Кодекс за застраховането /отм./

AJAX progress indicator
  • чл. 1, ал. 1, т. 6 КЗ /отм./
    Предмет
    Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) (1) Този кодекс урежда: [...]
    6. застрахователния надзор.
  • чл. 2 КЗ /отм./
    Цели
    Чл. 2. Целите на този кодекс са:
    1. осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги, и
    2. създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар.
  • чл. 2, т. 1 КЗ /отм./
    Цели
    Чл. 2. Целите на този кодекс са:
    1. осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги
  • чл. 27, ал. 2 КЗ /отм./
    Застрахователен холдинг
    Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) [...] (2) Член на управителен или контролен орган или друго лице, което по същество участва в управлението на дейността на застрахователен холдинг със седалище в страната, трябва да отговаря на изискванията по чл. 13, ал. 1, т. 3 - 9 . Прилагат се чл.13, ал. 3, 6 и 7, чл. 14, ал. 2 и чл. 15.
  • чл. 74 КЗ /отм./
    Общи правила за диверсификация
    Чл. 74. (1) Застрахователят инвестира брутния размер на образуваните технически резерви в активи по чл. 73 при спазване на следните ограничения:
    1. до 20 на сто в недвижими имоти, но не повече от 10 на сто в отделен недвижим имот или в група недвижими имоти, които по своето местоположение могат да се смятат за една инвестиция;
    2. до 80 на сто в ценни книжа по чл. 73, ал. 1, т. 1 и 3 , но не повече от 30 на сто в други активи, различни от квалифицирани облигации и други квалифицирани дългови ценни книжа;
    3. неограничено в активи по чл. 73, ал. 1, т. 2;
    4. до 5 на сто в ценни книжа, издадени от един емитент, като ограничението не се прилага за активите по чл. 73, ал. 1, т. 2;
    5. до 50 на сто в банкови депозити, но не повече от 25 на сто от брутния размер в една банка;
    6. до 3 на сто в парични средства на каса и по разплащателни сметки.
    (2) Максималният размер на инвестициите в недвижими имоти по ал. 1, т. 1 не може да надвишава 30 на сто от разликата между брутния размер на образуваните технически резерви и вземанията от презастрахователи, преобразувани по реда на чл. 75, ал. 1 и 2.
    (3) Максималният размер по ал. 1, т. 4 може да бъде 10 на сто, в случай че застрахователят инвестира не повече от 40 на сто от брутния размер на техническите резерви в ценни книжа на емитенти, към всеки от които има експозиция над 5 на сто от активите си. Максималният размер по ал. 1, т. 4 може да бъде 20 на сто, в случай че застрахователят инвестира техническите резерви в дългови ценни книжа, издадени от кредитна институция със седалище в държава членка и подлежаща на специален надзор по смисъла на закона с цел защита на държателите на такива ценни книжа. По-специално вноските, получени срещу издаване на ценни книжа по изречение второ, трябва да се инвестират съгласно разпоредбите на закона в активи, които през целия период на валидност на ценните книжа могат да покриват вземанията по тези ценни книжа и които в случай на неплатежоспособност на(...)
  • чл. 86, ал. 1 КЗ /отм./
    План за възстановяване на платежоспособността и краткосрочен план
    Чл. 86. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Когато собствените средства на застрахователя спаднат под размера на границата на платежоспособност, застрахователят е длъжен да изготви план за достигане на платежоспособността и да го представи за одобряване от заместник-председателя.
  • чл. 105 КЗ /отм./
    Завеждане на застрахователни претенции. Доказателства
    Чл. 105. (1) Застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя. (2) Застрахователят удостоверява всяка заведена претенция.
    (3) Когато потребителят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които то трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията си. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждане по изречение първо.
    (4) Когато потребителят на застрахователната услуга е страна по застрахователния договор, застрахователят го уведомява за допълнителните доказателства най-късно в срок 45 дни от представянето на доказателствата, определени с договора и правилата по чл. 104 , които не са били предвидени в застрахователния договор при сключването му и които са необходими за установяване на основанието и размера на неговата претенция.
    (5) Не се допуска изискване на доказателства, с които потребителят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена благоразумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
    (6) Алинеи 3 и 4 не се прилагат в дейността по уреждане на претенции по застраховки на големи рискове.
  • чл. 107, ал. 1 КЗ /отм./
    Заключение на застрахователя. Плащане
    Чл. 107. (1) В срок 15 дни от представянето на всички доказателства по чл. 105 застрахователят трябва:
    1. да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
    2. мотивирано да откаже плащането.
  • чл. 183 КЗ /отм./
    Определение
    Чл. 183. (1) С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума.
    (2) За застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
  • чл. 183, ал. 2 КЗ /отм./
    Определение
    Чл. 183. [...] (2) За застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
  • чл. 184, ал. 1 КЗ /отм./
    Форма
    Чл. 184. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. По искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен договор застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. Застрахователят задължително издава застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор, когато това е предвидено в закон.
