Наказателен кодекс

AJAX progress indicator
Категории
  • чл. 10 НК
    Чл. 10. Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.
  • чл. 11 НК
    Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.
    (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
    (3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
    (4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.
    (5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо.
  • чл. 11, ал. 1 НК
    Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.
  • чл. 11, ал. 2 НК
    Чл. 11. (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
  • чл. 11, ал. 3 НК
    Чл. 11. (3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
  • чл. 20, ал. 2 НК
    Чл. 20. [...] (2) Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението.
  • чл. 24 НК
    Чл. 24. Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
  • чл. 26, ал. 1 НК
    Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
  • чл. 53 НК
    Чл. 53. (1) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:
    а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;
    б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.
    (2) Отнемат се в полза на държавата и:
    а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и
    б) придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.
  • чл. 53, ал. 2 НК
    Чл. 53. (1) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:
    а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. Когато вещите липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност;
    б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.
  • чл. 78а НК
    Чл. 78а. (1) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:
    а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
    б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
    в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
    (2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.).
    (3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.).
    (4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
    (5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
    (6) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
    (7) Алинеи 1-6 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
  • чл. 85 НК
    Чл. 85. (1) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.
    (2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството.
  • чл. 88а НК
    Чл. 88а. (1) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.
    (2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.
    (3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.
    (4) Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.
    (5) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството.
  • чл. 91 НК
    Чл. 91. (1) Прекратяването и изменяването на постановената принудителна медицинска мярка става от съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване.
    (2) Във всички случаи след изтичане на шестмесечен срок от настаняването в лечебното заведение съдът се произнася за прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение.
  • чл. 91, ал. 1 НК
    Чл. 91. (1) Прекратяването и изменяването на постановената принудителна медицинска мярка става от съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване.
  • чл. 92 НК
    Чл. 92. (1) Когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или от друга наркомания, съдът може наред с наказанието да постанови и принудително лекуване.
    (2) Когато е наложено наказание без лишаване от свобода, принудителното лекуване се извършва в медицински заведения със специален лечебен и трудов режим.
    (3) Принудителното лекуване на осъдените на лишаване от свобода се провежда през време на изпълнение на наказанието. Срокът за принудителното лекуване се приспада от срока на лишаването от свобода.
    (4) Когато това е необходимо, съдът може да постанови лекуването да продължи и след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода - в медицинските заведения, указани в алинея втора.
    (5) Принудителното лекуване се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо.
  • чл. 92, ал. 5 НК
    Чл. 92. [...] (5) Принудителното лекуване се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо.
  • чл. 123, ал. 1 НК
    Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
  • чл. 129, ал. 2 НК
    Чл. 129. [...] (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
  • чл. 146 НК
    Чл. 146. (1) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
    (2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.
  • чл. 146, ал. 1 НК
    Чл. 146. (1) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
  • чл. 147 НК
    Чл. 147. (1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.
    (2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
  • чл. 148 НК
    Чл. 148. (1) За обида:
    1. нанесена публично;
    2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;
    3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и
    4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,
    наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
    (2) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.
    (3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.
  • чл. 201 НК
    Чл. 201. Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
  • чл. 202 НК
    Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
    1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;
    2. ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.
    (2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:
    1. ако е в големи размери,
    2. ако представлява опасен рецидив или
    3. ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
    (3) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния.
  • чл. 202, ал. 2, т. 1 НК
    Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
    1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;
  • чл. 205 НК
    Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:
    1. в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;
    2. в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;
    3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;
    4. в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;
    5. в случаите на чл. 204, буква "а" - пробация или глоба от сто до триста лева;
    6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или пробация.
    (2) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.
  • чл. 206 НК
    Чл. 206. (1) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години.
    (2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.
    (3) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.
    (4) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
    (5) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
    (6) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:
    1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;
    2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;
    3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;
    4. по ал. 5 - пробация или глоба от сто до триста лева.
    (7) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
  • чл. 206, ал. 1 НК
    Чл. 206. (1) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години.
  • чл. 206, ал. 3 НК
    Чл. 206. [...] (3) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.
  • чл. 209, ал. 1 НК
    Чл. 209. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.
  • чл. 234, ал. 1 НК
    Чл. 234. (1) Който разпространява или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.
  • чл. 242 НК
    Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:
    а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;
    б) чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ;
    в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;
    г) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси за огнестрелно оръжие, пиротехнически изделия, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, или прекурсори за тях, определени със закон или с акт на Министерския съвет;
    д) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери;
    е) от две или повече лица, сговорили се предварително;
    ж) (от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
    з) чрез пренасяне на екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна или негова част, или продукт,
    се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
    (2) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.
    (3) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева.
    (4) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал. 1 е митнически служител,(...)
  • чл. 242, ал. 1 НК
    Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:
    а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;
    б) чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ;
    в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;
    г) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси за огнестрелно оръжие, пиротехнически изделия, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, или прекурсори за тях, определени със закон или с акт на Министерския съвет;
    д) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери;
    е) от две или повече лица, сговорили се предварително;
    ж) (от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
    з) чрез пренасяне на екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна или негова част, или продукт,
    се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
  • чл. 252, ал. 1 НК
    Чл. 252. (1) Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, както и платежни услуги за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.
  • чл. 253 НК
    Чл. 253. (1) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.
    (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.
    (3) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено:
    1. от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
    2. два или повече пъти;
    3. от длъжностно лице в кръга на службата му;
    4. чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това.
    (4) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление.
    (5) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
    (6) Предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.
    (7) Разпоредбите на ал. 1 - 6 се прилагат и(...)
  • чл. 255 НК
    Чл. 255. (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:
    1. не подаде декларация;
    2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
    3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;
    4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;
    5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
    6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
    7. приспадне неследващ се данъчен кредит,
    се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева.
    (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
    (3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
    (4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3-лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.
  • чл. 256 НК
    Чл. 256. (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
    (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на лице по чл. 255, ал. 2 или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или ако получената парична сума е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
    (3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума бъде внесена в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева, а по ал. 2-лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева.
  • чл. 257 НК
    Чл. 257. (Отм. ДВ 75/2006) (1) Когато с деянията по чл. 255 и 256 са укрити данъчни задължения в особено големи размери или когато те са извършени с участието на служител от данъчната администрация или на дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
    (2) В маловажни случаи по чл. 255 и 256 наказанието е глоба в двоен размер на укритите данъчни задължения, налагана по административен ред.
    (3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет хиляди лева.
  • чл. 282, ал. 1 НК
    Чл. 282. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.
  • чл. 290, ал. 1 НК
    Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.
  • чл. 291 НК
    Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.
    (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.
  • чл. 308 НК
    Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.
    (2) Когато предмет на деянието по ал. 1 са удостоверения за наследници или актове за гражданско състояние, нотариални актове или нотариални удостоверявания, български или чуждестранни документи за самоличност, документи за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, за регистрация на превозни средства, визови стикери, други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост или на други вещни права, правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години.
    (3) Наказанието е лишаване от свобода до десет години, когато:
    1. деянието по ал. 1 е с цел улесняване извършването на престъпление по чл. 108а, ал. 1, 2, 6 или 7;
    2. деянието по ал. 2 е с цел имотна облага.
    (4) В маловажни случаи наказанието е:
    1. по ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или пробация;
    2. по ал. 2 - лишаване от свобода до две години;
    3. по ал. 3 - лишаване от свобода до три години.
    (5) За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година. За приготовление към престъпление по ал. 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някое от предвидените в тях престъпления наказанието е лишаване от свобода до шест години.
    (6) Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта.
    (7) Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са(...)
  • чл. 311, ал. 1 НК
    Съдържание на протокола
    Чл. 311. (1) В протокола за съдебното заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1, се посочват:
    1. неявилите се лица и причините за неявяването;
    2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;
    3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;
    4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;
    5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;
    6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;
    7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
  • чл. 313 НК
    Чл. 313. (1) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
    (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.
    (3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.
    (4) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
  • чл. 343 НК
    Чл. 343. (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:
    а) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация;
    б) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда;
    в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от две до шест години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.
    (2) Наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това:
    1. за престъпления по ал. 1, буква „а";
    2. за престъпления по ал. 1, буква „б", когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години.
    (3) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека, наказанието е:
    а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода от една до шест години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от две до десет години;
    б) при смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до двадесет години.
    (4) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.