Кодекс на международното частно право

AJAX progress indicator
Категории
  • чл. 2 КМЧП
    Принцип на най-тясната връзка
    Чл. 2. (1) Частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка. Съдържащите се в кодекса разпоредби относно определянето на приложимото право изразяват този принцип.
    (2) Ако приложимото право не може да бъде определено въз основа на разпоредбите на част трета, прилага се правото на държавата, с която отношението по силата на други критерии се намира в най-тясна връзка.
  • чл. 3 КМЧП
    Съотношение с международни договори, международни актове и други закони
    Чл. 3. (1) Разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон.
    (2) При прилагането на международен договор или на друг международен акт се съобразяват международният характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане.
  • чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП
    Обща компетентност
    Чл. 4. (1) Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато: [...]
    2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България.
  • чл. 12 КМЧП
    Компетентност по дела за вещни права
    Чл. 12. (1) Делата по чл. 109 от Гражданския процесуален кодекс относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи.
    (2) По искове за вещни права върху движими вещи българските съдилища са компетентни освен в случаите по чл. 4 и когато вещите се намират в Република България.
  • чл. 12, ал. 1 КМЧП
    Компетентност по дела за вещни права
    Чл. 12. (1) Делата по чл. 109 от Гражданския процесуален кодекс относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи.
  • чл. 18, ал. 1 КМЧП
    Компетентност по делата за права от непозволено увреждане
    Чл. 18. (1) Българските съдилища са компетентни по искове за вреди от непозволено увреждане освен в случаите по чл. 4 и когато вредоносното деяние е извършено в Република България или вредите или част от тях са настъпили в Република България.
  • чл. 18, ал. 2 КМЧП
    Компетентност по делата за права от непозволено увреждане
    Чл. 18. [...] (2) Компетентността по ал. 1 е налице и за прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси.
  • чл. 23 КМЧП
    Възлагане на делото на чуждестранен съд
    Чл. 23. (1) Когато предмет на делото е имуществено право и спорът не е от изключителната компетентност на българските съдилища, то може да бъде възложено на чуждестранен съд с писмено споразумение между страните. Когато българският съд е сезиран при наличие на такова споразумение, отводът на ответника трябва да бъде заявен в срока за отговор на исковата молба и преди той да е взел становище по съществото на спора. Изречение първо не се прилага по исковете за издръжка.
    (2) При условията на ал. 1, изречение първо на българските съдилища може да се възложи дело, подведомствено на чуждестранен съд. Това не се отнася за исковете за издръжка.
    (3) Доколкото от споразумението не следва друго, смята се, че то възлага на българските или чуждестранните съдилища изключителна компетентност по спора, за който е сключено.
  • чл. 25 КМЧП
    Компетентност при обезпечаване на иск
    Чл. 25. Българските съдилища са компетентни да обезпечат и иск, за чието разглеждане не са международно компетентни, ако предметът на обезпечителната мярка се намира в Република България и решението на чуждестранния съд може да бъде признато и изпълнено в Република България.
  • чл. 28 КМЧП
    Служебна проверка
    Чл. 28. Международната компетентност се проверява служебно. Определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване.
  • чл. 29 КМЧП
    Приложимо право
    Чл. 29. Българските съдилища и други органи разглеждат делата по българското право.
  • чл. 31 КМЧП
    Преценка на чуждестранни процесуални действия
    Чл. 31. Българските съдилища и други органи преценяват валидността на чуждестранните процесуални действия или официални документи съобразно правото на държавата, в която те са били извършени или издадени.
  • чл. 33, ал. 1 КМЧП
    Съдебен адрес
    Чл. 33. (1) Страна с известен адрес в чужбина се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в Република България.
  • чл. 35 КМЧП
    Призоваване чрез публикация
    Чл. 35. (1) Когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит за призоваване на този адрес, страната се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена поне един месец преди датата на заседанието.
    (2) Ако въпреки публикацията страната не се яви на заседанието, съдът й назначава представител.
  • чл. 35, ал. 2 КМЧП
    Призоваване чрез публикация
    Чл. 35. [...] (2) Ако въпреки публикацията страната не се яви на заседанието, съдът й назначава представител.
  • чл. 37 КМЧП
    Отвод за висящ процес
    Чл. 37. Българският съд спира служебно образуваното пред него дело, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведен процес пред чуждестранен съд и се очаква, че той ще приключи в разумен срок с окончателно решение, което може да бъде признато и изпълнено в Република България.
  • чл. 43 КМЧП
    Установяване съдържанието на чуждото право
    Чл. 43. (1) Съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право. Той може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти.
    (2) Страните могат да представят документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган.
    (3) При избор на приложимо право съдът или друг правоприлагащ орган може да задължи страните да съдействат при установяване на неговото съдържание.
  • чл. 43, ал. 1 КМЧП
    Установяване съдържанието на чуждото право
    Чл. 43. (1) Съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право. Той може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти.
  • чл. 43, ал. 1, изр. 1 КМЧП
    Установяване съдържанието на чуждото право
    Чл. 43. (1) Съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право. Той може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти.
  • чл. 43, ал. 2 КМЧП
    Установяване съдържанието на чуждото право
    Чл. 43. [...] (2) Страните могат да представят документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган.
  • чл. 43, ал. 3 КМЧП
    Установяване съдържанието на чуждото право
    Чл. 43. [...] (3) При избор на приложимо право съдът или друг правоприлагащ орган може да задължи страните да съдействат при установяване на неговото съдържание.
  • чл. 44 КМЧП
    Тълкуване и прилагане на чуждото право
    Чл. 44. (1) Чуждото право се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в създалата го държава.
    (2) Неприлагането на чуждо право, както и неправилното му тълкуване и прилагане са основание за обжалване.
  • чл. 44, ал. 2 КМЧП
    Тълкуване и прилагане на чуждото право
    Чл. 44. [...] (2) Неприлагането на чуждо право, както и неправилното му тълкуване и прилагане са основание за обжалване.
  • чл. 45 КМЧП
    Обществен ред
    Чл. 45. (1) Разпоредба на чуждо право, определено като приложимо от този кодекс, не се прилага само ако последиците от нейното прилагане са явно несъвместими с българския обществен ред.
    (2) Несъвместимостта се преценява, като се държи сметка за степента на връзка на отношението с българския правен ред и значимостта на последиците от прилагането на чуждото право.
    (3) Когато се установи посочената в ал. 1 несъвместимост, прилага се друга подходяща разпоредба от същото чуждо право. В случай че такава няма, прилага се разпоредба от българското право, ако това е необходимо за уреждане на отношението.
  • чл. 45, ал. 2 КМЧП
    Обществен ред
    Чл. 45. [...] (2) Несъвместимостта се преценява, като се държи сметка за степента на връзка на отношението с българския правен ред и значимостта на последиците от прилагането на чуждото право.
  • чл. 48 КМЧП
    Чл. 48. (1) По смисъла на този кодекс отечествено право на лицето е правото на държавата, чийто гражданин е то.
    (2) Отечествено право на лице с две или повече гражданства, едното от които е българско, е българското право.
    (3) Отечествено право на лице, което е гражданин на две или повече чужди държави, е правото на тази от тях, в която е неговото обичайно местопребиваване. Когато лицето няма обичайно местопребиваване в нито една държава, на която то е гражданин, прилага се правото на държавата, с която то е в най-тясна връзка.
    (4) По смисъла на този кодекс отечествено право на лице без гражданство е правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване.
    (5) По смисъла на този кодекс отечествено право на лице със статут на бежанец и на лице, на което е предоставено убежище, е правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване.
    (6) Когато в случаите по ал. 3, 4 и 5 лицето няма обичайно местопребиваване или такова не може да се установи, прилага се правото на държавата, с която лицето се намира в най-тясна връзка.
    (7) По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.
  • чл. 48, ал. 1 КМЧП
    Чл. 48. (1) По смисъла на този кодекс отечествено право на лицето е правото на държавата, чийто гражданин е то.
  • чл. 53, ал. 1 КМЧП
    Име
    Чл. 53. (1) Името на лицето и неговата промяна се уреждат от отечественото право на лицето.
  • чл. 61 КМЧП
    Форма на правните сделки
    Чл. 61. Формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката.
  • чл. 63 КМЧП
    Погасителна давност
    Чл. 63. За погасителната давност се прилага правото, което урежда съответното отношение.
  • чл. 65, ал. 1 КМЧП
    Придобиване и прекратяване на вещни права
    Чл. 65. (1) Придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването.
  • чл. 79 КМЧП
    Лични и имуществени отношения между съпрузи
    Чл. 79. (1) Личните отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право.
    (2) Личните отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице - от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка.
    (3) Имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения.
    (4) Съпрузите могат да изберат за уреждане на имуществените си отношения приложимо право, ако това е допустимо от правото, определено в ал. 1 и 2.
  • чл. 79, ал. 2 КМЧП
    Лични и имуществени отношения между съпрузи
    Чл. 79. [...] (2) Личните отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице - от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка.
  • чл. 79, ал. 3 КМЧП
    Лични и имуществени отношения между съпрузи
    Чл. 79. [...] (3) Имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения.
  • чл. 79, ал. 4 КМЧП
    Лични и имуществени отношения между съпрузи
    Чл. 79. [...] (4) Съпрузите могат да изберат за уреждане на имуществените си отношения приложимо право, ако това е допустимо от правото, определено в ал. 1 и 2.
  • чл. 89, ал. 2 КМЧП
    Наследяване по закон
    Чл. 89. [...] (2) Наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират.
  • чл. 89, ал. 4 КМЧП
    Наследяване по закон
    Чл. 89. [...] (4) Условията за действителност на избора на приложимо право и неговата отмяна се уреждат от избраното право. Изборът на приложимо право и неговата отмяна трябва да бъдат направени във формата на завещателно разпореждане.
  • чл. 89, ал. 5 КМЧП
    Наследяване по закон
    Чл. 89. [...] (5) Чрез избора на приложимо право не трябва да се засяга запазената част на наследниците, определена от правото, приложимо съгласно ал. 1 и 2.
  • чл. 90, ал. 2 КМЧП
    Наследяване по завещание
    Чл. 90. [...] (2) Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата:
    1. в която то е съставено, или
    2. чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или
    3. в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или
    4. в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието.
  • чл. 93 КМЧП
    Избор на приложимо право
    Чл. 93. (1) Договорите се уреждат от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение.
    (2) Ако не е уговорено друго, смята се, че страните са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия.
    (3) Страните могат да направят избор на приложимо право за целия договор или за част от него.
    (4) Страните могат по всяко време да уговорят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент. Действителността на договора по форма съгласно чл. 98 и правата на третите лица не се засягат от промяната на приложимото право, настъпила след сключването на договора.
    (5) Ако всички елементи на договора в момента на избора са свързани с една и съща държава, изборът на чуждо право не трябва да засяга прилагането на повелителните норми на тази държава, които не могат да бъдат отклонени чрез упражняване на свобода на договаряне.
    (6) За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат разпоредбите на чл. 97 и 98.
  • чл. 94 КМЧП
    Приложимо право при липса на избор
    Чл. 94. (1) Когато страните не са избрали приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. Ако една част от договора може да бъде обособена от останалите му клаузи и ако тази част има по-тясна връзка с друга държава, по изключение към нея може да се приложи правото на тази друга държава.
    (2) Предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора.
    (3) Ако договорът е сключен в изпълнение на занятието или професионалната дейност на страната по ал. 2, предполага се, че той е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия се намира нейното основно място на дейност. Ако местоизпълнението е различно от основното място на дейност на страната, предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия в момента на сключване на договора се намира мястото на дейност, в което се осъществява изпълнението.
    (4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат, когато характерната за договора престация не може да бъде определена.
    (5) Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която се намира недвижимата вещ.
    (6) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат към договора за превоз на товари. Предполага се, че договорът за превоз на товари е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия се намира основното място на дейност на превозвача към момента на сключване на договора, при условие че в същата държава се намира:
    1. мястото на натоварване, или
    2. мястото на разтоварване, или
    3. основното място на дейност на товародателя.
    (7) Разпоредбата на ал. 6 се прилага и към чартърни договори за еднократен превоз или други договори, които преимуществено обслужват превоза на товари.
    (8) Разпоредбите на ал. 2, 3, 5, 6 и(...)
  • чл. 94, ал. 2 КМЧП
    Приложимо право при липса на избор
    Чл. 94. [...] (2) Предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора.
  • чл. 94, ал. 8 КМЧП
    Приложимо право при липса на избор
    Чл. 94. [...] (8) Разпоредбите на ал. 2, 3, 5, 6 и 7 не се прилагат, ако от обстоятелствата като цяло следва, че договорът е в по-тясна връзка с друга държава. В този случай се прилага правото на тази друга държава.
  • чл. 100, ал. 1 КМЧП
    Прехвърляне на вземане
    Чл. 100. (1) Отношенията между кредитора, прехвърлил вземането си, и новия кредитор се уреждат от правото, което според разпоредбите на тази глава се прилага към договора за прехвърляне на вземането.
  • чл. 100, ал. 2 КМЧП
    Прехвърляне на вземане
    Чл. 100. [...] (2) Правото, което се прилага към прехвърленото вземане, урежда неговата прехвърляемост, отношението между новия кредитор и длъжника, условията, при които прехвърлянето може да се противопостави на длъжника, и освобождаващото действие на изпълнението от длъжника.
  • чл. 105 КМЧП
    Общи разпоредби
    Чл. 105. (1) Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди.
    (2) Когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава.
    (3) Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. Такава значително по-тясна връзка може да се основава на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане.
  • чл. 105, ал. 1 КМЧП
    Общи разпоредби
    Чл. 105. (1) Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди.
  • чл. 116 КМЧП
    Иск срещу застрахователя
    Чл. 116. Правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор.
  • чл. 117 КМЧП
    Условия за признаване и допускане на изпълнението
    Чл. 117. Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато:
    1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;
    2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
    3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
    4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
    5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
  • чл. 117, т. 4 КМЧП
    Условия за признаване и допускане на изпълнението
    Чл. 117. Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: [...]
    4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
  • чл. 118 КМЧП
    Подсъдност при признаване
    Чл. 118. (1) Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява.
    (2) При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд.
  • чл. 118, ал. 1 КМЧП
    Подсъдност при признаване
    Чл. 118. (1) Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява.
  • чл. 118, ал. 2 КМЧП
    Подсъдност при признаване
    Чл. 118. [...] (2) При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд.
  • чл. 119, ал. 1 КМЧП
    Подсъдност при допускане на изпълнението
    Чл. 119. (1) За допускане на изпълнението на чуждестранно решение се предявява иск пред Софийския градски съд.
  • чл. 119, ал. 2 КМЧП
    Подсъдност при допускане на изпълнението
    Чл. 119. [...] (2) Към молбата се прилага препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България.
  • чл. 120, ал. 1 КМЧП
    Проверка на условията за признаване и допускане на изпълнението
    Чл. 120. (1) Съдът проверява служебно условията по чл. 117.
  • чл. 121, ал. 1 КМЧП
    Обхват на проверката и защита на длъжника
    Чл. 121. (1) Съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд.
  • чл. 124 КМЧП
    Признаване на последиците на чуждестранни изпълнителни и охранителни актове
    Чл. 124. Гражданските последици на чуждестранни изпълнителни или охранителни актове се зачитат в Република България по повод на тяхното предявяване, ако актовете са издадени от орган, международно компетентен според българското право, и не противоречат на българския обществен ред.