  • чл. 186 КЗ /отм./
    Общи условия
    Чл. 186. (1) Общите условия на застрахователя, установени отнапред за сключването на определен вид застраховка, обвързват застрахования, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застрахования общи условия са неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.
    (2) Общите условия на застрахователя се приемат от неговия управителен орган, като датата на приемането и на последващите им изменения и допълнения задължително се посочват в тях.
    (3) Общите условия по застраховките не представляват защитена от закона тайна и застрахователят не може да отказва достъп до тях. Застрахователят е длъжен да даде на потребителя на застрахователни услуги общите условия по застраховката преди сключването на застрахователния договор. Когато по застраховката има изготвен въпросник, общите условия се дават заедно с него.
    (4) Изменението или замяната на общите условия с нови по време на действието на застрахователния договор има сила за застрахования само ако измененията или новите общи условия са му били дадени и застрахованият писмено ги е потвърдил.
    (5) Общите условия трябва да определят ясно и недвусмислено:
    1. покритите рискове и изключенията от покритие;
    2. условията за плащане на премиите от страна на застрахования и последиците от неплащане или от неточно плащане;
    3. задълженията на застрахователя, срока за плащане и начина за определяне размера на плащанията;
    4. задълженията на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване;
    5. обстоятелствата, свързани с промени в застрахователното правоотношение;
    6. условията и размера на предварителните плащания или заеми срещу застрахователни полици "Живот" и откупуването им.
    (6) Общите условия не могат да предвиждат изискване за представяне на документи от държавни органи, които документи нямат отношение към(...)
  • чл. 186, ал. 1 КЗ /отм./
    Общи условия
    Чл. 186. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.; доп., бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) Общите условия на застрахователя, установени отнапред за сключването на определен вид застраховка, обвързват застрахования, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застрахования общи условия са неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.
  • чл. 186, ал. 7 КЗ /отм./
    Общи условия
    Чл. 186. [...] (7) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Общите условия не могат да предвиждат условия и изисквания към застрахования, включително такива при настъпване на застрахователното събитие и по отношение на неговото доказване, за които може да бъде направена благоразумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие или на доказването му, както и такива, за които може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени.
  • чл. 188 КЗ /отм./
    Задължение за обявяване
    Чл. 188. (1)При сключването на застрахователния договор застрахованият неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.
    (2) За съществени по ал. 1 се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил въпрос.
    (3) Неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение по чл. 189.
  • чл. 189, ал. 4 КЗ /отм./
    Съзнателно неточно обявяване или премълчаване
    Чл. 189. [...] (4) Когато в случаите по ал. 1 или 3 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелство по ал. 1 или 3 е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.
  • чл. 191 КЗ /отм./
    Обявяване на новонастъпили обстоятелства
    Чл. 191. (1) По време на действието на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обявява пред застрахователя всички новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос. Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им.
    (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 се прилагат чл. 189 и 190.
    (3) Застрахованият е длъжен незабавно писмено да уведоми застрахователя за промяна на указания в застрахователния договор адрес и да съобщи на застрахователя новия си адрес. До получаване на съобщението за промяна на адреса от страна на застрахователя съобщенията, изпратени от него на адреса на застрахования, обявен в застрахователния договор, се смятат за връчени и получени от застрахования с всички предвидени в закона или договора правни последици.
  • чл. 191, ал. 2 КЗ /отм./
    Обявяване на новонастъпили обстоятелства
    Чл. 191. [...] (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 се прилагат чл. 189 и 190.
  • чл. 193 КЗ /отм./
    Плащане на застрахователно обезщетение или сума
    Чл. 193. (1) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати на застрахования застрахователно обезщетение или сума.
    (2) Застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума, освен когато това е предвидено в този кодекс или е уговорено между страните.
    (3) Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство.
    (4) По смисъла на ал. 3 тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на:
    1. издадена от сервиз проформа фактура, при възстановяване в натура на вредите, или
    2. експертна оценка при изплащане на парично обезщетение.
  • чл. 193, ал. 2 КЗ /отм./
    Плащане на застрахователно обезщетение или сума
    Чл. 193. (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) [...] (2) Застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума, освен когато това е предвидено в този кодекс или е уговорено между страните.
  • чл. 193, ал. 3 КЗ /отм./
    Плащане на застрахователно обезщетение или сума
    Чл. 193. (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) […] (3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство.
  • чл. 193, ал. 4 ЗК /отм./
    Плащане на застрахователно обезщетение или сума
    Чл. 193. (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) […] (4) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) По смисъла на ал. 3 тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на:
    1. издадена от сервиз проформа фактура, при възстановяване в натура на вредите, или
    2. експертна оценка при изплащане на парично обезщетение.
