Чл. 69. […] (2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
атакуваното от него решение противоречи на решение №120/11.10.2019 г. по гр. д. №2763/2018 г. на ВКС, I г. о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че по този въпрос е налице и т. 3 на същия член.
Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотът, предмет на делбата, е поделяем, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, съответно допустимо ли е имотът да бъде изнесен на публична продан като неподеляем, без да е изяснен въпроса относно неговата поделяемост. Има ли задължение въззивният съд служебно да назначи експертиза за поделяемостта на имота, при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имота, когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд?
Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, необходимо ли е за тяхното обособяване в самостоятелни дялове да бъде изготвен инвестиционен проект?
Когато е една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, които могат да бъдат разпределени в самостоятелни дялове, длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, която да установи пазарната стойност на всеки един от тези обекти поотделно?
не е основание за допускане до касация.
При наличие на един процесен делбен имот – нива, който следва да се подели между съсобственици, придобили това качество на различни правни основания, допустимо ли е да се извърши делба по групи и да се приложи чл. 353 ГПК, ако не всички съсобственици са съгласни.
1. Допустима ли е делба на разнородни имоти; 2. При съделители с квоти, по-малки от законово определените съгласно чл. 72 ЗН, допустимо ли е да се възложи имот /маломерен/, който по стойност е близък до стойността, която би получил; 3. Допустимо ли е да се извърши възлагането на имота чрез жребий само между посочените във въпрос №2 съделители; 4. Когато се разделя поделяем имот между съделители с различни квоти, следва ли вещото лице да се съобразява с колената и квотите на съделителите; 5. Когато се разделя поделяем имот между съделители с различни квоти, следва ли съделители с квоти под законно определения минимум, съгласно чл. 72 ЗН да получат в минимума дял, определен от чл. 72 ЗН.
са поставени при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и са обосновани от касатора с тезата, че принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, а именно правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, според което обемът на дължимата защита и съдействие, която съдът е задължен да даде, се определя от страните, задължава съда да се съобрази със способа за извършване на делбата, който желаят всички съделители, защото това е обемът на търсената защита. Макар тази хипотеза да не е уредена в закона, съдът е длъжен съобразно чл. 5, ал. 2 ГПК да основе своето решение на основните начала на правото, а основно правно правило е, че съдът е призван да раздава справедливост. Нормата на чл. 349 ГПК урежда хипотези, различни от настоящата и не може да се тълкува и прилага разширително, включително и за срока на заявяване съгласие по способа за извършване на делбата. Извън уредените в нормата на чл. 349 ГПК хипотези, искания за възлагане могат да се правят по всяко време на делбения процес.
във втората фаза е бил за поделяемостта на дворното место. Според единичната и тройната СТЕ, дворното место е неподеляемо, защото жилищната сграда е разположена на регулационната линия, построена е в режим на свободно, а не свързано застрояване и не може да се образуват два УПИ с нормативно необходимото лице към улицата. Изискването на ЗУТ за минимален размер на лице на УПИ към улица, дори след намаляване с 1/5, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗУТ, т. е. до размер 12,80 метра не може да се спази, тъй като разстоянието между западната фасада на жилищната сграда и западната регулационна линия на парцела е около 13 метра, но при евентуално разделяне на парцела следва да се осигури разстояние от поне три метра от западната фасада на сградата до новопредвидената странична регулация /защото съществуващата сграда е построена в режим на свободно застрояване, а не свързано/, т. е. общото лице на новообразувания парцел към улицата /западно от сградата/ следва да е поне 15,80 метра, каквото лице в конкретния случай няма. Такова разстояние не е налице и от източната фасада на сградата до източната странична регулационна линия. Затова е прието, че становището на главния архитект на Община Етро поле по чл. 201, ал. 1 ЗУТ на л. 190 по делото е необосновано, а парцелът е неподеляем. Тъй като допуснатите до делба имоти са два при двама съделители, предвид дяловете на всеки от тях и установеното, всеки от тях кой имот е стопанисвал, съдът ги е разпределил по чл. 353 ГПК. и е постановил уравнение на дяловете в пари, съгласно нормата на чл. 69, ал. 2 ЗН. РС е съобразил това, че е налице невъзможност за теглене на жребий, дефинирана в т. 5 ППВС №7/1973 г. – „когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни“ и че в този случай не се съставя разделителен протокол, според постановеното в същия тълкувателен акт. Съобразено е и приетото в ТР №2/2021 г. на ОСГК на ВКС относно това, че за разпределение по чл. 353 ГПК не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение и разясненията в мотивите, че тази норма не изисква изразено съгласие от съделителите за начина на разпределение.
За възможността ликвидирането на съсобствеността по реда на чл. 353 ГПК да се извърши в хипотеза, при която образуваните реални дялове включват имоти, които не са еднакви по вид и предназначение (еднородни).
1. Критериите за разпределяне на допуснатите до делба имоти следва ли да бъдат преценени в съвкупност и при тази преценка следва ли да бъдат включени и обсъдени и неудобствата, свързани със засягане на личната сфера на съделителите и значителните затруднения от лично естество. 2. Критериите, по които следва да се извърши разпределението по чл. 353 ГПК включва ли оценяване на подобрения, за които не са предявени претенции в процеса, сграда, която не е включена в делбената маса, не е оценявана и по отношение на която съдът съответно не постановява разпределение в дял. 3. Критериите, по които трябва да се извърши разпределението по чл. 353 ГПК, включват ли осъщественото от съделителите владение след откриване на наследството на различните имоти при положение, че единият съделител е лишил другия съделител от достъп до делбените имоти. 4. Допустим способ ли е публичната продан за извършване на делбата на неподеляем нежилищен имот, когато да всеки от съделителите може да се обособи реален дял в съответствие с квотата му в съсобствеността по отношение на допуснат до делба жилищен имот със самостоятелните обекти в него и разпределени по реда на чл. 353 ГПК. Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Явява ли се тегленето на жребий много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК по отношение на незастроен имот, който е предмет на делбата, когато по отношение на застроен със съсобствена жилищна сграда не налице спор. 2. При заявено желание на съделителите и съревнование между тях за възлагане на неподеляем имот в дял на всеки от тях въззивният съд дължи ли игнориране на принципите за справедливост и съразмерност при разпределяне на дяловете по чл. 69, ал. 2 ЗН, дължи ли изложение в мотивите си защо не обсъжда критериите, свързани с неудобствата от лично естество при разпределението по чл. 353 ГПК. Жалбоподателката се позовава и на основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Смесена ли е съсобствеността на наследствени имоти, предмет на производството по делба, ако съделител съпруг е придобил част от делбените имоти от друг наследник с алеаторен договор и чрез договор за покупко- продажба?
Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни)?