Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно приложението на чл. 52 ЗЗД в хипотезата на ексцес.
Норма : чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./
Пряк иск
Чл. 226. (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Относно критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък.
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
„Легитимирани ли са ищците да получат обезщетение за вреди от смъртта на тяхната баба при доказана изключителност във взаимоотношения баба и внуци, доказани отношения различни от нормалните и различни от обичайните и правилно и законосъобразно ли е в тези случаи неприсъждане на обезщетение за неимуществени вреди по реда, предвиден в приетите с ППВС №******г. и ППВС №******г., тъй като обезщетение за неимуществени вреди се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпените от смъртта му вреди.“.
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1/ Доказаният, посредством свидетелски показания, факт на съвместно съжителство и лично отглеждане от страна на бабата и дядото на починалото лице, съществен фактор ли е при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, които се търпят, следствие на смъртта на тяхно внуче?; 2/ При преценка на справедливия размер може ли да се направи връзка между размера на страданията, които се търпят от родителите и размера на страданията на дядо и баба, които са оказвали преки и непосредствени грижи за починалото дете?; 3/ и 4/ Към кой момент следва да се прецени социално-икономическата обстановка в страната, като съществен фактор определящ обективната преценка за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД – към датата на деликта или към датата на постановяване на съдебния акт?; 5/При определяне на справедливия размера на обезщетение следва ли да се вземат предвид болките и страданията, които лицата ще търпят и след постановяване на съдебния акт?
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
касаторите се позовават на ППВС №4/23.12.1968г., както и на решение №217/20.12.2017г. по т. д.№990/2017г., II т. о., решение №212/11.01.2018г. по т. д.№738/2017г., II т. о., решение №15/26.02.2019г. по т. д.№1277/2018г., II т. о., решение №231/22.01.2018г. по гр. д.№60316, IV г. о. и др.
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1. Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
2. Длъжен ли е съдът да изложи всички мотиви в отговор на всички доводи и възражения на страните и да направи анализ на събраните доказателства по делото относно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
3. Следва ли въззивният съд да присъди обезщетение за всички вреди, които са пряка последица от увреждането/деликта?
4. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застрахователните покрития по чл. 492 КЗ и обществено – икономическите и социални условия в страната? Липсата на каквито и да изложени съображения във въззивното решение относно лимитите на застрахователни покрития води ли до неправилно приложение на принципа за справедливост?
5. Може ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза, когато няма специални знания да извърши оценка на последиците за здравословното състояние на увреденото лице от момента на увреждането му за в бъдеще, ако приетата по делото експертиза не дава отговор на въпроса за тези последици? Длъжен ли е съдът по свой почин да изясни отговора на този въпрос?
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в противоречивите мотиви на съда за приложимия материален закон – прието е, че спорът следва да се разреши съобразно италианското материално право, но същият е квалифициран по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 52 ЗЗД и в действителност са приложени разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, като първата разпоредба е цитирана като основание за преценка относно съпричиняването на вредите, а втората е съобразена чрез практика на Върховния касационен съд.
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Приложима ли е силата на пресъдено нещо на предходно постановено решение, влязло в сила, относно определеният размер на съпричиняване?