Годишен абонамент с 20% отстъпка! За всички потребители от 19.02 до 29.02.2024 г., включително.

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 201 ал. 2 КТ

Изключване или намаляване на отговорността
Чл. 201. […] (2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

чл. 201 ал. 2 КТ

Изключване или намаляване на отговорността
Чл. 201. […] (2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как се прилага задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви и за задължението му да изследва степента на допринасяне от пострадалия при наличие на груба небрежност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Какво е съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите, които са от значение за определяне дължимото обезщетение в хипотезата на настъпила смърт при условията на трудова злополука, съответно за задължението на въззивния съд да изложи конкретни мотиви във връзка с тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Как следва да се прилага критерия за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск по чл. 200 КТ на пострадал в трудова злополука работник, при която е трайно увредено здравето му?“, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение, без конкретни доводи в какво тя се състои.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

към СТЕ, освен касаещите механизма на настъпване на злополуката, който е прието, че е установен от събраните по делото писмени и гласни доказателства, са от правно естество и следва да бъдат решени от съда на базата на представените доказателства. По отношение на искането за допускане на свидетели е установено, че същото е преклудирало с оглед факта, че посочените в молба от 13.05.2021 г. свидетели са служители на ответника и са могли да бъдат посочени от него още в срока за отговор на исковата молба, което не е сторено. При определянето на дължимото обезщетение по справедливост съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, от които е установено както естеството и задълбочеността на съществувалата между ищците и дъщеря им емоционална връзка, така и обема и интензивността на претърпените от тях душевни болки и страдания вследствие на настъпилата ѝ смърт. Прието е, че обезщетения в размер на 110 000 лева за претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди вследствие на процесната трудова злополука и смъртта на дъщеря им, преценени в тяхната съвкупност, изцяло отговарят на изискванията за справедливост, залегнали както в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, така и съгласно ППВС 4/1968 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Любка Андонова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Прилага ли се разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ относно съпричиняването на вредоносния резултат при допусната груба небрежност при настъпване на трудовата злополука при предявен от пострадалия иск по чл. 200 КТ за обезщетяване на ексцес на пострадалия, което е в причинна връзка с първоначалната трудова злополука?
Допустимо ли е във въззивното производство страната да иска събиране на доказателства-разпит на свидетел, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Кога съпричиняващото поведение на пострадалия съставлява груба небрежност и основание за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 2 КТ? Как се определя степента на приноса на увредения в причиняване на трудовата злополука, съответно размера, до който следва да бъде намалено определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди?
При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, от значение за справедливия му размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД, и да обсъди всички критерии, посочени в ППВС №4/1968г., както и да посочи въз основа на кои относими доказателства по делото ги намира за установени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

длъжен ли е съдът да приложи чл. 201, ал. 2 КТ във всяка хипотеза на принос на пострадалия, или като принос по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ може да се квалифицира единствено поведение на увреденото лице при условията на груба небрежност - неполагането на грижа, каквато и най-небрежният би положил при сходни обстоятелства. Изтъква се чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като се сочи противоречие с практика на ВКС в реш. №977/2020г по гр. д №298/2009г, реш. 499/2012г и реш. №348/2011, реш. №977/2010г и реш. №62/2015г на Четвърто г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност? (По искове за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания на роднини от смърт вследствие на трудова злополука)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

(№3-5) не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а фактически и поради това не могат да обусловят касационния контрол. Въпросите отразяват твърденията от защитната теза на ищците, които обаче не са приети за доказани по спора, респ. предпоставят в себе си факти и обстоятелства, които въззивният съд след анализ и обсъждане на доказателствата е счел за неустановени по делото. Извън това, доколкото въпросите са свързани с приложението на института на грубата небрежност“ по чл. 201, ал. 2 КТ, по тях е създадена трайна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Изяснено е, че грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия (вж. - решение №291/11.07.2012 г. по гр. д. №951/2011 г., IV г. о., решение №348/11.10.2011 г. по гр. д. №387/2010 г., IV г. о., решение №977/14.01.2010 г. по гр. д. №298/2009 г., IV г. о. и др.). При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност (в т. см. – решение №202/12.12.2014 г. по гр. д. №1298/2014 г., III г. о. и цитираните в него други актове по същия въпрос). Правилото по чл. 201, ал. 2 КТ намира приложение и ако работодателят не е осигурил в достатъчна степен безопасни условия на труд, като не е обезпечил обезопасяването и изправността на машините и съоръженията, също и независимо дали е проведен инструктаж за безопасност. Винаги, когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците, причинени от поведението на увредения (вж. - ТР №88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС). Колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голям ще следва да е определеният размер на приноса му спрямо дължимото обезщетение за обезвреда. В практиката на ВКС е изяснен и въпросът, че когато увреждането настъпи при изпълнение на работа, съставляваща източник на повишена опасност и възложителят отговаря поради това, че не е спазил правилата за осигуряване на безопасност на труда, той дължи обезщетяване на вредите, настъпили от собствената му немарливост. Ако наред с това пострадалият има принос в процеса, довел до увреждането, поради това, че сам се е поставил в ситуация на повишен риск, той съпричинява вредите заедно с възложителя. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите, или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, не е достатъчен за да се презумира, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Поради това, следва да се прави разграничение между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на възложителя на работата и вредите, причинени от увредения. Причинителят на вредите отговаря само за онези от тях, които са в причинна връзка с неговото виновно поведение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

12355 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право