009:
    Чл. 47.(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Управителят съвет представлява собствениците при извършване на всички действия, включително воденето на дела, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. За действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, той представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Управителят представлява в процеса общо собствениците по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части.
    (3) Всеки собственик може да вземе лично участие в делото, по което управителят представлява собствениците.
  • чл. 50 ЗС
    Чл. 50. Собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените.
  • чл. 51 ЗС
    Чл. 51. Когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това.
  • чл. 53 ЗС
    Чл. 53. Ограниченията на собствеността с оглед на благоустройствени и здравни цели се уреждат с отделни закони.
  • чл. 55 ЗС
    Чл. 55. Вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
  • чл. 56 ЗС
    Чл. 56. (1) Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.
    (2) Ползувателят не може да отчуждава своето право.
  • чл. 57, ал. 4 ЗС
    Чл. 57. [...] (4) Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.
  • чл. 59 ЗС
    Чл. 59. (1) Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.
    (2) Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.
    (3) Правото на ползване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.
  • чл. 59, ал. 1 ЗС
    Чл. 59. (1) Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.
  • чл. 59, ал. 3 ЗС
    Чл. 59. [...] (3) Правото на ползване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.
  • чл. 60 ЗС
    Чл. 60. Сключените от ползувателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползуване се прекрати преди това.
  • чл. 62 ЗС
    Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 33 от 1996 г.) Относно правото на ползване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго.
  • чл. 63 ЗС
    Чл. 63. (1) Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.
    (2) Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
    (3) Собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба.
  • чл. 63, ал. 1 ЗС
    Чл. 63. (1) Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.
  • чл. 63, ал. 2 ЗС
    Чл. 63. [...] (2) Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
  • чл. 64 ЗС
    Чл. 64. Собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.
  • чл. 66 ЗС
    Чл. 66. (1) Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго.
    (3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята.
    (4) (нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Право на надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуваща сграда.
  • чл. 66, ал. 1 ЗС
    Чл. 66. (1) Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.
  • чл. 67 ЗС
    Чл. 67. (1) Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 91 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 33 от 1996 г.)
  • чл. 68 ЗС
    Чл. 68. (1) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
    (2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
  • чл. 68, ал. 1 ЗС
    Чл. 68. (1) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
  • чл. 68, ал. 2 ЗС
    Чл. 68. [...] (2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
  • чл. 69 ЗС
    Чл. 69. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
  • чл. 70 ЗС
    Чл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
    (2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
    (3) Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.
  • чл. 70, ал. 1 ЗС
    Чл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
  • чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС
    Чл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
  • чл. 70, ал. 2 ЗС
    Чл. 70. [...] (2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
  • чл. 70, ал. 3 ЗС
    Чл. 70. [...] (3) Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.
  • чл. 71 ЗС
    Чл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й.
  • чл. 72 ЗС
    Чл. 72. (1) Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.
    (2) Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. (3) До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.
  • чл. 72, ал. 1 ЗС
    Чл. 72. (1) Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.
  • чл. 72, ал. 3 ЗС
    Чл. 72. [...] (3) До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.
  • чл. 73 ЗС
    Чл. 73. (1) Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.
    (2) Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.
  • чл. 73, ал. 1 ЗС
    Чл. 73. (1) Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.
  • чл. 74 ЗС
    Чл. 74. (1) Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
    (2) Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.
  • чл. 74, ал. 2 ЗС
    Чл. 74. [...] (2) Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.
  • чл. 75 ЗС
    Чл. 75. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.
  • чл. 76 ЗС
    Чл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
  • чл. 77 ЗС
    Чл. 77. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
  • чл. 78 ЗС
    Чл. 78. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
  • чл. 78, ал. 1 ЗС
    Чл. 78. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
  • чл. 78, ал. 2 ЗС
    Чл. 78. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
  • чл. 79 ЗС
    Чл. 79. (1) Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
    (2) Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
  • чл. 79, ал. 1 ЗС
    Чл. 79. (1) Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
  • чл. 79, ал. 2 ЗС
    Чл. 79. [...] (2) Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
  • чл. 80, ал. 1 ЗС
    Чл. 80. (1) Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
  • чл. 81 ЗС
    Чл. 81. С изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва.