  • чл. 194, ал. 3 КЗ /отм./
    Самоучастие
    Чл. 194. [...] (3) При условното самоучастие застрахователят заплаща целия размер на вредата, ако той надвишава размера на самоучастието, определен в застрахователния договор. Вредите, които не надвишават установения по застрахователния договор размер на условното самоучастие, се поемат от застрахования.
  • чл. 196, ал. 1 КЗ /отм./
    Прекратяване
    Чл. 196. (1) Застрахователният договор се прекратява с изтичането на срока, за който е сключен, както и в случаите, предвидени в този кодекс.
  • чл. 197 КЗ /отм./
    Давност
    Чл. 197. Правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.
  • чл. 198, ал. 1 КЗ /отм./
    Несеквестируемост
    Чл. 198. (1) Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховка "Живот" и "Злополука", както и върху обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност".
  • чл. 202 КЗ /отм./
    Разсрочено плащане на застрахователната премия
    Чл. 202. (1) В случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати.
    (2) Застрахователят може да упражни правата по ал. 1 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение. Писменото предупреждение ще се смята връчено и когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска.
    (3) Когато застрахователно събитие е настъпило преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застрахования, застрахователят може да удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение.
    (4) Ако е уговорено застрахователното покритие да започне, без да е платена цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане, застрахователят има право да иска плащането й със законната лихва от деня на забавата.
  • чл. 202, ал. 1 КЗ /отм./
    Разсрочено плащане на застрахователната премия
    Чл. 202. (1) В случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати.
  • чл. 202, ал. 1, изр. 2 КЗ /отм./
    Разсрочено плащане на застрахователната премия
    Чл. 202. (1) В случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати.
  • чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./
    Разсрочено плащане на застрахователната премия
    Чл. 202. [...] (2) Застрахователят може да упражни правата по ал. 1 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение. Писменото предупреждение ще се смята връчено и когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска.
  • чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ /отм./
    Разсрочено плащане на застрахователната премия
    Чл. 202. [...] (2) Застрахователят може да упражни правата по ал. 1 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение. Писменото предупреждение ще се смята връчено и когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска.
  • чл. 206 КЗ /отм./
    Задължение за съобщаване
    Чл. 206. (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок.
    (2) Срокът за уведомяване по договора не може да бъде по-кратък от три дни от узнаването. При застраховки срещу рисковете от кражба или грабеж срокът за уведомяване по договора не може да бъде по-кратък от 24 часа от узнаването.
    (3) Застрахователят има право да откаже плащането, ако застрахованият не е изпълнил задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя.
  • чл. 206, ал. 3 КЗ /отм./
    Задължение за съобщаване
    Чл. 206. [...] (3) Застрахователят има право да откаже плащането, ако застрахованият не е изпълнил задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя.
  • чл. 207 КЗ /отм./
    Предотвратяване и ограничаване на вредите
    Чл. 207. (1) Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
    (2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 застрахователят има право да прекрати застрахователния договор само ако не е настъпило застрахователно събитие. В случай на настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение. Ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят може да откаже плащане само ако изрично е предвидил това в договора.
    (3) При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите.
    (4) Застрахованият е длъжен да извърши необходимите действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие и да следва указанията на застрахователя.
  • чл. 207, ал. 1 КЗ /отм./
    Предотвратяване и ограничаване на вредите
    Чл. 207. (1) Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
  • чл. 207, ал. 1, предл. първо КЗ /отм./
    Предотвратяване и ограничаване на вредите
    Чл. 207. (1) Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
  • чл. 207, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./
    Предотвратяване и ограничаване на вредите
    Чл. 207. (1) Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
  • чл. 207, ал. 2 КЗ /отм./
    Предотвратяване и ограничаване на вредите
    Чл. 207. [...] (2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 застрахователят има право да прекрати застрахователния договор само ако не е настъпило застрахователно събитие. В случай на настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение. Ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят може да откаже плащане само ако изрично е предвидил това в договора.
  • чл. 207, ал. 2, предл. второ КЗ /отм./
    Предотвратяване и ограничаване на вредите
    Чл. 207. [...] (2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 застрахователят има право да прекрати застрахователния договор само ако не е настъпило застрахователно събитие. В случай на настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение. Ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят може да откаже плащане само ако изрично е предвидил това в договора.
  • чл. 207, ал. 2, предл. трето КЗ /отм./
    Предотвратяване и ограничаване на вредите
    Чл. 207. [...] (2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 застрахователят има право да прекрати застрахователния договор само ако не е настъпило застрахователно събитие. В случай на настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение. Ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят може да откаже плащане само ако изрично е предвидил това в договора.
  • чл. 208 КЗ /отм./
    Застрахователно обезщетение
    Чл. 208. (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3.
    (2) Застрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са останали безрезултатни. В този случай застрахователят може да бъде задължаван и над застрахователната сума, когато разходите са били направени в изпълнение на негови указания.
    (3) Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор.
    (4) Когато за едно имуществено право са сключени два или повече застрахователни договора при еднакви покрити застрахователни рискове, като сборът на отделните застрахователни суми надвишава действителната стойност на застрахованото имущество, всеки застраховател отговаря в такава пропорция, в каквато застрахователната сума по сключената с него застраховка се отнася към общата застрахователна сума на всички застраховки. Застрахованият е длъжен да уведоми всеки от застрахователите за наличието и на други застрахователни договори, като посочи другите застрахователи и застрахователните суми по сключените с тях договори.
    (5) Ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество бъде намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение.
  • чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./
    Застрахователно обезщетение
    Чл. 208. (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3.
  • чл. 211 КЗ /отм./
    Отказ за плащане на застрахователно обезщетение
    Чл. 211. Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само:
    1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
    2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор;
    3. в други случаи, предвидени със закон.
  • чл. 211, т. 2 КЗ /отм./
    Отказ за плащане на застрахователно обезщетение
    Чл. 211. Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: [...]
    2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор;
  • чл. 212, ал. 1 КЗ /отм./
    Прехвърляне на застрахованото имущество
    Чл. 212. (1) Ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор, освен ако е уговорено друго. Прехвърлителят или приобретателят уведомява писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок.
  • чл. 213 КЗ /отм./
    Встъпване в правата на застрахования
    Чл. 213. (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 268.
    (2) Ако лицето, причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено.
    (3) Застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
    (4) Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования.
    (5) В случай че причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се освобождава от задължението си да плати(...)
  • чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./
    Встъпване в правата на застрахования
    Чл. 213.(Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 268.
  • чл. 223 КЗ /отм./
    Определение
    Чл. 223. (1) С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят може да се задължи да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
    (2) Застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1.
    (3) За отговорност за пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорно задължение застрахователят може да осигури покритие срещу заплащане на допълнителна премия, освен ако е уговорено друго.
    (4) Застрахователят заплаща до размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса.
  • чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./
    Застраховане на гражданската отговорност. Определение
    Чл. 223. (1) С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят може да се задължи да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
  • чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./
    Застраховане на гражданската отговорност. Определение
    Чл. 223. [...] (2) Застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 .
  • чл. 223, ал. 4 КЗ /отм./
    Определение
    Чл. 223. [...] (4) Застрахователят заплаща до размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса.
  • чл. 226 КЗ /отм./
    Застраховане на гражданската отговорност. Пряк иск
    Чл. 226. (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
    (2) Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1 . Когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна по закон, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 189, ал. 4, чл. 190, ал. 4 и чл. 191, ал. 2 във връзка с чл. 189, ал. 4 и чл. 190, ал. 4.
    (3) По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено.
  • чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
    Пряк иск
    Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
  • чл. 228 КЗ /отм./
    Спогодба
    Чл. 228. (1) Спогодбата между увредения и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри.
    (2) Спогодба, постигната със знанието и съгласието на представител по чл. 224, ал. 3 , се смята одобрена от застрахователя.
  • чл. 229 КЗ /отм./
    Право на застрахования
    Чл. 229. Застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.
  • чл. 231, ал. 2. КЗ /отм./
    Групово застраховане
    Чл. 231. [...] (2) Груповата застраховка може да се сключи от работодател, като застраховани са неговите служители и/или работници, чийто живот, здраве и работоспособност са предмет на застраховката.
  • чл. 238 КЗ /отм./
    Застрахователна сума
    Чл. 238. (1) При настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор.
    (2) Застрахователната сума се изплаща и в случаите, когато този, който е причинил вредата, е длъжен да обезщети застрахования или вече го е обезщетил, както и ако застрахованият е получил плащане по друг застрахователен договор.
    (3) Застрахователят извършва плащането в срок 15 дни от датата, на която са представени поисканите доказателства за установяване на застрахователното събитие и на размера на плащането.
    (4) При определяне размера на плащането за неработоспособност, причинена от застрахователно събитие, освен в случаите на загуба на крайници или други човешки органи, застрахователят може да предвиди срок за стабилизиране на неработоспособността, който не може да надхвърля една година от датата на настъпване на застрахователното събитие. В този случай застрахователят определя и изплаща в срока по ал. 3 предварителен размер, който не може да бъде по-малък от минималния безспорен размер на плащането.
    (5) Застрахователната сума се изплаща на застрахования или на третите ползващи се лица.
    (6) В случай на смърт на застрахования, ако застраховката не е сключена в полза на трети лица, застрахователната сума се изплаща на наследниците на застрахования, а ако няма такива - на лицата, живели в едно домакинство със застрахования.
    (7) При договори по застраховка "Живот" или застраховка "Злополука" застрахователят, който е платил застрахователната сума, не може да встъпи в правата на застрахования срещу лицето, причинило събитието.
  • чл. 238, ал. 2 КЗ /отм./
    Застрахователна сума
    Чл. 238. [...] (2) Застрахователната сума се изплаща и в случаите, когато този, който е причинил вредата, е длъжен да обезщети застрахования или вече го е обезщетил, както и ако застрахованият е получил плащане по друг застрахователен договор.
  • чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./
    Обект на застраховане и застрахователно покритие
    Чл. 257. [...]
    (2) Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.
  • чл. 257, ал. 3 КЗ /отм./
    Обект на застраховане и застрахователно покритие
    Чл. 257. [...] (3) За трети лица се смятат всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
  • чл. 257, ал. 4 КЗ /отм./
    Обект на застраховане и застрахователно покритие
    Чл. 257. [...] (4) Не се допуска уговорка за изключване от покритие на гражданската отговорност за вреди, причинени на трето лице, което е знаело или е било длъжно да знае, че водачът на моторното превозно средство е бил в пияно състояние или под въздействието на друго упойващо вещество по време на пътнотранспортното произшествие.
  • чл. 260, ал. 2 КЗ /отм./
    Разсрочено плащане на премията по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
    Чл. 260. [...] (2) При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да прекрати договора по реда на чл. 202, ал. 2, като се прилага и ал. 4 на същия член.
  • чл. 261 КЗ /отм./
    Удостоверяване сключването на застрахователен договор
    Чл. 261. (1) Наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица и знак, който се издава от Гаранционния фонд. Застрахователната полица по изречение първо е бланка под отчет с поредна номерация, която се отпечатва по реда, установен от Министерския съвет за отпечатване на ценни книжа.
    (2) При разсрочено плащане на премия знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия.
    (3) Със застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите може срещу заплащане на допълнителна премия да се предостави покритие и за трети държави, участващи в системата "Зелена карта" и чиито национални бюра на застрахователите не са страна по Многостранното споразумение, за което застрахователят издава сертификат "Зелена карта".
    (4) При сключване на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят предоставя бланка от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие в два екземпляра по образец, утвърден с наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
  • чл. 261, ал. 1 КЗ /отм./
    Удостоверяване сключването на застрахователен договор
    Чл. 261. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.; доп., бр. 21 от 2012 г.) (1) Наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица и знак, който се издава от Гаранционния фонд. Застрахователната полица по изречение първо е бланка под отчет с поредна номерация, която се отпечатва по реда, установен от Министерския съвет за отпечатване на ценни книжа.
  • чл. 261, ал. 2 КЗ /отм./
    Удостоверяване сключването на застрахователен договор
    Чл. 261. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.; доп., бр. 21 от 2012 г.) [...] (2) При разсрочено плащане на премия знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия.
  • чл. 267, ал. 3 КЗ /отм./
    Застрахователно покритие
    Чл. 267. [...] (3) Обезщетението по ал. 1 не може да надхвърля застрахователната сума по договора.
  • чл. 267, ал. 4 КЗ /отм./
    Застрахователно покритие
    Чл. 267. [...] (4) Присъдените срещу застрахователя лихви за забава и за съдебни разноски не се ограничават от размера на застрахователната сума.
  • чл. 268 КЗ /отм./
    Изключения
    Чл. 268. Застрахователят не заплаща обезщетение за:
    1. вредите, претърпени от виновния водач на моторното превозно средство;
    2. вредите, причинени на имуществото на пътник в моторното превозно средство, управлявано от виновния водач, или на имуществото на член на семейството на виновния водач;
    3. вредите, причинени на моторното превозно средство, управлявано от застрахования, както и за вредите, нанесени на имущество, превозвано с това моторно превозно средство;
    4. вредите, причинени при използването на моторно превозно средство за участие в състезания, при условие че спазването на правилата за движение по пътищата не е било задължително за участниците в състезанието и ако не е било уговорено друго;
    5. вредите, причинени при използване на моторното превозно средство по време на акт на тероризъм или война, при условие че увреждането на третите лица е в непосредствена връзка с такъв акт;
    6. вредите, причинени от превозването на радиоактивни, химически или други материали, представляващи повишена опасност; 7. вредите, представляващи замърсяване на околната среда;
    8. вредите, произтичащи от загуба или унищожаване на пари, бижута, ценни книжа, всякакви видове документи, марки, монети или други подобни колекции;
    9. възстановяване на плащания, извършени от системата на държавното социално или здравно осигуряване при или по повод на смърт или телесно увреждане вследствие на застрахователно събитие;
    10. лихви и съдебни разноски, освен в случаите по чл. 223, ал. 2 и 4 ;
    11. обезценка на увреденото имущество.
  • чл. 268, т. 10 КЗ /отм./
    Изключения
    Чл. 268. Застрахователят не заплаща обезщетение за: [...]
