Кодекс на труда 1951 г. /отм./

AJAX progress indicator
Търсене: (изчистване)
  • чл. 31, ал. 1, б. е КТ 1951 /отм./
    31. (Изм. и доп. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Предприятието, учреждението или организацията може да прекрати трудовият договор, като отправи предизвестието, при спазване сроковете по чл. 30, само в следните случаи: [...]
    е) (нова) работници и служители, имащи право на пенсия за старост (прослужено време), но не по-рано от навършване на 55 години за мъжете и 50 години за жените.
  • чл. 153 КТ 1951 /отм./
    153. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., ДВ, бр. 24 от 1963 г., доп., бр. 99 от 1965 г., изм., бр. 46 от 1989 г., бр. 155 от 1998 г.) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се изчислява от среднодневното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на нетрудоспособността, но от не повече от 120 на сто от средната дневна основна заплата на работника или служителя за периода.
    За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако работникът или служителят:
    1. не е бил осигурен за всички осигурителни случаи;
    2. не е бил осигурен за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване;
    3. не е бил осигурен за временна и трайна нетрудоспособност съгласно Закона за чуждестранните инвестиции;
    4. е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж;
    5. е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете. За дните, включени в периода по ал. 1, през които работникът или служителят е получавал парично обезщетение за временна нетрудоспособност или за бременност и раждане от общественото осигуряване, се взема предвид среднодневното възнаграждение, определено по ал. 1 и 2, от което е изчислено обезщетението. Условията и редът за отпускане и изчисляване на паричните обезщетения се определят с правилник.