Закон за наследството

AJAX progress indicator
  • чл. 1 ЗН
    Чл. 1. Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.
  • чл. 2 ЗН
    Чл. 2. (1) Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:
    а) който не е заченат при откриване на наследството и
    б) който е роден неспособен да живее.
    (2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.
  • чл. 3 ЗН
    Чл. 3. Не може да наследява като недостоен:
    а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;
    б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
    в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.
  • чл. 5 ЗН
    Чл. 5. (1) Децата на починалия наследяват по равни части.
    (2) Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.
    (3) При осиновяване по чл. 102 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя.
  • чл. 5, ал. 1 ЗН
    Чл. 5. (1) Децата на починалия наследяват по равни части.
  • чл. 7 ЗН
    Чл. 7. Ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен, наследяват по равно най-близките от тях по степен.
  • чл. 8 ЗН
    Чл. 8. (1) Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.
    (2) Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета.
    (3) В случаите на предходните алинеи еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.
    (4) Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.
  • чл. 8, ал. 1 ЗН
    Чл. 8. (1) Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.
  • чл. 8, ал. 3 ЗН
    Чл. 8. [...] (3) В случаите на предходните алинеи еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.
  • чл. 8, ал. 4 ЗН
    Чл. 8. [...] (4) Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.
  • чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН
    Чл. 8. [...] (4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.
  • чл. 9 ЗН
    Чл. 9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
    (2) Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.
    (3) Ако няма други наследници по предходната алинея, съпругът получава цялото наследство.
  • чл. 9, ал. 1 ЗН
    Чл. 9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
  • чл. 9, ал. 2 ЗН
    Чл. 9. [...] (2) Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.
  • чл. 9, ал. 3 ЗН
    Чл. 9. [...] (3) Ако няма други наследници по предходната алинея, съпругът получава цялото наследство.
  • чл. 9а ЗН
    Чл. 9а. Когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.
  • чл. 10 ЗН
    Чл. 10. (1) Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.
    (2) Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци.
    (3) Наследяването в тези случаи става по коляно.
    (4) Заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия.
  • чл. 10, ал. 1 ЗН
    Чл. 10. (1) Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.
  • чл. 10, ал. 2 ЗН
    Чл. 10. [...] (2) Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци.
  • чл. 10, ал. 3 ЗН
    Чл. 10. [...] (3) Наследяването в тези случаи става по коляно.
  • чл. 11 ЗН
    Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

    [Редакция към ДВ, бр. 41/1949 г.]
    Чл. 11. Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството, или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата.
  • чл. 12, ал. 1 ЗН
    Чл. 12. (1) Наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - и земеделския инвентар на наследодателя.
  • чл. 12, ал. 2 ЗН
    Чл. 12. [..] (2) Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.
  • чл. 13 ЗН
    Чл. 13. Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
  • чл. 14 ЗН
    Чл. 14. (1) Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество.
    (2) Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част (чл. 29).
  • чл. 14, ал. 1 ЗН
    Чл. 14. (1) Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество.
  • чл. 16 ЗН
    Чл. 16. (1) Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.
    (2) Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
  • чл. 16, ал. 1 ЗН
    Чл. 16. (1) Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.
  • чл. 16, ал. 2 ЗН
    Чл. 16. [...] (2) Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
  • чл. 19, ал. 1 ЗН
    Чл. 19. (1) Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.
  • чл. 24 ЗН
    Чл. 24. (1) Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели.
    (2) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 578, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.
    (3) Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.
  • чл. 24, ал. 1 ЗН
    Чл. 24. (1) Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели.
  • чл. 24, ал. 2 ЗН
    Чл. 24. [...] (2) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 578, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.
  • чл. 25 ЗН
    Чл. 25. (1) Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
    (2) Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
  • чл. 25, ал. 1 ЗН
    Чл. 25. (1) Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
  • чл. 28 ЗН
    Чл. 28. (1) Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
    (2) Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
  • чл. 28, ал. 1 ЗН
    Чл. 28. (1) Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
  • чл. 28, ал. 2 ЗН
    Чл. 28. [...] (2) Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
  • чл. 29 ЗН
    Чл. 29. (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
    (2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
    (3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
  • чл. 29, ал. 1 ЗН
    Чл. 29. (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
  • чл. 29, ал. 3 ЗН
    Чл. 29. [...] (3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
  • чл. 29, ал. 3, изр. трето ЗН
    Чл. 29. [...] (3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
  • чл. 30 ЗН
    Чл. 30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
    (2) Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
  • чл. 30, ал. 1 ЗН
    Чл. 30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
  • чл. 30, ал. 2 ЗН
    Чл. 30. [...] (2) Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
  • чл. 31 ЗН
    Чл. 31. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
  • чл. 31, изр. 1 ЗН
    Чл. 31. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
  • чл. 31, изр. 2 ЗН
    Чл. 31. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
  • чл. 32 ЗН
    Чл. 32. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче.
  • чл. 33 ЗН
    Чл. 33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
  • чл. 34 ЗН
    Чл. 34. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32-33.
  • чл. 35 ЗН
    Чл. 35. (1) Когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част.
    (2) Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част.
    (3) Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено.
    (4) Същите правила се прилагат и когато плодоползуването, рентата или голата собственост са учредени с акт за дарение.
  • чл. 36 ЗН
    Чл. 36. (1) Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
    (2) Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
    (3) Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.
  • чл. 36, ал. 1 ЗН
    Чл. 36. (1) Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
  • чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН
    Чл. 36. (1) Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
  • чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН
    Чл. 36. (1) Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
  • чл. 36, ал. 2 ЗН
    Чл. 36. [...] (2) Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
  • чл. 37 ЗН
    Чл. 37. (1) Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.
    (2) Същото важи за земеделски и превозни машини от значителна стойност.
    (3) Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите.
  • чл. 42 ЗН
    Чл. 42. Завещателното разпореждане е нищожно:
    а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
    б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, и
    в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
  • чл. 42, б. б ЗН
    Чл. 42. Завещателното разпореждане е нищожно: [...]
    б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, и
  • чл. 43, ал. 1, б. а ЗН
    Чл. 43. (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:
    а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и
  • чл. 43, ал. 2 ЗН
    Чл. 43. [...] (2) Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
  • чл. 44, ал. 3 ЗН
    Чл. 44. [...] (3) Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.
  • чл. 48 ЗН
    Чл. 48. Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.
  • чл. 49 ЗН
    Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.
    (2) Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.
  • чл. 49, ал. 1 ЗН
    Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.
  • чл. 50 ЗН
    Чл. 50. (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.).
    Редакция към ДВ 275/1950:
    Чл. 50. Правото да се приеме наследството, открито в страната, се погасява с изтичането на петгодишна давност от откриването.
  • чл. 51 ЗН
    Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.
    (2) Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
    (3) Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.
  • чл. 52 ЗН
    Чл. 52. Отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1; той се вписва по същия ред.
  • чл. 53 ЗН
    Чл. 53. Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.
  • чл. 55 ЗН
    Чл. 55. Когато след приемането на наследството се открие завещание, което не е било известно, наследникът не е длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена част. В тези случаи наследникът може да иска намаляването и на заветите по други завещания.
  • чл. 60 ЗН
    Чл. 60. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
    (2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
  • чл. 60, ал. 2 ЗН
    Чл. 60. [...] (2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
  • чл. 61 ЗН
    Чл. 61. (1) Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.
    (2) Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.
  • чл. 61, ал. 1 ЗН
    Чл. 61. (1) Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.
  • чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН
    Чл. 61. (1) Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.
  • чл. 61, ал. 2 ЗН
    Чл. 61. [...] (2) Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.
  • чл. 63 ЗН
    Чл. 63. Описът се извършва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.
  • чл. 67, ал. 2 ЗН
    Чл. 67. [...] (2) Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, а за движимостите - чрез молба до районния съдия, която се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.
  • чл. 67, ал. 3 ЗН
    Чл. 67. [...] (3) Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали. Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.
  • чл. 69 ЗН
    Чл. 69. (1) Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.
    (2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
    (3) Наследникът - земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.
  • чл. 69, ал. 1 ЗН
    Чл. 69. (1) Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.
  • чл. 69, ал. 2 ЗН
    Чл. 69. [...] (2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
  • чл. 70 ЗН
    Чл. 70. Преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а ако е възможно - и по вид.
  • чл. 70, изр. 1 ЗН
    Чл. 70. (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) Преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а ако е възможно - и по вид.
  • чл. 72 ЗН
    Чл. 72. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар.
  • чл. 74 ЗН
    Чл. 74. (1) Делбата не може да бъде оспорвана поради погрешка, освен когато при извършването й някой от сънаследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му.
    (2) Искът не може да бъде предявен след изтичането на 1 година от извършването на делбата.
    (3) Унищожението не се допуска, ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници.
  • чл. 74, ал. 3 ЗН
    Чл. 74. [...] (3) Унищожението не се допуска, ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници.
  • чл. 75, ал. 2 ЗН
    Чл. 75. [...] (2) Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
  • чл. 76 ЗН
    Чл. 76. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
  • чл. 89 ЗН
    Чл. 89. (1) По наследства, открити след 16 октомври 1944 г., до влизането на този закон в сила наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя съгласно разпоредбите на този закон.
    (2) Извършените по такива наследства съдебни делби, по които разделителният протокол е влязъл в законна сила, както и доброволните делби остават в сила. Но заинтересованите наследници могат да искат изравняване на наследствените дялове в пари.
  • чл. 90а ЗН
    Чл. 90а. Завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти.
  • чл. 91а ЗН
    Чл. 91а. При наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.
  • чл. 91а, изр. 1 ЗН
    Чл. 91а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) При наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.