Норма : чл. 108 ЗС

Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

1. „Допустим ли е искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД при условие, че ищецът може да осъществи правата си на друго правно основание – договорно, деликтно или чрез иск за защита на вещно право?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с т. 9 ППВС №1/1979 г. и решение №148/28.02.2006 г. по т. д. №703/2005 г. на ВКС, ІІ т. о., и 2. „Длъжен ли е съдът в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес да определи действителната правна квалификация на предявения иск и да се произнесе по всички посочени от ищеца основания за придобито право на собственост на имота, твърдени от него в обстоятелствената част на исковата молба?“, който счита, че е разрешен в противоречие с ППВС №1/1979 г..

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

С предявяване на иск за собственост относно поземления имот трансформира ли се в недобросъвестно владението върху сградата в имота, построена без уредено право на строеж? Заведеното от владелеца дело за заплащане на подобрения, състоящи се в изграждане на сграда в чуждия имот, представлява ли признание на правото на собственост на ответниците по иска върху тази сграда и опровергава ли намерението за своене на сградата от подобрителя? След успешно приключил спор за ревандикация на поземлен имот фактическата власт върху сградата в имота, за която се води иск по чл. 72 ЗС за заплащане на изграждането й като подобрение, представлява ли владение или е държане?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

1. Кой е надлежен ответник по иск за предаване на владение, когато ищецът знае за сключен договор за охрана на обекта, предмет на иска – лицето, сключило договора или следва да се имат предвид всички анекси към него. Ако следва да се имат предвид всички анекси, следва ли първоинстанционният съд да издаде исканото удостоверение, преди да връчи исковата молба за отговор, или от отговора на ответника следва да се предприемат действия за конституиране на надлежен ответник, в случай че титулярят по договора е сменен. Твърди се, че по формулираните въпроси няма съдебна практика; 2. За да намери приложение чл. 78, ал. 4 ГПК, следва ли да се вземе предвид, че процесуалното действие, предприето от ищеца – прекратяване на делото спрямо първоначалния ответник на основание чл. 228, ал. 2 ГПК, е настъпило във връзка с приложен документ с отговора на исковата молба; 3. Когато от приложения с отговора документ е видно, че първоначалният ответник е заменен от друго лице, то кой се явява надлежен ответник и в този случай дължат ли се разноски на първоначалния ответник. Сочи се противоречие с определение №626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. №275/2010 г., IV г. о.; 4. Дължат ли се разноски за последващите инстанции по реда на производство по частната жалба по чл. 248 ГПК, по който се навеждат твърдения за противоречие с определение №60297/26.07.2021 г. по ч. т. д. №266/2021 г., II т. о. Поддържа се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

на ищците – местена ли е оградата между двата имота, и има ли следи от старата ограда; къщата в имота на ищците имала ли е дренаж и премахнат ли е той; нарушена ли е и с колко бетоновата площадка до къщата на ищците; каква е точната квадратура и границите между старата и новата ограда; на ответниците – имало ли е към 2011 г. някаква ограда между двата имота и ако е имало такава, къде се е намирала; имало ли е към 2011 г. бетонна площадка на границата или до границата между двата имота; имало ли е към м. ноември 2016 г. ограда между двата имота и къде се е намирала тя; имало ли е към 2016 г. бетонна площадка на границата или до границата на двата имота; от коя година са приложените към делото снимки от платформата Гугъл мап; към момента на извършеното заснемане имало ли е бетонна площадка, каквато се твърди в исковата молба; сега съществуващата ограда законно ли е построена и съответства ли на издадените строителни книжа.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

по отношение на втората предпоставка за уважаване на реванцикационния иск- наличието на правно основание за всеки от ответниците да държи по един от тези имоти, въззивният съд е приел за установено, че всеки от ответниците държи недвижимия имот, предмет на иска по чл. 108 ЗС срещу него, като липсва правно основание за това държане. Изводът за осъществявана фактическа власт от ответниците по отделно спрямо тези два имота, е обоснован от въззивния съд с преценка на направените изявления по подадените от тях отговори на исковата молба, съответно от „Маями“ ЕООД, че това дружество е продължимо да държи продадените от него на ищеца имоти и след сключване на договора с н. а. №46, дело 191/14.07.2011 г., сред които и ап.5, поради неизпълнение задълженията на купувача по сключеното с него и др. лица, четиристранно споразумение от 13.07.2011 г., и съответно от „ВИП-74“ ООД, че това дружество държи процесните 50 кв. м. обособени като магазин за хран. стоки, по силата на договор за наем с ответника „Маями“ ЕООД сключен след сделката по н. а. №46, дело 191/14.07.2011 г. и след създаване на това дружество през м. септември 2017 г. Изводът си да приеме факта на държането за доказан, въззивният съд е обосновал и с установеното, че тези твърдения за държане на процесните имоти са направени от ответниците с отговорите им на исковата молба в подкрепа на защитните им възражения, че имат правно основание да държат имотите, включени са в доклада на съда по чл. 146 ГПК и са обусловили възложена доказателствената тежест на ответниците да докажат наличие на правно основание за тяхното държане.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

е от обуславящо значение за крайния изход на спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и сочената такава от касатора, тъй като при произнасянето си въззивният съд е съобразил фактите, имащи значение при преценката му за съществуването на предпоставките за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а те са наличието на неприключило производство по друго дело, образувано пред СРС, имащо значение за правилното решаване на спора по чл. 108 ЗС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №217 по гр. д.№761/2020 г. на ВКС, IV–то г. о.; решение №235 по гр. д.№513/2010 г. на ВКС, IV–то г. о.; решение №324 по гр. д. 1412/2009 г. на ВКС, IV–то г. о.; решение №306/30.12.2004 г. по гр. д.№1106/2003 г. на ВКС, II-ро г. о.; решение №1116/01.10.2008 г. по гр. д. 4876/2007 г. на ВКС, V–то г. о.; решение №57/02.03.2011 г. по гр. д.№1416/2010 г. на ВКС, III-то г. о.; решение №34/22.02.2012 г. по гр. д.№652/2011 г. на ВКС, II-ро г. о.; решение №37/29.032012г. по гр. д.№241/2011 г. на ВКС, I-во г. о. и решение №536/19.12.2012 г. по гр. д.№89/2012 г.