Промо ГОДИШНИ АБОНАМЕНТИ

- 33 % ОТСТЪПКА до 09.02.2025 г.

Вижте предложенията

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 55 ал. 1 КСО

Трудова злополука
Чл. 55. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

1. При тълкуване на договорите, следва ли съдът да търси действителната обща воля на страните и целения правен резултат и въз основа на какви обстоятелства се извеждат? 2. При тълкуването на договорите следва ли съдът да отчете евентуални процесуални отношения, в които са страните, и процесуалното им поведение по него в аспекта на добросъвестността и смисъла на договора? 3. Съдът трябва ли да прецени всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните? 4. В кои случаи е допустимо обезщетяването на бъдещи вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Възможно ли е по реда на косвен съдебен контрол на влязъл в сила административен акт, същият да бъде обявен за невалиден и какво действие би имало решението на съда, т.е. следва ли да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2021

Обвързан ли е съдът при преценката си по справедливост по чл. 52 ЗЗД от заявения в исковата молба размер на обезщетението и от кой размер следва да започне да приспада обезщетението по чл. 200, ал. 4 КТ, както и всякакви други платени суми – от преценката по справедливост или от заявения от ищците размер, в случаите, когато преценката за справедлив размер е по-висока от претендирания такъв? Съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука поведението, изразяващо се в липса на елементарно внимание и старание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка? Съставлява ли груба небрежност поведението, при което работникът извършва работата в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасна работа, като не носи предоставени му от работодателя лични предпазни средства /работно облекло/ и не спазва технологичните правила за изпълнение на възложената му работа, като това да провери за наличие на опасно напрежение при изпълнение на дейности, които са съпроводени с наличие на опасност от напрежение? Задължен ли е съдът да вземе предвид всички правнорелевантни по делото доказателства и обстоятелства и да оцени тяхното значение при извършване на преценката си относно проявена груба небрежност от страна пострадалото лице, изразяващи се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност? Какви са критериите за определяне на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Следва ли съдът да вземе предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението действия, които съставляват груба небрежност. Следва ли при преценката по справедливост на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД съдът да изследва емоционалното и психическото състояние на ищците след трудовата злополука въз основа на събраните по делото доказателства и по отношение на всеки ищец поотделно? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по отношение на доказателствата, които не приема? Следва ли съдът при преценката си за груба небрежност освен поведението и задълженията на работодателя, да изследва и поведението на пострадалия служител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Какви обстоятелства следва да вземе предвид съдът при преценката на основателността на своевременно направено от работодателя възражение за съпричиняване на трудовата злополука от работника или служителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. „В случай, че работодателят не е осигурил и внедрил адекватни защитни механизми при работата с високорискови машини и съоръжения и същият е нарушил тежко правилата за безопасност на труда, това му поведение изключва ли приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, дори и при наличието на нарушения на трудовата дисциплина и правилата за безопасност, извършени от увредения работник?“; 2. „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 201. ал. 2 КТ и налице ли е груба небрежност при положение, че работодателят не е осигурил и е допуснал съществени нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд?“; 3. „Какво е съдържанието на понятието груба небрежност" по смисъла на чл. 201. ал. 2 КТ?“; 4. „Кога е налице груба небрежност“ и всяко ли поведението на работника обосновава приложението на чл. 201, ал. 2 КТ?“; 5. „Какви са критериите за преценка на поведението на пострадалия работник, което би могло да се приеме, че е проява на груба небрежност?“; 6. „При направено възражение от работодателя на основание чл. 201, ал. 2 КТ, следва ли въззивният съд да изследва и обсъди в мотивите си дали поведението на пострадалия може да обоснове наличието на груба небрежност или на обикновена такава? В случай, че се касае за обикновена небрежност, то изключва ли се приложението на чл. 201, ал. 2 КТ?“; 7. „Какви са критериите за разграничаване на грубата от обикновената небрежност, когато става въпрос за поведение, което работникът е осъществил при изпълнение на трудовите си функции и е претърпял увреждане на здравето си или е настъпила неговата смърт?“; 8. „Как се определя степента на приноса на пострадалия работник в причиняване на трудовата злополука, съответно размера, до който следва да бъде намалено определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди?“ и 9. „Какво е съдържанието на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД като критерий за определяне на обезщетение за неимуществени вреди?“. По първите осем въпроса се твърди, че е разрешен в противоречие с противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №21/12.03.2018 г. по гр. д. №1459/2017 г., на III г. о.; решение №60/05.03.2014 г. по гр. д. №5074/2013 г., на IV г. о.; решение №977/14.01.2010 г. по гр. д. №298/2009 г., на IV г. о.; решение №268/25.03.2021 г. по гр. д. №1030/2020 г., на IV г. о.; решение №310/27.01.2014 г. по гр. д. №1145/2012 г., на III г. о.; решение №62/24.02.2015 г. по гр. д. №2798/2014 г., на IV г. о. Поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1/ При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ следва ли съдът да оцени всички доказателства по делото, установяващи здравословното състояние на пострадалия след настъпване на трудовата злополука, неговата работоспособност, наличието на временна и трайна неработоспособност през процесния период?; 2/ При неподаване на писмен отговор от страна на ответника и непредставяне на доказателства пред първата инстанция за заплатено застрахователно обезщетение, допустимо ли е въззивния съд да основава решението си за размера на дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ на представено пред въззивната инстанция доказателство за заплатено застрахователно обезщетение в нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК?; 3/ Допустимо ли е постановяване на решение, без съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото? Сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №4/23.12.1968 г. на ВС; решение №136/25.06.2019 г. по гр. д. №4465/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение №199/01.02.2019 г. по гр. д. №4108/2017 г. на ВКС, III г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите при определянето на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалите лица, последователно се дава отговор в практиката на ВКС, която е съобразена от въззивния съд, поради което те не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд, при доказване на всички елементи на фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, съдът трябва да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука по справедливост, т. е. след като установи релевантните за спора обстоятелства – наличието на трудово правоотношение, настъпването на инцидент, признат за трудова злополука с влязъл в сила административен акт, вреди и причинно-следствената между тях, съдът следва да преценени степента на увреждане на пострадалия, въз основа на което да достигне до извод за размера на дължимото обезщетение. В случая, въззивният съд е изложил съображения за конкретно установените правнорелевантни факти и тяхното значение при определяне на обезщетението, като е изразил своето становище по направените доводи за инцидента от 22.11.2019 г., признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Съобразявайки приетата комплексна съдебномедицинска експертиза за травматичното увреждане на пострадалия – на 49 г., както и механизмът, при който е настъпил инцидента, съдът е приел, че са налице всички предпоставки да се ангажира отговорността на работодателя, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, като е определил обезщетение с оглед степента на увреждане в размер на 18 000 лева за неимуществени вреди. Преценката на съда е извършена в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, според която критерият „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, с оглед особеностите във всеки отделен случай. Въззивният съд, въз основа на установените факти и събраните доказателства по случая, е приложил принципа за справедливост по свое вътрешно убеждение, което не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по чл. 288 ГПК, а само след евентуалното допускане на решението до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, според дадените разяснения в т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г., ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

и на сочените основания. Въпросът за съдържанието на понятието справедливост, съобразно което се определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е разрешен с ППВС 4/23.12.1968 г. и с множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения от 02.03.2011 г. по гр. д. №556/210 г., III г. о. и решение по гр. д. №527/2010 г., IV г. о. на ВКС по гр. д. №1650/2009 г. III г. о. на ВКС, по гр. д. №1716/2009 г. III г. о на ВКС и много други. В тях единно се приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, то винаги е свързано с преценката на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди /каквито могат да бъдат - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В съответствие с практиката на ВКС съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните. Преценката на доказателствата, въз основа на които последният е изградил вътрешното си убеждение за това доказани ли са или не вреди от непозволено увреждане, може да доведе до опорочаване на фактическите му изводи, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. В настоящия случай въззивният съд при съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства е приел, че периода за възстановяване надхвърля обичайния за подобен вид травми и продължаващите затруднения в придвижването, което от своя страна води до определяне на по – висок размер на заместващо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от процесната трудова злополука.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

12321 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела