Норма : чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ

задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК – твърди се противоречие с решение №138/13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №5715/2013 г., IV г. о. и множество други решение на ВСК, постановени по реда на чл. 290 ГПК; относно задължението на съда да обсъди дали писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценяват от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – твърди противоречие с посоченото по-горе решение, както и с решение №217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №761/2010 г., IV г. о.; решение №694/17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №280/2009 г., IV г. о.; решение №112/07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №4587/2014 г., IV г. о.; допустимо ли е съдът да игнорира фактическото изложение, включително дати, на извършени от служител/работник нарушения на трудовата дисциплина, обективирано в друг документ, към който препраща заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение; записите от камери за видеонаблюдение могат ли да се приемат за достоверен източник на данни за нарушението, към който се препраща в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение; препращане към източник на достоверна информация – в случая видеозапис, който се установи като истинен в процеса, следва ли да се приеме като неразделна част от заповедта и/или следва да се игнорира от съда – твърди се противоречие с решение №162/13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. №67/2016 г., IV г. о.; решение №124/23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. №3709/2019 г., IV г. о. и решение №642/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №1208/2009 г., IV г. о.; допустимо ли е съдът да се води и да търси доказване само по съображения относно съдържанието на цитираните в заповедта правни норми, без да прецени уволнението въз основа на описаните в заповедта конкретни нарушения; допустимо ли е съдът да игнорира фактическото изложение на извършени от служител/работник нарушения на трудовата дисциплина, обективирано в съдържанието на заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение; следва ли съдът да установи в процеса дали посоченото във фактическата част на заповедта всъщност се е случило; при извършено в процеса доказване на изложените във фактическата част на заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение нарушения, извършени от служителя, допустимо ли е съдът да игнорира тези установени по делото факти – твърди противоречие с решение №112/07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №4587/2014 г., IV г. о.; решение №464/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №1310/2009 г., IV г. о.; решение №257/10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №3681/2008 г., III г. о.; решение №395/01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №1629/2009 г, III г. о.; решение №55/01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №1972/2009 г., IV г. о.; 5/ допустимо ли е съдът да тълкува разширително разпоредбата на чл. 195 КТ и да я допълва – твърди се противоречие с решение №464/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №1310/2009 г., IV г. о., решение №722/03.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №518/2009 г., IV г. о.; решение №68/28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №3145/2013 г., IV г. о.; решение №270/03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №1328/2012 г., IV г. о.; допустимо ли е съдът да приеме, че не е посочена дата на извършеното от служителя нарушение, ако в заповедта за дисциплинарно уволнение е посочен период; или са посочени дати, от които може да се изведе, че нарушенията са извършени в периода между посочените дати; допустимо ли е въззивният съд да игнорира определяем период на извършване на нарушенията и директно да приеме, че няма да обсъжда обективираните в заповедта нарушения поради липса на посочена изрична дата – твърди противоречие с решение №102/12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №5501/2013 г., IV г. о.; решение №676/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №999/2009 г., IV г. о. и др.; 7/относно тълкуването (възприемането) на съда на съдържанието на искането за обяснения за извършените от служителя нарушения – твърди се противоречие с цитираната по-горе практика по пети въпрос – решение №722/03.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №518/2009 г., IV г. о.; решение №68/28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №3145/2013 г., IV г. о.; решение №270/03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №1328/2012 г., IV г. о.; относно тълкуването (възприемането) на съда на “поверителна информация“; допустимо ли е съдът да изисква конкретно посочване на какво е било заснето в конкретен видеозапис на работодателя, при положение че в множество документи е посочено, че поверителна информация са всички технически или други данни, формули, кодове, програми, други софтуерни продукти, бази данни, марки, наименования, финансови условия, бизнес планове, информация за сътрудници, търговска документация, списъци на миналите, настоящи и потенциални клиенти“, “и всякаква друга информация, която може да бъде разкрита от работодателя, предвид точното изпълнение на задълженията от страна на служителя или информация, до която служителят има достъп, предоставен му от работодателя, или такава, която му е станала известна по друг начин, във връзка с договора, или която е създадена като резултат от или във връзка с изпълнение на задълженията на служителя“; допустимо ли е съдът да изисква доказване на повече от предвиденото в документите по трудовото правоотношение, при положение че страните са се съгласили със съдържанието им и то е ясно и недвусмислено – твърди се противоречие с решение №1892/22.12.1999 г. на ВКС по гр. д. №800/99 г., III г. о.