Чл. 30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
(2) Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
За начина на възстановяване на запазената част на наследник, накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя, е налице съдебна практика по приложението на закона, в която се приема, че решаването му изисква освен конкретните изчисления и преценка дали наследникът може да получи от останалия в наследството на наследодателя чист актив имущество, на каква стойност е то и дали съответства на стойността на запазената му част.
Приложимо ли е изключението по чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК, ако оспорващият действителността на договор за продажба, с твърдения за нищожност на същия на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, в хипотезата на абсолютна симулация, е законен наследник, с право на запазена част, на прехвърлителите по сделката; дали в този случай оспорващият е трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК или наследник, срещу когото сделката е насочена?
При намаляване на универсално завещание, следва ли съдът да вземе предвид каква идеална част е притежавал наследодателят от конкретен недвижим имот, единствено който се включва в наследството, или намалението следва да се извърши в идеална /дробна/ част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН, независимо от обстоятелството какви имущества се включват в наследството?
ще има значение за точното прилагане на закона. Твърди се, че въпросът за правата на страните, техните претенции по спора и начинът, по който съдът е обосновал изводите си, имат определящо значение. Изтъква се противоречие с Тълкувателно решение 1/1998г. на ОСГК и с две решения на ВКС, съответно от 1996г. и от 2019г.
е неясен, тъй като нормите за съпружеската имуществена общност имат напълно самостоятелно значение и нямат никаква връзка с разпоредбите на ЗН, освен това по приложението им има обилна съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
по см. чл. 280, ал. 1 ГПК, а позоваването на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не е аргументирано, като в същото време няма причини да се приеме, че решението на апелативния съд е очевидно неправилно. В евентуалност са развити и съображения за неоснователност на касационната жалба. В. моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Може ли съдът да основе своите правни изводи само на избрани доказателства или на части от доказателства, без да обсъди другите събрани по делото такива и без да изложи мотиви защо не ги възприема и кредитира и защо ги игнорира?
При предявен евентуален иск, оставен без разглеждане от първоинстанционния съд, дължи ли произнасяне въззивният съд, когато пред него се е сбъднало условието за разглеждането му?
за преценката на това основание е поставен и процесуалноправния въпрос „Допустим ли е искът по чл. 37 ЗН или същият да се счита за преждевременно предявен при липсата на влязло в сила решение по чл. 30 ЗН“, по който касаторите поддържат да е налице противоречие с постоянната съдебна практика – решение №176 от 4.07.2013 год. по гр. д. №1805/2013 год. на І г. о., решение №800 от 1.12.2009 год. по гр. д. №3234/2008 год. на І г. о., решение №655/29.06.2009 год. по гр. д. №1475/2008 год. І г. о., определение №474/28.09.2018 год. по гр. д. №773/2018 год. на ІІ г. о. на ВКС.
Дължи ли се законна лихва и от кой момент върху сумата за възстановяване на запазена част по чл. 36 ЗН?
за членство само в хипотеза на отказ на читалищното настоятелство да приеме съответното лице/ чл. 13, ал. 8, т. 5, предл. второ от Устава.