  • чл. 82 ЗС
    Чл. 82. Владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.
  • чл. 83 ЗС
    Чл. 83. Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
  • чл. 84 ЗС
    Чл. 84. Относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно и чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите.
  • чл. 86 ЗС
    Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.) Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.

    [Редакция към ДВ, бр. 31/1990 г.]
    Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.

    [Редакция към ДВ, бр. 19/1985 г.]
    Чл. 86. Не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.
  • чл. 92 ЗС
    Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
  • чл. 93 ЗС
    Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.
  • чл. 97 ЗС
    Чл. 97. Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.
  • чл. 98 ЗС
    Чл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.
  • чл. 99 ЗС
    Чл. 99. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.
  • чл. 100 ЗС
    Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Заявлението за отказ от правото на собственост по ал. 1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.
  • чл. 101 ЗС
    Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. изв. 12 от 1958 г., бр. 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 33 от 1996 г.) За особено важни нужди на държавата и общините, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, могат да се отчуждават имоти при условия и по ред, установени със закон, след предварително и равностойно обезщетение.
  • чл. 108 ЗС
    Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
  • чл. 109 ЗС
    Чл. 109. (1) Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
    (2) (отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)
  • чл. 109, ал. 1 ЗС
    Чл. 109. (1) Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
  • чл. 109а ЗС
    Чл. 109а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти.
  • чл. 110 ЗС
    Чл. 110. (1) Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.
    (2) Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.
  • чл. 111 ЗС
    Чл. 111. (1) Разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.
    (2) Относно всички други права се прилагат разпоредбите, които се отнасят до движимите вещи.
    (3) Разпоредбите в глави V - XI важат за всички видове собственост по чл. 2, доколкото не е постановено друго.
  • чл. 111, ал. 1 ЗС
    Чл. 111. (1) Разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.
  • чл. 112 ЗС
    Чл. 112. Вписват се:
    а) (доп. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 33 от 1996 г., доп., бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; доп., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;
    б) договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти;
    в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти;
    г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно-разпределителни протоколи относно такива имоти;
    д) молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя;
    е) договорите за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от една година;
    ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и
    з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви;
    и) (нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.
    к) (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване.
  • чл. 112, б. а ЗС
    Чл. 112. Вписват се: а) (доп. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 33 от 1996 г., доп., бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; доп., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;
  • чл. 112, б. к ЗС
    Чл. 112. Вписват се: [...] к) (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване.
  • чл. 112, б. з ЗС
    Чл. 112. Вписват се: [...] з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви;
  • чл. 113 ЗС
    Чл. 113. Актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.
  • чл. 114 ЗС
    Чл. 114. Трябва да бъдат вписани:
    а) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112.
    Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;
    б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
    Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и
    в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.
    На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.
  • чл. 114, ал. 1 ЗС
    Чл. 114. Трябва да бъдат вписани:
    а) (изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112. Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;
    б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот. Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и
    в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.
  • чл. 114, ал. 2 ЗС
    Чл. 114. [...] На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.
  • чл. 114, б. б, изр. 2 ЗС
    б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
    Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и
  • чл. 114, б. в ЗС
    Чл. 114. Трябва да бъдат вписани: [...]
    в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.
  • чл. 115 ЗС
    Чл. 115. (1) Влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по предходния член, се отбелязват по представен препис от решението.
    (2) В решението, в което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
    (3) Съдът не издава препис от решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, както и данъците и другите задължения на праводателя му към държавата.
    (4) Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.
  • чл. 115, ал. 1 ЗС
    Чл. 115. (1) Влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по предходния член, се отбелязват по представен препис от решението.
  • чл. 115, ал. 2 ЗС
    Чл. 115. [...] (2) В решението, в което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
  • чл. 115, ал. 4 ЗС
    Чл. 115. [...] (4) Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.
  • чл. 116 ЗС
    Чл. 116. Подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при вписването, се уреждат в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет.