Кодекс на международното частно право

AJAX progress indicator
Търсене: (изчистване)
  • чл. 23 КМЧП
    Възлагане на делото на чуждестранен съд
    Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Когато предмет на делото е имуществено право и спорът не е от изключителната компетентност на българските съдилища, то може да бъде възложено на чуждестранен съд с писмено споразумение между страните. Когато българският съд е сезиран при наличие на такова споразумение, отводът на ответника трябва да бъде заявен в срока за отговор на исковата молба и преди той да е взел становище по съществото на спора. Изречение първо не се прилага по исковете за издръжка.
    (2) При условията на ал. 1, изречение първо на българските съдилища може да се възложи дело, подведомствено на чуждестранен съд. Това не се отнася за исковете за издръжка.
    (3) Доколкото от споразумението не следва друго, смята се, че то възлага на българските или чуждестранните съдилища изключителна компетентност по спора, за който е сключено.
  • чл. 25 КМЧП
    Компетентност при обезпечаване на иск
    Чл. 25. Българските съдилища са компетентни да обезпечат и иск, за чието разглеждане не са международно компетентни, ако предметът на обезпечителната мярка се намира в Република България и решението на чуждестранния съд може да бъде признато и изпълнено в Република България.
  • чл. 29 КМЧП
    Приложимо право
    Чл. 29. Българските съдилища и други органи разглеждат делата по българското право.
  • чл. 31 КМЧП
    Преценка на чуждестранни процесуални действия
    Чл. 31. Българските съдилища и други органи преценяват валидността на чуждестранните процесуални действия или официални документи съобразно правото на държавата, в която те са били извършени или издадени.
  • чл. 43 КМЧП
    Установяване съдържанието на чуждото право
    Чл. 43. (1) Съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право. Той може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти.
    (2) Страните могат да представят документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган.
    (3) При избор на приложимо право съдът или друг правоприлагащ орган може да задължи страните да съдействат при установяване на неговото съдържание.
  • чл. 43, ал. 1 КМЧП
    Установяване съдържанието на чуждото право
    Чл. 43. (1) Съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право. Той може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти.
  • чл. 45 КМЧП
    Обществен ред
    Чл. 45. (1) Разпоредба на чуждо право, определено като приложимо от този кодекс, не се прилага само ако последиците от нейното прилагане са явно несъвместими с българския обществен ред.
    (2) Несъвместимостта се преценява, като се държи сметка за степента на връзка на отношението с българския правен ред и значимостта на последиците от прилагането на чуждото право.
    (3) Когато се установи посочената в ал. 1 несъвместимост, прилага се друга подходяща разпоредба от същото чуждо право. В случай че такава няма, прилага се разпоредба от българското право, ако това е необходимо за уреждане на отношението.
  • чл. 45, ал. 2 КМЧП
    Обществен ред
    Чл. 45. [...] (2) Несъвместимостта се преценява, като се държи сметка за степента на връзка на отношението с българския правен ред и значимостта на последиците от прилагането на чуждото право.
  • чл. 61 КМЧП
    Форма на правните сделки
    Чл. 61. Формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката.
  • чл. 89, ал. 2 КМЧП
    Наследяване по закон
    Чл. 89. [...] (2) Наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират.
  • чл. 90, ал. 2 КМЧП
    Наследяване по завещание
    Чл. 90. [...] (2) Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата:
    1. в която то е съставено, или
    2. чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или
    3. в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или
    4. в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието.