допустим ли е иск по чл. 29, ал. 3 СК, съединен при условията на евентуалност с иск за определяне на изключителна собственост на единия съпруг по отношение на конкретна вещ, придобита по време на брака (чл. 21, ал. 4 СК), се прилагат постановките на ТР №63/1984 г. на ОСГК на ВС по приложението на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г., което не е изгубило значението си. В него е прието, че искът (по чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г.) за определяне на по-голям дял от общото имущество, когато приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, трябва да се предяви за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ или група от вещи, представляващи част от общото имущество. Съображенията за това са, че приносът за придобиване на общото имущество може да се изрази в различни форми – влагане на парични средства, на труд, грижи за домакинството и за децата, поради което приносът на единия съпруг може да е значителен в придобиването на конкретна вещ. но незначителен в придобиването на съпружеската имуществена общност като цяло, което налага да се изследва приносът за придобиване на цялото имущество и за него да се определят частите, ако е налице неравенство. Обективно съединяване на конститутивния иск за определяне на по-голям дял от общото имущество по чл. 29, ал. 3 СК с установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК за липса на съвместен принос, при което главен е установителният иск, а конститутивният – евентуален, е допустимо в хипотезата, когато общото имущество се изчерпва с вещите, предмет на установителния иск (т. 7 ППВС №8/1980 г.).