    10. лихви и съдебни разноски, освен в случаите по чл. 223, ал. 2 и 4;
  • чл. 271, ал. 3 КЗ /отм./
    Задължения на застрахователя
    Чл. 271. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) [...] (3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застраховател не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:
    1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
    2. протокол за пътнотранспортно произшествие;
    3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи;
    4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи, или
    5. двустранен констативен протокол, вписан по установения ред в службите на Министерството на вътрешните работи и съставен, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
  • чл. 273, ал. 4 КЗ /отм./
    Застрахователно обезщетение
    Чл. 273. [...] (4) В случай на спор между Гаранционния фонд и застраховател, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице заедно със законната лихва.
  • чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./
    Право на регрес
    Чл. 274. (1) Освен в случаите по чл. 227 , застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие:
    1. е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог;
  • чл. 282 КЗ /отм./
    Национално бюро на българските автомобилни застрахователи
    Чл. 282. (1) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, наричано по-нататък "бюрото", е сдружение с нестопанска цел със седалище София, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. (2) Член на бюрото е всеки застраховател, получил лиценз по раздел II, буква "А", т. 10.1 от приложение № 1, или който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Република България по предвидения в този кодекс ред. Членството в бюрото се прекратява само с отнемане на издадения лиценз по изречение първо, съответно когато застрахователят от държава членка е престанал да предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Република България. Дейност по предлагане на тази застраховка не може да се извършва, без застрахователят да е член на бюрото. Членовете на бюрото са длъжни да представят и да поддържат банкова гаранция в съответствие с устава по ал. 6 и презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени от бюрото.
    (3) Бюрото е представително национално бюро за Република България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки.
    (4) Бюрото изпълнява и функциите на Компенсационен орган, като извършва плащания в случаите по чл. 284 . Средствата, необходими за изплащане на обезщетения от Компенсационния орган, се определят в бюджета на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за съответната година.
    (5) Когато към бюрото бъде предявена претенция за обезщетение, се прилага чл. 271 , освен в случаите, когато действа като Компенсационен орган.
    (6) Организацията и дейността на бюрото се уреждат в неговия устав. Членовете на бюрото плащат в полза на бюрото членски внос и други вноски, предвидени в устава. Дължимите плащания се установяват(...)
  • чл. 282, ал. 7 КЗ /отм./
    Национално бюро на българските автомобилни застрахователи
    Чл. 282. [...] (7) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Бюрото подлежи на надзор по този кодекс, като се прилагат съответно чл. 297, ал. 1 , чл. 298, 302 , 303 и 304.
  • чл. 284 КЗ /отм./
    Компенсационен орган
    Чл. 284. (1) Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато:
    1. застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не е изпълнил задълженията си в срока по чл. 271, ал. 1 , или
    2. застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България.
    (2) Право на обезщетение по ал. 1 има увреденото лице, което пребивава в Република България, при условие че:
    1. застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България;
    2. застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от Република България, и
    3. застрахователното събитие е настъпило извън Република България в държава членка или на територията на трета държава по време на пътуване между териториите на две държави членки.
    (3) Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, и когато:
    1. не е възможно да се определи моторното превозно средство, което е причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България;
    2. в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач, или 3. застрахователното събитие е настъпило в Република България и е причинено от моторно превозно средство по чл. 259, ал. 3, т. 2.
    (4) Бюрото в качеството си на Компенсационен орган не изплаща обезщетение:
    1. при условията на ал. 1, т. 2, когато увреденото лице е предявило претенцията си за обезщетение направо пред застрахователя и в тримесечния срок е получило мотивираното му становище по претенцията, или 2. когато увреденото лице е предявило претенцията си към застрахователя по съдебен ред.
  • чл. 288 КЗ /отм./
    Плащания от фонда
    Чл. 288. (1) Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за:
    1. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;
    2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако:
    а) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите;
    б) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което е било доставено в Република България от друга държава членка и не е било формално регистрирано в Република България, при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;
    в) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и виновният водач няма сключена гранична застраховка или сертификат "Зелена карта";
    г) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство,(...)
  • чл. 288, ал. 1 КЗ /отм./
    Плащания от фонда
    Чл. 288. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.; изм., бр. 21 от 2012 г.) (1) Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за:
    1. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;
    2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако:
    а) (изм. изцяло - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите;
    б) (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което е било доставено в Република България от друга държава членка и не е било формално регистрирано в Република България, при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;
    в) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и виновният водач няма сключена гранична застраховка или сертификат "Зелена карта";
    г) (изм. изцяло - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или(...)
  • чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./
    Плащания от фонда
    Чл. 288. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.; изм., бр. 21 от 2012 г.) (1) Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за: [...]
    2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако:
    а) (изм. изцяло - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите;
    б) (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което е било доставено в Република България от друга държава членка и не е било формално регистрирано в Република България, при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;
    в) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и виновният водач няма сключена гранична застраховка или сертификат "Зелена карта";
    г) (изм. изцяло - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и(...)
  • чл. 288, ал. 1, т. 2, б. а КЗ /отм./
    Плащания от фонда
    Чл. 288. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.; изм., бр. 21 от 2012 г.) (1) Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за: [...]
    2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако:
    а) (изм. изцяло - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите;
  • чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./
    Плащания от фонда
    Чл. 288. [...] (12) След изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Когато увреденото лице разполага с изпълнителен лист срещу виновния водач, фондът може да се ползва от правата по него въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват платените от него суми. Когато фондът е определил и изплатил обезщетение, което е по-малко от размера по изпълнителния лист, в изпълнителното производство увреденото лице се удовлетворява за разликата преди фонда.
  • чл. 292 КЗ /отм./
    Информационен център
    Чл. 292. (1) За целите на предоставяне на възможност на увреденото лице да получи обезщетение по застраховките "Гражданска отговорност" и "Злополука" към фонда се създава Информационен център, който поддържа регистър на:
    1. регистрационните номера на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България, като тази информация се предоставя на Информационния център от комисията по реда на наредбата по чл. 295, ал. 6;
    2. застрахователите, предлагащи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги;
    3. данни от договорите за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, от сертификатите "Зелена карта" и от договорите за гранична застраховка относно номер на застрахователния договор, името на застрахователя, начална и крайна дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство;
    4. списък на представителите за уреждане на претенции на застрахователите, предлагащи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, назначени за Република България от застрахователи със седалище в държава членка и назначени за държавите членки от застрахователи със седалище в Република България;
    5. данни за превозвачите, получили разрешение да извършват обществен превоз на пътници, като тази информация се предоставя на Информационния център от Министерството на транспорта по реда на наредбата по чл. 295, ал. 6;
    6. застрахователите, предлагащи задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги;
    7. данни от договорите за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците относно номера на застрахователния договор, името(...)
  • чл. 294 КЗ /отм./
    Предоставяне на информация от застрахователите
    Чл. 294. (1) Всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги, представя на Информационния център ежеседмично до втория работен ден на следващата седмица справка за сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица.
    (2) Справката по ал. 1 съдържа информацията по чл. 292, ал. 1, т. 3 и 7 и се подава по начин и във формат, определен от управителния съвет на фонда във връзка с изискванията на системата за автоматизирана обработка на информацията, като се гарантират автентичността и сигурността на подадените данни.
    (3) Застрахователите по чл. 292, ал. 1, т. 2 представят ежегодно на Информационния център списък на местата си на дейност в рамките на държавите членки, както и на представителите си за уреждане на претенции по чл. 269 и го актуализират в срок 15 дни от датата на извършване на промяна на съответните обстоятелства.
    (4) Справката по ал. 1 се предоставя и в комисията.
    (5) В срок до края на следващия работен ден след сключване на застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователните посредници го предават в оригинал или копие на съответния застраховател.
    (6) Всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или застраховка по т. 3 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги, представя на Информационния център ежедневно справка за изплатени обезщетения по застраховки по т. 3 и 10 от раздел II, буква "А" на приложение № 1.
    (7) Справката по ал. 6 съдържа информацията и се подава по начин и във формат, определени в наредбата по чл. 125а, ал.(...)
  • чл. 294, ал. 1 КЗ /отм./
    Предоставяне на информация от застрахователите
    Чл. 294. (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) Всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги, представя на Информационния център ежеседмично до втория работен ден на следващата седмица справка за сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица.
  • чл. 295 КЗ /отм./
    Обмен на информация и взаимодействие с компетентните държавни органи
    Чл. 295. (1) За целите на поддържането на регистър по чл. 292, ал. 1 Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България и които осъществяват държавния надзор върху превозвачите на пътници със средства за обществен превоз.
    (2) Всеки първи работен ден от седмицата Министерството на вътрешните работи предоставя на комисията актуален списък на регистрираните моторни превозни средства в Република България, както и на моторните превозни средства с прекратена регистрация, с информация за регистрационния номер и номера на рамата (шасито) на моторното превозно средство, името/наименованието и адреса/адреса на управление на собственика на моторното превозно средство. До втория работен ден на седмицата комисията представя на Информационния център актуален списък на регистрираните моторни превозни средства в страната, както и на моторните превозни средства с прекратена регистрация, с информация за регистрационния номер и номера на рамата (шасито) на моторното превозно средство. Компетентните органи, които осъществяват държавния надзор върху превозвачите на пътници със средствата за обществен превоз, предоставят ежеседмично до първия работен ден на следващата седмица в Информационния център актуален списък на регистрираните превозвачи на пътници със средствата за обществен превоз. Информацията по изречение трето се предоставя и в комисията.
    (3) Информационният център предоставя на компетентните органи по ал. 1 ежеседмично до петък информация, актуална към края на предходната календарна седмица за всички моторни превозни средства със сключени и действащи застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за всички превозвачи на пътници със средства за обществен превоз със сключени и действащи застрахователни договори по задължителна застраховка "Злополука" на(...)
  • чл. 295, ал. 7 КЗ /отм./
    Обмен на информация и взаимодействие с компетентните държавни органи
    Чл. 295. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) [...] (7) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Документите, изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на пътници със средства за обществен превоз.
  • чл. 297, ал. 1 КЗ /отм./
    Обхват на текущия надзор
    Чл. 297. (1) Текущият надзор върху застрахователите и презастрахователите със седалище в Република България се осъществява от комисията и от заместник-председателя за цялостната им дейност, извършвана в Република България. Надзорът по чл. 88 се осъществява от комисията и от заместник-председателя и за дейността им, извършвана в рамките на държавите членки.
  • чл. 298 КЗ /отм./
    Правомощия на компетентните органи
    Чл. 298. (1) При осъществяването на текущия надзор се прилагат чл. 18 и 19 от Закона за Комисията за финансов надзор. Заместник-председателят може да разпорежда извършването на проверки в местата, в които застрахователят съответно презастрахователят извършва дейност.
    (2) Застрахователите и презастрахователите със седалище в държава членка са длъжни да представят на комисията и на заместник-председателя документите и сведенията, необходими за извършването на надзора по чл. 297, ал. 3.
    (3) Комисията и заместник-председателят публикуват годишните и периодичните финансови отчети на застрахователите и презастрахователите, както и приложените принудителни административни мерки и наложените административни наказания при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор.
  • чл. 303 КЗ /отм./
    Производство по прилагане на принудителни административни мерки
    Чл. 303. (1) Производството по прилагане на принудителни административни мерки започва по инициатива на заместник-председателя.
    (2) Уведомленията и съобщенията в производството по прилагане на принудителни административни мерки могат да се извършват с препоръчано писмо с обратна разписка, по телефона или по факса. Уведомяванията и съобщаванията с препоръчано писмо с обратна разписка се удостоверяват с известие за доставянето им, по телефона - писмено от длъжностното лице, което ги е извършило, а по факса - с писмено потвърждение за изпратено съобщение.
    (3) Ако уведомленията и съобщенията не бъдат приети на посочените от лицата или вписани в съответния регистър по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор адрес, телефон или факс, те се смятат за извършени с поставянето им на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на заместник-председателя.
    (4) Принудителните административни мерки по чл. 302, ал. 2 се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя, а принудителните административни мерки по чл. 302, ал. 3 - с писмено мотивирано решение на комисията. Решенията се съобщават на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването им.
    (5) Решението за прилагане на принудителни административни мерки подлежи на незабавно изпълнение независимо дали е обжалвано. Обжалването на решението за прилагане на принудителна административна мярка не спира неговото изпълнение.
  • чл. 304 КЗ /отм./
    Приложимост на Административнопроцесуалния кодекс
    Чл. 304. За производството по прилагане на принудителните административни мерки се прилага Административнопроцесуалният кодекс, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
  • чл. 317а КЗ /отм./
    Отговорност за нарушения при предоставяне на информация по чл. 294
    Чл. 317а. (1) Застраховател, който е представил информацията за сключен застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по реда на чл. 294, ал. 1 и 4 в периода от 8-ия до 45-ия ден включително от датата на неговото сключване, се наказва с имуществена санкция в размер 20 лв. за всеки отделен договор.
    (2) За застрахователните договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключени в периода между 15 декември и 15 февруари, санкцията по ал. 1 се налага, когато информацията е представена в периода от 45-ия до 60-ия ден от датата на сключване на договора.
    (3) Когато информацията за сключването на застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е представена със закъснение, по-голямо от това по ал. 1 или 2, се налагат наказанията по чл. 319.
    (4) Застраховател, който по реда на чл. 294, ал. 1 и 4 е представил непълен или неточен запис на информация за регистрационен номер, номер на рама, име или адрес на собственик на моторно превозно средство, за което е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с имуществена санкция 20 лв. за всеки отделен запис.
  • чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
    Пряк иск
    Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
  • пар. 1, т. 1 ДР КЗ /отм./
    Допълнителни разпоредби
    § 1. По смисъла на този кодекс:
    1. "Потребител на застрахователни услуги" е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност.
  • пар. 1, т. 2 ДР КЗ /отм./
    § 1. По смисъла на този кодекс: [...]
    2. "Застрахователен риск" е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице.
AJAX progress indicator
  • пар. 1, т. 1 ДР КЗ /отм./
    Допълнителни разпоредби
    § 1. По смисъла на този кодекс:
    1. "Потребител на застрахователни услуги" е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност.
  • пар. 1, т. 2 ДР КЗ /отм./
    § 1. По смисъла на този кодекс: [...]
    2. "Застрахователен риск" е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице.