Търговски закон

AJAX progress indicator
  • чл. 1 ТЗ
    Търговец
    Чл. 1. (1) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
    1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
    2. продажба на стоки от собствено производство;
    3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
    4. търговско представителство и посредничество;
    5. комисионни, спедиционни и превозни сделки;
    6. застрахователни сделки;
    7. банкови и валутни сделки;
    8. менителници, записи на заповед и чекове;
    9. складови сделки;
    10. лицензионни сделки;
    11. стоков контрол;
    12. сделки с интелектуална собственост;
    13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
    14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
    15. лизинг.
    (2) Търговци са:
    1. търговските дружества;
    2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
    (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
  • чл. 1, ал. 1 ТЗ
    Търговец
    Чл. 1. (1) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
    1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
    2. продажба на стоки от собствено производство;
    3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
    4. търговско представителство и посредничество;
    5. комисионни, спедиционни и превозни сделки;
    6. застрахователни сделки;
    7. банкови и валутни сделки;
    8. менителници, записи на заповед и чекове;
    9. складови сделки;
    10. лицензионни сделки;
    11. стоков контрол;
    12. сделки с интелектуална собственост;
    13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
    14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
    15. лизинг.
  • чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ
    Търговец
    Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: [...]
    6. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.) застрахователни сделки;
  • чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ
    Търговец
    Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: [...]
    8. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;
  • чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ
    Търговец
    Чл. 1. [...] (2) Търговци са:
    1. търговските дружества;
  • чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ
    Търговец
    Чл. 1. [...] (2) [...] 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
  • чл. 1, ал. 3 ТЗ
    Търговец
    Чл. 1. [...] (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
  • чл. 4, ал. 3 ТЗ
    Задължение за вписване
    Чл. 4. [...] (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок.
  • чл. 4а ТЗ
    Действие на вписването
    Чл. 4а. (отм. ДВ 38/2006 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването.
  • чл. 7, ал. 1 ТЗ
    Определение
    Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва.
  • чл. 7, ал. 5 ТЗ
    Определение
    Чл. 7. [...] (5) Фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея.
  • чл. 15 ТЗ
    Сделки с предприятие
    Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
    (2) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п.
    (3) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.
  • чл. 15, ал. 1 ТЗ
    Сделки с предприятие
    Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
  • чл. 15, ал. 2 ТЗ
    Сделки с предприятие Чл. 15. [...] (2) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п.
  • чл. 15, ал. 3 ТЗ
    Сделки с предприятие
    Чл. 15. [...] (3) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.
  • чл. 15, ал. 3, изр. 2 ТЗ
    Сделки с предприятие
    Чл. 15. [...] (3) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.
  • чл. 16 ТЗ
    Вписване
    Чл. 16. (1) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника.
    (2) Вписването се извършва след представяне от отчуждителя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по чл. 15, ал. 4. Агенцията по вписванията незабавно уведомява за подадената декларация Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда". Редът за уведомяването се определя съвместно от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" и изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.
    (3) Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" по сигнал или по собствена инициатива извършва проверка за достоверността на декларираните факти по ред, определен от изпълнителния директор. При установено несъответствие между декларираните и установените факти Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" изпраща резултатите от проверката на органите на прокуратурата.
    (4) Образецът на декларацията по ал. 2 се утвърждава от министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика.
    (5) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията.
  • чл. 16, ал. 1 ТЗ
    Вписване
    Чл. 16. (1) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника.
  • чл. 16, ал. 2 ТЗ
    Вписване
    Чл. 16. [...] (2) Вписването се извършва след представяне от отчуждителя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по чл. 15, ал. 4. Агенцията по вписванията незабавно уведомява за подадената декларация Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда". Редът за уведомяването се определя съвместно от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" и изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.
  • чл. 16, ал. 4 ТЗ
    Вписване
    Чл. 16. [...] (4) Образецът на декларацията по ал. 2 се утвърждава от министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика.
  • чл. 16а ТЗ
    Обезпечение на кредиторите
    Чл. 16а. (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца от вписването на прехвърлянето.
    (2) В срока по ал. 1 всеки кредитор на отчуждителя или правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на вписването на прехвърлянето, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник.
    (3) Членовете на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление.
  • чл. 16а, ал. 1 ТЗ
    Обезпечение на кредиторите
    Чл. 16а. (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца от вписването на прехвърлянето.
  • чл. 19 ТЗ
    Търговски книги на клон
    Чл. 19. Клонът води търговски книги като самостоятелен търговец, без да съставя отделен баланс. Клоновете на юридически лица, които не са търговци по смисъла на този закон, и клоновете на чуждестранни лица съставят и баланс.
  • чл. 20 ТЗ
    Подсъдност
    Чл. 20. По спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могат да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона.
  • чл. 21 ТЗ
    Прокурист (търговски управител)
    Чл. 21. (1) Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.
    (2) Прокуристът се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, която сочи прокурата.
    (3) Не може да бъде прокурист лице, обявено в несъстоятелност, както и лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори.
  • чл. 21, ал. 1 ТЗ
    Прокурист (търговски управител)
    Чл. 21. (1) Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.
  • чл. 21, ал. 1, изр. 3 ТЗ
    Прокурист (търговски управител)
    Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.
  • чл. 22 ТЗ
    Правомощия на прокуриста
    Чл. 22. (1) Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон.
    (2) Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен. Упълномощаването може да бъде ограничено само за дейността на отделен клон. Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица.
  • чл. 22, ал. 1 ТЗ
    Правомощия на прокуриста
    Чл. 22. (1) Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон.
  • чл. 22, ал. 2, изр. 1 ТЗ
    Правомощия на прокуриста
    Чл. 22. [...] (2) Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен. Упълномощаването може да бъде ограничено само за дейността на отделен клон. Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица.
  • чл. 23 ТЗ
    Отношения между търговеца и прокуриста
    Чл. 23. Отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор.
  • чл. 24 ТЗ
    Действие на упълномощаването по отношение на трети лица
    Чл. 24. Упълномощаването има действие спрямо третите лица след вписване в търговския регистър.
  • чл. 26 ТЗ
    Търговски пълномощник
    Чл. 26. (1) Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.
    (2) За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известни или е трябвало да знае.
    (3) Търговският пълномощник не може без съгласие на търговеца да прехвърля правата си другиму.
    (4) Търговският пълномощник се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, че е пълномощник.
  • чл. 26, ал. 1 ТЗ
    Търговски пълномощник
    Чл. 26. (1) Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.
  • чл. 26, ал. 1, изр. 3 ТЗ
    Търговски пълномощник
    Чл. 26. (1) Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.
  • чл. 26, ал. 2 ТЗ
    Търговски пълномощник
    Чл. 26. [...] (2) За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известни или е трябвало да знае.
  • чл. 26, ал. 2, изр. 1 ТЗ
    Търговски пълномощник
    Чл. 26. [...] (2) За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известни или е трябвало да знае.
  • чл. 26, ал. 3 ТЗ
    Търговски пълномощник
    Чл. 26. [...] (3) Търговският пълномощник не може без съгласие на търговеца да прехвърля правата си другиму.
  • чл. 36, ал. 1 ТЗ
    Право на възнаграждение
    Чл. 36. (1) Търговският представител има право на възнаграждение за всички сделки, извършени от него, с негово сътрудничество или с клиенти, които той е привлякъл за сключването на съответния вид сделки през периода на действие на договора му с търговеца. Възнаграждение се заплаща и за сделки, които са били подготвени, но не са сключени, освен ако това се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на търговеца.
  • чл. 53 ТЗ
    Задължение за водене на счетоводство
    Чл. 53. (1) Всеки търговец е длъжен да води счетоводство, в което отразява движението на имуществото на своето предприятие. Това движение се регистрира в хронологичен ред.
    (2) Търговецът е длъжен чрез инвентаризация в сроковете, определени от Закона за счетоводството , да установява наличността и оценката на елементите от актива и пасива на имуществото на предприятието си.
    (3) Търговецът е длъжен да обобщава резултатите от търговската си дейност въз основа на записванията в счетоводните книги и на инвентаризацията, като изготвя годишен финансов отчет, а при необходимост и съответни счетоводни справки. Годишният финансов отчет трябва да бъде заверен от регистриран одитор в предвидените от закон случаи.
  • чл. 55 ТЗ
    Доказателствен характер
    Чл. 55. (1) Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.
    (2) Търговските книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството , не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят.
  • чл. 55, ал. 2 ТЗ
    Доказателствен характер
    Чл. 55. [...] (2) Търговските книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят.
  • чл. 56 ТЗ
    Определение
    Чл. 56. Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната.
  • чл. 61 ТЗ
    Статут
    Чл. 61. Държавното и общинското предприятие може да бъде еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество. Държавните и общинските предприятия могат да образуват и други търговски дружества или обединения на търговски дружества.
  • чл. 62, ал. 1 ТЗ
    Образуване
    Чл. 62. (1) Образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон.
  • чл. 62, ал. 3 ТЗ
    Образуване
    Чл. 62. [...] (3) Със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества.
  • чл. 63 ТЗ
    Определение
    Чл. 63. (1) Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства.
    (2) В предвидени от закон случаи може да се учреди дружество и от едно лице.
    (3) Търговските дружества са юридически лица.
  • чл. 63, ал. 3 ТЗ
    Определение
    Чл. 63. [...] (3) Търговските дружества са юридически лица.
  • чл. 65, ал. 3 ТЗ
    Участници в дружество
    Чл. 65. [...] (3) Когато търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице.
  • чл. 67 ТЗ
    Възникване на дружеството
    Чл. 67. Дружеството се смята възникнало от деня на вписването му в търговския регистър. Заявлението за вписване се извършва от избрания управителен орган.
  • чл. 68 ТЗ
    Тълкуване на устава
    Чл. 68. При тълкуването на устава трябва да се търси волята на страните и целта на тълкуваната разпоредба.
  • чл. 70 ТЗ
    Недействителност на учреденото дружество
    Чл. 70. (1) Учредяването на дружеството е недействително само когато е допуснато някое от следните нарушения:
    1. липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма;
    2. при акционерно или командитно дружество с акции не са спазени изискванията на чл. 159 и 163;
    3. (отм. - ДВ 38/2006);
    4. предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави;
    5. учредителният договор или уставът не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква;
    6. не е внесена предписаната от закона част от капитала;
    7. в учредяването на дружеството са участвали по-малко от предвидения в закона брой дееспособни лица.
    (2) Всеки заинтересуван, както и прокурорът, може да поиска от окръжния съд по седалището на дружеството да обяви дружеството за недействително в едногодишен срок след възникване на дружеството. В случаите по ал. 1, т. 4, 5 и 6 съдът обявява дружеството за недействително само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение.
    (3) Решението на съда за обявяване на дружеството за недействително произвежда действие от влизането му в сила. От този момент дружеството се смята прекратено и съдът изпраща решението за вписване в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията ликвидатор.
    (4) (отм. ДВ 38/2006)
    (5) Когато са извършени действия от името на обявеното за недействително дружество, за поетите задължения учредителите отговарят солидарно и неограничено.
    (6) Член 604 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага относно учредяването на търговско дружество.
  • чл. 70, ал. 1 ТЗ
    Недействителност на учреденото дружество
    Чл. 70. (1) Учредяването на дружеството е недействително само когато е допуснато някое от следните нарушения:
    1. липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма;
    2. при акционерно или командитно дружество с акции не са спазени изискванията на чл. 159 и 163;
    3. (отм. - ДВ 38/2006);
    4. предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави;
    5. учредителният договор или уставът не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква;
    6. не е внесена предписаната от закона част от капитала;
    7. в учредяването на дружеството са участвали по-малко от предвидения в закона брой дееспособни лица.
  • чл. 70, ал. 1, т. 6 ТЗ
    Недействителност на учреденото дружество
    Чл. 70. (1) Учредяването на дружеството е недействително само когато е допуснато някое от следните нарушения: [...]
    6. не е внесена предписаната от закона част от капитала;
  • чл. 70, ал. 2 ТЗ
    Недействителност на учреденото дружество
    Чл. 70. [...] (2) Всеки заинтересуван, както и прокурорът, може да поиска от окръжния съд по седалището на дружеството да обяви дружеството за недействително в едногодишен срок след възникване на дружеството. В случаите по ал. 1, т. 4, 5 и 6 съдът обявява дружеството за недействително само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение.
  • чл. 70, ал. 3 ТЗ
    Недействителност на учреденото дружество
    Чл. 70. [...] (3) Решението на съда за обявяване на дружеството за недействително произвежда действие от влизането му в сила. От този момент дружеството се смята прекратено и съдът изпраща решението за вписване в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията ликвидатор.
  • чл. 70, ал. 6 ТЗ
    Недействителност на учреденото дружество
    Чл. 70. [...] (6) Член 604 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага относно учредяването на търговско дружество.
  • чл. 71 ТЗ
    Защита на членството
    Чл. 71. Всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството.
  • чл. 72 ТЗ
    Непарични вноски
    Чл. 72. (1) Ако някой съдружник, съответно акционер, прави непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му.
    (2) Вноската в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции се оценява от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението се представя в търговския регистър със заявлението за вписване.
    (3) Оценката в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица.
    (4) Ако вносителят не е съгласен с оценката, може да участвува в дружеството с парична вноска или да откаже да участвува в дружеството.
    (5) Вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги.
  • чл. 72, ал. 1 ТЗ
    Непарични вноски
    Чл. 72. (1) Ако някой съдружник, съответно акционер, прави непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му.
  • чл. 72, ал. 2 ТЗ
    Непарични вноски
    Чл. 72. [...] (2) Вноската в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции се оценява от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението се представя в търговския регистър със заявлението за вписване.
  • чл. 73 ТЗ
    Внасяне на непаричните вноски
    Чл. 73. (1) Вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава. При вноската в капиталово дружество към дружествения договор или устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.
    (2) Вноската на други права се извършва в предписаната от закона форма за тяхното учредяване или прехвърляне.
    (3) Вноската на вземане се извършва с дружествения договор, съответно с устава, като вносителят прилага доказателства, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането. Изискването за съобщение не се прилага, когато вземането е срещу самото дружество.
    (4) Правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството.
    (5) Когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
  • чл. 73, ал. 1 ТЗ
    Внасяне на непаричните вноски
    Чл. 73. (1) Вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава. При вноската в капиталово дружество към дружествения договор или устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.
  • чл. 73, ал. 4 ТЗ
    Внасяне на непаричните вноски
    Чл. 73. [...] (4) Правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството.
  • чл. 73, ал. 5 ТЗ
    Внасяне на непаричните вноски
    Чл. 73. [...] (5) Когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
  • чл. 74 ТЗ
    Отмяна на решение на общото събрание на дружеството
    Чл. 74. (1) Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството.
    (2) Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
    (3) Всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс . Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.
    (4) Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс, когато се оспорва решение на общото събрание на акционерно дружество с издадени акции на приносител или на инвестиционно дружество от отворен тип. В този случай не се допуска изключване от участие.
  • чл. 74, ал. 1 ТЗ
    Отмяна на решение на общото събрание на дружеството
    Чл. 74. (1) Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството.
  • чл. 74, ал. 2 ТЗ
    Отмяна на решение на общото събрание на дружеството
    Чл. 74. [...] (2) Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
  • чл. 74, ал. 3 ТЗ
    Отмяна на решение на общото събрание на дружеството
    Чл. 74. [...] (3) Всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.
  • чл. 75 ТЗ
    Нищожност при повторност на отмененото решение
    Чл. 75. (1) Указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос.
    (2) Решения или действия на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи.
  • чл. 75, ал. 1 ТЗ
    Нищожност при повторност на отмененото решение
    Чл. 75. (1) Указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос.
  • чл. 75, ал. 2 ТЗ
    Нищожност при повторност на отмененото решение
    Чл. 75. [...] (2) Решения или действия на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи.
  • Чл. 75, ал. 2, предл. второ ТЗ
    Нищожност при повторност на отмененото решение
    Чл. 75. [...] (2) Решения или действия на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи.
  • чл. 114, ал. 2 ТЗ
    Форма на дружествения договор
    Чл. 114. [...] (2) Съдружник може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариално заверен подпис.
  • чл. 115 ТЗ
    Съдържание на дружествения договор
    Чл. 115. Дружественият договор трябва да съдържа:
    1. фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството;
    2. предмета на дейност и срока на договора;
    3. името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците;
    4. размера на капитала, когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му; срокът за довнасяне на целия размер на капитала не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството, съответно от увеличаване на капитала;
    5. размера на дяловете, с които съдружникът участвува в капитала;
    6. управлението и начина на представителство;
    7. предимствата на съдружниците, ако са уговорени;
    8. други права и задължения на съдружниците.
  • чл. 115, т. 4 ТЗ
    Съдържание на дружествения договор
    Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.; доп., бр. 34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Дружественият договор трябва да съдържа: [...]
    4. (доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.; изм., бр. 82 от 2009 г.; доп., бр. 34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) размера на капитала, когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му; срокът за довнасяне на целия размер на капитала не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството, съответно от увеличаване на капитала;
  • чл. 115, т. 5 ТЗ
    Съдържание на дружествения договор
    Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.; доп., бр. 34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Дружественият договор трябва да съдържа: [...]
    5. размера на дяловете, с които съдружникът участвува в капитала;
  • чл. 115, т. 6 ТЗ
    Съдържание на дружествения договор
    Чл. 115. Дружественият договор трябва да съдържа: [...]
    6. управлението и начина на представителство;
  • чл. 119, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Вписване
    Чл. 119. (1) За вписване на дружеството в търговския регистър е необходимо:
    1. да се представи дружественият договор, който се обявява;
  • чл. 119, ал. 2 ТЗ
    Вписване
    Чл. 119. [...] (2) В регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 (само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115 , които се обявяват.
  • чл. 122 ТЗ
    Приемане на нов съдружник
    Чл. 122. Нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор. Решението за приемане се вписва в търговския регистър.
  • чл. 123 ТЗ
    Права на съдружника
    Чл. 123. Всеки съдружник има право да участвува в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и право на ликвидационен дял.
  • чл. 125 ТЗ
    Прекратяване на участие в дружеството
    Чл. 125. (1) Участието на съдружника се прекратява:
    1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;
    2. при изключване;
    3. при прекратяване с ликвидация - за юридическите лица;
    4. при обявяване в несъстоятелност.
    (2) Съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.
    (3) Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
  • чл. 125, ал. 1 ТЗ
    Прекратяване на участие в дружеството
    Чл. 125. (1) Участието на съдружника се прекратява:
    1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;
    2. при изключване;
    3. при прекратяване с ликвидация - за юридическите лица;
    4. при обявяване в несъстоятелност.
  • чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Прекратяване на участие в дружеството
    Чл. 125. (1) Участието на съдружника се прекратява:
    1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;
  • чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ
    Прекратяване на участие в дружеството
    Чл. 125. (1) Участието на съдружника се прекратява: [...]
    2. при изключване;
  • чл. 125, ал. 2 ТЗ
    Прекратяване на участие в дружеството
    Чл. 125. [...] (2) Съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.
  • чл. 125, ал. 3 ТЗ
    Прекратяване на участие в дружеството
    Чл. 125. [...] (3) Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
  • чл. 126 ТЗ
    Изключване на съдружник
    Чл. 126. (1) Съдружник, който не е изплатил или внесъл дела си, се смята за изключен, ако не изплати или не внесе дела си в допълнително определен от общото събрание срок, който не може да е по-кратък от един месец. Срокът се определя с мнозинство повече от половината от капитала. Управителят уведомява писмено съдружника за допълнителния срок и го предупреждава за изключването.
    (2) В случая по ал. 1 съдружникът губи правото си върху направените вноски.
    (3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато:
    1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството;
    2. не изпълнява решенията на общото събрание;
    3. действува против интересите на дружеството;
    4. при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2.
  • чл. 126, ал. 3 ТЗ
    Изключване на съдружник
    Чл. 126. [...] (3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато:
    1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството;
    2. не изпълнява решенията на общото събрание;
    3. действува против интересите на дружеството;
    4. при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2.
  • чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ
    Изключване на съдружник
    Чл. 126. [...] (3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато:
    1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството;
  • чл. 126, ал. 3, т. 2 ТЗ
    Изключване на съдружник
    Чл. 126. [...] (3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато: [...]
    2. не изпълнява решенията на общото събрание;
  • чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ
    Изключване на съдружник
    Чл. 126. [...] (3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато: [...]
    3. действува против интересите на дружеството;
  • чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ
    Изключване на съдружник
    Чл. 126. [...] (3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато: [...]
    4. (нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2.
  • чл. 127 ТЗ
    Дружествен дял
    Чл. 127. Всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго.
  • чл. 129 ТЗ
    Прехвърляне на дялове
    Чл. 129. (1) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
    (2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Член 16, ал. 2 - 4 се прилагат съответно.

    [Редакция към ДВ, бр. 102/2017]
    Чл. 129. (1) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
    (2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно се вписва в търговския регистър.

    [Редакция към ДВ, бр. 105/2016]
    Чл. 129. (1) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.
    (2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и(...)
  • чл. 129, ал. 1 ТЗ
    Прехвърляне на дялове
    Чл. 129. (1) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.
  • чл. 129, ал. 2 ТЗ
    Прехвърляне на дялове
    Чл. 129. [...] (2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Член 16, ал. 2 - 4 се прилагат съответно.
  • чл. 129, ал. 2, предл. последно ТЗ
    Прехвърляне на дялове
    Чл. 129. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.; доп., бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Член 16, ал. 2 - 4 се прилагат съответно.

    Редакция към ДВ, бр. 105/2016:
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно и се вписва в търговския регистър.

    Редакция към ДВ, бр. 48/1991:
    (2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър.
  • чл. 131 ТЗ
    Делба на дружествен дял
    Чл. 131. Разделянето на един дружествен дял се допуска само със съгласието на съдружниците освен ако е уговорено друго.
  • чл. 132 ТЗ
    Съсобственост на дял
    Чл. 132. Ако един дял в капитала принадлежи на няколко лица, те могат да упражняват правата по него само съвместно. Те отговарят солидарно за задълженията по този дял. Съпритежателите на дела определят лице, което ги представлява пред дружеството.
  • чл. 134 ТЗ
    Допълнителни парични вноски
    Чл. 134. (1) По решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго.
    (2) Съдружник, който не е гласувал за решението по ал. 1, има право да прекрати участието си в дружеството съгласно чл. 125, ал. 2 и 3 . Това право може да бъде упражнено в срок един месец от събранието - за съдружниците, които са присъствали или са били редовно поканени, или от уведомлението - за всички останали съдружници.
    (3) Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага.
  • чл. 134, ал. 1 ТЗ
    Допълнителни парични вноски
    Чл. 134. (1) По решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго.
  • чл. 134, ал. 2 ТЗ
    Допълнителни парични вноски
    Чл. 134. [...] (2) Съдружник, който не е гласувал за решението по ал. 1, има право да прекрати участието си в дружеството съгласно чл. 125, ал. 2 и 3. Това право може да бъде упражнено в срок един месец от събранието - за съдружниците, които са присъствали или са били редовно поканени, или от уведомлението - за всички останали съдружници.
  • чл. 134, ал. 3 ТЗ
    Допълнителни парични вноски
    Чл. 134. [...] (3) Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага.
  • чл. 135, ал. 1 ТЗ
    Видове органи
    Чл. 135. (1) Органи на дружеството са:
    1. общо събрание;
    2. управител (управители).
  • чл. 135, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Видове органи
    Чл. 135. (1) Органи на дружеството са:
    1. общо събрание;
  • чл. 135, ал. 1, т. 2 ТЗ
    Видове органи
    Чл. 135. (1) Органи на дружеството са: [...]
    2. управител (управители).
  • чл. 135, ал. 2 ТЗ
    Видове органи
    Чл. 135. [...] (2) Управителят може да не е съдружник.
  • чл. 137 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. (1) Общото събрание:
    1. изменя и допълва дружествения договор;
    2. приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;
    3. приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане;
    4. взема решения за намаляване и увеличаване на капитала;
    5. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност;
    6. взема решения за откриване и закриване на клонове и участие в други дружества;
    7. взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;
    8. взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях;
    9. взема решение за допълнителни парични вноски.
    (2) Всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала, освен ако в договора е предвидено друго.
    (3) Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 - с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.
    (4) За взетите решения по ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.
    (5) Нищожни са решения на общото събрание, приети в нарушение на ал. 4.
    (6) Съдружниците могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно освен за съдружници - юридически лица и законни представители.
    (7) Общото събрание взема решения по трудови и социални въпроси след изслушване на становището на представителя на персонала на(...)
  • чл. 137, ал. 1 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. (1) Общото събрание:
    1. изменя и допълва дружествения договор;
    2. приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;
    3. приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане;
    4. взема решения за намаляване и увеличаване на капитала;
    5. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност;
    6. взема решения за откриване и закриване на клонове и участие в други дружества;
    7. взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;
    8. взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях;
    9. взема решение за допълнителни парични вноски.
  • чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) Общото събрание:
    1. изменя и допълва дружествения договор;
  • чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) Общото събрание: [...]
    2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;
  • чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) Общото събрание: [...]
    4. взема решения за намаляване и увеличаване на капитала;
  • чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. (1) Общото събрание: [...]
    5. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност;
  • чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) Общото събрание: [...]
    7. взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;
  • чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. (1) Общото събрание: [...]
    8. взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях;
  • чл. 137, ал. 1, т. 9 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. (1) Общото събрание: [...]
    9. взема решение за допълнителни парични вноски.
  • чл. 137, ал. 3 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. [...] (3) Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 - с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.
  • чл. 137, ал. 3, изр. 1 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. [...] (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г., бр. 84 от 2000 г., доп., бр. 58 от 2003 г.) Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 - с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.
  • чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. [...] (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г., бр. 84 от 2000 г., доп., бр. 58 от 2003 г.) Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 - с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.
  • чл. 137, ал. 4 ТЗ
    Компетентност на общото събрание
    Чл. 137. [...] (4) За взетите решения по ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.
  • чл. 138, ал. 1 ТЗ
    Свикване на общото събрание
    Чл. 138. (1) Общото събрание се свиква от управителя най-малко веднъж годишно.
  • чл. 138, ал. 2 ТЗ
    Свикване на общото събрание
    Чл. 138. [...] (2) Управителят е длъжен да свика общото събрание и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право.
  • чл. 139 ТЗ
    Покана за общо събрание
    Чл. 139. (1) Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В поканата се посочва и дневният ред.
    (2) Решенията на общото събрание могат да се вземат неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено съгласието си за решението.
  • чл. 139, ал. 1 ТЗ
    Покана за общо събрание
    Чл. 139. (1) Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В поканата се посочва и дневният ред.
  • чл. 139, ал. 2 ТЗ
    Покана за общо събрание
    Чл. 139. [...] (2) Решенията на общото събрание могат да се вземат неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено съгласието си за решението.
  • чл. 140, ал. 4 ТЗ
    Вписване на решенията
    Чл. 140. [...] (4) Увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър.
  • чл. 141 ТЗ
    Управление и представителство
    Чл. 141. (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.; доп., бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г.) (1) Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.
    (2) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.
    (3) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.10.2006 г.; влизането в сила изменено на 01.07.2007 г., бр. 86 от 2006 г.) В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа.
    (4) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър.
    (5) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г.) Управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.
    (6) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2005 г.) Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.
    (7) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г., предишна ал. 6, бр. 66 от 2005 г.) Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.
    (8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.;(...)
  • чл. 141, ал. 1 ТЗ
    Управление и представителство
    Чл. 141. (1) Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.
  • чл. 141, ал. 2 ТЗ
    Управление и представителство
    Чл. 141. [...] (2) Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.
  • чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ
    Управление и представителство
    Чл. 141. [...] (2) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.
  • чл. 141, ал. 2, изр. 3 ТЗ
    Управление и представителство
    Чл. 141. [...] (2) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.
  • чл. 141, ал. 4 ТЗ
    Управление и представителство
    Чл. 141. [...] (4) Овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър.
  • чл. 141, ал. 5 ТЗ
    Управление и представителство
    Чл. 141. [...] (5) Управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.
  • чл. 141, ал. 6 ТЗ
    Управление и представителство
    Чл. 141. [...] (6) Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.
  • чл. 141, ал. 7 ТЗ
    Управление и представителство
    Чл. 141. [...] (7) Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.
  • чл. 142 ТЗ
    Забрана за конкурентна дейност
    Чл. 142. (1) Без съгласие на дружеството управителят няма право:
    1. от свое или от чуждо име да извършва търговски сделки;
    2. да участвува в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;
    3. да заема длъжност в ръководни органи на други дружества.
    (2) Ограниченията по ал. 1 се прилагат, когато се извършва дейност, сходна с тази на дружеството.
    (3) При нарушаване на задълженията по ал. 1 управителят дължи обезщетение за причинените на дружеството вреди.
  • чл. 145 ТЗ
    Отговорност на управителя и контрольора
    Чл. 145. Управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди.
  • чл. 146 ТЗ
    Проверители
    Чл. 146. (1) Годишният финансов отчет на дружеството се проверява от един или от няколко проверители - регистрирани одитори в предвидените от закон случаи.
    (2) Тази проверка е условие за приемане на годишния финансов отчет.
    (3) Проверителите се избират от общото събрание преди изтичането на календарната година. Те отговарят за добросъвестната и безпристрастна проверка и за запазване на тайната.
    (4) Приетият годишен финансов отчет се представя в търговския регистър.
  • чл. 147 ТЗ
    Управление на еднолично ООД
    Чл. 147. (1) Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството.
    (2) Едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма.
    (3) Договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.
  • чл. 147, ал. 1, изр. 2 ТЗ
    Управление на еднолично ООД
    Чл. 147. (1) Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството.
  • чл. 147, ал. 2 ТЗ
    Управление на еднолично ООД
    Чл. 147. [...] (2) Едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма.
  • чл. 147, ал. 3 ТЗ
    Управление на еднолично ООД
    Чл. 147. [...] (3) Договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.
  • чл. 155 ТЗ
    Прекратяване по решение на съда
    Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.10.2006 г.; влизането в сила изменено на 01.07.2007 г.) По решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено:
    1. по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала;
    2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) по иск на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона;
    3. (нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.
  • чл. 155, т. 1 ТЗ
    Прекратяване по решение на съда
    Чл. 155. По решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено:
    1. по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала;
  • чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Прекратяване по решение на съда
    Чл. 155. По решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено:
    1. по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала;
  • чл. 155, т. 3 ТЗ
    Прекратяване по решение на съда
    Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.10.2006 г.; влизането в сила изменено на 01.07.2007 г.) По решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено: [...]
    3. (нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.
  • чл. 157, ал. 1 ТЗ
    Прекратяване на еднолично ООД
    Чл. 157. (1) Дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.
  • чл. 158, ал. 1 ТЗ
    Определение
    Чл. 158. (1) Акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си.
  • чл. 165 ТЗ
    Съдържание на устава
    Чл. 165. Уставът трябва да съдържа:
    1. фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството;
    2. предмета на дейност и срока, ако има такъв;
    3. размера на капитала, както и частта от него, която трябва да се внесе при учредяване на дружеството, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция;
    4. органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им;
    5. вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени;
    6. преимуществата, които посочените учредители запазват за себе си поименно, ако такива се предвиждат;
    7. условията и реда за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване, ако се предвижда такова;
    8. начина на разпределение на печалбата;
    9. начина на свикване на общото събрание;
    10. други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството.
  • чл. 165, т. 3 ТЗ
    Съдържание на устава
    Чл. 165. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Уставът трябва да съдържа: [...]
    3. (доп. - ДВ, бр. 66 от 2005 г.) размера на капитала, както и частта от него, която трябва да се внесе при учредяване на дружеството, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция;
  • чл. 167, ал. 1 ТЗ
    Временно удостоверение
    Чл. 167. (1) Срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите.
  • чл. 174, ал. 1, т. 3 ТЗ
    Изисквания за вписване на дружеството
    Чл. 174. (1) За вписването на акционерното дружество в търговския регистър е необходимо: [...]
    3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25 на сто от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция;
  • чл. 174, ал. 2 ТЗ
    Изисквания за вписване на дружеството
    Чл. 174. [...] (2) В търговския регистър се вписват данните по чл. 165, т. 1 - 4, т. 5 - само видът и стойността на непаричната вноска, и т. 10, както и имената на членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет. Към заявлението за вписване се прилагат учредителният протокол и списък на лицата, записали акции при учредяването, удостоверен от управителния съвет или от съвета на директорите. Когато след учредяването на дружеството акциите бъдат придобити от едно лице, в търговския регистър се вписва името, съответно фирмата и единният идентификационен код на акционера.
  • чл. 175, ал. 1 ТЗ
    Номинална стойност на акциите. Купюри
    Чл. 175. (1) Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участвува с посочената в нея номинална стойност в капитала.
  • чл. 177 ТЗ
    Неделимост
    Чл. 177. Акциите са неделими. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник.
  • чл. 178, ал. 2 ТЗ
    Видове акции
    Чл. 178. [...] (2) Акционерното дружество може да издава и безналични акции. Издаването и разпореждането с безналични акции се извършват по ред, установен със закон.
  • чл. 179 ТЗ
    Книга за акционерите
    Чл. 179. (1) В дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Това изискване се отнася и за временните удостоверения.
    (2) Лицето или лицата, представляващи дружеството, са длъжни да осигурят вписването в книгата за акционерите на обстоятелствата по ал. 1 и на настъпилите в тях промени не по-късно от 7 дни от представяне на документите съобразно изискванията на закона и устава.
  • чл. 181 ТЗ
    Права на акционера
    Чл. 181. (1) Акцията дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.
    (2) Когато дружеството издава акции с особени права, това трябва да бъде посочено и предвидено в устава.
    (3) Акциите с еднакви права образуват отделен клас. Не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас.
  • чл. 181, ал. 1 ТЗ
    Права на акционера
    Чл. 181. (1) Акцията дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.
  • чл. 183 ТЗ
    Съдържание на акцията
    Чл. 183. (1) Акцията съдържа:
    1. означението "акция" за единична и съответния брой "акции" за купюра с повече акции;
    2. вида на акциите;
    3. номер на купюрата и поредни номера на включените в нея акции;
    4. фирмата и седалището на акционерното дружество;
    5. размера на капитала;
    6. общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрния строеж;
    7. купоните и техния падеж;
    8. подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията.
    (2) За валиден подпис върху акцията се смята и отпечатаният подпис.
    (3) На лицевата страна на поименната акция се вписва името на първия собственик.
  • чл. 183, ал. 1 ТЗ
    Съдържание на акцията
    Чл. 183. (1) Акцията съдържа:
    1. означението "акция" за единична и съответния брой "акции" за купюра с повече акции;
    2. вида на акциите;
    3. номер на купюрата и поредни номера на включените в нея акции;
    4. фирмата и седалището на акционерното дружество;
    5. размера на капитала;
    6. общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрния строеж;
    7. купоните и техния падеж;
    8. подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията.
  • чл. 183, ал. 1, т. 8 ТЗ
    Съдържание на акцията
    Чл. 183. (1) Акцията съдържа: [...]
    8. подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията.
  • чл. 185, ал. 2 ТЗ
    Разпореждане с акции
    Чл. 185. [...] (2) Прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството. В устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции.
  • чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ
    Разпореждане с акции
    Чл. 185. [...] (2) Прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството. В устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции.
  • чл. 185, ал. 3 ТЗ
    Разпореждане с акции
    Чл. 185. [...] (3) Поименни акции се залагат с джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или с друг израз, който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо дружеството от вписването му в книгата на поименните акционери. Правото на глас по заложени акции се упражнява от акционера, освен ако в договора за залог е предвидено друго. В тези случаи чл. 473 не се прилага.
  • чл. 187 ТЗ
    Прехвърляне на временни удостоверения
    Чл. 187. (1) Временното удостоверение не може да се прехвърля преди възникване на дружеството.
    (2) Временното удостоверение се прехвърля по реда на чл. 185, ал. 2.
    (3) Прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява.
  • чл. 187, ал. 2 ТЗ
    Прехвърляне на временни удостоверения
    Чл. 187. [...] (2) Временното удостоверение се прехвърля по реда на чл. 185, ал. 2.
  • чл. 187, ал. 3 ТЗ
    Прехвърляне на временни удостоверения
    Чл. 187. [...] (3) Прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява.
  • чл. 187а, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Придобиване на собствени акции
    Чл. 187а. (1) Дружеството може да придобива собствени акции само:
    1. при намаляване на капитала по чл. 200, т. 2;
  • чл. 187а, ал. 4 ТЗ
    Придобиване на собствени акцииПридобиване на собствени акции
    Чл. 187а. [...] (4) Общата номинална стойност на собствените акции, придобити по ал. 1, с изключение на тези по т. 1, не може да надхвърля 10 на сто от капитала. Дружеството е длъжно да прехвърли в тригодишен срок притежаваните собствени акции, които надхвърлят този размер.
  • чл. 187б ТЗ
    Обратно изкупуване на акции
    Чл. 187б. (1) Дружеството може да изкупи собствени акции въз основа на решение на общото събрание на акционерите, което определя:
    1. максималния брой акции, подлежащи на обратно изкупуване;
    2. условията и реда, при които съветът на директорите или управителният съвет извършват изкупуването в определен срок не по-дълъг от пет години;
    3. минималния и максималния размер на цената на изкупуване.
    (2) Решението по ал. 1 се взема с мнозинство от представения капитал, а ако обратното изкупуване не е изрично предвидено в устава - с мнозинство две трети от представените акции. Решението се вписва в търговския регистър.
    (3) Изкупуването се извършва при съответно прилагане на чл. 247а, ал. 1 и 2 . Общата номинална стойност на изкупените акции и на тези по чл. 187а, ал. 4 не може да надхвърля 10 на сто от капитала. За изкупените акции, които надхвърлят този размер, се прилага чл. 187г.
    (4) Управителният съвет, съответно съветът на директорите, извършва обратното изкупуване при спазване изискванията по ал. 1 - 3.
  • чл. 187д ТЗ
    Разкриване на информация
    Чл. 187д. В годишния доклад за дейността на дружеството задължително се посочват:
    1. броят и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените през годината собствени акции, частта от капитала, която те представляват, както и цената, по която е станало придобиването или прехвърлянето;
    2. основанието за придобиванията, извършени през годината;
    3. броят и номиналната стойност на притежаваните собствени акции и частта от капитала, която те представляват.
  • чл. 188 ТЗ
    Задължение за вноски
    Чл. 188. (1) Срещу записаните акции акционерите са длъжни да направят вноски, покриващи определената с устава част от стойността на акциите. Останалата част се внася в срок, определен в устава, но не повече от две години от вписването на дружеството, съответно на увеличението на капитала.
    (2) Частичните вноски могат да се направят от отделните акционери в различно съотношение, ако това е предвидено изрично в устава.
  • чл. 188, ал. 1 ТЗ
    Задължение за вноски
    Чл. 188. (1) Срещу записаните акции акционерите са длъжни да направят вноски, покриващи определената с устава част от стойността на акциите. Останалата част се внася в срок, определен в устава, но не повече от две години от вписването на дружеството, съответно на увеличението на капитала.
  • чл. 189 ТЗ
    Последици от забава на вноски
    Чл. 189. (1) Акционерите, които не направят уговорените вноски в срок, дължат лихви, ако в устава не е предвидена неустойка. При забава на непарична вноска може да се търси обезщетение за действителните вреди.
    (2) Акционери, които са в забава, ако не направят дължимите вноски, след като им е отправено писмено 1-месечно предизвестие, се смятат за изключени. Предупреждението трябва да бъде обявено в търговския регистър освен ако за прехвърлянето на акциите се изисква съгласие на дружеството.
    (3) Изключеният губи акциите си и направените вноски. Акциите на изключения се обезсилват и унищожават. Дружеството предлага за продажба нови акции на мястото на обезсилените. Направените вноски от изключения се отнасят във фонд "Резервен" на дружеството.
  • чл. 189, ал. 2 ТЗ
    Последици от забава на вноски
    Чл. 189. [...] (2) Акционери, които са в забава, ако не направят дължимите вноски, след като им е отправено писмено 1-месечно предизвестие, се смятат за изключени. Предупреждението трябва да бъде обявено в търговския регистър освен ако за прехвърлянето на акциите се изисква съгласие на дружеството.
  • чл. 189, ал. 3 ТЗ
    Последици от забава на вноски
    Чл. 189. [...] (3) Изключеният губи акциите си и направените вноски. Акциите на изключения се обезсилват и унищожават. Дружеството предлага за продажба нови акции на мястото на обезсилените. Направените вноски от изключения се отнасят във фонд "Резервен" на дружеството.
  • чл. 192 ТЗ
    Предпоставки
    Чл. 192. (1) Капиталът може да се увеличи чрез издаване на нови акции, чрез увеличаване номиналната стойност на вече издадените акции или чрез превръщане на облигации в акции съгласно чл. 215.
    (2) Решението на общото събрание на акционерите за увеличаване на капитала се взема с мнозинство 2/3 от гласовете на представените на заседанието акции. С устава може да се предвиди по-голямо мнозинство, както и допълнителни условия.
    (3) При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас.
    (4) Ако новите акции се продават по цена по-висока от номиналната, тяхната минимална продажна цена се определя в решението на общото събрание.
    (5) Увеличаването на капитала е допустимо само след като определеният в устава размер е напълно внесен.
    (6) В случай че бъде извършено увеличаване на капитала в нарушение на чл. 161, ал. 4 , членовете на управителния съвет, съответно на съвета на директорите, са солидарно задължени за вноските по записаните собствени акции. Ако едно лице запише акции от свое име и за сметка на дружеството, те се смятат за придобити единствено за негова сметка.
    (7) За увеличаването на капитала се прилага съответно глава четиринадесета, раздел II, а увеличаване на капитала чрез подписка се извършва при условия и по ред, установени със закон.
    (8) За вписване на увеличението на капитала чрез подписка е необходимо да бъде представено потвърждение на проспект, освен в случаите, когато такъв не се изисква от закона.
  • чл. 193 ТЗ
    Увеличаване на капитала с непарични вноски
    Чл. 193. (1) Когато капиталът се увеличава с непарични вноски, в решението на общото събрание се посочва предметът на вноската, лицето, което я прави, и номиналната стойност на акциите, предоставени срещу тази вноска.
    (2) Заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 е част от материалите по чл. 224 и се представя в търговския регистър за обявяване заедно с решението за увеличаване на капитала.
  • чл. 193, ал. 2 ТЗ
    Увеличаване на капитала с непарични вноски
    Чл. 193. [...] (2) Заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 е част от материалите по чл. 224 и се представя в търговския регистър за обявяване заедно с решението за увеличаване на капитала.
  • чл. 194 ТЗ
    Предимства на акционерите при издаване на нови акции
    Чл. 194. (1) Всеки акционер има право да придобие част от новите акции, която съответствува на неговия дял в капитала преди увеличаването.
    (2) При акции от различни класове правото по ал. 1 важи за акционерите от съответния клас. Останалите акционери упражняват предимството си след акционерите от класа, в който се издават новите акции.
    (3) Правото на акционерите по ал. 1 и 2 се погасява в срок, определен от общото събрание, но най-малко един месец след обявяването в търговския регистър на покана за записване на акциите. Поканата за записване на нови акции се обявява заедно с решението за увеличаване на капитала в търговския регистър.
    (4) Правото на акционерите по ал. 1 и 2 може да бъде ограничено или да отпадне само по решение на общото събрание, взето с мнозинство две трети от гласовете на представените акции. Управителният съвет, съответно съветът на директорите, представя доклад относно причините за отмяната или ограничаването на предимствата и обосновава емисионната стойност на новите акции. Решението на общото събрание се представя в търговския регистър за обявяване.
  • чл. 194, ал. 1 ТЗ
    Предимства на акционерите при издаване на нови акции
    Чл. 194. (1) Всеки акционер има право да придобие част от новите акции, която съответствува на неговия дял в капитала преди увеличаването.
  • чл. 194, ал. 4 ТЗ
    Предимства на акционерите при издаване на нови акции
    Чл. 194. [...] (4) Правото на акционерите по ал. 1 и 2 може да бъде ограничено или да отпадне само по решение на общото събрание, взето с мнозинство две трети от гласовете на представените акции. Управителният съвет, съответно съветът на директорите, представя доклад относно причините за отмяната или ограничаването на предимствата и обосновава емисионната стойност на новите акции. Решението на общото събрание се представя в търговския регистър за обявяване.
  • чл. 195 ТЗ
    Увеличаване на капитала под условие
    Чл. 195. Капиталът може да бъде увеличен под условие, че акциите се закупят от определени лица на определена цена, както и срещу облигации на дружеството.
  • чл. 196 ТЗ
    Увеличаване на капитала от управителния съвет (съвета на директорите)
    Чл. 196. (1) Уставът може да овласти управителния съвет, съответно съвета на директорите, в продължение на 5 години от възникване на дружеството да увеличава капитала до определен номинален размер чрез издаване на нови акции. Решение в този смисъл може да се вземе и с изменение на устава при спазване изискването на чл. 192, ал. 3 най-много за 5 години след регистриране на изменението.
    (2) При увеличаване на капитала по ал. 1 се прилага чл. 194, ал. 1 и 2.
    (3) Управителният съвет, съответно съветът на директорите, може да изключи или да ограничи правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 само ако е овластен за това с решение на общото събрание, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции. Овластяването не може да бъде дадено за срок, по-дълъг от срока по ал. 1. В този случай увеличаването на капитала може да се извърши и по реда на чл. 193 и 195.
  • чл. 196, ал. 1 ТЗ
    Увеличаване на капитала от управителния съвет (съвета на директорите)
    Чл. 196. (1) Уставът може да овласти управителния съвет, съответно съвета на директорите, в продължение на 5 години от възникване на дружеството да увеличава капитала до определен номинален размер чрез издаване на нови акции. Решение в този смисъл може да се вземе и с изменение на устава при спазване изискването на чл. 192, ал. 3 най-много за 5 години след регистриране на изменението.
  • чл. 196, ал. 3 ТЗ
    Увеличаване на капитала от управителния съвет (съвета на директорите)
    Чл. 196. [...] (3) Управителният съвет, съответно съветът на директорите, може да изключи или да ограничи правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 само ако е овластен за това с решение на общото събрание, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции. Овластяването не може да бъде дадено за срок, по-дълъг от срока по ал. 1. В този случай увеличаването на капитала може да се извърши и по реда на чл. 193 и 195.
  • чл. 199 ТЗ
    Обикновено намаляване
    Чл. 199. (1) Намаляването на капитала става с решение на общото събрание.
    (2) Ако има няколко класа акции, за намаляването е необходимо решение на всеки клас акционери.
    (3) В решението трябва да се съдържа целта на намаляването и начинът, по който ще се извърши.
  • чл. 199, ал. 1 ТЗ
    Обикновено намаляване
    Чл. 199. (1) Намаляването на капитала става с решение на общото събрание.
  • чл. 201 ТЗ
    Намаляване на капитала чрез обезсилване на акции
    Чл. 201. (1) Акции могат да се обезсилят принудително или след придобиването им от дружеството.
    (2) Принудително обезсилване на акции се допуска, ако е предвидено в устава и акциите са записани при това условие.
    (3) Предпоставките и начинът за извършване на принудителното обезсилване се определят в устава.
  • чл. 201, ал. 1 ТЗ
    Намаляване на капитала чрез обезсилване на акции
    Чл. 201. (1) Акции могат да се обезсилят принудително или след придобиването им от дружеството.
  • чл. 201, ал. 2 ТЗ
    Намаляване на капитала чрез обезсилване на акции
    Чл. 201. [...] (2) Принудително обезсилване на акции се допуска, ако е предвидено в устава и акциите са записани при това условие.
  • чл. 202, ал. 2 ТЗ
    Защита на кредиторите
    Чл. 202. [...] (2) Правилото на ал. 1 не се прилага, когато намаляването на капитала е извършено с цел покриване на загуби. В този случай акционерите не се освобождават от задължението за вноски.
  • чл. 203 ТЗ
    Едновременно намаляване и увеличаване на капитала
    Чл. 203. (1) Капиталът на дружеството може да бъде едновременно намален и увеличен така, че намаляването да има действие само ако бъде извършено предвиденото увеличаване на капитала.
    (2) В случаите по ал. 1 капиталът може да бъде намален и под установения в закона минимален размер, ако с увеличаването на капитала се достигне поне установеният в закона минимум.
    (3) Правилото на чл. 202, ал. 1 не се прилага, ако вследствие на увеличаването бъде достигнат или надвишен размерът на капитала преди изменението му.
  • чл. 204 ТЗ
    Ред за издаване на облигации
    Чл. 204. (1) Облигации може да се издават само от акционерно дружество.
    (2) (отм., бр. 62 от 2017 г.).
    (3) Решение за издаване на облигации се взема от общото събрание на акционерите, което може да овласти за това съвета на директорите, съответно управителния съвет по реда на чл. 196 .
    (4) Облигациите от една емисия при еднаква номинална стойност осигуряват еднакво право на вземане.
    (5) Облигациите могат да бъдат налични и безналични. За издаването, прехвърлянето и залагането на наличните и безналичните облигации се прилагат правилата за акциите, установени в този закон, с изключение на чл. 176, ал. 2 и чл. 184, ал. 2.
  • чл. 204, ал. 3 ТЗ
    Ред за издаване на облигации
    Чл. 204. [...] (3) Решение за издаване на облигации се взема от общото събрание на акционерите, което може да овласти за това съвета на директорите, съответно управителния съвет по реда на чл. 196.
  • чл. 205, ал. 2 ТЗ
    Изисквания и ред за издаване на облигации
    Чл. 205. [...] (2) При издаването на облигации извън случаите по ал. 1 дружеството изготвя предложение за записване на облигации, съдържащо най-малко: 1. решението по чл. 204, ал. 3;
    2. (отм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.);
    3. общата номинална и емисионна стойност на облигационния заем;
    4. брой, вид, номинална и емисионна стойност на предлаганите облигации, както и предвиждани ограничения за прехвърлянето им;
    5. при лихвоносни облигации - срока до падежа на облигациите, схемата за погасяване на облигационния заем, включително гратисния период, ако такъв е предвиден, лихвените плащания, начина на изчисляването им и периодичността на плащанията;
    6. при облигации с друга форма на доход - начина на образуване на дохода и падежите на плащанията;
    7. вида и размера на предоставеното обезпечение, ако има такова;
    8. начин и срок на плащане на лихвата и главницата;
    9. начална и крайна дата, както и място и ред за записване на облигациите;
    10. условия за записване на облигациите;
    11. минимален и максимален размер на набраните парични вноски, при които заемът ще се счита за сключен.
  • чл. 205, ал. 3 ТЗ
    Изисквания и ред за издаване на облигации
    Чл. 205. [...] (3) Облигациите се издават само след пълното заплащане на емисионната им стойност.
  • чл. 206, ал. 3 ТЗ
    Провеждане на подписката
    Чл. 206. [...] (3) С решението по чл. 204, ал. 3 се определят условията, при които заемът се счита за сключен. Задължително условие е емисионната стойност на всички записани облигации да е изцяло изплатена.
  • чл. 206, ал. 6 ТЗ
    Провеждане на подписката
    Чл. 206. [...] (6) В едномесечен срок след крайната дата за записване на облигациите по чл. 205, ал. 2, т. 9 управителният орган на дружеството представя в търговския регистър за обявяване съобщение за сключения облигационен заем, в което се посочват:
    1. размерът на заема;
    2. датата, от която тече срокът до падежа;
    3. датата на падежа - за лихвени и главнични плащания;
    4. банката по ал. 4, обслужваща плащанията по облигационния заем;
    5. мястото, датата, часът и дневният ред на първото общо събрание на облигационерите.
  • чл. 207, т. 1 ТЗ
    Нищожност на решение за издаване на облигации
    Чл. 207. (Изм. изцяло - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) Нищожно е всяко решение на дружеството за:
    1. промяна в условията, при които са записани издадени облигации;
  • чл. 209, ал. 1 ТЗ
    Представителство на облигационерите
    Чл. 209. (1) Облигационерите от една емисия образуват група за защита на интересите си пред дружеството.
  • чл. 209, ал. 2 ТЗ
    Представителство на облигационерите
    Чл. 209. [...] (2) Групата се представлява от представители, избрани от общото събрание на облигационерите. Представителите не могат да бъдат повече от трима.
  • чл. 212, ал. 2 ТЗ
    Участие на представителите в общото събрание на акционерите
    Чл. 212. [...] (2) Когато се вземат решения, засягащи изпълнението на задълженията по облигационния заем, общото събрание на акционерите изслушва становището на представителите на облигационерите.
  • чл. 214 ТЗ
    Общо събрание на облигационерите
    Чл. 214. (1) Общото събрание на облигационерите се свиква от представителите на облигационерите чрез покана, обявена в търговския регистър най-малко 10 дни преди събранието.
    (2) Общото събрание се свиква и по искане на облигационерите, които представят най-малко 1/10 от съответната емисия облигации, или на ликвидаторите на дружеството, ако е открита процедура по ликвидация.
    (3) Представителите на облигационерите са длъжни да свикат общото събрание на облигационерите при уведомяване от органите за управление на акционерното дружество за:
    1. предложение за изменение на предмета на дейност, вида или преобразуване на дружеството;
    2. предложение за издаване на нова емисия привилегировани облигации.
    (4) Всяка емисия облигации образува отделно общо събрание.
    (5) За общото събрание на облигационерите се прилагат съответно правилата за общото събрание на акционерите.
    (6) Правото на глас по безналични облигации се упражнява от лицата, притежаващи облигации 5 дни преди датата на общото събрание на облигационерите.
    (7) Общото събрание на акционерите е длъжно да разгледа решението на общото събрание на облигационерите.
  • чл. 214, ал. 3, т. 1 ТЗ
    Общо събрание на облигационерите
    Чл. 214. [...] (3) Представителите на облигационерите са длъжни да свикат общото събрание на облигационерите при уведомяване от органите за управление на акционерното дружество за:
    1. предложение за изменение на предмета на дейност, вида или преобразуване на дружеството;
  • чл. 214, ал. 5 ТЗ
    Общо събрание на облигационерите
    Чл. 214. [...] (5) За общото събрание на облигационерите се прилагат съответно правилата за общото събрание на акционерите.
  • чл. 216 ТЗ
    Условия за действителност на решението за нови облигации
    Чл. 216. Решението за издаване на нови облигации, които могат да се превръщат в акции, е действително само ако е одобрено от общото събрание на облигационерите, които са придобили право да превръщат облигациите си в акции.
  • чл. 218 ТЗ
    Вписване на увеличения капитал
    Чл. 218. Управителният съвет, съответно съветът на директорите, заявява за вписване увеличението на капитала в резултат на превръщането на облигациите в акции.
  • чл. 220 ТЗ
    Състав на общото събрание
    Чл. 220. (1) Общото събрание включва акционерите с право на глас. Те участвуват в общото събрание лично или чрез представител. Член на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, не може да представлява акционер.
    (2) Акционерите с привилегировани акции без право на глас, както и членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, когато не са акционери, вземат участие в работата на общото събрание без право на глас.
    (3) Когато наетите лица в дружеството са повече от 50, те се представляват в общото събрание от едно лице с право на съвещателен глас. Техният представител има правата по чл. 224.
  • чл. 220, ал. 1 ТЗ
    Състав на общото събрание
    Чл. 220. (1) Общото събрание включва акционерите с право на глас. Те участвуват в общото събрание лично или чрез представител. Член на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, не може да представлява акционер.
  • чл. 221 ТЗ
    Компетентност
    Чл. 221. Общото събрание:
    1. изменя и допълва устава на дружеството;
    2. увеличава и намалява капитала;
    3. преобразува и прекратява дружеството;
    4. избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет;
    5. определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получат част от печалбата на дружеството, както и да придобият акции и облигации на дружеството;
    6. назначава и освобождава регистрирани одитори когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е взето решение за извършване на независим финансов одит;
    7. одобрява годишния финансов отчет след заверка от назначения регистриран одитор когато е бил извършен независим финансов одит, взема решение за разпределяне на печалбата, за попълване на фонд "Резервен" и за изплащане на дивидент;
    8. решава издаването на облигации;
    9. назначава ликвидаторите при прекратяване на дружеството освен в случай на несъстоятелност;
    10. освобождава от отговорност членовете на надзорния съвет, на управителния съвет и на съвета на директорите;
    11. решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава.
  • чл. 221, т. 1 ТЗ
    Компетентност
    Чл. 221. Общото събрание:
    1. изменя и допълва устава на дружеството;
  • чл. 221, т. 2 ТЗ
    Компетентност
    Чл. 221. (Доп., бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Общото събрание: [...]
    2. увеличава и намалява капитала;
  • чл. 221, т. 4 ТЗ
    Компетентност
    Чл. 221. Общото събрание: [...]
    4. избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет;
  • чл. 221, т. 5 ТЗ
    Компетентност
    Чл. 221. Общото събрание: [...]
    5. определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получат част от печалбата на дружеството, както и да придобият акции и облигации на дружеството;
  • чл. 221, т. 7 ТЗ
    Компетентност
    Чл. 221. Общото събрание: [...]
    7. (предишна т. 6, доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.; изм., бр. 67 от 2008 г.; доп., бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) одобрява годишния финансов отчет след заверка от назначения регистриран одитор когато е бил извършен независим финансов одит, взема решение за разпределяне на печалбата, за попълване на фонд "Резервен" и за изплащане на дивидент;
  • чл. 221, т. 11 ТЗ
    Компетентност
    Чл. 221. (Доп., бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Общото събрание: [...]
    11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава.
  • чл. 223 ТЗ
    Свикване
    Чл. 223. (1) Общото събрание се свиква от съвета на директорите, съответно от управителния съвет. То може да се свика и от надзорния съвет, както и по искане на акционери, които повече от три месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала.
    (2) Ако в едномесечен срок от искането по ал. 1 на акционерите, притежаващи поне 5 на сто от капитала, то не бъде удовлетворено или ако общото събрание не бъде проведено в 3-месечен срок от заявяване на искането, окръжният съд свиква общо събрание или овластява акционерите, поискали свикването, или техен представител да свика събранието. Обстоятелството, че акциите са притежавани повече от три месеца, се установява пред съда с нотариално заверена декларация.
    (3) Свикването се извършва чрез покана, обявена в търговския регистър. Уставът може да предвиди свикването да стане само с писмени покани.
    (4) Поканата съдържа най-малко следните данни:
    1. фирмата и седалището на дружеството;
    2. мястото, датата и часа на събранието;
    3. вида на общото събрание;
    4. съобщение за формалностите, ако са предвидени в устава, които трябва да бъдат изпълнени за участие в събранието и за упражняване на правото на глас;
    5. дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения.
    (5) Времето от обявяването в търговския регистър до откриването на общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни.
  • чл. 223, ал. 2 ТЗ
    Свикване
    Чл. 223. [...] (2) Ако в едномесечен срок от искането по ал. 1 на акционерите, притежаващи поне 5 на сто от капитала, то не бъде удовлетворено или ако общото събрание не бъде проведено в 3-месечен срок от заявяване на искането, окръжният съд свиква общо събрание или овластява акционерите, поискали свикването, или техен представител да свика събранието. Обстоятелството, че акциите са притежавани повече от три месеца, се установява пред съда с нотариално заверена декларация.
  • чл. 223, ал. 3 ТЗ
    Свикване
    Чл. 223. [...] (3) Свикването се извършва чрез покана, обявена в търговския регистър. Уставът може да предвиди свикването да стане само с писмени покани.
  • чл. 223, ал. 4 ТЗ
    Свикване
    Чл. 223. [...] (4) Поканата съдържа най-малко следните данни:
    1. фирмата и седалището на дружеството;
    2. мястото, датата и часа на събранието;
    3. вида на общото събрание;
    4. съобщение за формалностите, ако са предвидени в устава, които трябва да бъдат изпълнени за участие в събранието и за упражняване на правото на глас;
    5. дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения.
    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
  • чл. 223, ал. 4, т. 2 ТЗ
    Свикване
    Чл. 223. [...] (4) Поканата съдържа най-малко следните данни: [...]
    2. мястото, датата и часа на събранието;
  • чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ
    Свикване
    Чл. 223. [...] (4) Поканата съдържа най-малко следните данни: [...]
    5. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения.
  • чл. 223, ал. 5 ТЗ
    Свикване
    Чл. 223. [...] (5) Времето от обявяването в търговския регистър до откриването на общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни.
  • чл. 223а ТЗ
    Включване на въпроси в дневния ред
    Чл. 223а. (1) Акционери, които повече от три месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала на дружеството, могат след обявяване в търговския регистър или изпращане на поканата да включат и други въпроси в дневния ред на общото събрание.
    (2) Не по-късно от 15 дни преди откриването на общото събрание лицата по ал. 1 представят за обявяване в търговския регистър списък на въпросите, които ще бъдат включени в дневния ред и предложенията за решения. С обявяването в търговския регистър въпросите се смятат включени в предложения дневен ред.
    (3) Обстоятелството, че акциите са притежавани повече от три месеца, се установява с декларация.
    (4) Най-късно на следващия работен ден след обявяването акционерите представят списъка от въпроси, предложенията за решения и писмените материали по седалището и адреса на управление на дружеството. Прилага се съответно и чл. 224.
  • чл. 223а, ал. 1 ТЗ
    Включване на въпроси в дневния ред
    Чл. 223а. (1) Акционери, които повече от три месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала на дружеството, могат след обявяване в търговския регистър или изпращане на поканата да включат и други въпроси в дневния ред на общото събрание.
  • чл. 223а, ал. 2 ТЗ
    Включване на въпроси в дневния ред
    Чл. 223а. [...] (2) Не по-късно от 15 дни преди откриването на общото събрание лицата по ал. 1 представят за обявяване в търговския регистър списък на въпросите, които ще бъдат включени в дневния ред и предложенията за решения. С обявяването в търговския регистър въпросите се смятат включени в предложения дневен ред.
  • чл. 224 ТЗ
    Право на сведения
    Чл. 224. (1) Писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание.
    (2) Когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, материалите по ал. 1 включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Това правило се прилага и когато въпросът е включен в дневния ред по реда на чл. 223а .
    (3) При поискване писмените материали се предоставят на всеки акционер безплатно.
  • чл. 224, ал. 1 ТЗ
    Право на сведения
    Чл. 224. (1) Писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание.
  • чл. 224, ал. 2 ТЗ
    Право на сведения
    Чл. 224. [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, материалите по ал. 1 включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Това правило се прилага и когато въпросът е включен в дневния ред по реда на чл. 223а.
  • чл. 225 ТЗ
    Списък на присъствуващите
    Чл. 225. За заседанието на общото събрание се изготвя списък на присъствуващите акционери или на техните представители и на броя на притежаваните или представлявани акции. Акционерите и представителите удостоверяват присъствието си с подпис. Списъкът се заверява от председателя и секретаря на общото събрание.
  • чл. 226 ТЗ
    Представители
    Чл. 226. Всеки акционер има право да упълномощи писмено лице, което да го представлява в общото събрание.
  • чл. 227 ТЗ
    Кворум
    Чл. 227. (1) В устава може да се предвиди изискване за кворум от капитала.
    (2) Решенията по чл. 221, т. 1 - 3 се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала. Уставът може да предвиди и по-голям кворум.
    (3) При липса на кворум в случаите по ал. 1 и 2 може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни и то е законно независимо от представения на него капитал. Датата на новото заседание може да се посочи и в поканата за първото заседание.
  • чл. 227, ал. 1 ТЗ
    Кворум
    Чл. 227. (1) В устава може да се предвиди изискване за кворум от капитала.
  • чл. 227, ал. 2 ТЗ
    Кворум
    Чл. 227. [...] (2) Решенията по чл. 221, т. 1 - 3 се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала. Уставът може да предвиди и по-голям кворум.
  • чл. 227, ал. 2, изр. 1 ТЗ
    Кворум
    Чл. 227. [...] (2) Решенията по чл. 221, т. 1 - 3 се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала. Уставът може да предвиди и по-голям кворум.
  • чл. 227, ал. 2, изр. 2 ТЗ
    Кворум Чл. 227. [...] (2) Решенията по чл. 221, т. 1 - 3 се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала. Уставът може да предвиди и по-голям кворум.
  • чл. 227, ал. 3 ТЗ
    Кворум
    Чл. 227. [...] (3) При липса на кворум в случаите по ал. 1 и 2 може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни и то е законно независимо от представения на него капитал. Датата на новото заседание може да се посочи и в поканата за първото заседание.
  • чл. 227, ал. 3, изр. 1 ТЗ
    Кворум
    Чл. 227. [...] (3) При липса на кворум в случаите по ал. 1 и 2 може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни и то е законно независимо от представения на него капитал. Датата на новото заседание може да се посочи и в поканата за първото заседание.
  • чл. 228 ТЗ
    Гласуване
    Чл. 228. (1) Правото на глас възниква с изплащането на вноската, ако не е предвидено друго в устава.
    (2) Когато предложеното решение засяга правата на акционери от един клас, гласуването става по класове, като изискванията за кворум и мнозинство се прилагат поотделно за всеки клас.
  • чл. 228, ал. 1 ТЗ
    Гласуване
    Чл. 228. (1) Правото на глас възниква с изплащането на вноската, ако не е предвидено друго в устава.
  • чл. 230, ал. 1 ТЗ
    Мнозинство
    Чл. 230. (1) Решението на общото събрание се приема с мнозинство от представените акции освен ако в закона или устава не е предвидено друго.
  • чл. 231, ал. 1 ТЗ
    Решения
    Чл. 231. (1) Общото събрание не може да приема решения, засягащи въпроси, които не са били обявени съобразно разпоредбите на чл. 223 и 223а , освен когато всички акционери присъствуват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани.
  • чл. 231, ал. 3 ТЗ
    Решения
    Чл. 231. [...] (3) Решенията относно изменение и допълнение на устава и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в търговския регистър.
  • чл. 232 ТЗ
    Протокол
    Чл. 232. (1) За заседанието на общото събрание се води протокол в специална книга, в който се посочват:
    1. мястото и времето на провеждане на заседанието;
    2. имената на председателя и секретаря, както и на преброителите на гласовете при гласуване;
    3. присъствието на управителния и на надзорния съвет, както и на лица, които не са акционери;
    4. направените предложения по същество;
    5. проведените гласувания и резултатите от тях;
    6. направените възражения.
    (2) Протоколът на общото събрание се подписва от председателя и секретаря на събранието и от преброителите на гласовете.
    (3) Към протоколите се прилагат:
    1. списък на присъствуващите;
    2. документите, свързани със свикването на общото събрание.
    (4) По искане на акционер или член на съвет на заседанието на общото събрание може да присъства нотариус, който да състави констативен протокол по чл. 593 от Гражданския процесуален кодекс. Препис от констативния протокол се прилага към протокола от общото събрание.
    (5) Протоколите и приложенията към тях се пазят най-малко 5 години. При поискване те се предоставят на всеки акционер.
  • чл. 232, ал. 5 ТЗ
    Протокол
    Чл. 232. [...] (5) Протоколите и приложенията към тях се пазят най-малко 5 години. При поискване те се предоставят на всеки акционер.
  • чл. 234, ал. 1 ТЗ
    Състав на съветите
    Чл. 234. (1) Член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член може да бъде и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител.
  • чл. 234, ал. 2, т. 1 ТЗ
    Състав на съветите
    Чл. 234. (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г.) (1) Член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член може да бъде и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител.
    (2) Не може да бъде член на съвет лице, което:
    1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) е било член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори;
  • чл. 234, ал. 2, т. 3 ТЗ
    Състав на съветите
    Чл. 234. (1) Член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член може да бъде и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител.
    (2) Не може да бъде член на съвет лице, което: [...]
    3. не отговаря на други изисквания, предвидени в устава.
  • чл. 234, ал. 3 ТЗ
    Състав на съветите
    Чл. 234. [...] (3) Членовете на съветите се вписват в търговския регистър, където представят нотариално заверено съгласие и декларация, че не са налице пречки по ал. 2.
  • чл. 235, ал. 2 ТЗ
    Представителна власт
    Чл. 235. [...] (2) Съветът на директорите, съответно управителният съвет с одобрение на надзорния съвет, може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. Овластяването може да бъде оттеглено по всяко време.
  • чл. 236, ал. 2 ТЗ
    Особени правила за сключване на сделки
    Чл. 236. [...] (2) Само по решение на общото събрание на акционерите могат да се сключват следните сделки:
    1. прехвърляне или предоставяне ползването на цялото търговско предприятие;
    2. разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет;
    3. поемане на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице или към свързани лица, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет.
  • чл. 237 ТЗ
    Права и задължения
    Чл. 237. (1) Членовете на съветите имат еднакви права и задължения независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях и предоставянето на право на управление и представителство на някои от тях.
    (2) Членовете на съветите са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери.
    (3) Лице, предложено за член на съвет, е длъжно преди избирането му да уведоми общото събрание на акционерите, съответно надзорния съвет, за участието си в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 25 на сто от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Когато тези обстоятелства възникнат, след като лицето е избрано за член на съвета, то незабавно дължи писмено уведомление.
    (4) Членовете на съвета на директорите и на управителния съвет нямат право от свое или от чуждо име да извършват търговски сделки, да участват в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници, както и да бъдат прокуристи, управители или членове на съвети на други дружества или кооперации, когато се извършва конкурентна дейност на дружеството. Това ограничение не се прилага, ако уставът изрично допуска това или когато органът, който избира члена на съвета, е дал изрично съгласие.
    (5) Членовете на съветите са длъжни да не разгласяват информацията, станала им известна в това им качество, ако това би могло да повлияе върху дейността и развитието на дружеството, включително след като престанат да бъдат членове на съвета. Това задължение не се отнася за информация, която по силата на закон е достъпна за трети лица или вече е разгласена от дружеството.
    (6) Алинеи 1 - 5 се прилагат и за физическите лица, които представляват юридически лица - членове на съвети, съгласно чл. 234, ал. 1.
  • чл. 237, ал. 2 ТЗ
    Права и задължения
    Чл. 237. [...] (2) Членовете на съветите са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери.
  • чл. 237, ал. 3 ТЗ
    Права и задължения
    Чл. 237. [...] (3) Лице, предложено за член на съвет, е длъжно преди избирането му да уведоми общото събрание на акционерите, съответно надзорния съвет, за участието си в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 25 на сто от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Когато тези обстоятелства възникнат, след като лицето е избрано за член на съвета, то незабавно дължи писмено уведомление.
  • чл. 237, ал. 4 ТЗ
    Права и задължения
    Чл. 237. [...] (4) Членовете на съвета на директорите и на управителния съвет нямат право от свое или от чуждо име да извършват търговски сделки, да участват в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници, както и да бъдат прокуристи, управители или членове на съвети на други дружества или кооперации, когато се извършва конкурентна дейност на дружеството. Това ограничение не се прилага, ако уставът изрично допуска това или когато органът, който избира члена на съвета, е дал изрично съгласие.
  • чл. 238, ал. 3 ТЗ
    Кворум и мнозинство
    Чл. 238. [...] (3) Уставът може да предвиди съветът да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.
  • чл. 240 ТЗ
    Отговорност
    Чл. 240. (1) Членовете на надзорния и на управителния съвет, както и на съвета на директорите задължително дават гаранция за своето управление в размер, определен от общото събрание, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение. Гаранцията може да се състои и в депозирани акции или облигации на дружеството.
    (2) Членовете на съветите отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството.
    (3) Всеки от членовете на съответния съвет може да бъде освободен от отговорност, ако се установи, че няма вина за настъпилите вреди.
  • чл. 240, ал. 2 ТЗ
    Отговорност
    Чл. 240. [...] (2) Членовете на съветите отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството.
  • чл. 240а ТЗ
    Отговорност по искане на акционери
    Чл. 240а. Акционери, притежаващи поне 10 на сто от капитала на дружеството, могат да предявят иск за търсене на отговорност от членове на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, за вреди, причинени на дружеството.
  • чл. 240б ТЗ
    Договори с членовете на съветите и свързани с тях лица
    Чл. 240б. (1) Членовете на съветите са длъжни да уведомят писмено съвета на директорите, съответно управителния съвет, когато те или свързани с тях лица сключват с дружеството договори, които излизат извън обичайната му дейност или съществено се отклоняват от пазарните условия.
    (2) Договорите по ал. 1 се сключват въз основа на решение на съвета на директорите, съответно на управителния съвет.
    (3) Сделка, сключена в нарушение на ал. 2, е действителна, а лицето, което я е сключило, като е знаело или е могло да узнае, че липсва такова решение, отговаря пред дружеството за причинените вреди.
  • чл. 241, ал. 1 ТЗ
    Управителен съвет
    Чл. 241. (1) Акционерното дружество се управлява и представлява от управителен съвет, който извършва своята дейност под контрола на надзорен съвет.
  • чл. 241, ал. 2 ТЗ
    Управителен съвет
    Чл. 241. [...] (2) Членовете на управителния съвет се избират от надзорния съвет, който определя тяхното възнаграждение и може да ги заменя по всяко време.
  • чл. 241, ал. 6 ТЗ
    Управителен съвет
    Чл. 241. [...] (6) Отношенията между дружеството и член на управителния съвет се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на надзорния съвет или чрез упълномощен от него член.
  • чл. 242, ал. 3 ТЗ
    Управителен съвет
    Чл. 242. [...] (3) Надзорният съвет приема правила за работата си и избира председател и заместник-председател от своите членове.
  • чл. 242, ал. 6 ТЗ
    Надзорен съвет
    Чл. 242. [...] (6) Отношенията между дружеството и член на надзорния съвет се уреждат с договор. Договорът се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от едноличния собственик.
  • чл. 244, ал. 1 ТЗ
    Съвет на директорите
    Чл. 244. (1) Дружеството се управлява и представлява от съвет на директорите. Той се състои най-малко от три, но не повече от девет лица.
  • чл. 244, ал. 1, изр. 2 ТЗ
    Съвет на директорите
    Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Дружеството се управлява и представлява от съвет на директорите. Той се състои най-малко от три, но не повече от девет лица.
  • чл. 244, ал. 7 ТЗ
    Съвет на директорите
    Чл. 244. [...] (7) Отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите или от едноличния собственик.
  • чл. 245 ТЗ
    Документи по годишното приключване Чл. 245. До 31 март ежегодно съветът на директорите, съответно управителният съвет, съставя за изтеклата календарна година годишен финансов отчет и годишния доклад за дейността и ги представя на избраните от общото събрание регистрирани одитори когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е било взето решение за извършване на независим финансов одит.
  • чл. 247а, ал. 2 ТЗ
    Изплащане на дивиденти и лихви
    Чл. 247а. [...] (2) По смисъла на ал. 1 чистата стойност на имуществото е разликата между стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му.
  • чл. 248 ТЗ
    Предмет и обхват на проверката
    Чл. 248. (1) Годишният финансов отчет се проверява от назначените от общото събрание регистрирани одитори в предвидените от закон случаи.
    (2) Проверката има за цел да установи дали са спазени изискванията на Закона за счетоводството и устава за годишното приключване.
  • чл. 250 ТЗ
    Доклад на регистрираните одитори
    Чл. 250. След постъпване на доклада на регистрираните одитори управителният съвет представя на надзорния съвет годишния финансов отчет, годишния доклад за дейността и доклада на регистрираните одитори. Управителният съвет представя и предложението за разпределението на печалбата, което ще направи пред общото събрание.
  • чл. 251, ал. 1 ТЗ
    Приемане на годишното приключване
    Чл. 251. (1) Надзорният съвет проверява годишния финансов отчет, доклада за дейността и предложението за разпределение на печалбата и след одобрението им приема решение за свикване на редовно общо събрание.
  • чл. 252 ТЗ
    Основания за прекратяване
    Чл. 252. (1) Акционерното дружество се прекратява:
    1. по решение на общото събрание;
    2. с изтичане на срока, за който е било образувано. Общото събрание може да вземе решение за продължаване на срока преди изтичането му;
    3. при обявяването му в несъстоятелност;
    4. с решение на съда по седалището по иск на прокурора, ако дружеството преследва забранени от закона цели;
    5. когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал; ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява по реда на т. 4;
    6. ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум, то може да бъде прекратено по реда на т. 4;
    7. при настъпване на основанията, предвидени в устава на дружеството.
    (2) Еднолично акционерно дружество не се прекратява със смъртта или с прекратяването на едноличния собственик на капитала.
  • чл. 252, ал. 1 ТЗ
    Основания за прекратяване
    Чл. 252. (1) (Акционерното дружество се прекратява:
    1. по решение на общото събрание;
    2. с изтичане на срока, за който е било образувано. Общото събрание може да вземе решение за продължаване на срока преди изтичането му;
    3. при обявяването му в несъстоятелност;
    4. с решение на съда по седалището по иск на прокурора, ако дружеството преследва забранени от закона цели;
    5. когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал; ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява по реда на т. 4;
    6. ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум, то може да бъде прекратено по реда на т. 4;
    7. при настъпване на основанията, предвидени в устава на дружеството.
  • чл. 252, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Основания за прекратяване
    Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Акционерното дружество се прекратява:
    1. по решение на общото събрание;
  • чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ
    Основания за прекратяване
    Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Акционерното дружество се прекратява: [...]
    4. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.10.2006 г.; влизането в сила изменено на 01.07.2007 г., бр. 86 от 2006 г.) с решение на съда по седалището по иск на прокурора, ако дружеството преследва забранени от закона цели;
  • чл. 252, ал. 1, т. 5 ТЗ
    Основания за прекратяване
    Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Акционерното дружество се прекратява: [...]
    5. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал; ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява по реда на т. 4;
  • чл. 252, ал. 1, т. 5, предл. първо ТЗ
    Основания за прекратяване
    Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Акционерното дружество се прекратява: [...]
    5. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал; ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява по реда на т. 4;
  • чл. 252, ал. 1, т. 5, предл. второ ТЗ
    Основания за прекратяване
    Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Акционерното дружество се прекратява: [...]
    5. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал; ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява по реда на т. 4;
  • чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ
    Основания за прекратяване
    Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Акционерното дружество се прекратява: [...]
    6. (нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум, то може да бъде прекратено по реда на т. 4;
  • чл. 261 ТЗ
    Форми на преобразуване
    Чл. 261. (1) Търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма.
    (2) При всички форми на преобразуване преобразуващите се, приемащите и новоучредените дружества (участващите в преобразуването дружества) могат да бъдат от различен вид, доколкото закон не предвижда друго.
    (3) Еднолично търговско дружество може да се преобразува и чрез прехвърляне на цялото си имущество на едноличния собственик, ако той е физическо лице.
  • чл. 261, ал. 1 ТЗ
    Форми на преобразуване
    Чл. 261. (1) Търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма.
  • чл. 262, ал. 1 ТЗ
    Вливане
    Чл. 262. (1) При вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става техен правоприемник. Преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация.
  • чл. 262, ал. 1, изр. 2 ТЗ
    Вливане
    Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) При вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става техен правоприемник. Преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация.
  • чл. 262, ал. 2 ТЗ
    Вливане
    Чл. 262. [...] (2) В случая по ал. 1 не може едновременно да се извърши промяна на правната форма на приемащото дружество.
  • чл. 262и ТЗ
    Доклад на управителния орган
    Чл. 262и. (1) Управителният орган на всяко от преобразуващите се и приемащите дружества съставя писмен доклад за преобразуването. За персоналните дружества докладът се съставя от съдружниците с право на управление.
    (2) Докладът по ал. 1 съдържа подробна правна и икономическа обосновка на договора или плана за преобразуване и особено на съотношението на замяна, а при разделяне и отделяне - на критерия за разпределение на дяловете и акциите. В доклада задължително се посочват данни за назначения проверител и за упълномощения депозитар по чл. 262ч , както и трудностите по оценяването, ако такива са възникнали. Когато новоучреденото дружество е капиталово или ще се извърши увеличаване на капитала на приемащото дружество, докладът съдържа данни и за преминаващото към това дружество имущество, въз основа на което се установява размерът на капитала съгласно чл. 262с, ал. 3 и чл. 262у, ал. 1 .
    (3) В случаите по чл. 262л, ал. 5 и чл. 262н, ал. 1, т. 5 и ал. 5 към доклада се прилагат съгласията на съдружниците или акционерите.
    (4) Доклад не се съставя, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие за това. В този случай в търговския регистър се представя съгласието да не се изготвя доклад, както и съгласията по ал. 3, ако има такива.
  • чл. 262м ТЗ
    Доклад на проверителя
    Чл. 262м. (1) Назначеният проверител съставя доклад за проверката до съдружниците или акционерите на съответното дружество. Когато е назначен общ проверител, той съставя общ доклад за всички дружества.
    (2) Докладът на проверителя трябва да съдържа оценка дали предвиденото в договора или плана за преобразуване съотношение на замяна е адекватно и разумно и да посочва:
    1. използваните методи при определяне на съотношението на замяна;
    2. доколко използването на тези методи е подходящо и правилно в конкретния случай;
    3. стойностите, получени при използването на всеки метод, и относителното значение на всеки метод при определяне стойността на акциите или дяловете; 4. особените затруднения при оценяването, ако е имало такива.
    (3) Проверителят отговаря пред всички участващи в преобразуването дружества и пред техните съдружници и акционери за вреди от неизпълнение на задълженията си.
  • чл. 262п ТЗ
    Мнозинство за вземане на решението за преобразуване
    Чл. 262п. (1) Преобразуване на събирателно или командитно дружество се извършва със съгласието на всички съдружници, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
    (2) Решението за преобразуване на дружество с ограничена отговорност се взема от общото събрание на съдружниците с мнозинство 3/4 от капитала. (3) Решението на преобразуване на акционерно дружество се взема от общото събрание на акционерите с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас. При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас.
    (4) За преобразуване на командитно дружество с акции е необходимо решение на неограничено отговорните съдружници, взето единодушно в писмена форма с нотариална заверка на подписите, и решение на общото събрание на акционерите, взето с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас.
  • чл. 262п, ал. 3 ТЗ
    Мнозинство за вземане на решението за преобразуване
    Чл. 262п. [...] (3) Решението на преобразуване на акционерно дружество се взема от общото събрание на акционерите с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас. При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас.
  • чл. 263с ТЗ
    Новоучредено дружество
    Чл. 262с. (1) Ако при преобразуване се учредява ново дружество, с решението на всяко от преобразуващите се дружества се приема дружественият договор и/или уставът на всяко от новоучредените дружества и се избират органи.
    (2) С вземането на решението по ал. 1 се смятат изпълнени изискванията за форма на дружествения договор или устава.
    (3) Размерът на капитала на новоучредено дружество не може да бъде по-голям от чистата стойност на имуществото, преминаващо към дружеството при преобразуването. Прилага се съответно и чл. 262у, ал. 3.
    (4) За новоучреденото дружество се прилагат съответно правилата за конкретния вид търговско дружество.
  • чл. 263с, ал. 1 ТЗ
    Новоучредено дружество
    Чл. 262с. (1) Ако при преобразуване се учредява ново дружество, с решението на всяко от преобразуващите се дружества се приема дружественият договор и/или уставът на всяко от новоучредените дружества и се избират органи.
  • чл. 263с, ал. 4 ТЗ
    Новоучредено дружество
    Чл. 262с. [...] (4) За новоучреденото дружество се прилагат съответно правилата за конкретния вид търговско дружество.
  • чл. 262ц, ал. 3 ТЗ
    Притежатели на особени права
    Чл. 262ц. [...] (3) Алинея 1 не се прилага, в случай че събранието на притежателите на тези ценни книги, ако такова се предвижда от закона, се е съгласило с промяната на правата по тях или всеки притежател поотделно е дал съгласие за промяна на правото си или може да предяви притежаваните от него ценни книги за обратно изкупуване.
  • чл. 263в ТЗ
    Вписване на вливане и сливане
    Чл. 263в. (1) Вписването на вливане или сливане се извършва от длъжностното лице по регистрацията по делото на преобразуващото се, приемащото, съответно новоучреденото дружество не по-рано от 14 дни след заявяването. Вписват се едновременно и изменение на дружествения договор или устава, изменение на капитала и промени на лицата, управляващи и представляващи приемащото дружество, ако такива са направени при преобразуването.
    (2) (Отм. - ДВ 38/2006).
    (3) (Отм. - ДВ 38/2006).
  • чл. 263в, ал. 1 ТЗ
    Вписване на вливане и сливане
    Чл. 263в. (1) Вписването на вливане или сливане се извършва от длъжностното лице по регистрацията по делото на преобразуващото се, приемащото, съответно новоучреденото дружество не по-рано от 14 дни след заявяването. Вписват се едновременно и изменение на дружествения договор или устава, изменение на капитала и промени на лицата, управляващи и представляващи приемащото дружество, ако такива са направени при преобразуването.
  • чл. 263г ТЗ
    Вписване на разделяне и отделяне
    Чл. 263г. (1) Вписването на разделяне или отделяне се извършва от длъжностното лице по регистрацията по делото на преобразуващото се приемащото, съответно новоучреденото дружество не по-рано от 14 дни след заявяването. Вписват се едновременно и изменение на дружествения договор или устава, изменение на капитала и промени на лицата, управляващи и представляващи преобразуващо се или приемащо дружество, ако такива са направени при преобразуването. При разделяне преобразуващото се дружество се заличава.
    (2) (Отм. - ДВ 38/2006).
    (3) (Отм. - ДВ 38/2006).
  • чл. 263г, ал. 1 ТЗ
    Вписване на разделяне и отделяне
    Чл. 263г. (1) Вписването на разделяне или отделяне се извършва от длъжностното лице по регистрацията по делото на преобразуващото се приемащото, съответно новоучреденото дружество не по-рано от 14 дни след заявяването. Вписват се едновременно и изменение на дружествения договор или устава, изменение на капитала и промени на лицата, управляващи и представляващи преобразуващо се или приемащо дружество, ако такива са направени при преобразуването. При разделяне преобразуващото се дружество се заличава.
  • чл. 263и ТЗ
    Действия на преобразуването
    Чл. 263и. (1) С вписването на преобразуването по чл. 263в, ал. 1 , съответно по чл. 263г, ал. 1 , възникват новоучредените дружества и се прекратяват преобразуващите се дружества, освен преобразуващото се дружество при отделяне.
    (2) С вписването на вливането или сливането правата и задълженията на преобразуващите се дружества преминават върху приемащото или новоучреденото дружество. Съдружниците и акционерите в преобразуващите се дружества стават съдружници или акционери в приемащото или в новоучреденото дружество.
    (3) С вписването на разделянето правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху всяко приемащо и/или новоучредено дружество съответно на разпределението, предвидено в договора или плана за преобразуване. Ако едно право не е разпределено, то преминава върху всички правоприемници пропорционално на припадащата им се според договора или плана за преобразуване чиста стойност на имуществото. Съдружниците и акционерите в преобразуващото се дружество стават съдружници или акционери в едно или повече от приемащите или новоучредените дружества според предвиденото в договора или плана за преобразуване.
    (4) С вписването на отделянето част от правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминава върху всяко приемащо и/или новоучредено дружество съответно на разпределението, предвидено в договора или плана за преобразуване. Съдружниците и акционерите в преобразуващото се дружество стават съдружници или акционери в едно или повече от приемащите или новоучредените дружества и/или запазват членството си в преобразуващото се дружество според предвиденото в договора или плана за преобразуване.
    (5) С вписването на отделяне на еднолично търговско дружество предвидената в плана за преобразуване част от правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминава върху новоучреденото дружество. Преобразуващото се дружество става едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество.
    (6) Когато(...)
  • чл. 263и, ал. 6 ТЗ
    Действия на преобразуването
    Чл. 263и. [...] (6) Когато в имуществото на преобразуващо се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 се представя за вписване в съответния регистър. При разделяне и отделяне се прилага и договорът или планът за преобразуване.
  • чл. 264, ал. 1 ТЗ
    Промяна на правната форма
    Чл. 264. (1) Търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация.
  • чл. 264, ал. 1, изр. 2 ТЗ
    Промяна на правната форма
    Чл. 264. (1) Търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация.
  • чл. 265 ТЗ
    Прехвърляне на имущество върху едноличния собственик
    Чл. 265. (1) Цялото имущество на еднолично търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да премине върху едноличния собственик, ако той е физическо лице и е вписан като едноличен търговец. Преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.
    (2) Преобразуване по ал. 1 не може да бъде извършено, ако дялове или акции в преобразуващото се дружество са заложени или запорирани.
    (3) Решението за преобразуване се взема от едноличния собственик в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
  • чл. 267 ТЗ
    Покана до кредиторите
    Чл. 267. Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър
  • чл. 271 ТЗ
    Разпределение на имуществото
    Чл. 271. Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците, съответно между акционерите.
  • чл. 273, ал. 2 ТЗ
    Приключване на ликвидацията
    Чл. 273. [...] (2) Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори.
  • чл. 274 ТЗ
    Продължаване на прекратено дружество
    Чл. 274. (1) Когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото. Тази разпоредба се прилага и при прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3 , както и на акционерно дружество - по чл. 252, ал. 1, т. 6.
    (2) Решението по ал. 1 се взема:
    1. за акционерното дружество - с мнозинство най-малко 3/4 от представения капитал;
    2. в другите търговски дружества - с единодушие.
    (3) Ликвидаторите заявяват решението за продължаването на дружеството за вписване в търговския регистър.
  • чл. 274, ал. 1 ТЗ
    Продължаване на прекратено дружество
    Чл. 274. (1) Когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото. Тази разпоредба се прилага и при прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3 , както и на акционерно дружество - по чл. 252, ал. 1, т. 6.
  • чл. 274, ал. 1, изр. 2 ТЗ
    Продължаване на прекратено дружество
    Чл. 274. (1) (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото. Тази разпоредба се прилага и при прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3 , както и на акционерно дружество - по чл. 252, ал. 1, т. 6.
  • чл. 274, ал. 2 ТЗ
    Продължаване на прекратено дружество
    Чл. 274. [...] (2) Решението по ал. 1 се взема:
    1. за акционерното дружество - с мнозинство най-малко 3/4 от представения капитал;
    2. в другите търговски дружества - с единодушие.
  • чл. 284 ТЗ
    Нарушения и глоби
    Чл. 284. (1 - 3) (отм., бр. 38 от 2006 г.)
    (4) Лице, което е задължено по този закон, но не посочи в търговската си кореспонденция и в Интернет-страницата си, ако има такава, данните по чл. 13 , се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Същото наказание се налага и на лице, което не посочи данните по чл. 25 от Регламент (ЕИО) № 2137/85.
    (5) Лицата, които не изпълнят задълженията си по чл. 179, ал. 2, се наказват с глоба от 100 до 500 лв.
    (6) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.
    (7) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
  • чл. 286 ТЗ
    Определение на търговска сделка
    Чл. 286. (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
    (2) Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
    (3) При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
  • чл. 286, ал. 1 ТЗ
    Определение на търговска сделка
    Чл. 286. (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
  • чл. 286, ал. 2 ТЗ
    Определение на търговска сделка
    Чл. 286. [...] (2) Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
  • чл. 286, ал. 3 ТЗ
    Определение на търговска сделка
    Чл. 286. [...] (3) При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
  • чл. 287 ТЗ
    Приложимост на разпоредбите за търговските сделки
    Чл. 287. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.
  • чл. 289 ТЗ
    Злоупотреба с право
    Чл. 289. Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна.
  • чл. 292 ТЗ
    Мълчание, равнозначно на приемане
    Чл. 292. (1) Предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.
    (2) При отхвърляне на предложението по ал. 1 търговецът е длъжен да пази изпратеното му за сметка на предложителя, освен ако не е обезпечен за разноските или ако пазенето му причинява неудобства, по-големи от обичайните.
  • чл. 293, ал. 1 ТЗ
    Форма
    Чл. 293. (1) За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.
  • чл. 293, ал. 3 ТЗ
    Форма
    Чл. 293. [...] (3) Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
  • чл. 293, ал. 4 ТЗ
    Форма
    Чл. 293. [...] (4) Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.
  • чл. 293, ал. 6 ТЗ
    Форма
    Чл. 293. [...] (6) Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.
  • чл. 294, ал. 1 ТЗ
    Лихви
    Чл. 294. (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.
  • чл. 294, ал. 2 ТЗ
    Лихви
    Чл. 294. [...] (2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.
  • чл. 301 ТЗ
    Действия без представителна власт
    Чл. 301. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
  • чл. 302 ТЗ
    Дължима грижа
    Чл. 302. Длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец.
  • чл. 303 ТЗ
    Срок
    Чл. 303. Когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението, ако естеството на сделката или търговският обичай не изискват друго, изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението.
  • чл. 303а ТЗ
    Срок при парични задължения
    Чл. 303а. (1) Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
    (2) Когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
    (3) Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
    (4) Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина.
    (5) Разпоредбите на ал. 1 - 4 не се прилагат за:
    1. менителничните задължения;
    2. задълженията в открито производство по несъстоятелност;
    3. обезщетенията за вреди, включително и застрахователни обезщетения.
    (6)(...)
  • чл. 305 ТЗ
    Безкасово плащане
    Чл. 305. Когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
  • чл. 306, ал. 2 ТЗ
    Непреодолима сила
    Чл. 306. [...] (2) Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
  • чл. 307 ТЗ
    Стопанска непоносимост
    Чл. 307. Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
  • чл. 308 ТЗ
    Отметнина
    Чл. 308. (1) Ако при сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи.
    (2) Когато договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.
  • чл. 309 ТЗ
    Неустойка
    Чл. 309. Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
  • чл. 309а ТЗ
    Неизпълнение на парично задължение
    Чл. 309а. (1) Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.
    (2) Когато е уговорено разсрочено плащане, обезщетенията по ал. 1 се дължат съответно за забавените вноски.
    (3) Ограничаване на отговорността по ал. 1 и 2 може да бъде уговорено само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Ограничаване на отговорността е недействително, когато длъжникът е публичен възложител.
  • чл. 310 ТЗ
    Търговски залог
    Чл. 310. (1) Договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска сделка, се смята сключен:
    1. при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител - с предаването й на кредитора или за негова сметка на друго лице;
    2. при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора.
    (2) Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, предвидени в този закон.
    (3) С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, точка 1.
  • чл. 310, ал. 1, т. 2 ТЗ
    Търговски залог
    Чл. 310. (1) Договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска сделка, се смята сключен: [...]
    2. при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора.
  • чл. 310, ал. 3 ТЗ
    Търговски залог
    Чл. 310. [...] (3) С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, точка 1.
  • чл. 311, ал. 1 ТЗ
    Удовлетворяване на заложния кредитор
    Чл. 311. (1) Когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената цена.
  • чл. 318, ал. 2 ТЗ
    Търговска продажба. Определение
    Чл. 318. (1) Търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка.
    (2) Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.
  • чл. 326, ал. 2 ТЗ
    Определяне на цената
    Чл. 326. [...] (2) Ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства.
  • чл. 327 ТЗ
    Време на плащане
    Чл. 327. (1) Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
    (2) Ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за плащането й.
    (3) Относно сроковете на плащане се прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа.
  • чл. 327, ал. 1 ТЗ
    Време на плащане
    Чл. 327. (1) Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
  • чл. 342, ал. 2 ТЗ
    Определение
    Чл. 342. [...] (2) С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
  • чл. 343 ТЗ
    Риск
    Чл. 343. Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.
  • чл. 347, ал. 2 ТЗ
    Препращане
    Чл. 347. [...] (2) За договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем с изключение на чл. 229, ал. 3, чл. 231, ал. 1 и 2 , чл. 233, ал. 1, чл. 235, чл. 236, ал. 1, чл. 237, чл. 238 и чл. 239 от Закона за задълженията и договорите.
  • чл. 362 ТЗ
    Спедитор-превозвач
    Чл. 362. Спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвача.
  • чл. 373, ал. 3 ТЗ
    Отговорност за липси и повреди
    Чл. 373. [...] (3) Недействителна е уговорката за освобождаване от отговорност по ал. 1 и 2.
  • чл. 381, ал. 1 ТЗ
    Форма
    Чл. 381. (отм., бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
    [Редакция ДВ 58/1997]
    Чл. 381. (1) Договорът за застраховка се сключва писмено като застрахователна полица или друг писмен акт.
  • чл. 391, ал. 1 ТЗ
    Застрахователен интерес
    Чл. 391. (отм., бр. 103 от 2005 г.) (1) Недействителен е договорът за застраховка, който е сключен при липса на застрахователен интерес.
  • чл. 392 ТЗ
    Договор за застраховка. Несеквестируемост
    Чл. 393. (Отм. ДВ 103/2005) Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователната сума по застраховки "живот" и "злополука", както и върху обезщетението по застраховка "гражданска отговорност". Принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по имуществените застраховки се допуска, ако то е могло да се насочи върху застрахованото имущество.
  • чл. 399 ТЗ
    Застрахователно обезщетение
    Чл. 399. (отм., ДВ 103/2005) (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от петнадесет дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 389.
    (2) Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието.
  • чл. 402 ТЗ
    Встъпване в правата на застрахования
    Чл. 402. (отм. ДВ 103/2005) (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
    (2) Ако лицето, причинило вредата, е съпруг, възходящ или низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено.
    (3) Застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
    (4) Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования.
  • чл. 402, ал. 1 ТЗ
    Встъпване в правата на застрахования
    Чл. 402. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
  • чл. 407 ТЗ
    Пряк иск
    Чл. 407. (отм. ДВ 103/2005)

    [Редакция ДВ 58/1997]
    Чл. 407. (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
    (2) Застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено. В такъв случай той има право на обратен иск срещу застрахования за това, което е платил на увредения.
    (3) Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 389.
  • чл. 407, ал. 1 ТЗ
    Пряк иск
    Чл. 407. (отм., бр. 103 от 2005 г.) (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
  • чл. 430 ТЗ
    Определение и форма
    Чл. 430. (1) С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. (2) Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
    (3) Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
  • чл. 430, ал. 1 ТЗ
    Определение и форма
    Чл. 430. (1) С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
  • чл. 430, ал. 2 ТЗ
    Определение и форма
    Чл. 430. [...] (2) Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
  • чл. 432 ТЗ
    Предсрочна изискуемост
    Чл. 432. (1) Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:
    1. той не се ползва за целта, за която е получен;
    2. заемателят представя неверни сведения;
    3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
    4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.
    (2) В случая по ал. 1, точка 4 банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата.
  • чл. 432, ал. 1 ТЗ
    Предсрочна изискуемост
    Чл. 432. (1) Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:
    1. той не се ползва за целта, за която е получен;
    2. заемателят представя неверни сведения;
    3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
    4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.
  • чл. 442 ТЗ
    Определение и форма
    Чл. 442. С банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея.
  • чл. 448 ТЗ
    Определение
    Чл. 448. (отм. ДВ 23/2009) [редакция ДВ 83/1996] С договора за банков превод наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да я плати на посоченото от него лице.
  • чл. 449 ТЗ
    Изпълнение
    Чл. 449. (отм. ДВ 23/2009) [редакция ДВ 83/1996] (1) До изпълнението на нареждането за превод наредителят може да го отмени или измени.
    (2) Когато преди изпълнението на превода банката е уведомила получателя за даденото нареждане, то не може да бъде отменено или изменено.
  • чл. 455, т. 2 ТЗ
    Съдържание
    Чл. 455. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.) Менителницата съдържа: [...]
    2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;
  • чл. 460 ТЗ
    Различия в сумата
    Чл. 460. (1) Ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие важи сумата, написана с думи.
    (2) Ако в менителницата сумата е написана няколко пъти с думи или с цифри, при различие важи най-малката сума.
  • чл. 460, ал. 1 ТЗ
    Различия в сумата
    Чл. 460. (1) Ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие важи сумата, написана с думи.
  • чл. 460, ал. 2 ТЗ
    Различия в сумата
    Чл. 460. [...] (2) Ако в менителницата сумата е написана няколко пъти с думи или с цифри, при различие важи най-малката сума.
  • чл. 461 ТЗ
    Действителност на подписите
    Чл. 461. Ако менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни.
  • чл. 462 ТЗ
    Подписване без представителна власт
    Чл. 462. Който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.
  • чл. 465 ТЗ
    Възражения на длъжниците
    Чл. 465. Длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата.
  • чл. 473 ТЗ
    Джиро за обезпечение
    Чл. 473. (1) При джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или друг израз, който означава обезпечение, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие.
    (2) Длъжниците не могат да противопоставят на приносителя възражения, основани на личните им отношения с джиранта, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при получаването на менителницата.
  • чл. 473, ал. 1 ТЗ
    Джиро за обезпечение
    Чл. 473. (1) При джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или друг израз, който означава обезпечение, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие.
  • чл. 474 ТЗ
    Джиро след падежа или протеста
    Чл. 474. (1) Джиро, направено след падежа, има същото действие, както джиро, направено преди това. Джирото, направено след протеста, поради неплащане или след изтичане на срока за протеста, има действие на прехвърляне на вземане.
    (2) До доказване на противното се предполага, че джирото без дата е направено преди изтичане на срока за протеста.
  • чл. 478, ал. 1 ТЗ
    Повторно предявяване
    Чл. 478. (1) При предявяването платецът може да поиска менителницата да му се предяви повторно на следващия ден. Заинтересуваните лица нямат право да възразяват, че това искане не е удовлетворено, освен ако то е отбелязано в протеста.
  • чл. 485, ал. 2 ТЗ
    Отговорност на поръчителя
    Чл. 485. [...] (2) Задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.
  • чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Начини на определяне
    Чл. 486. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.) (1) Падежът на менителницата може да бъде:
    1. на предявяване;
  • чл. 487, ал. 1 ТЗ
    Менителница на предявяване
    Чл. 487. (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.
  • чл. 487, ал. 1, изр. 2 ТЗ
    Менителница на предявяване
    Чл. 487. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.) (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.
  • чл. 513, ал. 1 ТЗ
    Солидарна отговорност
    Чл. 513. (1) Лицата, които са издали, приели и джиросали менителницата или са поели поръчителство, са солидарно отговорни към приносителя.
  • чл. 513, ал. 2 ТЗ
    Солидарна отговорност
    Чл. 513. [...] (2) Приносителят може да предяви исковете си срещу всички задължени по менителницата лица, заедно или поотделно, без да се съобразява с реда, по който те са се задължили. Същото право има и всяко задължено лице, което е платило менителницата, спрямо тези, които са се задължили преди него.
  • чл. 514 ТЗ
    Пропускане на срокове
    Чл. 514. (1) Приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете:
    1. за предявяване на менителницата на предявяване или на определен срок след предявяването;
    2. за извършване на протест поради неприемане или неплащане;
    3. за предявяване на плащане при уговорка "без разноски".
    (2) Ако приносителят пропусне определения от издателя срок за предявяване на менителницата за приемане, той губи правото си да предяви обратен иск за неприемане и неплащане, освен ако от съдържанието на менителницата следва, че издателят е искал да изключи само отговорността за приемане.
    (3) Когато уговорката със срок за предявяване се съдържа в джиро, само джирантът може да се позовава на нея.
  • чл. 514, ал. 1 ТЗ
    Пропускане на срокове
    Чл. 514. (1) Приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете:
    1. за предявяване на менителницата на предявяване или на определен срок след предявяването;
    2. за извършване на протест поради неприемане или неплащане;
    3. за предявяване на плащане при уговорка "без разноски".
  • чл. 514, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Пропускане на срокове
    Чл. 514. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.) (1) Приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете:
    1. за предявяване на менителницата на предявяване или на определен срок след предявяването;
  • чл. 531 ТЗ
    Давностни срокове
    Чл. 531. (1) Исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.
    (2) Исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна давност от деня на своевременно извършения протест или от падежа, ако менителницата съдържа уговорка "без разноски".
    (3) Исковете на джирантите помежду им и срещу издателя се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който джирантът е платил менителницата, или от деня, в който срещу него е предявен иск.
  • чл. 531, ал. 1 ТЗ
    Давностни срокове
    Чл. 531. (1) Исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.
  • чл. 534 ТЗ
    Иск за неоснователно обогатяване
    Чл. 534. (1) Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.
    (2) Искът по ал. 1 се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека.
  • чл. 534, ал. 1 ТЗ
    Иск за неоснователно обогатяване
    Чл. 534. (1) Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.
  • чл. 534, ал. 2 ТЗ
    Иск за неоснователно обогатяване
    Чл. 534. [...] (2) Искът по ал. 1 се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека.
  • чл. 535 ТЗ
    Съдържание
    Чл. 535. Записът на заповед съдържа:
    1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;
    2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;
    3. падеж;
    4. място на плащането;
    5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването;
    7. подпис на издателя.
  • чл. 535, т. 1 ТЗ
    Съдържание
    Чл. 535. Записът на заповед съдържа:
    1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;
  • чл. 535, т. 2 ТЗ
    Съдържание
    Чл. 535. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.) Записът на заповед съдържа: [...]
    2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;
  • чл. 536 ТЗ
    Непълнота на съдържанието
    Чл. 536. (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 , не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.
    (2) Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.
    (3) Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.
    (4) Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.
  • чл. 536, ал. 1 ТЗ
    Непълнота на съдържанието
    Чл. 536. (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 , не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.
  • чл. 537 ТЗ
    Препращане към уредбата на менителницата
    Чл. 537. За записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.
  • чл. 538 ТЗ
    Задължения на издателя
    Чл. 538. (1) Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата.
    (2) Записът на заповед, платим на определен срок след предявяването, трябва да се предяви на издателя в сроковете по чл. 477. Издателят трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише. Срокът след предявяването тече от датата, удостоверена от издателя върху записа. Отказът на издателя да удостовери предявяването или да постави дата се установява с протест съгласно чл. 496 , чиято дата се смята като начало на срока след предявяването.
  • чл. 538, ал. 1 ТЗ
    Задължения на издателя
    Чл. 538. (1) Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата.
  • чл. 607 ТЗ
    Цел на производството
    Чл. 607. (1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.
    (2) В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.
  • чл. 607, ал. 1 ТЗ
    Цел на производството
    Чл. 607. (1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.
  • чл.607а, ал.1 ТЗ
    Основания за откриване на производство по несъстоятелност
    Чл. 607а. (1) Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
  • чл. 608 ТЗ
    Неплатежоспособност
    Чл. 608. (1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
    1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или
    2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
    3. задължение по частно държавно вземане, или
    4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
    (2) Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.
    (3) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
    (4) Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
  • чл. 608, ал. 1 ТЗ
    Неплатежоспособност
    Чл. 608. (1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
    1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или
    2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
    3. задължение по частно държавно вземане, или
    4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
  • чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Неплатежоспособност
    Чл. 608. (1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
    1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването є, или
  • чл. 608, ал. 2 ТЗ
    Неплатежоспособност
    Чл. 608. [...] (2) Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.
  • чл. 608, ал. 3 ТЗ
    Неплатежоспособност
    Чл. 608. [...] (3) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
  • чл. 613 ТЗ
    Компетентен съд
    Чл. 613. Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
  • чл. 613а ТЗ
    Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд
    Чл. 613а. (1) Постановените от окръжните съдилища решения и определения по чл. 630, ал. 1 и 2, чл. 631 , чл. 632, ал. 1, 2 и 4 , чл. 701 , чл. 705, ал. 2, чл. 709, ал. 1 , чл. 710 , 735 , чл. 740, ал. 2, чл. 744 и чл. 755, ал. 2 подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс.
    (2) Решенията по чл. 630 и 632 могат да се обжалват и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.
    (3) Извън случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс.
    (4) Съдът образува делото в деня на подаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и постановява акта си в 14-дневен срок от датата на заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
  • чл. 613а, ал. 1 ТЗ
    Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд
    Чл. 613а. (1) Постановените от окръжните съдилища решения и определения по чл. 630, ал. 1 и 2, чл. 631 , чл. 632, ал. 1, 2 и 4 , чл. 701 , чл. 705, ал. 2, чл. 709, ал. 1 , чл. 710 , 735 , чл. 740, ал. 2, чл. 744 и чл. 755, ал. 2 подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс.
  • чл. 613а, ал. З ТЗ
    Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд
    Чл. 613а. [...] (3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.) Извън случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс.
  • чл. 614 ТЗ
    Маса на несъстоятелността
    Чл. 614. (1) Масата на несъстоятелността обхваща:
    1. имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
    2. имуществените права на длъжника, придобити след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
    (2) В имуществото на длъжника - едноличен търговец, се включват и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.
    (3) В имуществото на неограничено отговорния съдружник се включва и 1/2 част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.
    (4) Несеквестируемото имущество на длъжника и неограничено отговорния съдружник не се включва в масата на несъстоятелността.
    (5) В масата на несъстоятелността не се включват средствата по финансовите обезпечения по чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 от Закона за подземните богатства.
    (6) В масата на несъстоятелността не се включва имуществото на В и К оператор, необходимо за осъществяване на основния му предмет на дейност до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия.
    (7) В масата на несъстоятелността не се включват сумите по банковата сметка по чл. 60, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците.
  • чл. 614, ал. 2 ТЗ
    Маса на несъстоятелността
    Чл. 614. [...] (2) В имуществото на длъжника - едноличен търговец, се включват и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.
  • чл. 620, ал. 1 ТЗ
    Такси и разноски
    Чл. 620. (1) По молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, държавна такса предварително не се събира. Тя се събира от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
  • чл. 620, ал. 3 ТЗ
    Такси и разноски
    Чл. 620. [...] (3) След откриването на производството по несъстоятелност разноските се събират от масата на несъстоятелността. За целта съдът може да разреши синдикът да извърши разпореждане по чл. 658, ал. 1, т. 8.
  • чл. 620, ал. 5 ТЗ
    Такси и разноски
    Чл. 620. [...] (5) По дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, и по отменителен иск държавната такса не се внася предварително.
  • чл. 620, ал. 7 ТЗ
    Такси и разноски
    Чл. 620. [...] (7) При отхвърляне на иск по чл. 645, 646 или по чл. 647, предявен от синдика, разноските по делото, направени от трето лице, се събират от масата на несъстоятелността.
  • чл. 621 ТЗ
    Субсидиарно приложение
    Чл. 621. Доколкото в тази част няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
  • чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ
    Особени правила в производството по несъстоятелност
    Чл. 621а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) Освен правилата, установени в тази част, в производството по несъстоятелност се прилагат и следните особени процесуални правила: [...]
    2. съдът може по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения.
  • чл. 621а, ал. 2 ТЗ
    Особени правила в производството по несъстоятелност
    Чл. 621а. [...] (2) Освен посочените в тази част искове, на съда по несъстоятелността са подсъдни, без тази подсъдност да може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица, още и: [...]
    2. обусловените от чл. 646 или чл. 647 искове.
  • чл. 625 ТЗ
    Откриване на производството
    Чл. 625. Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
  • чл. 626, ал. 1 ТЗ
    Задължение за заявяване
    Чл. 626. (1) Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
  • чл. 628 ТЗ
    Приложения към молбата
    Чл. 628. (1) Към молбата си длъжникът, съответно ликвидаторът, прилага:
    1. препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;
    2. опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;
    3. списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им; 4. опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност - за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник.
    (2) С молбата си кредиторът или Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" представя писмените и посочва останалите си доказателства за неплатежоспособността на длъжника.
    (3) Към молбата си длъжникът или кредиторът задължително прилагат доказателствата по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
    (4) С молбата си длъжникът или кредиторът може да предложи и план по чл. 696 , както и да посочи лице, отговарящо на условията на чл. 655, ал. 2 , което съдът назначава за временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност.
  • чл. 628, ал. 1 ТЗ
    Приложения към молбата
    Чл. 628. (1) Към молбата си длъжникът, съответно ликвидаторът, прилага:
    1. препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;
    2. опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;
    3. списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им;
    4. опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност - за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник.
  • чл. 628, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Приложения към молбата
    Чл. 628. (1) Към молбата си длъжникът, съответно ликвидаторът, прилага:
    1. препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;
  • чл. 628, ал. 3 ТЗ
    Приложения към молбата
    Чл. 628. [...] (3) Към молбата си длъжникът или кредиторът задължително прилагат доказателствата по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  • чл. 628а ТЗ
    Давност при подаване на молбата
    Чл. 628а. (1) Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
    (2) За присъединилите се кредитори по чл. 629 се прилагат правилата по ал. 1 от момента на подаване на молбата за присъединяване.
    (3) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.
  • чл. 628а, ал. 1 ТЗ
    Давност при подаване на молбата
    Чл. 628а. (1) Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625 . Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
  • чл. 628а, ал. 1, изр. 1 ТЗ
    Давност при подаване на молбата
    Чл. 628а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
  • чл. 628а, ал. 1, изр. 2 ТЗ
    Давност при подаване на молбата
    Чл. 628а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
  • чл. 628а, ал. 3 ТЗ
    Давност при подаване на молбата
    Чл. 628а. [...] (3) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.
  • чл. 628а, ал. 3, изр. 1 ТЗ
    Давност при подаване на молбата
    Чл. 628а. [...] (3) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.
  • чл. 628а, ал. 3, изр. 2 ТЗ
    Давност при подаване на молбата
    Чл. 628а. [...] (3) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.
  • чл. 629 ТЗ
    Разглеждане на молбата
    Чл. 629. (1) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, съответно от ликвидатор, се разглежда от съда незабавно в закрито заседание. Молбата се обявява в търговския регистър, като чл. 624 се прилага съответно.
    (2) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата.
    (3) Съдът спира делото по ал. 1, ако до датата на постановяване на решение по него кредитор подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност.
    (4) До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се присъединяват други кредитори, да се правят възражения и да се представят писмени доказателства.
    (5) Съдът трябва да приложи правилата на предходните алинеи, ако подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност отговаря на всички изисквания на чл. 628.
    (6) Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.
  • чл. 629, ал. 2 ТЗ
    Разглеждане на молбата
    Чл. 629. [...] (2) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата.
  • чл. 629, ал. 4 ТЗ
    Разглеждане на молбата
    Чл. 629. [...] (4) До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се присъединяват други кредитори, да се правят възражения и да се представят писмени доказателства.
  • чл. 629, ал. 6 ТЗ
    Разглеждане на молбата
    Чл. 629. [...] (6) Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.
  • чл. 629а ТЗ
    Предварителни обезпечителни мерки
    Чл. 629а. (1) Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността може:
    1. да назначи предварително временен синдик, който има правомощията по чл. 635, ал. 1;
    2. да допусне мерките по чл. 630, ал. 1, т. 4 ;
    3. да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
    4. да допусне предвидените в чл. 642 мерки;
    5. да наложи мерките, предвидени в чл. 650.
    (2) Когато искането за налагане на мерките по ал. 1 е направено от кредитор, съдът ги налага:
    1. ако молбата на кредитора е подкрепена с убедителни писмени доказателства, или
    2. ако бъде представено обезпечение в определения от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай, че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен, съответно свръхзадължен.
    (3) Съдът може да задължи кредитора да представи обезпечение и в случаите по ал. 2, т. 1.
    (4) Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността.
    (5) Съдът може да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването. (6) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 се съобщава на лицето, по отношение на което са наложени, и на лицето, което е поискало налагането им. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
    (7) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването не спира изпълнението му.
    (8) Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена.
    (9) Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството(...)
  • чл. 629а, ал. 6 ТЗ
    Предварителни обезпечителни мерки
    Чл. 629а. [...] (6) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 се съобщава на лицето, по отношение на което са наложени, и на лицето, което е поискало налагането им. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
  • чл. 629б ТЗ
    Откриване на производство по несъстоятелност при липса на имущество, покриващо началните разноски
    Чл. 629б. (1) Когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл. 625 или от друг кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Определението на съда не подлежи на обжалване и на принудително изпълнение, но в него се указват последиците по чл. 632 , ал. 1, в случай че сумата не бъде предплатена в срок.
    (2) Началните разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.
    (3) Когато длъжникът е персонално дружество, съдът се произнася относно предплащането по ал. 1, след като вземе предвид и имуществото на неограничено отговорните съдружници.
  • чл. 629б, ал. 1 ТЗ
    Откриване на производство по несъстоятелност при липса на имущество, покриващо началните разноски
    Чл. 629б. (1) Когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл. 625 или от друг кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Определението на съда не подлежи на обжалване и на принудително изпълнение, но в него се указват последиците по чл. 632 , ал. 1, в случай че сумата не бъде предплатена в срок.
  • чл. 629б, ал. 2 ТЗ
    Откриване на производство по несъстоятелност при липса на имущество, покриващо началните разноски
    Чл. 629б. [...] (2) Началните разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.
  • чл. 630 ТЗ
    Решение за откриване на производството по несъстоятелност
    Чл. 630. (1) Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си:
    1. обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и определя началната й дата;
    2. открива производството по несъстоятелност;
    3. назначава временен синдик;
    4. допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
    5. определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.
    (2) Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696.
    (3) Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички.
    (4) При вземане на решения за откриване на производство по несъстоятелност на В и К оператор съдът не постановява прекратяването на дейността му до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия.
  • чл. 630, ал. 1 ТЗ
    Решение за откриване на производството по несъстоятелност
    Чл. 630. (1) Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си:
    1. обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и определя началната й дата;
    2. открива производството по несъстоятелност;
    3. назначава временен синдик;
    4. допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
    5. определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.
  • чл. 630, ал. 2 ТЗ
    Решение за откриване на производството по несъстоятелност
    Чл. 630. [...] (2) Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696.
  • чл. 630, ал. 3 ТЗ
    Решение за откриване на производството по несъстоятелност
    Чл. 630. [...] (3) Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички.
  • чл. 631 ТЗ
    Решение за отхвърляне на молбата
    Чл. 631. Съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
  • чл. 631а ТЗ
    Обезщетение
    Чл. 631а. (1) Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът - физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност.
    (2) Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодично.
    (3) Ако длъжникът е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
    (4) Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
    (5) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от няколко кредитори, отговорността им е солидарна.
  • чл. 632 ТЗ
    Решение за прекратяване на производството
    Чл. 632. (1) Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б , съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.
    (2) Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
    (3) Във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по ал. 2.
    (4) Ако в срока по ал. 2 не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.
    (5) Разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.
    (6) В едномесечен срок от вписването на решението по ал. 1 длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно(...)
  • чл. 632, ал. 1 ТЗ
    Решение за прекратяване на производството
    Чл. 632. (1) Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б , съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.
  • чл. 632, ал. 2 ТЗ
    Решение за прекратяване на производството
    Чл. 632. [...] (2) Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
  • чл. 632, ал. 4 ТЗ
    Решение за прекратяване на производството
    Чл. 632. [...] (4) Ако в срока по ал. 2 не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.
  • чл. 632, ал. 5 ТЗ
    Решение за прекратяване на производството
    Чл. 632. [...] (5) Разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.
  • чл. 632, ал. 6 ТЗ
    Решение за прекратяване на производството
    Чл. 632. [...] (6) В едномесечен срок от вписването на решението по ал. 1 длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
  • чл. 632а ТЗ
    Възстановяване на предплатени суми
    Чл. 632а. Предплатените суми по чл. 629б и 632 се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно.
  • чл. 634 ТЗ
    Незабавно изпълнение
    Чл. 634. Решението по чл. 630 подлежи на незабавно изпълнение.
  • чл. 634а ТЗ
    Дата на откриване на производството по несъстоятелност
    Чл. 634а. Производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1 . Ако действия по чл. 635 , чл. 636, ал. 1, чл. 637, 638 и 646 са извършени на тази дата, смята се, че те са извършени след откриването на производството по несъстоятелност.
  • чл. 634в ТЗ
    Съобщения за актовете на съда
    Чл. 634в. (1) Действията на длъжника, кредиторите, комитета на кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността, се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. В същата книга се вписват и решенията и определенията на въззивния и касационния съд по жалбите срещу актовете на съда по несъстоятелността. Книгата може да се води и съхранява в електронна форма.
    (2) За определенията и решенията на съда, които подлежат на обжалване, с изключение на определението по чл. 729, ал. 1, се изпращат съобщения на заинтересованите страни по реда на Гражданския процесуален кодекс.
    (3) Ако длъжникът е оператор или участник в платежна система, вписана в регистър на Българската народна банка, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 съдът уведомява Българската народна банка за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението до Българската народна банка.
    (4)Ако длъжникът е оператор или участник в система за сетълмент на сделки с ценни книжа, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 съдът уведомява Централния депозитар за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението до Централния депозитар на ценни книжа.
    (5) Ако длъжникът е участник в системата за сетълмент на сделки с държавни ценни книжа, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 съдът уведомява Българската народна банка за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението на Българската народна банка.
  • чл. 634в, ал. 1 ТЗ
    Съобщения за актовете на съда
    Чл. 634в. (1) Действията на длъжника, кредиторите, комитета на кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността, се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. В същата книга се вписват и решенията и определенията на въззивния и касационния съд по жалбите срещу актовете на съда по несъстоятелността. Книгата може да се води и съхранява в електронна форма.
  • чл. 634в, ал. 2 ТЗ
    Съобщения за актовете на съда
    Чл. 634в. [...] (2) За определенията и решенията на съда, които подлежат на обжалване, с изключение на определението по чл. 729, ал. 1, се изпращат съобщения на заинтересованите страни по реда на Гражданския процесуален кодекс.
  • чл. 635, ал. 2 ТЗ
    Ограничаване правата на неплатежоспособния длъжник
    Чл. 635. [...] (2) Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, когато констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.
  • чл. 635, ал. 3 ТЗ
    Ограничаване правата на неплатежоспособния длъжник
    Чл. 635. [...] (3) В производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2 , чл. 649 и 694 , длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика.
  • чл. 637 ТЗ
    Спиране на съдебно производство
    Чл. 637. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Тази разпоредба не се прилага, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане.
    (2) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693.
    (3) Спряното на основание ал. 1 производство се възобновява и продължава с участието на:
    1. синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692;
    2. синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3.
    (4) Решението, постановено по ал. 3, има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
    (5) Не се спират дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
    (6) След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за:
    1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;
    2. трудови спорове.
    3. парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
  • чл. 637, ал. 1 ТЗ
    Спиране на съдебно производство
    Чл. 637. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Тази разпоредба не се прилага, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане.
  • чл. 637, ал. 2 ТЗ
    Спиране на съдебно производство
    Чл. 637. [...] (2) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693.
  • чл. 637, ал. 3 ТЗ
    Спиране на съдебно производство
    Чл. 637. [...] (3) Спряното на основание ал. 1 производство се възобновява и продължава с участието на:
    1. синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692;
    2. синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3.
  • чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ
    Спиране на съдебно производство
    Чл. 637. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2010 г.) [...] (3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Спряното на основание ал. 1 производство се възобновява и продължава с участието на:
    1. синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692;
  • чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ
    Спиране на съдебно производство
    Чл. 637. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2010 г.) [...] (3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Спряното на основание ал. 1 производство се възобновява и продължава с участието на:
    2. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3.
  • чл. 637, ал. 4 ТЗ
    Спиране на съдебно производство
    Чл. 637. [...] (4) Решението, постановено по ал. 3, има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
  • чл. 637, ал. 6 ТЗ
    Спиране на съдебно производство
    Чл. 637. [...] (6) След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за:
    1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;
    2. трудови спорове.
    3. (нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
  • чл. 638 ТЗ
    Спиране на изпълнително производство
    Чл. 638. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
    (2) Ако от спирането по ал. 1 до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността.
    (3) Ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора. Получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността.
    (4) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 . Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.
  • чл. 638, ал. 1 ТЗ
    Спиране на изпълнително производство
    Чл. 638. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  • чл. 638, ал. 3 ТЗ
    Спиране на изпълнително производство
    Чл. 638. [...] (3) Ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора. Получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността.
  • чл. 641 ТЗ
    Действие на отмяната на решението за откриване на производство по несъстоятелност
    Чл. 641. При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност наложените възбрана и запор се считат вдигнати, правомощията на длъжника - възстановени, и правомощията на синдика - прекратени, от момента на вписване на влязлото в сила решение в търговския регистър.
  • чл. 644 ТЗ
    Прекратяване на договор
    Чл. 644. (1) Синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично.
    (2) При прекратяването на договора синдикът отправя предизвестие от 15 дни.
    (3) По искане на насрещната страна синдикът отговаря в 15-дневен срок дали запазва действието на договора или го прекратява. При липса на отговор се смята, че договорът е прекратен.
    (4) При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди.
    (5) Запазването на договора, по който длъжникът прави периодични плащания, не задължава синдика да извърши плащанията, които са просрочени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
  • чл. 644, ал. 1 ТЗ
    Прекратяване на договор
    Чл. 644. (1) Синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично.
  • чл. 644, ал. 2 ТЗ
    Прекратяване на договор
    Чл. 644. [...] (2) При прекратяването на договора синдикът отправя предизвестие от 15 дни.
  • чл. 644, ал. 3 ТЗ
    Прекратяване на договор
    Чл. 644. [...] (3) По искане на насрещната страна синдикът отговаря в 15-дневен срок дали запазва действието на договора или го прекратява. При липса на отговор се смята, че договорът е прекратен.
  • чл. 644, ал. 4 ТЗ
    Прекратяване на договор
    Чл. 644. [...] (4) При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди.
  • чл. 645 ТЗ
    Прихващане
    Чл. 645. (1) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно еднородността.
    (2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика.
    (3) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
    (4) Недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.
  • чл. 645, ал. 4 ТЗ
    Прихващане
    Чл. 645. [...] (4) Недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.
  • чл. 646 ТЗ
    Недействителност на действия и сделки
    Чл. 646. (1) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:
    1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
    2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
    3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.
    (2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
    1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
    2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
    3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.
    (3) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 - една година.
    (4) Знанието по ал. 3 се предполага, когато:
    1. длъжникът и кредиторът са свързани лица, или
    2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
    (5) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:
    1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или
    2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на(...)
  • чл. 646, ал. 1 ТЗ
    Недействителност на действия и сделки
    Чл. 646. (1) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:
    1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
    2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
    3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.
  • чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ
    Недействителност на действия и сделки
    (Загл. изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г.)
    Чл. 646. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 20 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред: [...]
    3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.
  • чл. 646, ал. 2 ТЗ
    Недействителност на действия и сделки
    Чл. 646. [...] (2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
    1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
    2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
    3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.
  • чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ
    Недействителност на действия и сделки
    Чл. 646. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 20 от 2013 г.) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
    1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
  • чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ
    Недействителност на действия и сделки
    Чл. 646. [...] (2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: [...]
    2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
  • чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ
    Недействителност на действия и сделки
    Чл. 646. [...] (2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: [...]
    3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.
  • чл. 646, ал. 3 ТЗ
    Недействителност на действия и сделки
    Чл. 646. [...] (3) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 - една година.
  • чл. 646, ал. 5 ТЗ
    Недействителност на действия и сделки
    Чл. 646. [...] (5) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:
    1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или
    2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
  • чл. 647 ТЗ
    Отменителни искове
    Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
    1. безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок; 2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок;
    3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
    4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, извършено в едногодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
    5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, извършено в двугодишен срок; 6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.
    (2) Алинея 1 се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
    (3) Недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. В тези случаи съответно се прилага чл. 646, ал. 8.
  • чл. 647, ал. 1 ТЗ
    Отменителни искове
    Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
    1. безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок; 2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок;
    3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
    4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, извършено в едногодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
    5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, извършено в двугодишен срок;
    6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.
  • чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ
    Отменителни искове
    Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: [...]
    3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
  • чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ
    Отменителни искове
    Чл. 647. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 80 от 2000 г.; изм. изцяло, бр. 20 от 2013 г.) (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: [..]
    6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.
  • чл. 648 ТЗ
    Връщане на даденото от третото лице
    Чл. 648. При сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или 647 , даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.
  • чл. 649 ТЗ
    Предявяване на отменителен иск
    Чл. 649. (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.
    (2) В случаите по ал. 1 синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
    (3) Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.
    (4) В производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.
    (5) Иск по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.
    (6) В производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.
  • чл. 649, ал. 1 ТЗ
    Предявяване на отменителен иск
    Чл. 649. (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.
  • чл. 649, ал. 2 ТЗ
    Предявяване на отменителен иск
    Чл. 649. [...] (2) В случаите по ал. 1 синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
  • чл. 649, ал. 4 ТЗ
    Предявяване на отменителен иск
    Чл. 649. [...] (4) В производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.
  • чл. 649, ал. 6 ТЗ
    Предявяване на отменителен иск
    Чл. 649. [...] (6) В производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.
  • чл. 654 ТЗ
    Отговорност за описаното имущество Чл. 654. От момента на извършване на описа синдикът отговаря за описаното имущество, ако то не е предадено на длъжника или на трето лице за пазене.
  • чл. 657, ал. 6 ТЗ
    Освобождаване на синдика
    Чл. 657. [...] (6) Определението за освобождаване на синдика подлежи на незабавно изпълнение. Жалбата срещу определението за освобождаване на синдика не спира изпълнението му. Отмяната на определението за освобождаване на синдика не възстановява лицето като синдик в това производство по несъстоятелност. Когато се обжалва определението на съда за освобождаване по ал. 4, т. 2, определението може да се обжалва само от синдика.
  • чл. 657, ал. 8 ТЗ
    Освобождаване на синдика
    Чл. 657. [...] (8) В случаите по ал. 1, т. 2, 3, 5 и 6 и по ал. 2 до избирането на нов синдик функциите му се изпълняват от назначен от съда служебен синдик.
  • чл. 658 ТЗ
    Правомощия на синдика
    Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия:
    1. представлява предприятието;
    2. управлява текущите му дела;
    3. упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите по чл. 635, ал. 1;
    4. получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието;
    5. издирва и уточнява имуществото на длъжника;
    6. при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът;
    7. участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;
    8. събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;
    9. с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване;
    10. издирва и уточнява кредиторите на длъжника;
    11. по определение на съда свиква и организира събранията на кредиторите;
    12. предлага план по чл. 696 ;
    13. извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества;
    14. осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;
    15. извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.
    (2) Синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.
    (3) Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия.
  • чл. 658, ал. 1 ТЗ
    Правомощия на синдика
    Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия:
    1. представлява предприятието;
    2. управлява текущите му дела;
    3. упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите по чл. 635, ал. 1;
    4. получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието;
    5. издирва и уточнява имуществото на длъжника;
    6. при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът;
    7. участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;
    8. събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;
    9. с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване;
    10. издирва и уточнява кредиторите на длъжника;
    11. по определение на съда свиква и организира събранията на кредиторите;
    12. предлага план по чл. 696 ;
    13. извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества;
    14. осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;
    15. извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.
  • чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ
    Правомощия на синдика
    Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия: [...]
    7. участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;
  • чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ
    Правомощия на синдика
    Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия: [...]
    10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) издирва и уточнява кредиторите на длъжника;
  • чл. 660 ТЗ
    Дължима грижа
    Чл. 660. (1) Синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец.
    (2) Синдикът няма право да упълномощава друго лице със своите права освен с изрично разрешение на съда.
  • чл. 661, ал. 1 ТЗ
    Възнаграждение
    Чл. 661. (1) Синдикът получава за своята работа възнаграждение - текущо и окончателно, чийто размер се определя от събранието на кредиторите. Решение за начина на определяне на окончателното възнаграждение може да бъде взето и преди приключване на дейността на синдика.
  • чл. 661, ал. 3 ТЗ
    Възнаграждение
    Чл. 661. [...] (3) Текущото възнаграждение се изплаща ежемесечно.
  • чл. 668, т. 1 ТЗ
    Правомощия на временния синдик
    Чл. 668. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; доп., бр. 105 от 2016 г.) Временният синдик има правомощията по чл. 658 . Освен това в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност той изготвя:
    1. (доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.; доп., бр. 105 от 2016 г.) списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, в който посочва и размера на техните вземания както и кои от кредиторите са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по данни от търговския регистър и търговските книги на длъжника;
  • чл. 668, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Правомощия на временния синдик
    Чл. 668. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; доп., бр. 105 от 2016 г.) Временният синдик има правомощията по чл. 658 . Освен това в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност той изготвя:
    1. (доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.; доп., бр. 105 от 2016 г.) списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, в който посочва и размера на техните вземания както и кои от кредиторите са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по данни от търговския регистър и търговските книги на длъжника;
  • чл. 669 ТЗ
    Провеждане на първото събрание на кредиторите
    Чл. 669. (1) Първото събрание на кредиторите се провежда на датата, определена от съда с решението за откриване на производството по несъстоятелност и се ръководи от съдията, който разглежда молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
    (2) В първото събрание на кредиторите участват кредиторите, включени в списъка по чл. 668, т. 1 и в извлеченията от търговските книги на длъжника, които временният синдик представя на първото събрание.
    (3) Не се провежда първо събрание на кредиторите, ако:
    1. длъжникът преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване годишните си финансови отчети в търговския регистър за последните три години;
    2. длъжникът не изпълни задълженията си по чл. 640 и не предостави на временния синдик търговските си книги или ако търговските му книги са водени явно нередовно.
    (4 В случаите по ал. 3 назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избирането на постоянен синдик от събранието на кредиторите след одобряване на списъка по чл. 692 от съда.
  • чл. 669, ал. 3 ТЗ
    Провеждане на първото събрание на кредиторите
    Чл. 669. [...] (3) Не се провежда първо събрание на кредиторите, ако:
    1. длъжникът преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване годишните си финансови отчети в търговския регистър за последните три години;
    2. длъжникът не изпълни задълженията си по чл. 640 и не предостави на временния синдик търговските си книги или ако търговските му книги са водени явно нередовно.
  • чл. 669, ал. 4 ТЗ
    Провеждане на първото събрание на кредиторите
    Чл. 669. [...] (4) В случаите по ал. 3 назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избирането на постоянен синдик от събранието на кредиторите след одобряване на списъка по чл. 692 от съда.
  • чл. 672, ал. 1, т. 2 ТЗ
    Правомощия на първото събрание на кредиторите
    Чл. 672. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 84 от 2000 г.) (1) (Предишен текст на чл. 672 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Първото събрание на кредиторите: [...]
    2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) избира постоянен синдик и предлага на съда назначаването му;
  • чл. 672, ал. 2 ТЗ
    Правомощия на първото събрание на кредиторите
    Чл. 672. [...] (2) На събранието кредиторите могат да посочат и да класират по предпочитание за синдици няколко лица, от които съдът да назначи синдик при невстъпване в длъжност на избрания синдик в определения срок, при освобождаването му до провеждането на събранието по чл. 673 или когато по отношение на него не е налице някое от условията по чл. 655, ал. 2.
  • чл. 673 ТЗ
    Провеждане на събрание на кредиторите и право на глас
    Чл. 673. (1) Събранието на кредиторите се провежда след одобряването на списъка по чл. 692 от съда.
    (2) След приемането на вземанията право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания.
    (3) Съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл. 637, ал. 3, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му.
    (4) Не се предоставя право на глас по ал. 3 на кредитор по чл. 616, ал. 2.
  • чл. 673, ал. 1 ТЗ
    Провеждане на събрание на кредиторите и право на глас
    Чл. 673. (1) Събранието на кредиторите се провежда след одобряването на списъка по чл. 692 от съда.
  • чл. 673, ал. 2 ТЗ
    Провеждане на събрание на кредиторите и право на глас
    Чл. 673. [...] (2) След приемането на вземанията право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания.
  • чл. 673, ал. 3 ТЗ
    Провеждане на събрание на кредиторите и право на глас
    Чл. 673. [...] (3) Съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл. 637, ал. 3 , ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694 , както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му.
  • чл. 674 ТЗ
    Свикване на събрание на кредиторите
    Чл. 674. (1) При постъпило искане от длъжника, от синдика, от комитета на кредиторите или от кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания, съдът свиква събранието най-късно в 7-дневен срок от постъпване на искането.
    (2) Събранието на кредиторите се свиква незабавно след одобряване на списъка на приетите вземания от съда по чл. 692, ал. 4 , а когато няма постъпили възражения - по чл. 692, ал. 1 , с дневен ред по чл. 677, т. 8.
  • чл. 674, ал. 1 ТЗ
    Свикване на събрание на кредиторите
    Чл. 674. (1) При постъпило искане от длъжника, от синдика, от комитета на кредиторите или от кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания, съдът свиква събранието най-късно в 7-дневен срок от постъпване на искането.
  • чл. 676 ТЗ
    Вземане на решение
    Чл. 676. (1) Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото.
    (2) При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас по чл. 673, ал. 3.
    (3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго.
    (4) В събранието на кредиторите участието на кредиторите се извършва по реда на чл. 670, ал. 1.
  • чл. 677 ТЗ
    Правомощия на събранието на кредиторите
    Чл. 677. (1) Събранието на кредиторите:
    1. изслушва доклад на синдика за дейността му;
    2. изслушва доклад на комитета на кредиторите;
    3. избира синдик, ако такъв не е избран; в този случай се прилага чл. 672, ал. 2;
    4. взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;
    5. определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение; 6. избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;
    7. предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;
    8. определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
    (2) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал. 1, т. 3, синдикът се назначава от съда. Определението на съда не подлежи на обжалване.
    (3) За събранието на кредиторите се води протокол, който се подписва от председателстващия събранието съдия и протоколиста.
    (4) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал. 1, т. 8, решението се взема от синдика.
  • чл. 677, ал. 1 ТЗ
    Правомощия на събранието на кредиторите
    Чл. 677. (1) Събранието на кредиторите:
    1. изслушва доклад на синдика за дейността му;
    2. изслушва доклад на комитета на кредиторите;
    3. избира синдик, ако такъв не е избран; в този случай се прилага чл. 672, ал. 2;
    4. взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;
    5. определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение; 6. избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;
    7. предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;
    8. определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
  • чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ
    Правомощия на събранието на кредиторите
    Чл. 677. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) (1) Събранието на кредиторите:
    1. изслушва доклад на синдика за дейността му;
    2. изслушва доклад на комитета на кредиторите;
    3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) избира синдик, ако такъв не е избран; в този случай се прилага чл. 672, ал. 2;
    4. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;
    5. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение; 6. избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;
    7. предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;
    8. (нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
  • Чл. 677, ал. 2 ТЗ
    Правомощия на събранието на кредиторите
    Чл. 677. [...] (2) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал. 1, т. 3, синдикът се назначава от съда. Определението на съда не подлежи на обжалване.
  • чл. 677, ал. 4 ТЗ
    Правомощия на събранието на кредиторите
    Чл. 677. [...] (4) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал. 1, т. 8, решението се взема от синдика.
  • чл. 679, ал. 1 ТЗ
    Отмяна на решение на събрание на кредиторите по съдебен ред
    Чл. 679. (1) По искане на длъжника или на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.
  • чл. 685 ТЗ
    Срок за предявяване
    Чл. 685. (1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
    (2) Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства.
  • чл. 685, ал. 1 ТЗ
    Срок за предявяване
    Чл. 685. (1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
  • чл. 685, ал. 2 ТЗ
    Срок за предявяване
    Чл. 685. [...] (2) Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства.
  • чл. 685а ТЗ
    Давност за вземане в производството по несъстоятелност
    Чл. 685а. (1) С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
    (2) Ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност и за установяването му бъде предявен установителен иск, давността за него се прекъсва. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
    (3) Ако предявеното вземане не бъде прието и в срока по чл. 694 кредиторът не предяви установителен иск, давността не се смята прекъсната.
    (4) С прекратяването на производството по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 5 започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите , а по чл. 740, ал. 2 се прилагат правилата на чл. 707б. В случай че бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, давност не тече за приетите вземания, докато трае производството по възобновяване.
  • чл. 685а, ал. 1 ТЗ
    Давност за вземане в производството по несъстоятелност
    Чл. 685а. (1) С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
  • чл. 686 ТЗ
    Списък на предявените вземания
    Чл. 686. (1) В 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 685, ал. 1 синдикът съставя:
    1. списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването;
    2. списък на вземанията по чл. 687;
    3. списък на неприетите предявени вземания, годишен финансов отчет за предходната календарна година и за последния месец преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.
    (2) Материалите по ал. 1 се предоставят на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.
  • чл. 687 ТЗ
    Служебно вписване
    Чл. 687. (1) Вземане на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.
    (2) Синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане.
  • чл. 687, ал. 1 ТЗ
    Служебно вписване
    Чл. 687. (1) Вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.
  • чл. 688 ТЗ
    Допълнително предявяване
    Чл. 688. (1) Вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват.
    (2) Кредитор с вземане по ал. 1 не може да оспорва прието вече вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество. Допълнително направените разноски по приемане на вземането му са за негова сметка.
    (3) Вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по реда на тази глава. За тези вземания синдикът съставя допълнителен списък.
    (4) (отм. ДВ 38/2006).
  • чл. 688, ал. 1 ТЗ
    Допълнително предявяване
    Чл. 688. (1) Вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват.
  • чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ
    Допълнително предявяване
    Чл. 688. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 84 от 2000 г.; изм., бр. 58 от 2003 г.; изм., бр. 38 от 2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм., бр. 58 от 2003 г., бр. 38 от 2006 г.) Вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват.
  • чл. 688, ал. 2 ТЗ
    Допълнително предявяване
    Чл. 688. [...] (2) Кредитор с вземане по ал. 1 не може да оспорва прието вече вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество. Допълнително направените разноски по приемане на вземането му са за негова сметка.
  • чл. 690 ТЗ
    Оспорване на списъка
    Чл. 690. (1) Длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването по чл. 689.
    (2) Синдикът е длъжен да представи пред съда становище по всяко постъпило възражение в тридневен срок от получаването му, но не по-късно от датата на провеждане на съдебното заседание за разглеждане на възраженията.
  • чл. 690, ал. 1 ТЗ
    Оспорване на списъка
    Чл. 690. (1) Длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването по чл. 689.
  • чл. 692 ТЗ
    Одобряване на списъка на приетите от синдика вземания
    Чл. 692. (1) Когато по списъците по чл. 686, ал. 1 не са постъпили възражения, съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания в закрито заседание незабавно след изтичането на срока по чл. 690, ал. 1 . Съдът се произнася с определение.
    (2) В случай че са постъпили възражения срещу списъците по чл. 686, ал. 1 по реда на чл. 690, ал. 1 , съдът се произнася по списъците след разглеждане на възраженията.
    (3) Съдът разглежда постъпилите възражения в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва, и направилия възражението кредитор. По възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание.
    (4) Когато намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна. В противен случай съдът оставя възраженията без уважение. Съдът се произнася с определение в 14-дневен срок от заседанието по ал. 2.
    (5) Определението на съда за одобряване на списъка се обявява в търговския регистър.
    (6) Определенията по ал. 1 и 4 не подлежат на обжалване.
  • чл. 692, ал. 1 ТЗ
    Одобряване на списъка на приетите от синдика вземания
    Чл. 692. (1) Когато по списъците по чл. 686, ал. 1 не са постъпили възражения, съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания в закрито заседание незабавно след изтичането на срока по чл. 690, ал. 1 . Съдът се произнася с определение.
  • чл. 692, ал. 2 ТЗ
    Одобряване на списъка на приетите от синдика вземания
    Чл. 692. [...] (2) В случай че са постъпили възражения срещу списъците по чл. 686, ал. 1 по реда на чл. 690, ал. 1 , съдът се произнася по списъците след разглеждане на възраженията.
  • чл. 692, ал. 3 ТЗ
    Одобряване на списъка на приетите от синдика вземания
    Чл. 692. [...] (3) Съдът разглежда постъпилите възражения в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва, и направилия възражението кредитор. По възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание.
  • чл. 692, ал. 4 ТЗ
    Одобряване на списъка на приетите от синдика вземания
    Чл. 692. [...] (4) Когато намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна. В противен случай съдът оставя възраженията без уважение. Съдът се произнася с определение в 14-дневен срок от заседанието по ал. 2.
  • чл. 693 ТЗ
    Прието вземане
    Чл. 693. В производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 , с изключение на вземане по чл. 694, ал. 1.
  • чл. 694 ТЗ
    Предявяване на установителни искове
    Чл. 694. (1) Длъжникът може да предяви иск за установяване несъществуването на:
    1. прието вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение;
    2. вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4.
    (2) Кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако:
    1. е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението му без уважение;
    2. предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор.
    (3) Кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на:
    1. прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение;
    2. вземане на друг кредитор, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4.
    (4) Синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 - 3. В производствата по ал. 2 могат да встъпят като трети лица - помагачи на длъжника, кредиторите с приети вземания по чл. 693, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал. 1 - 3.
    (5) При предявен от длъжника иск по ал. 1 или по предявен от кредитор иск по ал. 3 друг кредитор не може да предяви същия иск, но може да встъпи в производството по предявения иск като съищец до първото заседание по делото.
    (6) Иск по ал. 1 - 3 се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на съда.
    (7) Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.
    (8) Влязлото в сила решение по иск по ал. 1 - 3 има установително(...)
  • чл. 694, ал. 1 ТЗ
    Предявяване на установителни искове
    Чл. 694. (1) Длъжникът може да предяви иск за установяване несъществуването на:
    1. прието вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение;
    2. вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4.
  • чл. 694, ал. 2 ТЗ
    Предявяване на установителни искове
    Чл. 694. [...] (2) Кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако:
    1. е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението му без уважение;
    2. предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор.
  • чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ
    Предявяване на установителни искове
    Чл. 694. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; Отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., нов, бр. 84 от 2000 г., изм., бр. 58 от 2003 г.; изм., бр. 38 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2016 г.) [...] (2) Кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако: [...]
    2. предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор.
  • чл. 694, ал. 3 ТЗ
    Предявяване на установителни искове
    Чл. 694. [...] (3) Кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на: 1. прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение; 2. вземане на друг кредитор, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4.
  • чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ
    Предявяване на установителни искове
    Чл. 694. [...] (3) Кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на:
    1. прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение;
  • чл. 694, ал. 4 ТЗ
    Предявяване на установителни искове
    Чл. 694. [...] (4) Синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 - 3. В производствата по ал. 2 могат да встъпят като трети лица - помагачи на длъжника, кредиторите с приети вземания по чл. 693, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал. 1 - 3.
  • чл. 694, ал. 7 ТЗ
    Предявяване на установителни искове
    Чл. 694. [...] (7) Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.
  • чл. 694, ал. 7, изр. 3 ТЗ
    Предявяване на установителни искове
    Чл. 694. [...] (7) Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.
  • чл. 695 ТЗ
    Допълване на списъка Чл. 695. Одобреният от съда списък се допълва с последващите допълнително предявени и приети по предвидения от закона ред вземания.
  • чл. 697, ал. 1 ТЗ
    Предлагане на план
    Чл. 697. (1) Право да предложат план имат:
    1. длъжникът;
    2. синдикът;
    3. кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания;
    4. кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от необезпечените вземания;
    5. съдружниците, съответно акционерите, които притежават най-малко 1/3 от капитала на дружеството длъжник;
    6. неограничено отговорен съдружник;
    7. двадесет на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника.
  • чл. 697, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Предлагане на план
    Чл. 697. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) (1) Право да предложат план имат:
    1. длъжникът;
  • чл. 697, ал. 3 ТЗ
    Предлагане на план
    Чл. 697. [...] (3) В случаите по чл. 630, ал. 2 не може да се предлага план за оздравяване.
  • чл. 698 ТЗ
    Срок за предлагане на план
    Чл. 698. (1) План може да се предложи най-късно до един месец след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл. 692.
    (2) В производството по несъстоятелност може да се предложи повече от един план.
  • чл. 698, ал. 1 ТЗ
    Срок за предлагане на план
    Чл. 698. (1) План може да се предложи най-късно до един месец след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл. 692.
  • чл. 699 ТЗ
    Разходи по изготвянето на плана
    Чл. 699. Разходите по изготвянето на план, който е предложен от длъжника или от синдика, са за сметка на масата на несъстоятелността, а в останалите случаи те са за сметка на предложителя.
  • чл. 700, ал. 1 ТЗ
    Съдържание на плана
    Чл. 700. (1) Планът съдържа:
    1. степента на удовлетворяване на вземанията включени в одобрените от съда списъци към момента на внасяне на плана, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания - предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана;
    2. условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения;
    3. степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред;
    4. гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана;
    5. управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана;
    6. влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника.
  • чл. 700, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Съдържание на плана
    Чл. 700. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; доп., бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.; доп., бр. 101 от 2010 г.) (1) Планът съдържа:
    1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.; доп., бр. 101 от 2010 г.) степента на удовлетворяване на вземанията включени в одобрените от съда списъци към момента на внасяне на плана, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания - предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана;
  • чл. 700, ал. 6 ТЗ
    Съдържание на плана
    Чл. 700. [...] (6) Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземания в част от капитала, към плана се прилага списък с имената на кредиторите, изразили съгласие да запишат дялове, съответно акции, пълно описание на непаричните вноски - вземания, паричната им оценка по чл. 72, ал. 2, основанията на правата на вносителя, както и броя, вида и номиналната стойност на дяловете, съответно акциите, които се придобиват. В тези случаи не се прилага чл. 72, ал. 5. Ако имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по номиналната стойност на дяловете, съответно акциите. Ако имуществото на дружеството е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по балансовата стойност на дяловете, съответно на акциите. Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземане в дял от капитала, решението за утвърждаване на оздравителния план има сила на решение на общото събрание на акционерите, съответно на съдружниците, за увеличаване на капитала чрез непарични вноски.
  • чл. 700, ал. 6, изр. последно ТЗ
    Съдържание на плана
    Чл. 700. [...] (6) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземания в част от капитала, към плана се прилага списък с имената на кредиторите, изразили съгласие да запишат дялове, съответно акции, пълно описание на непаричните вноски - вземания, паричната им оценка по чл. 72, ал. 2, основанията на правата на вносителя, както и броя, вида и номиналната стойност на дяловете, съответно акциите, които се придобиват. В тези случаи не се прилага чл. 72, ал. 5. Ако имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по номиналната стойност на дяловете, съответно акциите. Ако имуществото на дружеството е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по балансовата стойност на дяловете, съответно на акциите. Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземане в дял от капитала, решението за утвърждаване на оздравителния план има сила на решение на общото събрание на акционерите, съответно на съдружниците, за увеличаване на капитала чрез непарични вноски.
  • чл. 703 ТЗ
    Приемане на плана
    Чл. 703. (1) Право да гласува по плана има само кредитор, чието вземане е прието или му е признато право на глас по чл. 673, ал. 3.
    (2) Кредиторите гласуват отделно в следните класове:
    1. кредитори с обезпечени вземания и кредитори с право на задържане;
    2. кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 4 ;
    3. кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 6;
    4. кредитори с необезпечени вземания;
    5. кредитори по чл. 616, ал. 2.
    (3) Кредитор може да гласува и без да присъства на събранието чрез писмо с нотариална заверка на подписа.
    (4) Планът се приема от всеки клас с обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа.
    (5) Възражение срещу приетия план може да бъде направено пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от датата на гласуването. Възражение може да подаде и кредитор с неприето вземане, за което е предявил иск по чл. 694 .
    (6) Не се счита за приет план, против който са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания независимо от класовете, в които се разпределят.
    (7) Събранието на кредиторите може да вземе решение за назначаване на надзорен орган по чл. 700а и в случаите, в които това не е предвидено в плана за оздравяване на предприятието.
    (8) Приемането на плана се обявява в търговския регистър.
  • чл. 703, ал. 6 ТЗ
    Приемане на плана
    Чл. 703. (6) Не се счита за приет план, против който са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания независимо от класовете, в които се разпределят.
  • чл. 704 ТЗ
    Утвърждаване на плана от съда
    Чл. 704. (1) Съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са спазени изискванията на закона.
    (2) Ако са приети няколко плана, утвърждава се планът, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер на приетите вземания. Ако той не може да бъде утвърден, се утвърждава планът, приет от класовете кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен.
    (3) Планът се утвърждава в закрито заседание. Когато срещу приетия от събранието на кредиторите план са направени възражения, съдът разглежда възраженията в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника, синдика и направилия възражението. По възможност всички възражения се разглеждат в едно заседание и съдът се произнася по възраженията в 14-дневен срок от заседанието.
  • чл. 704, ал. 1 ТЗ
    Утвърждаване на плана от съда
    Чл. 704. (1) Съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са спазени изискванията на закона.
  • чл. 705, ал. 2 ТЗ
    Условия за утвърждаване на плана
    Чл. 705. [...] (2) Съдът се произнася с решение относно утвърждаването на плана за оздравяване на предприятието или отказа за това.
  • чл. 706, ал. 1 ТЗ
    Действие на утвърдения план
    Чл. 706. (1) Утвърденият от съда план е задължителен за длъжника и кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
  • чл. 707а ТЗ
    Обжалване
    Чл. 707а. (1) Решението по чл. 707 и решението, с което се отказва да се утвърди приет от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на длъжника, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
    (2) След отмяна на решението на съда не се провежда оздравително производство.
  • чл. 707а, ал. 1 ТЗ
    Обжалване
    Чл. 707а. (1) Решението по чл. 707 и решението, с което се отказва да се утвърди приет от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на длъжника, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
  • чл. 710 ТЗ
    Решение за обявяване в несъстоятелност
    Чл. 710. Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план по чл. 696 или предложеният план не е бил приет или утвърден, както и в случаите по чл. 630, ал. 2 , чл. 632, ал. 1 и чл. 709, ал. 1.
  • чл. 711 ТЗ
    Съдържание на решението за обявяване в несъстоятелност
    Чл. 711. (1) С решението за обявяване в несъстоятелност съдът:
    1. обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието;
    2. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника;
    3. прекратява правомощията на органите на длъжника - юридическо лице;
    4. лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
    5. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
    (2) (Отм. ДВ 70/1998).
  • чл. 711, ал. 1, т. 4 ТЗ
    Съдържание на решението за обявяване в несъстоятелност
    Чл. 711. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) (1) С решението за обявяване в несъстоятелност съдът: [...]
    4. лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
  • чл. 713, ал. 2 ТЗ
    Обжалване на решението за обявяване в несъстоятелност
    Чл. 713. [...] (2) Решението, с което се отменя частично или изцяло или се обезсилва постановеното от окръжния съд решение за обявяване в несъстоятелност, се вписва в търговския регистър.
  • чл. 714 ТЗ
    Незабавно изпълнение
    Чл. 714. Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение.
  • чл. 717 ТЗ
    Продажба на вещи и имуществени права
    Чл. 717. (1) Вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в тази глава ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 освен в случаите по чл. 677, ал. 4.
    (2) По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажба на вещите и имуществените права като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.
  • чл. 717, ал. 1 ТЗ
    Продажба на вещи и имуществени права
    Чл. 717. (1) Вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в тази глава ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 освен в случаите по чл. 677, ал. 4.
  • чл. 717з ТЗ
    Възлагане
    Чл. 717з. (1) Когато лицето, обявено за купувач, внесе своевременно дължимата сума, съдът с постановление му възлага вещта или правото в деня, следващ деня на плащането.
    (2) От датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право. Правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника.
    (3) Постановлението за възлагане, издадено от съда, може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника.
    (4) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да се оспорва по исков ред само при нарушаване на чл. 717г и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач.
  • чл. 717з, ал. 3 ТЗ
    Възлагане
    Чл. 717з. [...] (3) Постановлението за възлагане, издадено от съда, може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника.
  • чл. 717з, ал. 4 ТЗ
    Възлагане
    Чл. 717з. [...] (4) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да се оспорва по исков ред само при нарушаване на чл. 717г и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач.
  • чл. 717ж ТЗ
    Провеждане на нов търг
    Чл. 717ж. (1) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или купувачът не е внесъл цената, се провежда нова продажба чрез търг с явно наддаване с начална цена 80 на сто от оценката и след ново обявяване по реда на чл. 717а, ал. 2.
    (2) Наддаването при търга по ал. 1 се извършва чрез вписване в наддавателен лист. Стъпката за наддаване се определя от синдика и се съобщава в обявлението по чл. 717а.
  • чл. 718 ТЗ
    Продажба при особени случаи
    Чл. 718. (1) По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 и следващите, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. В тези случаи продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.
    (2) Дялове, които са собственост на длъжника в други дружества, се продават, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и в срок от един месец предложението не бъде прието.
    (3) При продажба по ал. 1 на вещите и имуществените права като цяло или на обособена част кредиторите не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи и имуществени права.
    (4) Срокът за плащане на цената не може да бъде по-дълъг от 60 дни от датата на избора на купувач. Договорът за продажба по ал. 1 се сключва след пълното плащане на цената, като чл. 717д, ал. 2 се прилага съответно.
    (5) Продавач по договор по ал. 1 е синдикът.
  • чл. 718, ал. 1 ТЗ
    Продажба при особени случаи
    Чл. 718. (1) По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 и следващите, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. В тези случаи продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.
  • чл. 718, ал. 4 ТЗ
    Продажба при особени случаи
    Чл. 718. [...] (4) Срокът за плащане на цената не може да бъде по-дълъг от 60 дни от датата на избора на купувач. Договорът за продажба по ал. 1 се сключва след пълното плащане на цената, като чл. 717д, ал. 2 се прилага съответно.
  • чл. 718, ал. 5 ТЗ
    Продажба при особени случаи
    Чл. 718. [...] (5) Продавач по договор по ал. 1 е синдикът.
  • чл. 719 ТЗ
    Продажба на заложена вещ
    Чл. 719. Заложена вещ, която се държи от кредитор или от трето лице, се изисква от синдика и се продава по реда на тази глава, освен ако със закон е предвидена продажбата й от кредитора без съдебна намеса.
  • чл. 722 ТЗ
    Ред на вземанията
    Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
    1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението;
    2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
    3. разноски по несъстоятелността;
    4 вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
    5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
    6. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
    7. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;
    8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
    9. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1;
    10. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2;
    11. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3 ; 12. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 4.
    (2) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 12, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.
    (3) Когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . Националната агенция за приходите незабавно уведомява съда по несъстоятелността и синдика за извършеното разпределение.
  • чл. 722, ал. 1 ТЗ
    Ред на вземанията
    Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
    1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението;
    2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
    3. разноски по несъстоятелността;
    4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
    5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
    6. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
    7. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;
    8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
    9. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1;
    10. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2;
    11. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3 ; 12. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 4.
  • чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Ред на вземанията
    Чл. 722. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
    1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., доп., бр. 105 от 2005 г.) вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението;
  • чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ
    Ред на вземанията
    Чл. 722. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 01.05.2009 г.; Дата на влизане в сила изменена със ЗИД ДОПК - ДВ, бр. 32 от 28.04.2009 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.) (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: [...]
    3. разноски по несъстоятелността;
  • чл. 722, ал. 2 ТЗ
    Ред на вземанията
    Чл. 722. [...] (2) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 12, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.
  • чл. 722, т. 3 ТЗ
    Ред на вземанията
    Чл. 722. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 01.05.2009 г.; Дата на влизане в сила изменена със ЗИД ДОПК - ДВ, бр. 32 от 28.04.2009 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.) (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: [...]
    3. разноски по несъстоятелността;
  • чл. 723 ТЗ
    Разноски по несъстоятелността
    Чл. 723. Разноски по несъстоятелността са:
    1. държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
    2. възнаграждението на синдика;
    3. дължимите на работниците и служителите суми, когато предприятието на длъжника не е прекратило дейността си;
    4. разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата;
    5. определената издръжка на длъжника и на неговото семейство.
  • чл. 723, т. 2 ТЗ
    Разноски по несъстоятелността
    Чл. 723. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 2006 г.) Разноски по несъстоятелността са: [...]
    2. възнаграждението на синдика;
  • чл. 724 ТЗ
    Удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане
    Чл. 724. (1) Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания.
    (2) Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, остатъкът от нея се включва в масата на несъстоятелността.
    (3) Дължимата сума по ал. 2 от реализацията на обезпечението се предава веднага на кредитора.
    (4) Алинеи 1, 2 и 3 се прилагат и при удовлетворяване вземане на кредитор с право на задържане.
  • чл. 725 ТЗ
    Участие на вземания под отлагателно или прекратително условие
    Чл. 725. (1) Вземане под отлагателно условие се включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане. За него се заделя съответната сума от разпределението. При окончателното разпределение това вземане се изключва, ако до този момент условието не се е сбъднало.
    (2) Вземане под прекратително условие се включва в разпределението като безусловно.
  • чл. 728 ТЗ
    Възражения срещу сметката
    Чл. 728. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) Длъжникът, комитетът на кредиторите и всеки кредитор могат да направят пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение в срока по чл. 727.
  • чл. 733 ТЗ
    Отчет и доклад на синдика
    Чл. 733. В срок не по-дълъг от един месец след изчерпване на масата на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи, синдикът представя на съда по несъстоятелността:
    1. отчет за своята дейност;
    2. доклад за извършените разпределения на сумите, събрани при осребряването, и за останалите неплатени вземания.
  • чл. 733, ал. 1, т. 1 ТЗ
    Отчет и доклад на синдика (Загл.изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
    Чл. 733. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 2006 г.) В срок не по-дълъг от един месец след изчерпване на масата на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи, синдикът представя на съда по несъстоятелността:
    1. отчет за своята дейност;
  • чл. 734 ТЗ
    Заключително събрание на кредиторите
    Чл. 734. (1) Съдът свиква заключително събрание на кредиторите в 14-дневен срок от получаване отчета на синдика.
    (2) На събранието се изслушва докладът за извършените разпределения на сумите, които са събрани при осребряването, и за останалите неплатени вземания. Събранието взема решение и относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността.
    (3) Събранието на кредиторите може да вземе решение да бъдат предоставени на длъжника вещи с незначителна стойност или вземания, чието събиране би било значително затруднено.
  • чл. 734, ал. 2, изр. 2 ТЗ
    Заключително събрание на кредиторите
    Чл. 734. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) На събранието се изслушва докладът за извършените разпределения на сумите, които са събрани при осребряването, и за останалите неплатени вземания. Събранието взема решение и относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността.
  • чл. 735 ТЗ
    Приключване на производството по несъстоятелност
    Чл. 735. (1) Производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато:
    1. са изплатени задълженията;
    2. масата на несъстоятелността е изчерпана.
    (2) Производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.
    (3) С решението по ал. 1 съдът постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество.
    (4) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
  • чл. 735, ал. 1 ТЗ
    Приключване на производството по несъстоятелност
    Чл. 735. (1) Производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато:
    1. са изплатени задълженията;
    2. масата на несъстоятелността е изчерпана.
  • чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ
    Приключване на производството по несъстоятелност
    Чл. 735. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2016 г.) (1) Производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато: [...]
    2. масата на несъстоятелността е изчерпана.
  • чл. 735, ал. 2 ТЗ
    Приключване на производството по несъстоятелност
    Чл. 735. [...] (2) Производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.
  • чл. 735, ал. 2, предл. първо ТЗ
    Приключване на производството по несъстоятелност
    Чл. 735. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2016 г.) [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.
  • чл. 739 ТЗ
    Погасяване
    Чл. 739. (1) Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
    (2) Неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица.
  • чл. 739, ал. 1 ТЗ
    Погасяване
    Чл. 739. (1) Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
  • чл. 739, ал. 2 ТЗ
    Погасяване
    Чл. 739. [...] (2) Неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица.
  • чл. 742, ал. 1 ТЗ
    Свръхзадълженост
    Чл. 742. (1) Търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.