Конституция на Република България

AJAX progress indicator
Търсене: (изчистване)
  • чл. 4, ал. 3 КРБ
    Чл. 4. [...] (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
  • чл. 5, ал. 4 КРБ
    Чл. 5. [...] (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
  • чл. 6, ал. 2 КРБ
    Чл. 6. [...] (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
  • чл. 7 КРБ
    Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
  • чл. 8 КРБ
    Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.
  • чл. 14 КРБ
    Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.
  • чл. 16 КРБ
    Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.
  • чл. 17 КРБ
    Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
    (2) Собствеността е частна и публична.
    (3) Частната собственост е неприкосновена.
    (4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
    (5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
  • чл. 17, ал. 1 КРБ
    Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
  • чл. 17, ал. 2 КРБ
    Чл. 17. [...] (2) Собствеността е частна и публична.
  • чл. 17, ал. 3 КРБ
    Чл. 17. [...] (3) Частната собственост е неприкосновена.
  • чл. 17, ал. 4 КРБ
    Чл. 17. [...] (4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
  • чл. 18, ал. 1 КРБ
    Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
  • чл. 21 КРБ
    Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.
    (2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.
  • чл. 21, ал. 2 КРБ
    Чл. 21. [...] (2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.
  • чл. 22 КРБ
    Чл. 22. (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
    (2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
    (3) Режимът на земята се определя със закон.
  • чл. 22, ал. 1 КРБ
    Чл. 22. (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
  • чл. 28 КРБ
    Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
  • чл. 29 КРБ
    Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
  • чл. 30 КРБ
    Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
    (2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
    (3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.
    (4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.
    (5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.
  • чл. 30, ал. 1 КРБ
    Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
  • чл. 32 КРБ
    Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
    (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
  • чл. 32, ал. 1 КРБ
    Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
  • чл. 32, ал. 2 КРБ
    Чл. 32. [...] (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
  • чл. 34 КРБ
    Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
    (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
  • чл. 39 КРБ
    Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
    (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
  • чл. 39, ал. 2 КРБ
    Чл. 39. [...] (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
  • чл. 41 КРБ
    Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
    (2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
  • чл. 41, ал. 1, изр. 2 КРБ
    Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
  • чл. 44, ал. 1 КРБ
    Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
  • чл. 45 КРБ
    Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
  • чл. 48 КРБ
    Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
    (2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.
    (3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
    (4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.
    (5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.
  • чл. 48, ал. 2 КРБ
    Чл. 48. [...] (2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.
  • чл. 48, ал. 3 КРБ
    Чл. 48. [...] (3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
  • чл. 52 КРБ
    Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
    (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
    (3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.
    (4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.
    (5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.
  • чл. 53, ал. 2 КРБ
    Чл. 53. [...] (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
  • чл. 53, ал. 6 КРБ
    Чл. 53. [...] (6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.
  • чл. 53, ал. 6, изр. 2 КРБ
    Чл. 53. [...] (6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.
  • чл. 56, изр. 1 КРБ
    Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.
  • чл. 57 КРБ
    Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
    (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
    (3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28 , 29 , 31, ал. 1, 2 и 3 , чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
  • чл. 57, ал. 2 КРБ
    Чл. 57. [...] (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
  • чл. 60 КРБ
    Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
    (2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.
  • чл. 86, ал. 2 КРБ
    Чл. 86. [...] (2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.
  • чл. 117 КРБ
    Чл. 117. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
    (2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
    (3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет.
  • чл. 117, ал. 1 КРБ
    Чл. 117. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
  • чл. 117, ал. 2 КРБ
    Чл. 117. [...] (2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
  • чл. 119, ал. 1 КРБ
    Чл. 119. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.
  • чл. 119, ал. 2 КРБ
    Чл. 119. [...] (2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.
  • чл. 121, ал. 1 КРБ
    Чл. 121. (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
  • чл. 121, ал. 2 КРБ
    Чл. 121. [...] (2) Производството по делата осигурява установяването на истината.
  • чл. 122, ал. 1 КРБ
    Чл. 122. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.
  • чл. 124 КРБ
    Чл. 124. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
  • чл. 127, т. 6 КРБ
    Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като: [...]
    6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
  • чл. 132 КРБ
    Чл. 132. (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
    (2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)
    (3) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)
    (4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)
  • чл. 133 КРБ
    Чл. 133. Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон.
  • чл. 140 КРБ
    Чл. 140. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.
  • чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ
    Чл. 149. (1) Конституционният съд: [...]
    2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
  • чл. 150, ал. 2 КРБ
    Чл. 150. [...] (2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.
  • чл. 151 КРБ
    Чл. 151. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии.
    (2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
    (3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.
  • чл. 151, ал. 2 КРБ
    Чл. 151. [...] (2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.