Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. „Налице ли е съкращаване на щата при условие, че длъжността на служителя е въведена в щатното разписание и към момента на издаване на атакуваната заповед за прекратяване на ТПО липсва утвърдена от работодателя нова промяна на щатното разписание на ответното дружество?“; 2. „Може ли работодателят при прекратяване на ТПО поради съкращаване на щата да прилага щатно разписание, прието към момента, в които служителят не е бил в трудово- правни отношения с ответното дружество?“, 3/. „Задължен ли е работодателят са съобрази и приложи Националната класификация на професиите и длъжностите в съответствие с чл. 5, ал. 12 ПИПА на НКПД при наименоване и кодиране на длъжностите по щатното разписание, включ. при промяна на същото?“; 4/. „Съществено различна ли е трудовата функция, чийто трудов резултат е предпоставен от извършването на вече изпълнявана трудова функция?“; 5/. „В конкретният случай има ли различие във функциите на длъжностите „зам. изп. директор“, „зам. изп. директор строителство“ “ и „зам. изп. директор предприятие, като се съобразят обстоятелствата, че съгласно НКПД липсва длъжност „зам. директор строителство“ и че ответното дружество- работодател е акционерно дружество, за което е неприложима длъжността „зам. директор предприятие?“; 6/. „Задължителен ли е подборът по чл. 329 КТ при извършено уволнение поради съкращаване на една щатна бройка за длъжността „зам. изп. директор“ , когато другата щатна бройка за длъжността „зам. изп. директор“ само фиктивно е трансформирана в друга длъжност- „зам. изп. директор строителство?“; 7. „Задължителен ли е подборът по чл. 329, ал. 1 КТ при извършено уволнение поради съкращаване в щата в случай, при който извършеното „съкращаване в щата засяга две съществуващи по щат еднородни длъжности с еднакви трудови функции“.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело №1/2009 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК – твърди се противоречие с решение №138/13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №5715/2013 г., IV г. о. и множество други решение на ВСК, постановени по реда на чл. 290 ГПК; относно задължението на съда да обсъди дали писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценяват от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – твърди противоречие с посоченото по-горе решение, както и с решение №217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №761/2010 г., IV г. о.; решение №694/17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №280/2009 г., IV г. о.; решение №112/07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №4587/2014 г., IV г. о.; допустимо ли е съдът да игнорира фактическото изложение, включително дати, на извършени от служител/работник нарушения на трудовата дисциплина, обективирано в друг документ, към който препраща заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение; записите от камери за видеонаблюдение могат ли да се приемат за достоверен източник на данни за нарушението, към който се препраща в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение; препращане към източник на достоверна информация – в случая видеозапис, който се установи като истинен в процеса, следва ли да се приеме като неразделна част от заповедта и/или следва да се игнорира от съда – твърди се противоречие с решение №162/13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. №67/2016 г., IV г. о.; решение №124/23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. №3709/2019 г., IV г. о. и решение №642/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №1208/2009 г., IV г. о.; допустимо ли е съдът да се води и да търси доказване само по съображения относно съдържанието на цитираните в заповедта правни норми, без да прецени уволнението въз основа на описаните в заповедта конкретни нарушения; допустимо ли е съдът да игнорира фактическото изложение на извършени от служител/работник нарушения на трудовата дисциплина, обективирано в съдържанието на заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение; следва ли съдът да установи в процеса дали посоченото във фактическата част на заповедта всъщност се е случило; при извършено в процеса доказване на изложените във фактическата част на заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение нарушения, извършени от служителя, допустимо ли е съдът да игнорира тези установени по делото факти – твърди противоречие с решение №112/07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №4587/2014 г., IV г. о.; решение №464/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №1310/2009 г., IV г. о.; решение №257/10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №3681/2008 г., III г. о.; решение №395/01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №1629/2009 г, III г. о.; решение №55/01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №1972/2009 г., IV г. о.; 5/ допустимо ли е съдът да тълкува разширително разпоредбата на чл. 195 КТ и да я допълва – твърди се противоречие с решение №464/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №1310/2009 г., IV г. о., решение №722/03.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №518/2009 г., IV г. о.; решение №68/28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №3145/2013 г., IV г. о.; решение №270/03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №1328/2012 г., IV г. о.; допустимо ли е съдът да приеме, че не е посочена дата на извършеното от служителя нарушение, ако в заповедта за дисциплинарно уволнение е посочен период; или са посочени дати, от които може да се изведе, че нарушенията са извършени в периода между посочените дати; допустимо ли е въззивният съд да игнорира определяем период на извършване на нарушенията и директно да приеме, че няма да обсъжда обективираните в заповедта нарушения поради липса на посочена изрична дата – твърди противоречие с решение №102/12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №5501/2013 г., IV г. о.; решение №676/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №999/2009 г., IV г. о. и др.; 7/относно тълкуването (възприемането) на съда на съдържанието на искането за обяснения за извършените от служителя нарушения – твърди се противоречие с цитираната по-горе практика по пети въпрос – решение №722/03.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №518/2009 г., IV г. о.; решение №68/28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №3145/2013 г., IV г. о.; решение №270/03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №1328/2012 г., IV г. о.; относно тълкуването (възприемането) на съда на “поверителна информация“; допустимо ли е съдът да изисква конкретно посочване на какво е било заснето в конкретен видеозапис на работодателя, при положение че в множество документи е посочено, че поверителна информация са всички технически или други данни, формули, кодове, програми, други софтуерни продукти, бази данни, марки, наименования, финансови условия, бизнес планове, информация за сътрудници, търговска документация, списъци на миналите, настоящи и потенциални клиенти“, “и всякаква друга информация, която може да бъде разкрита от работодателя, предвид точното изпълнение на задълженията от страна на служителя или информация, до която служителят има достъп, предоставен му от работодателя, или такава, която му е станала известна по друг начин, във връзка с договора, или която е създадена като резултат от или във връзка с изпълнение на задълженията на служителя“; допустимо ли е съдът да изисква доказване на повече от предвиденото в документите по трудовото правоотношение, при положение че страните са се съгласили със съдържанието им и то е ясно и недвусмислено – твърди се противоречие с решение №1892/22.12.1999 г. на ВКС по гр. д. №800/99 г., III г. о.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Допустимо ли е прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя в частност-с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ във форма различна от писмената? (По иск на служите срещу „Х. груп“ ЕООД за отмяна на дисциплинарно уволнение от длъжността „салонен управител“)

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ „Чия е доказателствената тежест в процеса за установяване не/законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание на работник по КТ?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №310/04.11.2014 г. по гр. д. №795/2014 г. на IV г. о. и решение №216/20.09.2016 г. по гр. д. №1036/2016 г. на IV г. о.; 2/ „Допуска ли ГПК практика, при която съдът да заменя установени факти с фикции, за да обоснове законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание на работник, извън сроковете по чл. 194 КТ?“ – касаторът се позовава на решение №209/21.09.2019 г. по гр. д. №87/2018 г. на III г. о. на ВКС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията на страните и да обоснове решението си; 2/ При прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, кой е моментът, от който работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение, издадена в изпълнение на изискването на чл. 335, ал. 1 КТ, че е настъпило прекратяване на същото – момент предхождащ, съпътстващ или следващ деня на постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса, за да е законосъобразно уволнението на посоченото основание и 3/ Прилага ли се субсидиарно нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 на чл. 336 КТ, при прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ. Поддържа се, че по първия въпрос въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение №1/ 04.01.2000 г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГК, както и на казуалната практика на ВКС в изрично посочени в изложението решение на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да разгледа всички наведени от страните доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, е налице съществено нарушение на процесуалните правила. По отношение на останалите два въпроса се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях не е формирана съдебна практика.