Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

AJAX progress indicator
Търсене: (изчистване)
  • чл. 1 ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на администрацията
    Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.; доп., бр. 98 от 2012 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
    (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.
  • чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на администрацията
    Чл. 1. (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
  • чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на администрацията
    Чл. 1. [...] (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.
  • чл. 2 ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на правозащитните органи
    Чл. 2. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; доп., бр. 17 от 2009 г.; изм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2012 г.; изм., бр. 7 от 2018 г.) (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
    1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията";
    2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
    3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
    4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или админис-тративното наказание бъде отменено;
    5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
    6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
    7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г.; изм., бр. 7 от 2018(...)
  • чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на правозащитните органи
    Чл. 2. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; доп., бр. 17 от 2009 г.; изм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2012 г.; изм., бр. 7 от 2018 г.) (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
    1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията";
    2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
    3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
    4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или админис-тративното наказание бъде отменено;
    5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
    6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
    7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
  • чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на правозащитните органи
    Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията";
  • чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. последно ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на правозащитните органи
    Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
    2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на правозащитните органи
    Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
    3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
  • чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на правозащитните органи Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...] 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
  • чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на правозащитните органи
    Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
    3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
  • чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на правозащитните органи
    Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
    6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
  • чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на правозащитните органи
    Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл.2 - изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: [...]
    7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
  • чл. 2а ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
    Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г.; изм., бр. 7 от 2018 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.
  • чл. 2б ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
    Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
    (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
    (3) Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.
  • чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ
    Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
    Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
  • чл. 4 ЗОДОВ
    Обезщетение, дължимо от държавата и общините
    Чл. 4. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
  • чл. 5 ЗОДОВ
    Освобождаване от отговорност
    Чл. 5. (1) Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
    (2) Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
  • чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ
    Освобождаване от отговорност
    Чл. 5. [...] (2) Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
  • чл. 6 ЗОДОВ
    Наследяване на правото на обезщетение
    Чл. 6. (1) При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения.
    (2) Когато наследниците на лице, наказателното производство срещу което е прекратено поради смъртта му, предявят иск за обезщетение за вреди, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление.
  • чл. 7 ЗОДОВ
    Предявяване на иска
    Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм., бр. 98 от 2012 г.) Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 , от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
  • чл. 8 ЗОДОВ
    Приложим закон
    Чл. 8. (Изм. - ДВ,, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм., бр. 98 от 2012 г.) Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1 може да се търси по този закон, а не по общия ред.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
    (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
  • чл. 9 ЗОДОВ
    Отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините
    Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; доп., бр. 98 от 2012 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения по чл. 1, ал. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; доп., бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.; изм., бр. 33 от 2006 г.; доп., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; доп., бр. 98 от 2012 г. ) Длъжностните лица по чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.
  • чл. 10 ЗОДОВ
    Производство пред съда
    Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.
    (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
    (3) (Нова. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
  • чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
    Производство пред съда
    Чл. 10. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) [...] (3) (Нова. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.