чл. 55 ал. 1 КСО
Трудова злополука
Чл. 55. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Спрямо кои лица се носи отговорност по реда на чл. 171, ал. 1 ЗУТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мими Фурнаджиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК е неотносим, защото в случая в отговора на въззивната жалба, подаден от ответника по иска „СЕ БОРДНЕТЦЕ– България“ ЕООД, са изложени твърдения за „неоснователност на довода, че присъденият размер на обезщетението не е съобразен с обичайната съдебна практика. Останалите повдигнати въпроси са обусловили изхода на спора, но са решени в съответствие със задължителната практика на ВКС. Според нея установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални, административни по своя характер производства, уредени съответно с разпоредбите на чл. 57-60 КСО и чл. 61-63 КСО, както и в подзаконови нормативни актове. След влизане в сила на КСО/от 01.01.2000 г./ професионалната болест и трудовата злополука може да се установяват само по административен ред и не може да бъде установявана в исковото производство по чл. 200 КТ. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука и е официален удостоверителен документ за установените в него факти. Установяването на факта на трудовата злополука не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред. Според задължителната практика на ВКС съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Според ППВС №4/23.12.1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какво е съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите, които са от значение за определяне дължимото обезщетение в хипотезата на настъпила смърт при условията на трудова злополука, съответно за задължението на въззивния съд да изложи конкретни мотиви във връзка с тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
за приложение на чл. 235, ал. 2 ГПК вменяващ задължението на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът не е постановил решението в противоречи с практиката по същия. Самите правила на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК са ясни, тяхното несъблюдаване винаги налага извод за процесуални нарушения, но не предполагат тълкуването в смисъл, различен от ясната формула на законодателя. Именно в насока на процесуални правила, чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство. В случая не е налице отклонение от посочената практика на ВКС, доколкото въззивният съд при постановяването на своето решение изложил пространни мотиви, в които е обсъдил всички доказателства по делото и е изложил мотиви относно неоснователността на заявения иск по чл. 238 ЗМВР.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди към кой момент се отчита икономическото състояние в страната – към момента на увреждането или на приключване на устнте състезания във въззивната инстанция?; 2. „Ако съдът е определил размерът на обезщетението към по- късен момент към кой момент се дължи законна лихва?“; 3. „Следва ли съдът да извърши проучване на съдебната практика и да се съобрази със съдебната практика в сходни хипотези?“; 4. „При определяне на размера на дължимото обезщетение следва ли съдът да приспадне полученото обезщетение по общественото осигуряване?“; 5. „Следва ли ищецът да установи причинната връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди, така че да се изведе еднозначен извод за настъпването на вредите точно от поведението на ответника?“; 6. „Трябва ли съдът да се произнесе по всички аргументи?“ и 7 „Съблюдавал ли е принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди?. По първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с противоречие: решение №106 от 15.11.2020 г. по гр. д. №2448/2019 г. на ВКС и решение №214 от 08.01.2019 г. по гр. д. №3921/2017 г. на ВКС, IV г. о. По втори въпрос се сочи противоречие с решение от 27.03.2012 г. по гр. д. №1106/2010 г. на ВКС, IV г. о.; по трети въпрос с решение №214 от 08.01.2019 г. по гр. д. №3921/2017 г. на ВКС, IV г. о.; по четвърти въпрос с решение №208 от 12.05.2020 г. по гр. д. №4494/2018 г. на ВКС, IV г. о.; по пети въпрос с решение №147 от 19.06.2012 г. по гр. д. №593/2011 г. на ВКС. По шестия въпрос се твърди противоречие с решение №124/28.04.2010 г. по гр. д. №3972/2008 г. на ВКС, IV г. о.; решение №411 от 02.11.2011 г. по гр. д. №1733/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., а по седмия въпрос: ППВС №4/1968 г. и решение №212 от 10.01.2018 г. по т. д. №738/2017 г. на ВКС. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1.“Съобразено ли е решението на Великотърновския окръжен съд с изрично посоченото в защитата реш.№.1026/18.12.09 на ВКС по г. д.№.4001/2008, ІV ГО, което дава дефиницията за груба небрежност при трудова злополука по КТ, с извеждане по аналогия от нормата на чл. 11 арл. 3 НК - грубата небрежност е налице само и единствено тогава, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати? Допустимо ли е определяне на съпричиняване без да се посочат кои точно факти налагат извода на съда да приеме съпричиняване и кои точно факти доказват грубата небрежност, а именно от кой факт приема, че пострадалият е знаел, че вдигнатия за монтаж панел с мотокара ще падне и е знаел, че ще получи сериозни телесни увреждания при изпълнение на тази работа, но въпреки това е смятал да предотврати същите?“; 2.“Има ли законно и обосновано решение на въззивен съд, който не разглежда изложените в жалбата искания за установяване на съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първата инстанция? Ограничават ли се правата на ищеца като по делото не се разглежда на съществения за решаването на делото въпрос относно работата на опасна машина в нарушение на Наредба №.7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, ДВ бр.88/8.10.99, като така наречената „сприска не е работила към момента на трудовата злополука и по делото няма данни кога е поставена?“; 3.“Какви критерии и факти взема предвид въззивният съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и защо не приема изложените в писмената защита квалификации на телесните увреждания в съответствие с чл. 129 НК и доказано трайно затруднение на движението на пострадалата ръка, установено в СМЕ?“; 4.“Допустимо ли е въззивното решение, когато изложените мотиви не съответстват на всички изложени в жалбата оплаквания за пороци на първоинстанционното решение?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от значение за спора: длъжен ли е съда да обсъди всички обстоятелства и фактически действия на пострадалия и настъпилите в следствие на тях последици от значение за прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, длъжен ли е съда да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, формиращи съдържанието на понятеието справедливост, както се включва в понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД, как следва да се извърши преценка за степента на съпричиняване на вредоносния резултат при грубо нарушаване на правилата за безопасност и въпреки инструктажа е предприел действия в противоречие с правилата за работа, как се определя степента на съпричиняване при допусната груба небрежност при условията на чл. 201, ал. 2 КТ и нарушен ли е принципа на справедливост при определяне обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, когато не са съобразени обективно установените действия на пострадалия за настъпване на злаполуката. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви към постановения съдебен акт или може само бланкетно да препрати към тези на СРС?; 4. Материално легитимиран ли е внук да получи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на негов дядо при трудова злополука?; 5. Правилно ли въззивният съд е приложил правилата за наследяване по Закона за наследството спрямо претенция, която не се основава на наследствени права, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадалия от трудова злополука?; 6. Правилно ли съдът е приложил принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?; 7. Била ли е налице дълбока емоционална връзка между В. Г. и С. Г.?; 8. Била ли е създадена между дядо и внук трайна и дълбоко емоционална връзка и претърпял ли е ищецът от смъртта на първия продължителни болки и страдания?; 9. Приложимо ли е ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС в иск за присъждане на неимуществени вреди с правно основание чл. 200 КТ?; 10. Ответникът трябва ли да докаже съпричиняване или ищецът трябва да докаже, че е налице такова?; 11. При какви условия следва да бъде доказано възражението за съпричиняване?; 12. Следва ли възражението за съпричиняване да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване или е достатъчно да бъде проведено насрещно непълно доказване с предположения?; 13. В настоящия случай доказано ли е при условията на пълно и главно доказване възражението за съпричиняване?; 14. Правилно ли съдът е определил процента на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ?; 15. Длъжен ли е съдът да уважи възражение за съпричиняване, дори и то да бъде надлежно доказано, с оглед размера на вредите и какво значение имат те за пострадалия или неговите наследници? По отношение на първи, втори и трети въпроси, се поддържа, че са разрешени в противоречие с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение №228/01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г. на ВКС, I Г. О., решение №110/12.04.2010 г. по гр. д. №4617/2008 г. на ВКС, IV Г. О., решение №115/30.04.2013 г. по т. д. №805/2011 г. на ВКС, II Т. О., решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I Т. О., решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II Т. О., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, I Т. О., решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, II Т. О. По въпросите от четвърти до осми се сочи противоречие с решение №115/15.11.2018 г. по гр. д. №4455/2017 г. на ВКС, III Г. О., решение №499/09.01.2012 г. по гр. д. №1577/2010 г. на ВКС, IV Г. О. и ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. За четвъртия, деветия и петнадесетия въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на въпросите от десети до четиринадесети се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №63/10.05.2017 г. по гр. д. №3648/2016 г. на ВКС, III Г. О., решение №151/12.11.2012 г. по т. д. №1140/2011 г. на ВКС, II Т. О., решение №66/01.06.2017 г. по т. д. №650/2016 г. на ВКС, I Т. О., ППВС №17/1963 г. и решение №252/05.02.2015 г. по т. д. №3320/2013 г. на ВКС, I Т. О. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 52 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 КСО, чл. 80 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение, но е приел фактическата обстановка, включена в мотивите на това решение и е препратил към нея, като не е извършил самостоятелна оценка на доказателствата и не е формирал свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, които да отрази писмено в мотивите към решението си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
допуснал ли е нарушение на съдопроизводствените правила съдът, като не допусна приобщаване на материалите от досъдебното производство към доказателствения материал по делото; нужно ли е да се изясни делото, като се разгледат всички факти по него, при положение, че не е ясна причината за нанесената телесна повреда, за да се установи и докаже причинно-следствената връзка; носи ли отговорност работодателят, ако нанесените телесни повреди на служителя по време на работа са от личен или битов характер, некасаещ изпълнението на работата на увреденото лице; процесуално нарушение ли е недопускането на разпит на свидетели на ответната страна и едностранното изслушване на свидетели само на ищцовата страна; съобразил ли е съдът размера на присъдената сума с трайната съдебна практика.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 ал. 2 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 1 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 52 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 КСО, чл. 60 ал. 1 КСО, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.