Граждански процесуален кодекс

AJAX progress indicator
  • чл. 1 ГПК
    Предмет
    Чл. 1. Този кодекс урежда производството по граждански дела.
  • чл. 2 ГПК
    Дължимост на защита и съдействие
    Чл. 2. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
  • чл. 3 ГПК
    Добросъвестност
    Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.
  • чл. 4, ал. 1 ГПК
    Съдебен език, преводачи и тълковници
    Чл. 4. (1) Съдебният език е българският.
  • чл. 4, ал. 3 ГПК
    Съдебен език, преводачи и тълковници
    Чл. 4. [...] (3) Когато в делото участва глухо или нямо лице, назначава му се тълковник.
  • чл. 5 ГПК
    Законност
    Чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви-според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.
  • чл. 6 ГПК
    Диспозитивно начало
    Чл. 6. (1) Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.
    (2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
  • чл. 6, ал. 1 ГПК
    Диспозитивно начало
    Чл. 6. (1) Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.
  • чл. 6, ал. 2 ГПК
    Диспозитивно начало
    Чл. 6. [...] (2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
  • чл. 7 ГПК
    Служебно начало
    Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна(...)
  • чл. 7, ал. 1 ГПК
    Служебно начало
    Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
  • чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Служебно начало
    Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
  • чл. 7, ал. 2 ГПК
    Служебно начало
    Чл. 7. [...] (2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.
  • чл. 7, ал. 3 ГПК
    Служебно начало
    Чл. 7. [...] (3) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
  • чл. 8 ГПК
    Състезателно начало
    Чл. 8. (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.
    (2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.
    (3) Съдът осигурява възможност на(...)
  • чл. 8, ал. 1 ГПК
    Състезателно начало
    Чл. 8. (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.
  • чл. 8, ал. 2 ГПК
    Състезателно начало
    Чл. 8. [...] (2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.
  • чл. 8, ал. 3 ГПК
    Състезателно начало
    Чл. 8. [...] (3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях.
  • чл. 9 ГПК
    Равенство на страните
    Чл. 9. Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.
  • чл. 10 ГПК
    Установяване на истината
    Чл. 10. Съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.
  • чл. 11 ГПК
    Публичност и непосредственост
    Чл. 11. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание.
  • чл. 12 ГПК
    Вътрешно убеждение
    Чл. 12. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.
  • чл. 13 ГПК
    Разглеждане и решаване на делата в разумен срок
    Чл. 13. Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.
  • чл. 14 ГПК
    Подведомственост на гражданските дела
    Чл. 14. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела.
    (2) Съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него.
    (3) Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
  • чл. 14, ал. 1 ГПК
    Подведомственост на гражданските дела
    Чл. 14. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела.
  • чл. 15 ГПК
    Проверка на подведомствеността
    Чл. 15. (1) Въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това.
    (2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва(...)
  • чл. 15, ал. 1 ГПК
    Проверка на подведомствеността
    Чл. 15. (1) Въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това.
  • чл. 15, ал. 2 ГПК
    Проверка на подведомствеността
    Чл. 15. [...] (2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.
  • чл. 16 ГПК
    Спор за подведомственост
    Чл. 16. Когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях, ищецът може да повдигне спор за подведомственост пред Върховния касационен съд.
  • чл. 17 ГПК
    Компетентност по обуславящи въпроси
    Чл. 17. (1) Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
    (2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те(...)
  • чл. 17, ал. 1 ГПК
    Компетентност по обуславящи въпроси
    Чл. 17. (1) Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
  • чл. 17, ал. 2 ГПК
    Компетентност по обуславящи въпроси
    Чл. 17. [...] (2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато(...)
  • чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК
    Компетентност по обуславящи въпроси
    Чл. 17. [...] (2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато(...)
  • чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Компетентност по обуславящи въпроси
    Чл. 17. [...] (2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато(...)
  • чл. 18 ГПК
    Съдебен имунитет
    Чл. 18. (1) Българският съд е компетентен по искове, по които страна е чужда държава, както и лице със съдебен имунитет, в следните случаи:
    1. при отказ от съдебен имунитет;
    2. по искове, основани на договорни отношения, когато изпълнението на задължението е в Република(...)
  • чл. 19 ГПК
    Арбитражно споразумение
    Чл. 19. (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител(...)
  • чл. 19, ал. 1 ГПК
    Арбитражно споразумение
    Чл. 19. (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител(...)
  • чл. 20 ГПК
    Състав на съда
    Чл. 20. Първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия, а въззивните и касационните-в състав от трима съдии, единият от които е председател на състава.
  • чл. 21, ал. 5 ГПК
    Съвещание
    Чл. 21. [...] (5) Решенията на съда се приемат с мнозинство на гласовете на съдиите.
  • чл. 22 ГПК
    Основания за отвод
    Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице:
    1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;
    2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до(...)
  • чл. 22, ал. 1 ГПК
    Основания за отвод
    Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице:
    1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;
    2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до(...)
  • чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК
    Основания за отвод
    Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице: [...]
    6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
  • чл. 23, ал. 3 ГПК
    Процедура по отвода
    Чл. 23. [...] (3) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.
  • чл. 25 ГПК
    Съдебни поръчки
    Чл. 25. (1) Когато се налага събиране на доказателства вън от района на съда, той може да делегира събирането им на местния районен съд.
    (2) Съдът съобщава на делегирания съд срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото(...)
  • чл. 26 ГПК
    Страни
    Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
    (2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
    (3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от(...)
  • чл. 26, ал. 1 ГПК
    Страни
    Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
  • чл. 26, ал. 2 ГПК
    Страни
    Чл. 26. [...] (2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
  • чл. 26, ал. 3 ГПК
    Страни
    Чл. 26. [...] (3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
  • чл. 26, ал. 4 ГПК
    Страни
    Чл. 26. [...] (4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.
  • чл. 27, ал. 1 ГПК
    Процесуална правоспособност
    Чл. 27. (1) Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.
  • чл. 27, ал. 2 ГПК
    Процесуална правоспособност
    Чл. 27. [...] (2) Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. Когато ръководителят на държавното учреждение не е разпоредител с бюджет, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото(...)
  • чл. 29 ГПК
    Особено процесуално представителство
    Чл. 29. (1) Безвестно изчезналите се представляват от назначените от съда техни представители, а обявените за отсъстващи - от въведените във владение наследници.
    (2) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице,(...)
  • чл. 29, ал. 3 ГПК
    Особено процесуално представителство
    Чл. 29. [...] (3) Лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице, специално назначено от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна.
  • чл. 29, ал. 4 ГПК
    Особено процесуално представителство
    Чл. 29. [...] (4) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. В този случай съдът според обстоятелствата определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя.
  • чл. 29, ал. 5 ГПК
    Особено процесуално представителство
    Чл. 29. [...] (5) Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
  • чл. 30, ал. 1 ГПК
    Представителство на юридически лица
    Чл. 30. (1) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила.
  • чл. 31 ГПК
    Представителство на държавата
    Чл. 31. (1) Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго.
    (2) По дела, които се отнасят до недвижими имоти-държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
  • чл. 31, ал. 1 ГПК
    Представителство на държавата
    Чл. 31. (1) Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго.
  • чл. 31, ал. 2 ГПК
    Представителство на държавата
    Чл. 31. [...] (2) По дела, които се отнасят до недвижими имоти-държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
  • чл. 32 ГПК
    Представителство по пълномощие
    Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
    1. адвокатите;
    2. родителите, децата или съпругът;
    3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец;
    4.(...)
  • чл. 32, т. 1 ГПК
    Представителство по пълномощие
    Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
    1. адвокатите;
  • чл. 32, т. 2 ГПК
    Представителство по пълномощие
    Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: [...]
    2. родителите, децата или съпругът;
  • чл. 32, т. 2, предл. второ ГПК
    Представителство по пълномощие
    Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: [...]
    2. родителите, децата или съпругът;
  • чл. 32, т. 3 ГПК
    Представителство по пълномощие
    Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
    3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец;
  • чл. 32, т. 4 ГПК
    Представителство по пълномощие
    Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: [...]
    4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31;
  • чл. 33, изр. 1 ГПК
    Пълномощно
    Чл. 33. Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното(...)
  • чл. 33, изр. 2 ГПК
    Пълномощно
    Чл. 33. Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното(...)
  • чл. 34 ГПК
    Представителна власт
    Чл. 34. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
    (2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, е необходимо изрично(...)
  • чл. 34, ал. 1 ГПК
    Представителна власт
    Чл. 34. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
  • чл. 34, ал. 2 ГПК
    Представителна власт
    Чл. 34. [...] (2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.
  • чл. 34, ал. 3 ГПК
    Представителна власт
    Чл. 34. [...] (3) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично(...)
  • чл. 34, ал. 4 ГПК
    Представителна власт
    Чл. 34. [...] (4) Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.
  • чл. 35 ГПК
    Оттегляне на пълномощието
    Чл. 35. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.
  • чл. 36 ГПК
    Отлагане на делото при прекратяване на представителството
    Чл. 36. В случай на смърт, психично разстройство или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда, производството по делото не се спира, а разглеждането му може да се отложи за друго(...)
  • чл. 37 ГПК
    Адресат
    Чл. 37. Адресат е лицето, за което е предназначено съобщението.
  • чл. 38 ГПК
    Адрес за връчване
    Чл. 38. Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв-на постоянния.
  • чл. 38, изр. 1 ГПК
    Адрес за връчване
    Чл. 38. Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв-на постоянния.
  • чл. 39, ал. 1 ГПК
    Връчване на представител
    Чл. 39. (1) Когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията-съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.
  • чл. 40 ГПК
    Съдебен адресат
    Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията-съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител,(...)
  • чл. 40, ал. 2 ГПК
    Съдебен адресат
    Чл. 40. [...] (2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
  • чл. 41 ГПК
    Задължение за уведомяване
    Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на(...)
  • чл. 41, ал. 1 ГПК
    Задължение за уведомяване
    Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
  • чл. 41, ал. 2 ГПК
    Задължение за уведомяване
    Чл. 41. [...] (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
  • чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК
    Задължение за уведомяване
    Чл. 41. [...] (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
  • чл. 42 ГПК
    Връчител
    Чл. 42. (1) Връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.
    (2) По искане на(...)
  • чл. 42, ал. 1 ГПК
    Връчител
    Чл. 42. (1) Връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.
  • чл. 43 ГПК
    Начини на връчване
    Чл. 43. (1) Съобщението се връчва лично или чрез друго лице.
    (2) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление.
    (3) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление.
  • чл. 44 ГПК
    Удостоверяване на връчването
    Чл. 44. (1) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез(...)
  • чл. 44, ал. 1 ГПК
    Удостоверяване на връчването
    Чл. 44. (1) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез(...)
  • чл. 44, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Удостоверяване на връчването
    Чл. 44. [...] (2) Връчването по телефона или по факса се удостоверява писмено от връчителя, връчването с телеграма-с известие за доставянето й, а когато връчването е извършено по телекса-с писмено потвърждение за изпратено съобщение. Връчването по пощата се(...)
  • чл. 45 ГПК
    Лично връчване
    Чл. 45. Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител се смята за лично връчване.
  • чл. 45, изр. 2 ГПК
    Лично връчване
    Чл. 45. Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител се смята за лично връчване.
  • чл. 46 ГПК
    Връчване на друго лице
    Чл. 46. (1) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.
    (2) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно(...)
  • чл. 46, ал. 1 ГПК
    Връчване на друго лице
    Чл. 46. (1) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.
  • чл. 46, ал. 2 ГПК
    Връчване на друго лице
    Чл. 46. [...] (2) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на(...)
  • чл. 47 ГПК
    Връчване чрез залепване на уведомление
    Чл. 47. (1) Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп-на(...)
  • чл. 47, ал. 1 ГПК
    Връчване чрез залепване на уведомление
    Чл. 47. (1) Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях(...)
  • чл. 47, ал. 2 ГПК
    Връчване чрез залепване на уведомление
    Чл. 47. [...] (2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те(...)
  • чл. 47, ал. 5 ГПК
    Връчване чрез залепване на уведомление
    Чл. 47. [...] (5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
  • чл. 47, ал. 6 ГПК
    Връчване чрез залепване на уведомление
    Чл. 47. [...] (6) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
  • чл. 47 ГПК
    Връчване чрез залепване на уведомление
    Чл. 47. [...] (7) Разпоредбите на ал. 1-5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна както и за връчване на заповед за изпълнение.
  • чл. 48, ал. 1 ГПК
    Връчване чрез публично обявление
    Чл. 48. (1) Ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник". Съдът разрешава връчването да(...)
  • чл. 48, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Връчване чрез публично обявление
    Чл. 48. (1) Ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник". Съдът разрешава връчването да(...)
  • чл. 48, ал. 2 ГПК
    Връчване чрез публично обявление
    Чл. 48. [...] (2) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.
  • чл. 50 ГПК
    Връчване на търговци и юридически лица
    Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
    (2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат(...)
  • чл. 50, ал. 2 ГПК
    Връчване на търговци и юридически лица
    Чл. 50. [...] (2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
  • чл. 50, ал. 4 ГПК
    Връчване на търговци и юридически лица
    Чл. 50. [...] (4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.
  • чл. 50, ал. 4, предл. второ ГПК
    Връчване на търговци и юридически лица
    Чл. 50. [...] (4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.
  • чл. 51, ал. 2 ГПК
    Връчване на адвокат
    Чл. 51. [...] (2) Когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.
  • чл. 51, ал. 3 ГПК
    Връчване на адвокат
    Чл. 51. [...] (3) Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е(...)
  • чл. 53 ГПК
    Връчване на пребиваващи в страната чужденци
    Чл. 53. Връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби.
  • чл. 55 ГПК
    Образци
    Чл. 55. Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образците на всички книжа, свързани с връчването.
  • чл. 56, ал. 2 ГПК
    Призовки
    Чл. 56. [...] (2) Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.
  • чл. 56, ал. 3 ГПК
    Призовки
    Чл. 56. [...] (3) Призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.
  • чл. 56, ал. 3, изр. 1 ГПК
    Призовки
    Чл. 56. [...] (3) Призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.
  • чл. 57 ГПК
    Съдържание на призовката
    Чл. 57. В призовката се посочват:
    1. съдът, който я издава;
    2. името и адресът на призовавания;
    3. по кое дело и в какво качество се призовава;
    4. мястото и времето на заседанието, и
    5. законните последици от неявяването.
  • чл. 58 ГПК
    Ред за връчване на призовките
    Чл. 58. Призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията.
  • чл. 59 ГПК
    Определяне на сроковете
    Чл. 59. Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.
  • чл. 59, ал. 1 ГПК
    Определяне на сроковете
    Чл. 59. Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.
  • чл. 60, ал. 6 ГПК
    Изчисляване на сроковете
    Чл. 60. [...] (6) Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
  • чл. 61, ал. 1 ГПК
    Спиране на срока
    Чл. 61. (1) При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.
  • чл. 62, ал. 1 ГПК
    Изтичане на срока
    Чл. 62. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
  • чл. 62, ал. 2 ГПК
    Изтичане на срока
    Чл. 62. [...] (2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.
  • чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК
    Изтичане на срока
    Чл. 62. [...] (2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.
  • чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Изтичане на срока
    Чл. 62. [...] (2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.
  • чл. 63 ГПК
    Продължаване на срока
    Чл. 63. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.
    (2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния.(...)
  • чл. 63, ал. 1 ГПК
    Продължаване на срока
    Чл. 63. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.
  • чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Продължаване на срока
    Чл. 63. [...] (2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.
  • чл. 63, ал. 3 ГПК
    Продължаване на срока
    Чл. 63. [...] (3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.
  • чл. 64 ГПК
    Условия
    Чл. 64. (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.
    (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на(...)
  • чл. 64, ал. 1 ГПК
    Условия
    Чл. 64. (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.
  • чл. 64, ал. 2 ГПК
    Условия
    Чл. 64. [...] (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
  • чл. 64, ал. 4 ГПК
    Възстановяване на срокове - Условия
    Чл. 64. [...] (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок.
  • чл. 66, ал. 2 ГПК
    Процедура
    Чл. 66. [...] (2) Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба.
  • чл. 68 ГПК
    Цена на иска
    Чл. 68. Паричната оценка на предмета на делото е цена на иска.
  • чл. 69 ГПК
    Размер на цената на иска
    Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е:
    1. по искове за парични вземания-търсената сума;
    2. по искове за собственост и други вещни права върху имот-данъчната оценка, а ако няма такава-пазарната цена на вещното право;
    3. по искове за нарушено владение-една четвърт(...)
  • чл. 69, ал. 1 ГПК
    Размер на цената на иска
    Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е:
    1. по искове за парични вземания-търсената сума;
    2. по искове за собственост и други вещни права върху имот-данъчната оценка, а ако няма такава-пазарната цена на вещното право;
    3. по искове за нарушено владение-една(...)
  • чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК
    Размер на цената на иска
    Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е: [...]
    2. по искове за собственост и други вещни права върху имот-данъчната оценка, а ако няма такава-пазарната цена на вещното право;
  • чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК
    Размер на цената на иска
    Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е: [...]
    4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор-стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот-размерите по т. 2;
  • чл. 69, ал. 2 ГПК
    Размер на цената на иска
    Чл. 69. [...] (2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска.
  • чл. 70, ал. 1 ГПК
    Определяне на цената на иска
    Чл. 70. (1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя(...)
  • чл. 70, ал. 2 ГПК
    Определяне на цената на иска
    Чл. 70. [...] (2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.
  • чл. 70, ал. 3 ГПК
    Определяне на цената на иска
    Чл. 70. [...] (3) По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът(...)
  • чл. 71 ГПК
    Задължение за такси и разноски
    Чл. 71. (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.
    (2) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права(...)
  • чл. 71, ал. 1 ГПК
    Задължение за такси и разноски
    Чл. 71. (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.
  • чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Задължение за такси и разноски
    Чл. 71. (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.
  • чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Задължение за такси и разноски
    Чл. 71. (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.
  • чл. 71, ал. 2 ГПК
    Задължение за такси и разноски
    Чл. 71. [...] (2) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв(...)
  • чл. 72 ГПК
    Държавни такси при съединяване на искове
    Чл. 72. (1) За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.
    (2) За предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса(...)
  • чл. 72, ал. 1 ГПК
    Държавни такси при съединяване на искове
    Чл. 72. (1) За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.
  • чл. 72, ал. 2 ГПК
    Държавни такси при съединяване на искове
    Чл. 72. [...] (2) За предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.
  • чл. 73 ГПК
    Държавни такси
    Чл. 73. (1) Държавните такси са прости и пропорционални.
    (2) Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по производството. Пропорционалните такси се определят върху интереса.
    (3) Държавната такса се събира при(...)
  • чл. 73, ал. 3 ГПК
    Обжалване и влизане в сила на решението
    Чл. 73. [...] (3) Министърът на правосъдието може да обжалва решението и когато дисциплинарното производство е образувано по решение на Съвета на камарата.
  • чл. 74, изр. 1 ГПК
    Изменение на искането
    Чл. 74. При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася.
  • чл. 75 ГПК
    Определяне на разноските
    Чл. 75. Възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски.
  • чл. 76 ГПК
    Предварително внасяне на разноските
    Чл. 76. Всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата.
  • чл. 76, изр. 1 ГПК
    Предварително внасяне на разноските
    Чл. 76. Всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата.
  • чл. 77 ГПК
    Принудително събиране на разноски
    Чл. 77. Ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.
  • чл. 78 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
    (2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае(...)
  • чл. 78, ал. 1 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
  • чл. 78, ал. 2 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. [...] (2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
  • чл. 78, ал. 3 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. [...] (3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
  • чл. 78, ал. 4 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. [...] (4) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
  • чл. 78, ал. 5 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. [...] (5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от(...)
  • чл. 78, ал. 6 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. [...] (6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
  • чл. 78, ал. 7 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. [...] (7) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето,(...)
  • чл. 78, ал. 8 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. [...] (8) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,(...)
  • чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. [...] (8) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,(...)
  • чл. 78, ал. 9 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. [...] (9) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
  • чл. 78, ал. 10 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. [...] (10) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.
  • чл. 78, ал. 11 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 78. [...] (11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.
  • чл. 79 ГПК
    Разноски по изпълнението
    Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от(...)
  • чл. 79, ал. 1 ГПК
    Разноски по изпълнението
    Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:
    1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
    2. изпълнителните действия бъдат изоставени от(...)
  • чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК
    Разноски по изпълнението
    Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:
    1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
  • чл. 79, ал. 2 ГПК
    Разноски по изпълнението
    Чл. 79. [...] (2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.
  • чл. 80 ГПК
    Списък на разноските
    Чл. 80. Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
  • чл. 80, изр. 1 ГПК
    Списък на разноските
    Чл. 80. Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
  • чл. 80, изр. 2 ГПК
    Списък на разноските
    Чл. 80. Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
  • чл. 81 ГПК
    Присъждане на разноски
    Чл. 81. Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
  • чл. 83 ГПК
    Освобождаване от такси и разноски
    Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
    1. от ищците-работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;
    2. от ищците-по искове за издръжка;
    3. по искове, заведени от прокурор;
    4.(...)
  • чл. 83, ал. 1 ГПК
    Освобождаване от такси и разноски
    Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
    1. от ищците-работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;
    2. от ищците-по искове за издръжка;
    3. по искове, заведени от прокурор;
    4.(...)
  • чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
    Освобождаване от такси и разноски
    Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
    1. от ищците-работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;
  • чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК
    Освобождаване от такси и разноски
    Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят: [...]
    2. от ищците-по искове за издръжка;
  • чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК
    Освобождаване от такси и разноски
    Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят: [...]
    3. по искове, заведени от прокурор;
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК
    Освобождаване от такси и разноски
    Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят: [...]
    4. от ищеца-по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;
  • чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК
    Освобождаване от такси и разноски
    Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят: [...]
    5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен.
  • чл. 83, ал. 2 ГПК
    Освобождаване от такси и разноски
    Чл. 83. [...] (2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
    1. доходите на лицето и на неговото семейство;
    2.(...)
  • чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК
    Освобождаване от такси и разноски
    Чл. 83. [...] (2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: [...]
    2. имущественото състояние, удостоверено с(...)
  • чл. 84 ГПК
    Освобождаване в особени случаи
    Чл. 84. Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски:
    1. държавата и държавните учреждения;
    2. Българският червен кръст;
    3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи-частна общинска собственост.
  • чл. 84, т. 1 ГПК
    Освобождаване в особени случаи
    Чл. 84. Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски:
    1. държавата и държавните учреждения;
  • чл. 91 ГПК
    Размер на глобата
    Чл. 91. (1) Глобата за нарушения по чл. 85-90 е в размер от 50 до 300 лв.
    (2) За нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв.
  • чл. 91, ал. 2 ГПК
    Обжалване
    Чл. 92. [...] (2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане.
  • чл. 92, ал. 3 ГПК
    Обжалване
    Чл. 92. [...] (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.
  • чл. 95 ГПК
    Предоставяне на правна помощ
    Чл. 95. (1) Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо.
    (2) В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ.
    (3) Определението за предоставяне на правна помощ има(...)
  • чл. 97 ГПК
    Лишаване от правна помощ
    Чл. 97. (1) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат лишава страната от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г.,(...)
  • чл. 97, ал. 2 ГПК
    Лишаване от правна помощ
    Чл. 97. [...] (2) В случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното възнаграждение на назначения й служебен адвокат.
  • чл. 97, ал. 3 ГПК
    Нередовност на процесуалното действие
    Чл. 97. [...] (3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.
  • чл. 99 ГПК
    Напътване на страните за правната помощ
    Чл. 99. Съдът информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им.
  • чл. 100 ГПК
    Форма
    Чл. 100. Страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание. Процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма.
  • чл. 101 ГПК
    Нередовност на процесуалното действие
    Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за(...)
  • чл. 101, ал. 1 ГПК
    Нередовност на процесуалното действие
    Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
  • чл. 101, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Нередовност на процесуалното действие
    Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
  • чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Нередовност на процесуалното действие
    Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
  • чл. 101, ал. 2 ГПК
    Нередовност на процесуалното действие
    Чл. 101. [...] (2) Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.
  • чл. 101, ал. 3 ГПК
    Нередовност на процесуалното действие
    Чл. 101. [...] (3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.
  • чл. 102 ГПК
    Писмени изявления
    Чл. 102. (1) Писмените изявления до съда съдържат:
    1. посочване на съда;
    2. името и адреса на страната, която прави изявлението, съответно-името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението;
    3. в какво се състои изявлението;
    4. подпис.
    (2) Към писмените(...)
  • чл. 103 ГПК
    Основна подсъдност
    Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
  • чл. 104 ГПК
    Подсъдност на окръжен съд
    Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
    1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
    2. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)
    3.(...)
  • чл. 104, т. 3 ГПК
    Подсъдност на окръжен съд
    Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: [...]
    3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
  • чл. 104, т. 4 ГПК
    Подсъдност на окръжен съд
    Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: [...]
    4. исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
  • чл. 104, т. 6 ГПК
    Подсъдност на окръжен съд
    Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: [...]
    6. исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство;
  • чл. 105 ГПК
    Обща местна подсъдност
    Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
  • чл. 107, ал. 2 ГПК
    Искове срещу лица с неизвестен адрес
    Чл. 107. [...] (2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес.
  • чл. 108, ал. 1 ГПК
    Искове срещу държавни учреждения и юридически лица
    Чл. 108. (1) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се(...)
  • чл. 110, ал. 1 ГПК
    Подсъдност по местооткриване на наследство
    Чл. 110. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.
  • чл. 113 ГПК
    Искове на потребители
    Чл. 113. Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес.
  • чл. 114 ГПК
    Искове по трудови дела
    Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.
  • чл. 115 ГПК
    Искове за непозволено увреждане
    Чл. 115. (1) Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.
    (2) Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските(...)
  • чл. 115, ал. 2 ГПК
    Искове за непозволено увреждане
    Чл. 115. [...] (2) Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на(...)
  • чл. 116 ГПК
    Множество подсъдности
    Чл. 116. Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.
  • чл. 117 ГПК
    Договорна подсъдност
    Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.
    (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба(...)
  • чл. 117, ал. 2 ГПК
    Договорна подсъдност
    Чл. 117. [...] (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.
  • чл. 118 ГПК
    Проверка на подсъдността
    Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
    (2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния(...)
  • чл. 118, ал. 1 ГПК
    Проверка на подсъдността
    Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
  • чл. 118, ал. 2 ГПК
    Проверка на подсъдността
    Чл. 118. [...] (2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
  • чл. 119, ал. 3 ГПК
    Възражение за неподсъдност
    Чл. 119. [...] (3) Във всички други случаи извън тези по ал. 1 и 2 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.
  • чл. 120 ГПК
    Стабилизиране на подсъдността
    Чл. 120. Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.
  • чл. 121 ГПК
    Обжалване на определението по подсъдността
    Чл. 121. Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.
  • чл. 122 ГПК
    Спорове за подсъдност
    Чл. 122. Спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да(...)
  • чл. 123 ГПК
    Определяне на подсъдност от Върховния касационен съд
    Чл. 123. Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът.
  • чл. 124 ГПК
    Видове искове
    Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
    (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да(...)
  • чл. 124, ал. 1 ГПК
    Видове искове
    Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
  • чл. 124, ал. 2 ГПК
    Видове искове
    Чл. 124. [...] (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
  • чл. 124, ал. 3 ГПК
    Видове искове
    Чл. 124. [...] (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.
  • чл. 124, ал. 4 ГПК
    Видове искове
    Чл. 124. [...] (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
  • чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК
    Видове искове
    Чл. 124. [...] (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
  • чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК
    Видове искове
    Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) [...] (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите,(...)
  • чл. 124, ал. 5 ГПК
    Видове искове
    Чл. 124. [...] (5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.(...)
  • чл. 125 ГПК
    Предявяване на иска
    Чл. 125. Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.
  • чл. 126 ГПК
    Прекратяване при висящ процес
    Чл. 126. (1) Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
    (2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той(...)
  • чл. 126, ал. 1 ГПК
    Прекратяване при висящ процес
    Чл. 126. (1) Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда с изключение на делата за присъждане на първоначално(...)
  • чл. 126, ал. 2 ГПК
    Прекратяване при висящ процес
    Чл. 126. [...] (2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.
  • чл. 127 ГПК
    Съдържание на исковата молба
    Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
    1. посочване на съда;
    2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и(...)
  • чл. 127, ал. 1 ГПК
    Съдържание на исковата молба
    Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
    1. посочване на съда;
    2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и(...)
  • чл. 127, ал. 1, т. 1 ГПК
    Съдържание на исковата молба
    Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
    1. посочване на съда;
  • чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК
    Съдържание на исковата молба
    Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
    2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и(...)
  • чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК
    Съдържание на исковата молба
    Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
    3. цената на иска, когато той е оценяем;
  • чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК
    Съдържание на исковата молба
    Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
    4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
  • чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК
    Съдържание на исковата молба
    Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
    4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
  • чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК
    Съдържание на исковата молба
    Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
    5. в какво се състои искането;
  • чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК
    Съдържание на исковата молба
    Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
    6. подпис на лицето, което подава молбата.
  • чл. 127, ал. 2 ГПК
    Съдържание на исковата молба
    Чл. 127. [...] (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
  • чл. 127, ал. 3 ГПК
    Съдържание на исковата молба
    Чл. 127. [...] (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.
  • чл. 128 ГПК
    Приложения към исковата молба
    Чл. 128. Към исковата молба се представят:
    1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
    2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;
    3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.
  • чл. 128, т. 1 ГПК
    Приложения към исковата молба
    Чл. 128. Към исковата молба се представят:
    1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
  • чл. 128, ал. 1, т. 1 ГПК
    Приложения към исковата молба
    Чл. 128. Към исковата молба се представят:
    1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
  • чл. 128, т. 2 ГПК
    Приложения към исковата молба
    Чл. 128. Към исковата молба се представят: [...]
    2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;
  • чл. 129 ГПК
    Проверка на исковата молба
    Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.
    (2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна(...)
  • чл. 129, ал. 1 ГПК
    Проверка на исковата молба
    Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.
  • чл. 129, ал. 2 ГПК
    Проверка на исковата молба
    Чл. 129. [...] (2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.(...)
  • чл. 129, ал. 3 ГПК
    Проверка на исковата молба
    Чл. 129. [...] (3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна(...)
  • чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК
    Проверка на исковата молба
    Чл. 129. [...] (3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна(...)
  • чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК
    Проверка на исковата молба
    Чл. 129. [...] (3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна(...)
  • чл. 129, ал. 4 ГПК
    Проверка на исковата молба
    Чл. 129. [...] (4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.
  • чл. 129, ал. 5 ГПК
    Проверка на исковата молба
    Чл. 129. [...] (5) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.
  • чл. 129, ал. 6 ГПК
    Проверка на исковата молба
    Чл. 129. [...] (6) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.
  • чл. 130 ГПК
    Проверка за допустимост на иска
    Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
  • чл. 130, изр. 2 ГПК
    Проверка за допустимост на иска
    Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
  • чл. 131 ГПК
    Отговор на исковата молба
    Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или(...)
  • чл. 131, ал. 1 ГПК
    Отговор на исковата молба
    Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или(...)
  • чл. 131, ал. 2 ГПК
    Отговор на исковата молба
    Чл. 131. [...] (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
    1. посочване на съда и номера на делото;
    2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
    3. становище по допустимостта и основателността(...)
  • чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК
    Отговор на исковата молба
    Чл. 131. [...] (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: [...]
    5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
  • чл. 133 ГПК
    Последици от неподаването на отговор
    Чл. 133. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи(...)
  • чл. 134, ал. 2 ГПК
    Видове заседания
    Чл. 134. [...] (2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните.
  • чл. 140 ГПК
    Подготовка на делото в закрито заседание
    Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
    (2) Когато в(...)
  • чл. 140, ал. 1 ГПК
    Подготовка на делото в закрито заседание
    Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
  • чл. 140, ал. 2 ГПК
    Подготовка на делото в закрито заседание
    Чл. 140. [...] (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.
  • чл. 140, ал. 3 ГПК
    Подготовка на делото в закрито заседание
    Чл. 140. [...] (3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг(...)
  • чл. 142 ГПК
    Даване ход и отлагане на делото
    Чл. 142. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили.
    (2) Съдът отлага делото, ако страната и(...)
  • чл. 142, ал. 1 ГПК
    Даване ход и отлагане на делото
    Чл. 142. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили.
  • чл. 142, ал. 2 ГПК
    Даване ход и отлагане на делото
    Чл. 142. [...] (2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
  • чл. 143 ГПК
    Разглеждане на делото в открито заседание
    Чл. 143. (1) В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
    (2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка(...)
  • чл. 143, ал. 2 ГПК
    Разглеждане на делото в открито заседание
    Чл. 143. [...] (2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът-да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и(...)
  • чл. 143, ал. 3 ГПК
    Разглеждане на делото в открито заседание
    Чл. 143. [...] (3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.
  • чл. 144 ГПК
    Допълнителен срок
    Чл. 144. (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.
    (2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се(...)
  • чл. 144, ал. 1 ГПК
    Допълнителен срок
    Чл. 144. (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.
  • чл. 144, ал. 2 ГПК
    Допълнителен срок
    Чл. 144. [...] (2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните.
  • чл. 145 ГПК
    Указания на съда
    Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.
    (2) Съдът указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
    (3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва(...)
  • чл. 145, ал. 1 ГПК
    Указания на съда
    Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.
  • чл. 145, ал. 2 ГПК
    Указания на съда
    Чл. 145. [...] (2) Съдът указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
  • чл. 145, ал. 3 ГПК
    Указания на съда
    Чл. 145. [...] (3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.
  • чл. 146 ГПК
    Доклад по делото
    Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
    1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
    2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
    3. кои права и кои обстоятелства се(...)
  • чл. 146, ал. 1 ГПК
    Доклад по делото
    Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
    1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
    2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
    3. кои права и кои обстоятелства се(...)
  • чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК
    Доклад по делото
    Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
    1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
  • чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК
    Доклад по делото
    Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
    [...] 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
    Доклад по делото
    Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа: [...]
    3. кои права и кои обстоятелства се признават;
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
    Доклад по делото
    Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа: [...]
    4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;
  • чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК
    Доклад по делото
    Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа: [...]
    5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
  • чл. 146, ал. 2 ГПК
    Доклад по делото
    Чл. 146. [...] (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
  • чл. 146, ал. 3 ГПК
    Доклад по делото
    Чл. 146. [...] (3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят(...)
  • чл. 146, ал. 3, изр. 2 ГПК
    Доклад по делото
    Чл. 146. [...] (3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят(...)
  • чл. 146, ал. 4 ГПК
    Доклад по делото
    Чл. 146. [...] (4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
  • чл. 147 ГПК
    Нови факти и обстоятелства
    Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:
    1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
    2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от(...)
  • чл. 147, т. 1 ГПК
    Нови факти и обстоятелства
    Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:
    1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
  • чл. 147, т. 2 ГПК
    Нови факти и обстоятелства
    Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат: [...]
    2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
  • чл. 148 ГПК
    Събиране на доказателствата
    Чл. 148. Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.
  • чл. 148, изр. 1 ГПК
    Събиране на доказателствата
    Чл. 148. Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.
  • чл. 149 ГПК
    Приключване на съдебното дирене
    Чл. 149. (1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.
    (2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в(...)
  • чл. 149, ал. 1 ГПК
    Приключване на съдебното дирене
    Чл. 149. (1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.
  • чл. 149, ал. 2 ГПК
    Приключване на съдебното дирене
    Чл. 149. [...] (2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.
  • чл. 149, ал. 3 ГПК
    Приключване на съдебното дирене
    Чл. 149. [...] (3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.
  • чл. 150, ал. 1 ГПК
    Протокол от заседанието
    Чл. 150. (1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните,(...)
  • чл. 151 ГПК
    Поправка и допълване на протокола
    Чл. 151. (1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.
    (2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат(...)
  • чл. 151, ал. 2 ГПК
    Поправка и допълване на протокола
    Чл. 151. [...] (2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.
  • чл. 152 ГПК
    Доказателствена сила на протокола
    Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.
  • чл. 153 ГПК
    Предмет на доказване
    Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.
  • чл. 154 ГПК
    Доказателствена тежест
    Чл. 154.  (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
    (2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи,(...)
  • чл. 154, ал. 1 ГПК
    Доказателствена тежест
    Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
  • чл. 154, ал. 2 ГПК
    Доказателствена тежест
    Чл. 154. [...] (2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.
  • чл. 155 ГПК
    Неподлежащи на доказване факти
    Чл. 155. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.
  • чл. 156, ал. 2 ГПК
    Доказателствено искане
    Чл. 156. [...] (2) В искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му.
  • чл. 157 ГПК
    Допускане на доказателства
    Чл. 157. По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.
  • чл. 159, ал. 1 ГПК
    Недопускане на доказателствата
    Чл. 159. (1) Исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение.
  • чл. 159, ал. 2 ГПК
    Недопускане на доказателствата
    Чл. 159. [...] (2) Когато за установяване на един и същ факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт.
  • чл. 161 ГПК
    Последици от възпрепятстване на доказването
    Чл. 161. С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
  • чл. 162 ГПК
    Право на преценка
    Чл. 162. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
  • чл. 163 ГПК
    Задължение за свидетелстване
    Чл. 163. (1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания.
    (2) При наличие на важна причина разпитът на свидетеля може да се проведе и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит се призовават страните.
  • чл. 163, ал. 1 ГПК
    Задължение за свидетелстване
    Чл. 163. (1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания.
  • чл. 164 ГПК
    Допустимост на свидетелските показания
    Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
    1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
    2. опровергаване съдържанието на официален документ;
    3. установяване на(...)
  • чл. 164, ал. 1 ГПК
    Допустимост на свидетелските показания
    Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
    1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
    2. опровергаване съдържанието на официален документ;
    3. установяване на(...)
  • чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК
    Допустимост на свидетелските показания
    Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
    1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
  • чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК
    Допустимост на свидетелските показания
    Чл. 164.  (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: [...]
    2. опровергаване съдържанието на официален документ;
  • чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК
    Допустимост на свидетелските показания
    Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: [...]
    3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв.,(...)
  • чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК
    Допустимост на свидетелските показания
    Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: [...]
    3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв.,(...)
  • чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК
    Допустимост на свидетелските показания
    Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: [...]
    4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
  • чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК
    Допустимост на свидетелските показания
    Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: [...]
    5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
  • чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК
    Допустимост на свидетелските показания
    Чл. 164.  (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: [...]
    6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
  • чл. 164, ал. 2 ГПК
    Допустимост на свидетелските показания
    Чл. 164. [...] (2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.
  • чл. 165 ГПК
    Изключения от недопустимостта
    Чл. 165. (1) В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
    (2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че(...)
  • чл. 165, ал. 1 ГПК
    Изключения от недопустимостта
    Чл. 165. (1) В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
  • чл. 165, ал. 2 ГПК
    Изключения от недопустимостта
    Чл. 165. [...] (2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред(...)
  • чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК
    Изключения от недопустимостта
    Чл. 165. [...] (2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред(...)
  • чл. 165, ал. 2, предл. второ ГПК
    Изключения от недопустимостта
    Чл. 165. [...] (2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред(...)
  • чл. 166, ал. 1 ГПК
    Отказ от свидетелстване
    Чл. 166. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен:
    1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор;
    2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен,(...)
  • чл. 171 ГПК
    Провеждане на разпита
    Чл. 171. (1) Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели.
    (2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото или в друго(...)
  • чл. 172 ГПК
    Преценка на свидетелските показания
    Чл. 172. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от(...)
  • чл. 174 ГПК
    Очна ставка
    Чл. 174. При различие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните.
  • чл. 175 ГПК
    Съдебно признание на факт
    Чл. 175. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
  • чл. 176 ГПК
    Обяснения на страната
    Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.
    (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на(...)
  • чл. 176, ал. 1 ГПК
    Обяснения на страната
    Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.
  • чл. 176, ал. 2 ГПК
    Обяснения на страната
    Чл. 176. [...] (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.
  • чл. 176, ал. 3 ГПК
    Обяснения на страната
    Чл. 176. [..] (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
  • чл. 177 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 177. (1) Като страни по делото дават обяснения:
    1. физическите лица;
    2. законните представители на юридическите лица;
    3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността;
    4. съдружниците в събирателно дружество;
    5. лично отговорният съдружник в(...)
  • чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 177. (1) Като страни по делото дават обяснения: [...]
    2. законните представители на юридическите лица;
  • чл. 178 ГПК
    Доказателствена сила
    Чл. 178. (1) Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени.
    (2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други(...)
  • чл. 178, ал. 1 ГПК
    Писмени доказателства Доказателствена сила
    Чл. 178. (1) Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени.
  • чл. 178, ал. 2 ГПК
    Доказателствена сила
    Чл. 178. [...] (2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ.
  • чл. 179 ГПК
    Официален документ
    Чл. 179.  (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
    (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални(...)
  • чл. 179, ал. 1 ГПК
    Официален документ
    Чл. 179. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
  • чл. 179, ал. 2 ГПК
    Официален документ
    Чл. 179. [...] (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.
  • чл. 180 ГПК
    Частен документ
    Чл. 180. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
  • чл. 181 ГПК
    Достоверна дата на частния документ
    Чл. 181.  (1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на(...)
  • чл. 181, ал. 1 ГПК
    Достоверна дата на частния документ
    Чл. 181. (1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на(...)
  • чл. 181, ал. 2 ГПК
    Достоверна дата на частния документ
    Чл. 181. [...] (2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.
  • чл. 182 ГПК
    Вписвания в счетоводни книги
    Чл. 182. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.
  • чл. 183 ГПК
    Представяне на документи на хартиен носител
    Чл. 183. Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това,(...)
  • чл. 183, изр. 2 ГПК
    Представяне на документи на хартиен носител
    Чл. 183. Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това,(...)
  • чл. 184 ГПК
    Представяне на електронен документ
    Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
    (2) Ако съдът не разполага с технически средства и(...)
  • чл. 184, ал. 1 ГПК
    Представяне на електронен документ
    Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
  • чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Представяне на електронен документ
    Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
  • чл. 184, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Представяне на електронен документ
    Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
  • чл. 186 ГПК
    Представяне на официални документи
    Чл. 186. Официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите(...)
  • чл. 188 ГПК
    Конверсия на официален документ
    Чл. 188. Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.
  • чл. 189 ГПК
    Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице
    Чл. 189. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи(...)
  • чл. 189, ал. 1 ГПК
    Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице
    Чл. 189. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи(...)
  • чл. 189, ал. 2 ГПК
    Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице
    Чл. 189. [...] (2) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.
  • чл. 190 ГПК
    Задължение на страната за представяне на документ
    Чл. 190. (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.
    (2) Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161.
  • чл. 190, ал. 1 ГПК
    Задължение на страната за представяне на документ
    Чл. 190. (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.
  • чл. 190, ал. 2 ГПК
    Задължение на страната за представяне на документ
    Чл. 190. [...] (2) Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161.
  • чл. 192 ГПК
    Задължение на трето лице да представи документ
    Чл. 192. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.
    (2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на(...)
  • чл. 193 ГПК
    Оспорване на истинността на документ
    Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до(...)
  • чл. 193, ал. 1 ГПК
    Оспорване на истинността на документ
    Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до(...)
  • чл. 193, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Оспорване на истинността на документ
    Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до(...)
  • чл. 193, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Оспорване на истинността на документ
    Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до(...)
  • чл. 193, ал. 2 ГПК
    Оспорване на истинността на документ
    Чл. 193. [...] (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.
  • чл. 193, ал. 3 ГПК
    Оспорване на истинността на документ
    Чл. 193. [...] (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху(...)
  • чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК
    Оспорване на истинността на документ
    Чл. 193. [...] (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху(...)
  • чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК
    Оспорване на истинността на документ
    Чл. 193. [...] (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху(...)
  • чл. 194 ГПК
    Проверка на документ
    Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
    (2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го(...)
  • чл. 194, ал. 1 ГПК
    Проверка на документ
    Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
  • чл. 194, ал. 2 ГПК
    Проверка на документ
    Чл. 194. [...] (2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
  • чл. 194, ал. 3 ГПК
    Проверка на документ
    Чл. 194. [...] (3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.
  • чл. 195 ГПК
    Назначаване на вещо лице
    Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
    (2) Съдът може да назначи и повече вещи лица,(...)
  • чл. 195, ал. 1 ГПК
    Назначаване на вещо лице
    Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
    (2) Съдът може да назначи и повече вещи лица,(...)
  • чл. 195, ал. 2 ГПК
    Назначаване на вещо лице
    Чл. 195. [...] (2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.
  • чл. 196 ГПК
    Отстраняване на вещо лице
    Чл. 196. (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.
    (2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1.
    (3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички(...)
  • чл. 196, ал. 1 ГПК
    Отстраняване на вещо лице
    Чл. 196. (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.
  • чл. 197 ГПК
    Възлагане на експертиза
    Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице.
    (2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок(...)
  • чл. 197, ал. 1 ГПК
    Възлагане на експертиза
    Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице.
  • чл. 200, ал. 3 ГПК
    Изслушване на вещото лице
    Чл. 200. [...] (3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването.
  • чл. 201 ГПК
    Допълнително и повторно заключение
    Чл. 201. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
  • чл. 202 ГПК
    Оценка на заключението
    Чл. 202. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
  • чл. 203, изр. 2 ГПК
    Разногласие между вещи лица
    Чл. 203. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.
  • чл. 204 ГПК
    Допускане на оглед и освидетелстване
    Чл. 204. (1) По молба на страните или по своя преценка съдът може да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелстване на лица с участие или без участие на свидетели и вещи лица.
    (2) Огледът и освидетелстването са способи за събиране и(...)
  • чл. 205 ГПК
    Задължение за съдействие
    Чл. 205. За задължението за представяне, предаване или осигуряване на достъп до предмета на огледа се прилагат разпоредбите относно документите.
  • чл. 207 ГПК
    Обезпечение на доказателства
    Чл. 207. Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително.
  • чл. 208 ГПК
    Производство по обезпечение на доказателства
    Чл. 208. (1) Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено-в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се(...)
  • чл. 208, ал. 3 ГПК
    Производство по обезпечение на доказателства
    Чл. 208. [...] (3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба.
  • чл. 209 ГПК
    Разноски
    Чл. 209. Разноските по събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението. Те се вземат предвид впоследствие при решаването на спора.
  • чл. 210 ГПК
    Първоначално съединяване на искове
    Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
    (2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на(...)
  • чл. 210, ал. 1 ГПК
    Първоначално съединяване на искове
    Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
  • чл. 210, ал. 2 ГПК
    Първоначално съединяване на искове
    Чл. 210. [...] (2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска(...)
  • чл. 211 ГПК
    Насрещен иск
    Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.
    (2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на(...)
  • чл. 211, ал. 1 ГПК
    Насрещен иск
    Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.
  • чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Насрещен иск
    Чл. 211. [...] (2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.
  • чл. 212 ГПК
    Инцидентен иск
    Чл. 212. В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба-ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът(...)
  • чл. 213 ГПК
    Служебно съединяване на искове
    Чл. 213. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.
  • чл. 214 ГПК
    Изменение на иска
    Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в(...)
  • чл. 214, ал. 1 ГПК
    Изменение на иска
    Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в(...)
  • чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Изменение на иска
    Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в(...)
  • чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Изменение на иска
    Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в(...)
  • чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК
    Изменение на иска
    Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в(...)
  • чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. първо ГПК
    Изменение на иска
    Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в(...)
  • чл. 214, ал. 2 ГПК
    Изменение на иска
    Чл. 214. [...] (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.
  • чл. 215 ГПК
    Допустимост
    Чл. 215. Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са:
    1. общи техни права или задължения, или
    2. права или задължения, които почиват на едно и също основание.
  • чл. 216 ГПК
    Процесуални действия
    Чл. 216. (1) Всеки от другарите действа самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.
    (2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво(...)
  • чл. 216, ал. 1 ГПК
    Процесуални действия
    Чл. 216. (1) Всеки от другарите действа самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.
  • чл. 216, ал. 2 ГПК
    Процесуални действия
    Чл. 216. [...] (2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или(...)
  • чл. 216, ал. 2, изр. 1 ГПК
    Процесуални действия
    Чл. 216. [...] (2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или(...)
  • чл. 216, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Процесуални действия
    Чл. 216. [...] (2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или(...)
  • чл. 217 ГПК
    Твърдения за общите факти
    Чл. 217. Ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.
  • чл. 218 ГПК
    Встъпване на трето лице
    Чл. 218. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.
  • чл. 219 ГПК
    Привличане на трето лице
    Чл. 219. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба-ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
    (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в(...)
  • чл. 219, ал. 1 ГПК
    Привличане на трето лице
    Чл. 219. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба-ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
  • чл. 219, ал. 3 ГПК
    Привличане на трето лице
    Чл. 219. [...] (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.
  • чл. 220 ГПК
    Допускане на участието
    Чл. 220. По допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба.
  • чл. 221 ГПК
    Права на трето лице
    Чл. 221. (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.
    (2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява(...)
  • чл. 222 ГПК
    Заместване на подпомаганата страна
    Чл. 222. Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.
  • чл. 223 ГПК
    Действие на решението
    Чл. 223. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.
    (2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е(...)
  • чл. 223, ал. 1 ГПК
    Действие на решението
    Чл. 223. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.
  • чл. 223, ал. 2 ГПК
    Действие на решението
    Чл. 223. [...] (2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако(...)
  • чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК
    Действие на решението
    Чл. 223. [...] (2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако(...)
  • чл. 225 ГПК
    Главно встъпване
    Чл. 225. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.
    (2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
  • чл. 225, ал. 1 ГПК
    Главно встъпване
    Чл. 225. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.
  • чл. 226 ГПК
    Прехвърляне на спорното право
    Чл. 226. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
    (2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател(...)
  • чл. 226, ал. 1 ГПК
    Прехвърляне на спорното право
    Чл. 226. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
  • чл. 226, ал. 2 ГПК
    Прехвърляне на спорното право
    Чл. 226. [...] (2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.
  • чл. 226, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Прехвърляне на спорното право
    Чл. 226. [...] (2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.
  • чл. 226, ал. 3 ГПК
    Прехвърляне на спорното право
    Чл. 226. [...] (3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез(...)
  • чл. 227 ГПК
    Приемство в процеса
    Чл. 227. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.
  • чл. 227, предл. първо ГПК
    Приемство в процеса
    Чл. 227. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.
  • чл. 228 ГПК
    Заменяне на страна
    Чл. 228. (1) Изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.
    (2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато(...)
  • чл. 228, ал. 2 ГПК
    Заменяне на страна
    Чл. 228. [...] (2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.
  • чл. 228, ал. 3 ГПК
    Заменяне на страна
    Чл. 228. [...] (3) Ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Но в този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.
  • чл. 229 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
    1. по съгласие на страните;
    2. в случай на смърт на някоя от страните;
    3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
    4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело,(...)
  • чл. 229, ал. 1 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
    1. по съгласие на страните;
    2. в случай на смърт на някоя от страните;
    3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
    4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело,(...)
  • чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
    1. по съгласие на страните;
  • чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 229. (1) Съдът спира производството: [...]
    2. в случай на смърт на някоя от страните;
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 229.  (1) Съдът спира производството: [...]
    4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
  • чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 229. (1) Съдът спира производството: [...]
    5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
  • чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 229. (1) Съдът спира производството: [...]
    7. в изрично предвидените в закон случаи.
  • чл. 229, ал. 2 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 229. [...] (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след(...)
  • чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 229. [...] (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след(...)
  • чл. 230 ГПК
    Възобновяване на производството
    Чл. 230. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3-6 и сам взема необходимите мерки.
    (2) При смърт(...)
  • чл. 230, ал. 1 ГПК
    Възобновяване на производството
    Чл. 230. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3-6 и сам взема необходимите мерки.
  • чл. 230, ал. 2 ГПК
    Възобновяване на производството
    Чл. 230. [...] (2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл.(...)
  • чл. 231, ал. 1 ГПК
    Прекратяване на производството
    Чл. 231. (1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.
  • чл. 232 ГПК
    Оттегляне на иска
    Чл. 232. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно(...)
  • чл. 232, изр. 2 ГПК
    Оттегляне на иска
    Чл. 232. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно(...)
  • чл. 233 ГПК
    Отказ от иска
    Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
  • чл. 233, изр. 2 ГПК
    Отказ от иска
    Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
  • чл. 234 ГПК
    Съдебна спогодба
    Чл. 234. (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.
    (2) Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, след като вземе и неговото(...)
  • чл. 234, ал. 1 ГПК
    Съдебна спогодба
    Чл. 234. (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.
  • чл. 234, ал. 3 ГПК
    Съдебна спогодба
    Чл. 234. [...] (3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
  • чл. 235 ГПК
    Постановяване на решение
    Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
    (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
    (3) Съдът взема предвид и(...)
  • чл. 235, ал. 1 ГПК
    Постановяване на решение
    Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
  • чл. 235, ал. 2 ГПК
    Постановяване на решение
    Чл. 235. [...] (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
  • чл. 235, ал. 3 ГПК
    Постановяване на решение
    Чл. 235. [...] (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
  • чл. 235, ал. 4 ГПК
    Постановяване на решение
    Чл. 235. [...] (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.
  • чл. 235, ал. 5 ГПК
    Постановяване на решение
    Чл. 235. [...] (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.
  • чл. 236 ГПК
    Съдържание на решението
    Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
    1. датата и мястото на постановяването му;
    2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
    3. номера на делото, по което се постановява решението;
    4. имената,(...)
  • чл. 236, ал. 1 ГПК
    Съдържание на решението
    Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
    1. датата и мястото на постановяването му;
    2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
    3. номера на делото, по което се постановява решението;
    4. имената,(...)
  • чл. 236, ал. 1, т. 2 ГПК
    Съдържание на решението
    Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа: [...]
    2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
  • чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК
    Съдържание на решението
    Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа: [...]
    4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
  • чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК
    Съдържание на решението
    Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа: [...]
    5. какво постановява съдът по съществото на спора;
  • чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК
    Съдържание на решението
    Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа: [...]
    6. в тежест на кого се възлагат разноските;
  • чл. 236, ал. 2 ГПК
    Съдържание на решението
    Чл. 236. [...] (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
  • чл. 236, ал. 3 ГПК
    Съдържание на решението
    Чл. 236. [...] (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.
  • чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК
    Съдържание на решението
    Чл. 236. [...] (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.
  • чл. 237 ГПК
    Решение при признание на иска
    Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
    (2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
    (3) Съдът не може(...)
  • чл. 237, ал. 1 ГПК
    Решение при признание на иска
    Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
  • чл. 237, ал. 3 ГПК
    Решение при признание на иска
    Чл. 237. [...] (3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:
    1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
    2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
  • чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК
    Решение при признание на иска
    Чл. 237. [...] (3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато: [...]
    2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
  • чл. 238 ГПК
    Неприсъствено решение
    Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да(...)
  • чл. 238, ал. 1 ГПК
    Неприсъствено решение
    Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да(...)
  • чл. 238, ал. 2 ГПК
    Неприсъствено решение
    Чл. 238. [...] (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал(...)
  • чл. 239 ГПК
    Постановяване на неприсъствено решение
    Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
    1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
    2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в(...)
  • чл. 239, ал. 2 ГПК
    Постановяване на неприсъствено решение
    Чл. 239. [...] (2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
  • чл. 239, ал. 4 ГПК
    Постановяване на неприсъствено решение
    Чл. 239. [...] (4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
  • чл. 240 ГПК
    Защита срещу неприсъственото решение
    Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
    1. ненадлежно връчване на(...)
  • чл. 240, ал. 1 ГПК
    Защита срещу неприсъственото решение
    Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
    1. ненадлежно връчване на преписа(...)
  • чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК
    Защита срещу неприсъственото решение
    Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: [...]
    3. невъзможност да се яви(...)
  • чл. 240, ал. 2 ГПК
    Защита срещу неприсъственото решение
    Чл. 240. [...] (2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са(...)
  • чл. 241 ГПК
    Отсрочване и разсрочване на изпълнението
    Чл. 241. (1) При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
    (2) Съдът не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено(...)
  • чл. 242 ГПК
    Допускане на предварително изпълнение
    Чл. 242. (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
    (2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:
    1. присъжда вземане,(...)
  • чл. 242, ал. 1 ГПК
    Допускане на предварително изпълнение
    Чл. 242. (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
  • чл. 242, ал. 2 ГПК
    Допускане на предварително изпълнение
    Чл. 242. [...] (2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:
    1. присъжда вземане, основано на официален документ;
    2. присъжда вземане, което е признато от ответника;
    3. от закъснението на изпълнението може(...)
  • чл. 243, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Недопустимост на предварително изпълнение
    Чл. 243. (1) Предварително изпълнение не се допуска и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Изречение първо не се прилага за решения, с(...)
  • чл. 244 ГПК
    Обжалване на определението
    Чл. 244. Определението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.
  • чл. 245, ал. 2 ГПК
    Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение
    Чл. 245. [...] (2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.
  • чл. 245, ал. 3 ГПК
    Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение
    Чл. 245. [...] (3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или(...)
  • чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК
    Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение
    Чл. 245. [...] (3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или(...)
  • чл. 246 ГПК
    Неоттегляемост на решението Чл. 246. След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.
  • чл. 247 ГПК
    Поправка на очевидна фактическа грешка
    Чл. 247. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
    (2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
    (3) Съдът(...)
  • чл. 247, ал. 1 ГПК
    Поправка на очевидна фактическа грешка
    Чл. 247. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
  • чл. 247, ал. 3 ГПК
    Поправка на очевидна фактическа грешка
    Чл. 247. [...] (3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.
  • чл. 247, ал. 4 ГПК
    Поправка на очевидна фактическа грешка
    Чл. 247. [...] (4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
  • чл. 248 ГПК
    Изменяне на решението в частта за разноските
    Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
    (2) Съдът съобщава на насрещната(...)
  • чл. 248, ал. 1 ГПК
    Изменяне на решението в частта за разноските
    Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
  • чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК
    Изменяне на решението в частта за разноските
    Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
  • чл. 248, ал. 2 ГПК
    Изменяне на решението в частта за разноските
    Чл. 248. [...] (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
  • чл. 248, ал. 3 ГПК
    Изменяне на решението в частта за разноските
    Чл. 248. [...] (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
  • чл. 249 ГПК
    Спогодба след приключване на съдебното дирене
    Чл. 249. Съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.
  • чл. 250 ГПК
    Допълване на решението
    Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
    (2) Съдът съобщава на насрещната страна за(...)
  • чл. 250, ал. 1 ГПК
    Допълване на решението
    Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
  • чл. 250, ал. 2 ГПК
    Допълване на решението
    Чл. 250. [...] (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на(...)
  • чл. 250, ал. 3 ГПК
    Допълване на решението
    Чл. 250. [...] (3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.
  • чл. 251 ГПК
    Тълкуване на решението
    Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
    (2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
    (3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване, като им указва, че могат да представят(...)
  • чл. 251, ал. 1 ГПК
    Тълкуване на решението
    Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
  • чл. 251, ал. 2 ГПК
    Тълкуване на решението
    Чл. 251. [...] (2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
  • чл. 252 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 252. Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.
  • чл. 253 ГПК
    Оттегляемост на определенията
    Чл. 253. Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
  • чл. 253, предл. второ ГПК
    Оттегляемост на определенията
    Чл. 253. Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
  • чл. 254 ГПК
    Съдържание на определението
    Чл. 254. (1) Определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е(...)
  • чл. 254, ал. 1 ГПК
    Съдържание на определението
    Чл. 254. (1) Определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е(...)
  • чл. 255 ГПК
    Молба за определяне на срок при бавност
    Чл. 255. (1) Когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му.
    (2) Молбата се подава чрез същия съд до горестоящия съд.(...)
  • чл. 258 ГПК
    Предмет на обжалване и компетентен съд
    Чл. 258. (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция-пред апелативните съдилища.
    (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.
  • чл. 258, ал. 2 ГПК
    Предмет на обжалване и компетентен съд
    Чл. 258. [...] (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.
  • чл. 259 ГПК
    Срок за въззивно обжалване
    Чл. 259. (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.
    (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда.
    (3) От влизането в(...)
  • чл. 259, ал. 1 ГПК
    Срок за въззивно обжалване
    Чл. 259. (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.
  • чл. 260 ГПК
    Съдържание на въззивната жалба
    Чл. 260. Жалбата съдържа:
    1. името и адреса на страната, която я подава;
    2. означение на обжалваното решение;
    3. указание в какво се състои порочността на решението;
    4. в какво се състои искането;
    5. новооткритите и новонастъпилите факти, които(...)
  • чл. 260, т. 3 ГПК
    Съдържание на въззивната жалба
    Чл. 260. Жалбата съдържа: [...]
    3. указание в какво се състои порочността на решението;
  • чл. 260, т. 6 ГПК
    Съдържание на въззивната жалба
    Чл. 260. Жалбата съдържа: [...]
    6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;
  • чл. 261 ГПК
    Приложения към жалбата
    Чл. 261. Към жалбата се прилагат:
    1. преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
    2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
    3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата;
    4. документ за(...)
  • чл. 261, т. 4 ГПК
    Приложения към жалбата
    Чл. 261. Към жалбата се прилагат: [...]
    4. документ за внесена такса.
  • чл. 262 ГПК
    Проверка от първоинстанционния съд
    Чл. 262. (1) Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
    (2) Жалбата се връща, когато:
    1. е подадена след изтичането на срока за обжалване,(...)
  • чл. 262, ал. 1 ГПК
    Проверка от първоинстанционния съд
    Чл. 262. (1) Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
  • чл. 262, ал. 2 ГПК
    Проверка от първоинстанционния съд
    Чл. 262. [...] (2) Жалбата се връща, когато:
    1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и
    2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.
  • чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК
    Проверка от първоинстанционния съд
    Чл. 262. [...] (2) Жалбата се връща, когато: [...]
    2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.
  • чл. 263 ГПК
    Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
    Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на(...)
  • чл. 263, ал. 1 ГПК
    Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
    Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на(...)
  • чл. 263, ал. 2 ГПК
    Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
    Чл. 263. [...] (2) В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.
  • чл. 263, ал. 4 ГПК
    Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
    Чл. 263. [...] (4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.
  • чл. 265 ГПК
    Присъединяване към въззивната жалба
    Чл. 265. (1) Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на(...)
  • чл. 265, ал. 1 ГПК
    Присъединяване към въззивната жалба
    Чл. 265. (1) Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на(...)
  • чл. 265, ал. 2 ГПК
    Присъединяване към въззивната жалба
    Чл. 265. [...] (2) В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.
  • чл. 266 ГПК
    Забрана за посочване на нови факти и доказателства
    Чл. 266.  (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
    (2) До приключване на съдебното(...)
  • чл. 266, ал. 1 ГПК
    Забрана за посочване на нови факти и доказателства
    Чл. 266. (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
  • чл. 266, ал. 2 ГПК
    Забрана за посочване на нови факти и доказателства
    Чл. 266. [...] (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:
    1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в(...)
  • чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК
    Забрана за посочване на нови факти и доказателства
    Чл. 266. [...] (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:
    1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в(...)
  • чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК
    Забрана за посочване на нови факти и доказателства
    Чл. 266. [...] (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да: [...]
    2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и(...)
  • чл. 266, ал. 3 ГПК
    Забрана за посочване на нови факти и доказателства
    Чл. 266. [...] (3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.
  • чл. 267 ГПК
    Подготвително заседание
    Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването(...)
  • чл. 267, ал. 1 ГПК
    Подготвително заседание
    Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването(...)
  • чл. 267, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Подготвително заседание
    Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването(...)
  • чл. 267, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Подготвително заседание
    Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването(...)
  • чл. 268 ГПК
    Открито заседание на въззивния съд
    Чл. 268. (1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите.
    (2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага.
    (3)(...)
  • чл. 268, ал. 1 ГПК
    Открито заседание на въззивния съд
    Чл. 268. (1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите.
  • чл. 268, ал. 2 ГПК
    Открито заседание на въззивния съд
    Чл. 268. [...] (2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага.
  • чл. 269 ГПК
    Правомощия на въззивния съд
    Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
  • чл. 269, изр. 1 ГПК
    Правомощия на въззивния съд
    Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
  • чл. 269, изр. 2 ГПК
    Правомощия на въззивния съд
    Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
  • чл. 270 ГПК
    Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
    Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
    (2) Нищожността на(...)
  • чл. 270, ал. 1 ГПК
    Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
    Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
  • чл. 270, ал. 2 ГПК
    Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
    Чл. 270. [...] (2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
  • чл. 270, ал. 3 ГПК
    Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
    Чл. 270. [...] (3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск,(...)
  • чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК
    Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
    Чл. 270. [...] (3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск,(...)
  • чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК
    Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
    Чл. 270. [...] (3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск,(...)
  • чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК
    Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
    Чл. 270. [...] (3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск,(...)
  • чл. 270, ал. 4 ГПК
    Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
    Чл. 270. [...] (4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.
  • чл. 271 ГПК
    Решение при неправилно първоинстанционно решение
    Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна,(...)
  • чл. 271, ал. 1 ГПК
    Решение при неправилно първоинстанционно решение
    Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна,(...)
  • чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Решение при неправилно първоинстанционно решение
    Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна,(...)
  • чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Решение при неправилно първоинстанционно решение
    Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна,(...)
  • чл. 271, ал. 2 ГПК
    Решение при неправилно първоинстанционно решение
    Чл. 271. [...] (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
  • чл. 271, ал. 3 ГПК
    Решение при неправилно първоинстанционно решение
    Чл. 271. [...] (3) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя.
  • чл. 272 ГПК
    Решение при правилно първоинстанционно решение
    Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
  • чл. 273 ГПК
    Приложимост на правилата за първоинстанционното производство
    Чл. 273. Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция.
  • чл. 274 ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона.
    (2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те(...)
  • чл. 274, ал. 1 ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
    1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
    2. в случаите, изрично посочени в закона.
  • чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
    1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
  • чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: [...]
    2. в случаите, изрично посочени в закона.
  • чл. 274, ал. 2 ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. [...] (2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по(...)
  • чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. [..] (2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по(...)
  • чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. второ ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. [...] (2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по(...)
  • чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. [...] (2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по(...)
  • чл. 274, ал. 3 ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. [...] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
    1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи(...)
  • чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. [...] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
    1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи(...)
  • чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. [...] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: [...]
    2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
  • чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. [...] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: [...]
    2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
  • чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. второ ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. [...] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: [...]
    2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
  • чл. 274, ал. 4 ГПК
    Обжалване с частна жалба
    Чл. 274. [...] (4) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
  • чл. 275 ГПК
    Срок за обжалване и съдържание на частната жалба
    Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.
    (2) По отношение(...)
  • чл. 275, ал. 1 ГПК
    Срок за обжалване и съдържание на частната жалба
    Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.
  • чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Срок за обжалване и съдържание на частната жалба
    Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.
  • чл. 275, ал. 2 ГПК
    Срок за обжалване и съдържание на частната жалба
    Чл. 275. [...] (2) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, 261, 262 и 273.
  • чл. 276 ГПК
    Отговор на частната жалба
    Чл. 276. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.
    (2) След изтичане на срока по ал. 1 жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се(...)
  • чл. 276, ал. 1 ГПК
    Отговор на частната жалба
    Чл. 276. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.
  • чл. 278 ГПК
    Разглеждане и решаване на частната жалба
    Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание.
    (2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и(...)
  • чл. 278, ал. 1 ГПК
    Разглеждане и решаване на частната жалба
    Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание.
  • чл. 278, ал. 2 ГПК
    Разглеждане и решаване на частната жалба
    Чл. 278. [...] (2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо.
  • чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК
    Разглеждане и решаване на частната жалба
    Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание.
  • чл. 278, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Разглеждане и решаване на частната жалба
    Чл. 278. [...] (2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо.
  • чл. 278, ал. 3 ГПК
    Разглеждане и решаване на частната жалба
    Чл. 278. [...] (3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.
  • чл. 278, ал. 4 ГПК
    Разглеждане и решаване на частната жалба
    Чл. 278. [...] (4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.
  • чл. 279 ГПК
    Обжалване на разпорежданията
    Чл. 279. Разпоредбите на чл. 274-278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда.
  • чл. 280 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
    1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
    2. решаван(...)
  • чл. 280, ал. 1 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
    1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в(...)
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
    1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния(...)
  • чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. (1) (Изм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. - обявена за противоконституционна в частта относно думата "съществен" с РЕШЕНИЕ № 4 на КС от 16.06.2009 г.; изм., бр. 86 от 2017 г.) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът(...)
  • чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: [...]
    2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на(...)
  • чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: [...]
    3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
  • чл. 280, ал. 2 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. [...] (2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
  • чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. [...] (2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
  • чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. [...] (2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
  • чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. [...] (2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
  • чл. 280, ал. 2 /нова/, предл. първо ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
  • чл. 280, ал. 2 /нова/, предл. второ ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
  • чл. 280, ал. 2 /нова/, предл. трето ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
  • чл. 280, ал. 3 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. [...] (3) Не подлежат на касационно обжалване:
    1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по(...)
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 280. [...] (3) Не подлежат на касационно обжалване:
    1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по(...)
  • чл. 281 ГПК
    Основания за касационно обжалване
    Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато:
    1. решението е нищожно;
    2. решението е недопустимо;
    3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
  • чл. 281, т. 1 ГПК
    Основания за касационно обжалване
    Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато:
    1. решението е нищожно;
  • чл. 281, т. 2 ГПК
    Основания за касационно обжалване
    Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: [...]
    2. решението е недопустимо;
  • чл. 281, т. 3 ГПК
    Основания за касационно обжалване
    Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: [...]
    3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
  • чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК
    Основания за касационно обжалване
    Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: [...]
    3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
  • чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК
    Основания за касационно обжалване
    Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: [...]
    3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
  • чл. 281, т. 3, предл. трето ГПК
    Основания за касационно обжалване
    Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: [...]
    3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
  • чл. 282 ГПК
    Спиране на изпълнението на въззивното решение
    Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.
    (2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на(...)
  • чл. 282, ал. 1 ГПК
    Спиране на изпълнението на въззивното решение
    Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.
  • чл. 282, ал. 2 ГПК
    Спиране на изпълнението на въззивното решение
    Чл. 282. [...] (2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:
    1. по решения за парични вземания-присъдената(...)
  • чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК
    Спиране на изпълнението на въззивното решение
    Чл. 282. [...] (2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:
    1. по решения за парични вземания-присъдената сума;
  • чл. 282, ал. 3 ГПК
    Спиране на изпълнението на въззивното решение
    Чл. 282. [...] (3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
  • чл. 282, ал. 5 ГПК
    Спиране на изпълнението на въззивното решение
    Чл. 282. [...] (5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.
  • чл. 282, ал. 6 ГПК
    Спиране на изпълнението на въззивното решение
    Чл. 282. [...] (6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.
  • чл. 283 ГПК
    Срок за касационно обжалване
    Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4.
  • чл. 283, изр. 1 ГПК
    Срок за касационно обжалване
    Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4.
  • чл. 284 ГПК
    Съдържание на касационната жалба
    Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:
    1. името и адреса на страната, която я подава;
    2. означение на обжалваното решение;
    3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;
    4. в какво се състои искането;
    5. подпис на жалбоподателя.
    (2)(...)
  • чл. 284, ал. 1 ГПК
    Съдържание на касационната жалба
    Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:
    1. името и адреса на страната, която я подава;
    2. означение на обжалваното решение;
    3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;
    4. в какво се състои искането;
    5. подпис на жалбоподателя.
  • чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК
    Съдържание на касационната жалба
    Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:
    1. името и адреса на страната, която я подава;
  • чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК
    Съдържание на касационната жалба
    Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа: [...]
    3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;
  • чл. 284, ал. 1, т. 4 ГПК
    Съдържание на касационната жалба
    Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа: [...]
    4. в какво се състои искането;
  • чл. 284, ал. 2 ГПК
    Съдържание на касационната жалба
    Чл. 284. [...] (2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа(...)
  • чл. 284, ал. 3 ГПК
    Съдържание на касационната жалба
    Чл. 284. [...] (3) Към жалбата се прилагат:
    1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;
    2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
    3. пълномощно,(...)
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
    Съдържание на касационната жалба
    Чл. 284. [...] (3) Към жалбата се прилагат: [...]
    1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;
  • чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК
    Съдържание на касационната жалба
    Чл. 284. [...] (3) Към жалбата се прилагат: [...]
    4. документ за внесена такса.
  • чл. 285 ГПК
    Проверка на редовността на касационната жалба
    Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
    (2) Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща(...)
  • чл. 285, ал. 1 ГПК
    Проверка на редовността на касационната жалба
    Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
  • чл. 286 ГПК
    Връщане на касационната жалба
    Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд, когато:
    1. е подадена след изтичането на срока за обжалване;
    2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности;
    3. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2.
    (2) Разпореждането за(...)
  • чл. 286, ал. 1 ГПК
    Връщане на касационната жалба
    Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд, когато:
    1. е подадена след изтичането на срока за обжалване;
    2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности;
    3. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2.
  • чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК
    Връщане на касационната жалба
    Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд, когато: [...]
    2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности;
  • чл. 286, ал. 2 ГПК
    Връщане на касационната жалба
    Чл. 286. [...] (2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.
  • чл. 287 ГПК
    Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
    Чл. 287. (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно(...)
  • чл. 287, ал. 1 ГПК
    Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
    Чл. 287. (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно(...)
  • чл. 287, ал. 2 ГПК
    Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
    Чл. 287. [...] (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.
  • чл. 287, ал. 3 ГПК
    Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
    Чл. 287. [...] (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от(...)
  • чл. 288 ГПК
    Допускане на касационното обжалване
    Чл. 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.
  • чл. 289 ГПК
    Призоваване на страните в касационното производство
    Чл. 289. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред,(...)
  • чл. 289, изр. 2 ГПК
    Призоваване на страните в касационното производство
    Чл. 289. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред,(...)
  • чл. 290 ГПК
    Разглеждане на касационната жалба
    Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.
    (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
  • чл. 290, ал. 1 ГПК
    Разглеждане на касационната жалба
    Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.
  • чл. 290, ал. 2 ГПК
    Разглеждане на касационната жалба
    Чл. 290. [...] (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
  • чл. 291 ГПК
    Уеднаквяване на практиката
    Чл. 291. Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд:
    1. посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна; в този случай той постановява решение по делото въз основа на тази(...)
  • чл. 291, т. 1 ГПК
    Уеднаквяване на практиката
    Чл. 291. Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд:
    1. посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна; в този случай той постановява решение по делото въз основа на тази(...)
  • чл. 291, т. 2 ГПК
    Уеднаквяване на практиката
    Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд: [...]
    2. когато приеме, че в решенията практиката е неправилна, посочва с мотивирано решение защо е неправилна; в този случай той(...)
  • чл. 291, т. 3 ГПК
    Уеднаквяване на практиката
    Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд: [...]
    3. когато приеме, че практиката в противоречивите решения е неприложима към висящия спор, посочва с мотивирано решение защо(...)
  • чл. 292 ГПК
    Предложение за тълкувателно решение
    Чл. 292. При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.
  • чл. 293 ГПК
    Касационно решение
    Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
    (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е(...)
  • чл. 293, ал. 1 ГПК
    Касационно решение
    Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
  • чл. 293, ал. 1, предл. първо ГПК
    Касационно решение
    Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
  • чл. 293, ал. 1, предл. второ ГПК
    Касационно решение
    Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
  • чл. 293, ал. 1, предл. трето ГПК
    Касационно решение
    Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
  • чл. 293, ал. 2 ГПК
    Касационно решение
    Чл. 293. [...] (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.
  • чл. 293, ал. 2, предл. второ ГПК
    Касационно решение
    Чл. 293. [...] (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.
  • чл. 293, ал. 3 ГПК
    Касационно решение
    Чл. 293. [..] (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
  • чл. 293, ал. 3, предл. второ ГПК
    Касационно решение
    Чл. 293. [...] (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
  • чл. 293, ал. 4 ГПК
    Касационно решение
    Чл. 293. [...] (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270.
  • чл. 293, ал. 4, предл. второ ГПК
    Касационно решение
    Чл. 293. [...] (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270.
  • чл. 294 ГПК
    Повторно разглеждане на делото
    Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването(...)
  • чл. 294, ал. 1 ГПК
    Повторно разглеждане на делото
    Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването(...)
  • чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Повторно разглеждане на делото
    Чл. 294.  (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването(...)
  • чл. 294, ал. 2 ГПК
    Повторно разглеждане на делото
    Чл. 294. [...] (2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
  • чл. 295 ГПК
    Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото
    Чл. 295.  (1) Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг(...)
  • чл. 295, ал. 1 ГПК
    Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото
    Чл. 295. (1) Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг(...)
  • чл. 295, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото
    Чл. 295.  (1) Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг(...)
  • чл. 295, ал. 2 ГПК
    Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото
    Чл. 295. [...] (2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В(...)
  • чл. 296 ГПК
    Влизане в сила
    Чл. 296. В сила влизат решенията:
    1. които не подлежат на обжалване;
    2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението,(...)
  • чл. 296, т. 1 ГПК
    Влизане в сила
    Чл. 296. В сила влизат решенията:
    1. които не подлежат на обжалване;
  • чл. 296, т. 2 ГПК
    Влизане в сила
    Чл. 296. В сила влизат решенията: [...]
    2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
  • чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК
    Влизане в сила
    Чл. 296. В сила влизат решенията: [...]
    2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
  • чл. 296, т. 2, предл. второ ГПК
    Влизане в сила
    Чл. 296. В сила влизат решенията: [...]
    2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
  • чл. 296, т. 3 ГПК
    Влизане в сила
    Чл. 296. В сила влизат решенията: [...]
    3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.
  • чл. 296, т. 3, предл. първо ГПК
    Влизане в сила
    Чл. 296. В сила влизат решенията: [...]
    3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.
  • чл. 297 ГПК
    Зачитане на решението
    Чл. 297. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
  • чл. 298 ГПК
    Предели
    Чл. 298. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
    (2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
    (3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително(...)
  • чл. 298, ал. 1 ГПК
    Предели
    Чл. 298. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
  • чл. 298, ал. 2 ГПК
    Предели
    Чл. 298. [...] (2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
  • чл. 298, ал. 3 ГПК
    Предели
    Чл. 298. [...] (3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.
  • чл. 298, ал. 4 ГПК
    Предели
    Чл. 298. [...] (4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.
  • чл. 299 ГПК
    Непререшаемост
    Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
    (2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
    (3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено(...)
  • чл. 299, ал. 1 ГПК
    Непререшаемост
    Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
  • чл. 299, ал. 2 ГПК
    Непререшаемост
    Чл. 299. [...] (2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
  • чл. 300 ГПК
    Задължителна сила на присъда
    Чл. 300. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
  • чл. 301 ГПК
    Разпростиране на действието по иск на прокурора
    Чл. 301. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска.
  • чл. 302 ГПК
    Задължителна сила на решение по административен спор
    Чл. 302. Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.
  • чл. 303 ГПК
    Основания за отмяна
    Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:
    1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е(...)
  • чл. 303, ал. 1 ГПК
    Основания за отмяна
    Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:
    1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е(...)
  • чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
    Основания за отмяна
    Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:
    1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е(...)
  • чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК
    Основания за отмяна
    Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: [...]
    2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно(...)
  • чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК
    Основания за отмяна
    Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: [...]
    3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
  • чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК
    Основания за отмяна
    Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: [...]
    4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
  • чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
    Основания за отмяна
    Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: [...]
    5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да(...)
  • чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК
    Основания за отмяна
    Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: [...]
    5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да(...)
  • чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК
    Основания за отмяна
    Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: [...]
    6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29.
  • чл. 303, ал. 2 ГПК
    Основания за отмяна
    Чл. 303. [...] (2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.
  • чл. 303, ал. 3 ГПК
    Основания за отмяна
    Чл. 303. [...] (3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2.
  • чл. 304 ГПК
    Отмяна по молба на трето лице
    Чл. 304. Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2).
  • чл. 305 ГПК
    Срок за отмяна
    Чл. 305. (1) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:
    1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1;
    2. на влизане в(...)
  • чл. 305, ал. 1 ГПК
    Срок за отмяна
    Чл. 305. (1) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:
    1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1;
    2. на влизане в(...)
  • чл. 305, aл. 1, т. 1 ГПК
    Срок за отмяна
    Чл. 305. (1) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:
    1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1;
  • чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК
    Срок за отмяна
    Чл. 305. (1) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня: [...]
    3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3;
  • чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК
    Срок за отмяна
    Чл. 305. (1) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня: [...]
    5. на узнаване на решението в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304.
  • чл. 305, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК
    Срок за отмяна
    Чл. 305. (1) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня: [...]
    5. на узнаване на решението в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304.
  • чл. 305, ал. 2 ГПК
    Срок за отмяна
    Чл. 305. [...] (2) В случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 молбата за отмяна се подава в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно.
  • чл. 306 ГПК
    Съдържание на молбата за отмяна
    Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в(...)
  • чл. 306, ал. 1 ГПК
    Съдържание на молбата за отмяна
    Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в(...)
  • чл. 306, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Съдържание на молбата за отмяна
    Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в(...)
  • чл. 306, ал. 2 ГПК
    Съдържание на молбата за отмяна
    Чл. 306. [...] (2) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286.
  • чл. 306, ал. 3 ГПК
    Съдържание на молбата за отмяна
    Чл. 306. [...] (3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.
  • чл. 306, ал. 3, изр. 2 ГПК
    Съдържание на молбата за отмяна
    Чл. 306. [...] (3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.
  • чл. 307 ГПК
    Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
    Чл. 307. (1) По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.
    (2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират(...)
  • чл. 307, ал. 1 ГПК
    Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
    Чл. 307. (1) По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.
  • чл. 307, ал. 2 ГПК
    Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
    Чл. 307. [...] (2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се(...)
  • чл. 307, ал. 2, изр. първо ГПК
    Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
    Чл. 307. [...] (2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се(...)
  • чл. 307, ал. 3 ГПК
    Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
    Чл. 307. [...] (3) Ако прецени молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.
  • чл. 307, ал. 4 ГПК
    Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
    Чл. 307. [...] (4) В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.
  • чл. 309 ГПК
    Спиране на изпълнението
    Чл. 309. (1) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2-6.
    (2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от(...)
  • чл. 310 ГПК
    [Бързо производство] Приложно поле
    Чл. 310. (1) По реда на тази глава се разглеждат искове:
    1. за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа(...)
  • чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК
    [Бързо производство] Приложно поле
    Чл. 310. (1) По реда на тази глава се разглеждат искове: [...]
    2. за опразване на наети и заети за послужванe помещения;
  • чл. 310, ал. 1, т. 3 ГПК
    [Бързо производство] Приложно поле
    Чл. 310. (1) По реда на тази глава се разглеждат искове: [....]
    3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и(...)
  • чл. 310, ал. 1, т. 4 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 310. (1) По реда на тази глава се разглеждат искове: [...]
    4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;
  • чл. 310, т. 4 ГПК
    [Бързо производство] Приложно поле
    Чл. 310. (1) По реда на тази глава се разглеждат искове: [...]
    4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;
  • чл. 312 ГПК
    Подготовка на делото в закрито заседание
    Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание:
    1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;
    2. изготвя писмен доклад по делото;
    3. приканва страните към спогодба и им(...)
  • чл. 312, ал. 1 ГПК
    Подготовка на делото в закрито заседание
    Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание:
    1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;
    2. изготвя писмен доклад по делото;
    3. приканва страните към спогодба и(...)
  • чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК
    Подготовка на делото в закрито заседание
    Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание: [...]
    2. изготвя писмен доклад по делото;
  • чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК
    Подготовка на делото в закрито заседание
    Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание: [...]
    4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
  • чл. 312, ал. 2 ГПК
    Подготовка на делото в закрито заседание
    Чл. 312. [...] (2) Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца-и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да(...)
  • чл. 312, ал. 3 ГПК
    Подготовка на делото в закрито заседание
    Чл. 312. [...] (3) По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.
  • чл. 313 ГПК
    Последици от неизпълнение на указанията
    Чл. 313. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
  • чл. 314, ал. 1 ГПК
    Съединяване на искове
    Чл. 314. (1) Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
  • чл. 314, ал. 2 ГПК
    Съединяване на искове
    Чл. 314. [...] (2) По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.
  • чл. 314, ал. 3 ГПК
    Съединяване на искове
    Чл. 314. [...] (3) По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.
  • чл. 318 ГПК
    Брачни искове
    Чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните.
  • чл. 318, предл. трето ГПК
    Брачни искове
    Чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните.
  • чл. 321, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Разглеждане на делото
    Чл. 321. (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.
  • чл. 322, ал. 2 ГПК
    Изчерпателност на основанията
    Чл. 322. [...] (2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между(...)
  • чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Изчерпателност на основанията
    Чл. 322. [...] (2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между(...)
  • чл. 327 ГПК
    Продължаване на делото при смърт на ищеца
    Чл. 327. (1) Когато съпругът-ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се(...)
  • чл. 328 ГПК
    Продължаване на делото при смърт на ответника
    Чл. 328. При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.
  • чл. 329 ГПК
    Разноски по делото
    Чл. 329. (1) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги(...)
  • чл. 330 ГПК
    Развод по взаимно съгласие
    Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.
    (2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
    (3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е(...)
  • чл. 330, ал. 2 ГПК
    Развод по взаимно съгласие Чл. 330. [...] (2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
  • чл. 331 ГПК
    Приложима уредба
    Чл. 331. (1) По реда на тази глав се разглеждат исковете за установяване или за оспорване на произход, както и исковете за прекратяване на осиновяване.
    (2) По исковете по ал. 1 се прилагат съответно чл. 319 и 327 относно продължаване на делото от наследниците на осиновителя(...)
  • чл. 335 ГПК
    Прекратяване на производството при смърт на детето
    Чл. 335. По дела за оспорване на бащинство производството се прекратява при смърт на детето.
  • чл. 340 ГПК
    Отмяна на запрещението
    Чл. 340. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението.
    (2) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение.
  • чл. 341 ГПК
    Започване на производството
    Чл. 341. (1) Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:
    1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
    2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
    3. преписи от(...)
  • чл. 341, ал. 2 ГПК
    Започване на производството
    Чл. 341. [...] (2) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.
  • чл. 342 ГПК
    Първо заседание
    Чл. 342. В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.
  • чл. 343 ГПК
    Преюдициални въпроси
    Чл. 343. В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.
  • чл. 344 ГПК
    Решение по допускане на делбата
    Чл. 344.  (1) В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от(...)
  • чл. 344, ал. 1 ГПК
    Решение по допускане на делбата
    Чл. 344. (1) В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от(...)
  • чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Решение по допускане на делбата
    Чл. 344. (1) В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от(...)
  • чл. 344, ал. 2 ГПК
    Решение по допускане на делбата
    Чл. 344. [...] (2) В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата(...)
  • чл. 345 ГПК
    Изключване на имоти от делбата
    Чл. 345. Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица-от друга, не се извърши делба преди съставянето на(...)
  • чл. 346 ГПК
    Искания за сметки
    Чл. 346. В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.
  • чл. 347 ГПК
    Разделителен протокол
    Чл. 347. Съдът съставя разделителния протокол въз основа на заключението на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството.
  • чл. 348 ГПК
    Изнасяне на публична продан
    Чл. 348. Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
  • чл. 349 ГПК
    Възлагане на неподеляемо жилище
    Чл. 349. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на(...)
  • чл. 349, ал. 1 ГПК
    Възлагане на неподеляемо жилище
    Чл. 349. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на(...)
  • чл. 349, ал. 2 ГПК
    Възлагане на неподеляемо жилище
    Чл. 349. [...] (2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с(...)
  • чл. 349, ал. 4 ГПК
    Възлагане на неподеляемо жилище
    Чл. 349. [...] (4) Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.
  • чл. 349, ал. 5 ГПК
    Възлагане на неподеляемо жилище
    Чл. 349. [...] (5) Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
  • чл. 349, ал. 6 ГПК
    Възлагане на неподеляемо жилище
    Чл. 349. [...] (6) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за(...)
  • чл. 350 ГПК
    Окончателен разделителен протокол
    Чл. 350. След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол.
  • чл. 352 ГПК
    Теглене на жребий
    Чл. 352. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий.
  • чл. 353 ГПК
    Разпределяне на имотите
    Чл. 353. Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.
  • чл. 354 ГПК
    Изкупуване от съделител
    Чл. 354. (1) Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2.
    (2) Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на ал. 1, се извършва нова продан само между(...)
  • чл. 355 ГПК
    Разноски по производството
    Чл. 355. Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78.
  • чл. 358 ГПК
    Проверка за законосъобразност
    Чл. 358. Когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани.
  • чл. 359 ГПК
    Недопустимост при предявен иск за собственост
    Чл. 359. Лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по(...)
  • чл. 362 ГПК
    Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение
    Чл. 362. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение,(...)
  • чл. 362, ал. 1 ГПК
    Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение
    Чл. 362. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение,(...)
  • чл. 362, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение
    Чл. 362. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение,(...)
  • чл. 362, ал. 2 ГПК
    Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение
    Чл. 362. [...] (2) Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.
  • чл. 363 ГПК
    Проверка на собствеността
    Чл. 363. Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота.
  • чл. 364 ГПК
    Такси и разноски
    Чл. 364. (1) С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски.
    (2) Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са(...)
  • чл. 364, ал. 1 ГПК
    Такси и разноски
    Чл. 364. (1) С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски.
  • чл. 364, ал. 2 ГПК
    Такси и разноски
    Чл. 364. [...] (2) Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
  • чл. 365, т. 1 ГПК
    Приложима уредба
    Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до:
    1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или(...)
  • чл. 365, т. 3 ГПК
    Приложима уредба
    Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до: [...]
    3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице-търговец, както и за установяване недопустимост или(...)
  • чл. 367 ГПК
    Отговор на исковата молба
    Чл. 367. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или(...)
  • чл. 370 ГПК
    Последици от неподаването на отговор
    Чл. 370. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи(...)
  • чл. 371 ГПК
    Възражение за прихващане след срока за отговор
    Чл. 371. Възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната(...)
  • чл. 372 ГПК
    Допълнителна искова молба
    Чл. 372. (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба.
    (2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за(...)
  • чл. 372, ал. 1 ГПК
    Допълнителна искова молба
    Чл. 372. (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба.
  • чл. 372, ал. 2 ГПК
    Допълнителна искова молба
    Чл. 372. [...] (2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото(...)
  • чл. 373 ГПК
    Допълнителен отговор
    Чл. 373. (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор.
    (2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В(...)
  • чл. 373, ал. 2 ГПК
    Допълнителен отговор
    Чл. 373. [...] (2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в(...)
  • чл. 374, ал. 1 ГПК
    Подготовка на делото в закрито заседание
    Чл. 374. (1) След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по(...)
  • чл. 375 ГПК
    Разглеждане на делото в открито заседание
    Чл. 375. (1) В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях процесуални(...)
  • чл. 375, ал. 1 ГПК
    Разглеждане на делото в открито заседание
    Чл. 375. (1) В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях процесуални(...)
  • чл. 379 ГПК
    Колективни искове
    Чл. 379. (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.
    (2) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или(...)
  • чл. 379, ал. 2 ГПК
    Колективни искове
    Чл. 379. [...] (2) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или(...)
  • чл. 379, ал. 3 ГПК
    Колективни искове
    Чл. 379. [...] (3) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения могат да предявят от името на всички(...)
  • чл. 383 ГПК
    Приемане на нови участници и изключване от участие
    Чл. 383. (1) В закрито заседание съдът:
    1. приема за участие в процеса други увредени лица, организации за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, които в определения срок са заявили(...)
  • чл. 383, ал. 1, т. 1 ГПК
    Приемане на нови участници и изключване от участие
    Чл. 383. (1) В закрито заседание съдът:
    1. приема за участие в процеса други увредени лица, организации за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, които в определения срок са заявили(...)
  • чл. 386, ал. 3 ГПК
    Решение по колективния иск
    Чл. 386. [...] (3) Решението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1.
  • чл. 388 ГПК
    Общо събрание и комитет на увредените лица
    Чл. 388. (1) Първоинстанционният съд може да свика общо събрание на увредените лица, като разгласи поканата по начина, по който е разгласено предявяването на иска. Общото събрание на увредените лица се ръководи от съдията и може да приеме решения,(...)
  • чл. 389 ГПК
    Обезпечение на предявен иск
    Чл. 389. (1) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.
    (2) Обезпечение се допуска по всички видове искове.
  • чл. 390 ГПК
    Обезпечение на бъдещ иск
    Чл. 390. (1) Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.
    (2) При искове, при които родовата компетентност се определя от размера на(...)
  • чл. 390, ал. 3 ГПК
    Обезпечение на бъдещ иск
    Чл. 390. [...] (3) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.
  • чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК
    Обезпечение на бъдещ иск
    Чл. 390. [...] (3) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.
  • чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК
    Обезпечение на бъдещ иск
    Чл. 390. [...] (3) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.
  • чл. 390, ал. 4 ГПК
    Обезпечение на бъдещ иск
    Чл. 390. [...] (4) Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.
  • чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК
    Обезпечение на бъдещ иск Чл. 390. [...] (4) Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.
  • чл. 391 ГПК
    Предпоставки за допускане на обезпечението
    Чл. 391. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: 1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или
    2. бъде представена гаранция(...)
  • чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК
    Предпоставки за допускане на обезпечението
    Чл. 391. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако:
    1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или
  • чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК
    Предпоставки за допускане на обезпечението
    Чл. 391. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: [...]
    2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от(...)
  • чл. 391, ал. 3 ГПК
    Предпоставки за допускане на обезпечението
    Чл. 391. [...] (3) Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.
  • чл. 392 ГПК
    Обезпечение на иск за издръжка
    Чл. 392. По искове за издръжка се допуска обезпечение и без да се спазват изискванията на чл. 391. В този случай съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска.
  • чл. 393 ГПК
    Недопустимост на обезпечението
    Чл. 393. (1) Обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения както и върху вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса не се(...)
  • чл. 393, ал. 2 ГПК
    Недопустимост на обезпечението
    Чл. 393. [...] (2) Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.
  • чл. 395, ал. 2 ГПК
    Молба за допускане на обезпечението
    Чл. 395. [...] (2) Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й.
  • чл. 395, ал. 3 ГПК
    Молба за допускане на обезпечението
    Чл. 395. [...] (3) Въз основа на определението, с което молбата се уважава, съдът издава обезпечителна заповед. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето ѝ.
  • чл. 396, ал. 1 ГПК
    Обжалване
    Чл. 396. (1) Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника-от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по(...)
  • чл. 396, ал. 2 ГПК
    Обжалване
    Чл. 396. [...] (2) Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне(...)
  • чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК
    Обжалване
    Чл. 396. [...] (2) Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне(...)
  • чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК
    Видове мерки
    Чл. 397. (1) Обезпечението се извършва:
    1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;
  • чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК
    Видове мерки
    Чл. 397. (1) Обезпечението се извършва: [...]
    3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.
  • чл. 397, ал. 2 ГПК
    Видове мерки
    Чл. 397. [...] (2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1.
  • чл. 398 ГПК
    Замяна на обезпечението
    Чл. 398. (1) Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне замяна на един вид обезпечение с друг.
    (2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът(...)
  • чл. 398, ал. 2 ГПК
    Замяна на обезпечението
    Чл. 398. [...] (2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася(...)
  • чл. 401 ГПК
    Действие на обезпечителната мярка
    Чл. 401. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 451-453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512-514. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то(...)
  • чл. 401, изр. 1 ГПК
    Действие на обезпечителната мярка
    Чл. 401. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 451-453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512-514. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то(...)
  • чл. 402 ГПК
    Отмяна на обезпечението
    Чл. 402. (1) Отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Препис от молбата се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението. То може да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.
    (2) Съдът в закрито(...)
  • чл. 402, ал. 2 ГПК
    Отмяна на обезпечението
    Чл. 402. [...] (2) Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
  • чл. 402, ал. 3 ГПК
    Отмяна на обезпечението
    Чл. 402. [...] (3) Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.
  • чл. 403 ГПК
    Обезщетение за вреди
    Чл. 403. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
    (2) В случаите по(...)
  • чл. 403, ал. 1 ГПК
    Обезщетение за вреди
    Чл. 403. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
  • чл. 403, ал. 1, предл. първо ГПК
    Обезщетение за вреди
    Чл. 403. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
  • чл. 404 ГПК
    Изпълнителни основания
    Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
    1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по(...)
  • чл. 404, т. 1 ГПК
    Изпълнителни основания
    Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
    1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по(...)
  • чл. 404, т. 2 ГПК
    Изпълнителни основания
    Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение: [...]
    2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
  • чл. 404, т. 3 ГПК
    Изпълнителни основания
    Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение: [...]
    3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато(...)
  • чл. 405 ГПК
    Производство по издаване на изпълнителен лист
    Чл. 405. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.
    (2) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се подава до първоинстанционния съд,(...)
  • чл. 405, ал. 1 ГПК
    Производство по издаване на изпълнителен лист
    Чл. 405. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.
  • чл. 406, ал. 1 ГПК
    Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
    Чл. 406. (1) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.
  • чл. 406, ал. 2 ГПК
    Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
    Чл. 406. [...] (2) В случаите по чл. 404, т. 2 и 3 съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора.
  • чл. 406, ал. 3 ГПК
    Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
    Чл. 406. [...] (3) За издаването на изпълнителния лист съдията прави надлежна бележка върху акта.
  • чл. 406, ал. 4 ГПК
    Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
    Чл. 406. [...] (4) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно чл. 247, 250 и 251.
  • чл. 407 ГПК
    Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист
    Чл. 407. (1) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането,(...)
  • чл. 407, ал. 1 ГПК
    Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист
    Чл. 407. (1) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането,(...)
  • чл. 407, ал. 3 ГПК
    Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист
    Чл. 407. [...] (3) Когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл. 406, ал. 2, разпореждането се обжалва по общия ред.
  • чл. 408 ГПК
    Първообразен изпълнителен лист
    Чл. 408. (1) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд.
    (2) Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни(...)
  • чл. 409 ГПК
    Дубликат от изпълнителен лист
    Чл. 409. (1) Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
    (2) Молбата се разглежда в открито заседание, след(...)
  • чл. 409, ал. 3 ГПК
    Дубликат от изпълнителен лист
    Чл. 409. [...] (3) Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.
  • чл. 409, ал. 4 ГПК
    Дубликат от изпълнителен лист
    Чл. 409. [...] (4) Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.
  • чл. 410 ГПК
    Заявление за издаване на заповед за изпълнение
    Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
    1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
    2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение(...)
  • чл. 410, ал. 1 ГПК
    Заявление за издаване на заповед за изпълнение
    Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
    1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
    2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение(...)
  • чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК
    Заявление за издаване на заповед за изпълнение
    Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
    1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
  • чл. 410, ал. 2 ГПК
    Заявление за издаване на заповед за изпълнение
    Чл. 410. [...] (2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2.
  • чл. 411 ГПК
    Издаване на заповед за изпълнение
    Чл. 411. (1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния(...)
  • чл. 411, ал. 1 ГПК
    Издаване на заповед за изпълнение
    Чл. 411. (1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.
  • чл. 411, ал. 2 ГПК
    Издаване на заповед за изпълнение
    Чл. 411. [...] (2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:
    1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410;
    2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
    3.(...)
  • чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК
    Издаване на заповед за изпълнение
    Чл. 411. [...] (2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:
    1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410;
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
    Издаване на заповед за изпълнение
    Чл. 411. [...] (2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: [...]
    3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
  • чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК
    Издаване на заповед за изпълнение
    Чл. 411. [...] (2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: [...]
    4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
  • чл. 411, ал. 3 ГПК
    Издаване на заповед за изпълнение
    Чл. 411. [...] (3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.
  • чл. 412 ГПК
    Съдържание на заповедта за изпълнение
    Чл. 412. Заповедта за изпълнение съдържа:
    1. означението "заповед за изпълнение";
    2. дата и място на постановяване;
    3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;
    4. трите имена и адресите на страните;
    5. делото, по което се(...)
  • чл. 412, т. 6 ГПК
    Съдържание на заповедта за изпълнение
    Чл. 412. Заповедта за изпълнение съдържа: [...]
    6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;
  • чл. 413 ГПК
    Обжалване
    Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
    (2) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.
  • чл. 413, ал. 1 ГПК
    Обжалване
    Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
  • чл. 413, ал. 2 ГПК
    Обжалване
    Чл. 413. [...] (2) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.
  • чл. 414 ГПК
    Възражение
    Чл. 414. (1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
    (2) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.
  • чл. 414, ал. 1 ГПК
    Възражение
    Чл. 414. (1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
  • чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Възражение
    Чл. 414. (1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
  • чл. 414, ал. 2 ГПК
    Възражение
    Чл. 414. [...] (2) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.
  • чл. 414а ГПК
    Възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение
    Чл. 414а. (1) Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към(...)
  • чл. 415 ГПК
    Действие на възражението
    Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
    1. когато възражението е подадено в срок;
    2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
    3. когато съдът е отказал да издаде(...)
  • чл. 415, ал. 1 ГПК
    Действие на възражението
    Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
    1. когато възражението е подадено в срок;
    2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
    3. когато съдът е отказал да издаде(...)
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
    Действие на възражението
    Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
    1. когато възражението е подадено в срок;
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
    Действие на възражението
    Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: [...]
    2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка(...)
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
    Действие на възражението
    Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: [...]
    3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
  • чл. 415, ал. 2 ГПК
    Действие на възражението
    Чл. 415. [...] (2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.
  • чл. 415, ал. 3 ГПК
    Действие на възражението
    Чл. 415. [...] (3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 – осъдителен.
  • чл. 415, ал. 4 ГПК
    Действие на възражениет
    Чл. 415. [...] (4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.
  • чл. 415, ал. 5 ГПК
    Действие на възражението
    Чл. 415. [...] (5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.
  • чл. 416 ГПК
    Влизане в сила на заповедта за изпълнение
    Чл. 416. Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху(...)
  • чл. 416, предл. първо ГПК
    Влизане в сила на заповедта за изпълнение
    Чл. 416. Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху(...)
  • чл. 417 ГПК
    Заповед за изпълнение въз основа на документ
    Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
    1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
    2.(...)
  • чл. 417, т. 2 ГПК
    Заповед за изпълнение въз основа на документ
    Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
    2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения,(...)
  • чл. 417, т. 3 ГПК
    Заповед за изпълнение въз основа на документ
    Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
    3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в(...)
  • чл. 417, т. 4 ГПК
    Заповед за изпълнение въз основа на документ
    Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
    4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на(...)
  • чл. 417, т. 5 ГПК
    Заповед за изпълнение въз основа на документ
    Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
    5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността(...)
  • чл. 417, т. 8 ГПК
    Заповед за изпълнение въз основа на документ
    Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
    8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" до(...)
  • чл. 417, т. 9 ГПК
    Заповед за изпълнение въз основа на документ
    Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
    9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или(...)
  • чл. 417, т. 10 ГПК
    Заповед за изпълнение въз основа на документ
    Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
    10. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или(...)
  • чл. 418 ГПК
    Незабавно изпълнение
    Чл. 418. (1) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
    (2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали(...)
  • чл. 418, ал. 1 ГПК
    Незабавно изпълнение
    Чл. 418. (1) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
  • чл. 418, ал. 2 ГПК
    Незабавно изпълнение
    Чл. 418. [...] (2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ(...)
  • чл. 418, ал. 3 ГПК
    Незабавно изпълнение
    Чл. 418. [...] (3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат(...)
  • чл. 418, ал. 4 ГПК
    Незабавно изпълнение
    Чл. 418. [...] (4) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.
  • чл. 418, ал. 5 ГПК
    Незабавно изпълнение
    Чл. 418. [...] (5) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение.
  • чл. 419 ГПК
    Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
    Чл. 419. (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.
    (2) Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се(...)
  • чл. 419, ал. 1 ГПК
    Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
    Чл. 419. (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.
  • чл. 419, ал. 3 ГПК
    Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
    Чл. 419. [...] (3) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.
  • чл. 420 ГПК
    Спиране на изпълнението
    Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
    (2) Когато в(...)
  • чл. 422 ГПК
    Иск за съществуване на вземането
    Чл. 422. (1) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1.
    (2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно(...)
  • чл. 422, ал. 1 ГПК
    Иск за съществуване на вземането
    Чл. 422. (1) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1.
  • чл. 422, ал. 3 ГПК
    Иск за съществуване на вземането
    Чл. 422. [...] (3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.
  • чл. 423 ГПК
    Възражение пред въззивния съд
    Чл. 423. (1) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:
    1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
    2. заповедта(...)
  • чл. 423, ал. 1 ГПК
    Възражение пред въззивния съд
    Чл. 423. (1) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:
    1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
    2. заповедта(...)
  • чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК
    Възражение пред въззивния съд
    Чл. 423. (1) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:
    1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
  • чл. 423, ал. 3 ГПК
    Възражение пред въззивния съд
    Чл. 423. [...] (3) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението(...)
  • чл. 423, ал. 3, изр. 3 ГПК
    Възражение пред въззивния съд
    Чл. 423. [...] (3) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението(...)
  • чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК
    Възражение пред въззивния съд
    Чл. 423. [...] (3) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението(...)
  • чл. 424 ГПК
    Иск за оспорване на вземането
    Чл. 424. (1) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението(...)
  • чл. 424, ал. 1 ГПК
    Иск за оспорване на вземането
    Чл. 424. (1) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението(...)
  • чл. 424, ал. 2 ГПК
    Иск за оспорване на вземането
    Чл. 424. [...] (2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване(...)
  • чл. 425 ГПК
    Образци
    Чл. 425. (1) Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство.
    (2) Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен(...)
  • чл. 425, ал. 2 ГПК
    Образци
    Чл. 425. [...] (2) Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.
  • чл. 426, ал. 1 ГПК
    Започване на изпълнението
    Чл. 426. (1) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
  • чл. 426, ал. 2 ГПК
    Започване на изпълнението
    Чл. 426. [...] (2) В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение.
  • чл. 426, ал. 3 ГПК
    Започване на изпълнението
    Чл. 426. [...] (3) Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129.
  • чл. 426, ал. 4 ГПК
    Започване на изпълнението
    Чл. 426. [...] (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.
  • чл. 427 ГПК
    Местна компетентност
    Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират: 1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
    2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
    3. постоянният или настоящият адрес(...)
  • чл. 427, ал. 2 ГПК
    Местна компетентност
    Чл. 427. [...] (2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител.(...)
  • чл. 427, ал. 3 ГПК
    Местна компетентност
    Чл. 427. [...] (3) В случаите по ал. 2, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
  • чл. 428 ГПК
    Покана за доброволно изпълнение
    Чл. 428. (1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е(...)
  • чл. 428, ал. 1 ГПК
    Покана за доброволно изпълнение
    Чл. 428. (1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е(...)
  • чл. 428, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Покана за доброволно изпълнение
    Чл. 428. [...] (2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата(...)
  • чл. 428, ал. 4 ГПК
    Покана за доброволно изпълнение
    Чл. 428. [...] (4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.
  • чл. 429 ГПК
    Субективни предели на изпълнителния лист
    Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно(...)
  • чл. 429, ал. 1 ГПК
    Субективни предели на изпълнителния лист
    Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно(...)
  • чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Субективни предели на изпълнителния лист
    Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно(...)
  • чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Субективни предели на изпълнителния лист
    Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно(...)
  • чл. 429, ал. 1, изр. 2, предл. второ ГПК
    Субективни предели на изпълнителния лист
    Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно чл. 429, ал. 2 ГПК
    Субективни предели на изпълнителния лист
    Чл. 429. [...] (2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел(...)
  • чл. 429, ал. 3 ГПК
    Субективни предели на изпълнителния лист
    Чл. 429. [...] (3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.
  • чл. 430 ГПК
    Особен представител на длъжника
    Чл. 430. Районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес.
  • чл. 431 ГПК
    Правомощия на съдебния изпълнител
    Чл. 431. (1) Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.
    (2) Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да(...)
  • чл. 431, ал. 2 ГПК
    Правомощия на съдебния изпълнител
    Чл. 431. [...] (2) Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението(...)
  • чл. 432 ГПК
    Спиране на изпълнението
    Чл. 432. (1) Изпълнителното производство се спира:
    1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;
    2. по искане на взискателя;
    3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот,(...)
  • чл. 432, ал. 1 ГПК
    Спиране на изпълнението
    Чл. 432. (1) Изпълнителното производство се спира:
    1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;
    2. по искане на взискателя;
    3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за(...)
  • чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК
    Спиране на изпълнението
    Чл. 432. (1) Изпълнителното производство се спира:
    1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;
  • чл. 433 ГПК
    Прекратяване и приключване на изпълнението
    Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
    1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния(...)
  • чл. 433, ал. 1 ГПК
    Прекратяване и приключване на изпълнението
    Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
    1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния(...)
  • чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК
    Прекратяване и приключване на изпълнението
    Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
    1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по(...)
  • чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК
    Прекратяване и приключване на изпълнението
    Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: [...]
    3. изпълнителният лист бъде обезсилен;
  • чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК
    Прекратяване и приключване на изпълнението
    Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: [...]
    4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
  • чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК
    Прекратяване на изпълнението
    Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: [...]
    6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;
  • чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК
    Прекратяване на изпълнението
    Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: [...] 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
    Прекратяване на изпълнението
    Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: [...]
    8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
  • чл. 433, ал. 2 ГПК
    Прекратяване и приключване на изпълнението
    Чл. 433.[...] (2) Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
  • чл. 433, ал. 3 ГПК
    Прекратяване и приключване на изпълнението
    Чл. 433. [...] (3) Във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.
  • чл. 433, ал. 4 ГПК
    Прекратяване и приключване на изпълнението
    Чл. 433. [...] (4) Прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния(...)
  • чл. 434 ГПК
    Удостоверяване на изпълнителните действия
    Чл. 434. За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.
  • чл. 435 ГПК
    Подлежащи на обжалване действия
    Чл. 435. (1) Взискателят може да обжалва:
    1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
    2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
    3. спирането, прекратяването и приключването на(...)
  • чл. 435, ал. 1 ГПК
    Подлежащи на обжалване действия
    Чл. 435. (1) Взискателят може да обжалва:
    1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
    2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
    3. спирането, прекратяването и приключването на(...)
  • чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК
    Подлежащи на обжалване действия
    Чл. 435. (1) Взискателят може да обжалва:
    1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
  • чл. 435, ал. 1, т. 2 ГПК
    Подлежащи на обжалване действия
    Чл. 435. (1) Взискателят може да обжалва: [...]
    2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
  • чл. 435, ал. 2 ГПК
    Подлежащи на обжалване действия
    Чл. 435. [...] (2) Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението,(...)
  • чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК
    Подлежащи на обжалване действия
    Чл. 435. [...] (2) Длъжникът може да обжалва: [...]
    2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
  • чл. 435, ал. 3 ГПК
    Подлежащи на обжалване действия
    Чл. 435. [...] (3) Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не(...)
  • чл. 435, ал. 4 ГПК
    Подлежащи на обжалване действия
    Чл. 435. [...] (4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се(...)
  • чл. 435, ал. 5 ГПК
    Подлежащи на обжалване действия
    Чл. 435. [...] (5) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.
  • чл. 436 ГПК
    Подаване на жалбата
    Чл. 436. (1) Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението. За(...)
  • чл. 436, ал. 1 ГПК
    Подаване на жалбата
    Чл. 436. (1) Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението. За(...)
  • чл. 437 ГПК
    Разглеждане на жалбите
    Чл. 437. (1) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.
    (2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по(...)
  • чл. 437, ал. 1 ГПК
    Разглеждане на жалбите
    Чл. 437. (1) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.
  • чл. 437, ал. 2 ГПК
    Разглеждане на жалбите
    Чл. 437. [...] (2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.
  • чл. 438 ГПК
    Спиране на изпълнението при обжалване
    Чл. 438. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.
  • чл. 439 ГПК
    Оспорване на вземането
    Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
    (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
  • чл. 439, ал. 1 ГПК
    Оспорване на вземането
    Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
  • чл. 439, ал. 2 ГПК
    Оспорване на вземането
    Чл. 439. [...] (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
  • чл. 440 ГПК
    Защита на трето лице
    Чл. 440. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
    (2) Искът се предявява срещу взискателя и(...)
  • чл. 440, ал. 1 ГПК
    Защита на трето лице
    Чл. 440. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
  • чл. 440, ал. 2 ГПК
    Защита на трето лице
    Чл. 440. [...] (2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.
  • чл. 441 ГПК
    Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
    Чл. 441. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен(...)
  • чл. 441, ал. 1 ГПК
    Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
    Чл. 441. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен(...)
  • чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
    Чл. 441. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен(...)
  • чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК
    Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
    Чл. 441. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен(...)
  • чл. 442 ГПК
    Обект на изпълнението
    Чл. 442. Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.
  • чл. 443 ГПК
    Замяна на обекта и начина на изпълнението
    Чл. 443. Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на(...)
  • чл. 444, ал. 1, т. 8 ГПК
    Несеквестируеми вещи
    Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника-физическо лице: [...]
    8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.
  • чл. 444, т. 2 ГПК
    Несеквестируеми вещи
    Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника-физическо лице: [...]
    2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани-до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения,(...)
  • чл. 444, т. 3 ГПК
    Несеквестируеми вещи
    Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника-физическо лице: [...]
    3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
  • чл. 444, т. 7 ГПК
    Несеквестируеми вещи
    Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника-физическо лице: [...]
    7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако(...)
  • чл. 445 ГПК
    Отпадане на несеквестируемостта
    Чл. 445. (1) От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
    (2) От забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват:
    1.(...)
  • чл. 445, ал. 1 ГПК
    Отпадане на несеквестируемостта
    Чл. 445. (1) От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
  • чл. 446, ал. 1 ГПК
    Несеквестируем доход
    Чл. 446. (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
    1. ако осъденото лице получава до 300 лв.(...)
  • чл. 446, ал. 4 ГПК
    Несеквестируем доход
    Чл. 446. [...] (4) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
  • чл. 449 ГПК
    Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение
    Чл. 449. (1) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
    (2) Когато(...)
  • чл. 449, ал. 1 ГПК
    Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение
    Чл. 449. (1) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
  • чл. 449, ал. 2 ГПК
    Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение
    Чл. 449. [..] (2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на(...)
  • чл. 450, ал. 2 ГПК
    Запор върху движима вещ или вземане
    Чл. 450. [...] (2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.
  • чл. 450, ал. 3 ГПК
    Запор върху движима вещ или вземане
    Чл. 450. [...] (3) Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507.
  • чл. 450а ГПК
    Електронен запор върху вземане по сметка в банка
    Чл. 450а. (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен(...)
  • чл. 451 ГПК
    Действие на запора и на възбраната по отношение на длъжника
    Чл. 451.  (1) От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
    (2) Последиците по ал.(...)
  • чл. 452 ГПК
    Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
    Чл. 452. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице-приобретател, може да се позове на чл. 78 от(...)
  • чл. 452, ал. 1 ГПК
    Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
    Чл. 452. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице-приобретател, може да се позове на чл. 78 от(...)
  • чл. 452, ал. 2 ГПК
    Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
    Чл. 452. [...] (2) Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.
  • чл. 452, ал. 3 ГПК
    Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
    Чл. 452. [...] (3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите(...)
  • чл. 453 ГПК
    Непротивопоставимост на невписаните актове
    Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:
    1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;
    2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са(...)
  • чл. 453, т. 1 ГПК
    Непротивопоставимост на невписаните актове
    Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:
    1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;
  • чл. 453, т. 2 ГПК
    Непротивопоставимост на невписаните актове
    Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят: [...]
    2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;
  • чл. 453, т. 5 ГПК
    Непротивопоставимост на невписаните актове
    Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:
    5. договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи.
  • чл. 454 ГПК
    Спиране на изпълнението по искане на длъжника
    Чл. 454. (1) Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот-до деня, предхождащ деня на проданта,(...)
  • чл. 454, ал. 1 ГПК
    Спиране на изпълнението по искане на длъжника
    Чл. 454. (1) Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот-до деня, предхождащ деня на проданта,(...)
  • чл. 455, ал. 1 ГПК
    Постъпления по изпълнението
    Чл. 455. (1) Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител.
  • чл. 455, ал. 2 ГПК
    Постъпления по изпълнението
    Чл. 455. [...] (2) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става в 7-дневен срок от влизането в сила на разпределението на събраните суми или от изтичането на срока по чл. 191, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и(...)
  • чл. 456 ГПК
    Присъединяване на кредитори
    Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.
    (2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си(...)
  • чл. 456, ал. 1 ГПК
    Присъединяване на кредитори
    Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.
  • чл. 456, ал. 2 ГПК
    Присъединяване на кредитори
    Чл. 456. [...] (2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.
  • чл. 456, ал. 3 ГПК
    Присъединяване на кредитори
    Чл. 456. [...] (3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител,(...)
  • чл. 457 ГПК
    Последици от присъединяването
    Чл. 457. (1) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател.
    (2) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.
    (3) Съобщенията и призоваванията се(...)
  • чл. 457, ал. 1 ГПК
    Последици от присъединяването
    Чл. 457. (1) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател.
  • чл. 457, ал. 2 ГПК
    Последици от присъединяването
    Чл. 457. [...] (2) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.
  • чл. 457, ал. 3 ГПК
    Последици от присъединяването
    Чл. 457. [...] (3) Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.
  • чл. 458 ГПК
    Присъединяване на държавата
    Чл. 458. Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до(...)
  • чл. 459 ГПК
    Присъединяване на кредитор с обезпечен иск
    Чл. 459. (1) Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се(...)
  • чл. 459, ал. 1 ГПК
    Присъединяване на кредитор с обезпечен иск
    Чл. 459. (1) Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се(...)
  • чл. 459, ал. 2 ГПК
    Присъединяване на кредитор с обезпечен иск
    Чл. 459. [...] (2) Алинея 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.
  • чл. 460 ГПК
    Разпределение
    Чл. 460. Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се(...)
  • чл. 460, изр. 2 ГПК
    Разпределение
    Чл. 460. Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се(...)
  • чл. 461 ГПК
    Прихващане със суми по разпределението
    Чл. 461. Взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността ѝ сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност.
  • чл. 462, ал. 1 ГПК
    Предявяване на разпределението
    Чл. 462. (1) Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден.
  • чл. 462, ал. 2 ГПК
    Предявяване на разпределението
    Чл. 462. [...] (2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.
  • чл. 463 ГПК
    Решение по разпределението
    Чл. 463. (1) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278.
    (2) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата(...)
  • чл. 463, ал. 2 ГПК
    Решение по разпределението
    Чл. 463. [...] (2) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274. Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.
  • чл. 464 ГПК
    Оспорване на вземането на присъединен кредитор
    Чл. 464. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако(...)
  • чл. 465 ГПК
    Опис на движима вещ
    Чл. 465. Съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице.
  • чл. 468 ГПК
    Определяне на цената на движима вещ
    Чл. 468. (1) Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин. Началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 75 на сто от стойността на вещта.
    (2) По искане на страната(...)
  • чл. 468, ал. 1 ГПК
    Определяне на цената на движима вещ
    Чл. 468. (1) Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин. Началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 75 на сто от стойността на вещта.
  • чл. 468, ал. 2 ГПК
    Определяне на цената на движима вещ
    Чл. 468. [...] (2) По искане на страната се назначава вещо лице за определяне на стойността на вещта. Вещото лице се назначава служебно, когато за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други.(...)
  • чл. 469 ГПК
    Предаване за пазене на длъжника
    Чл. 469. Описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника, ако не бъде пренесена за продажба в магазин. В този случай длъжникът може да се ползва от нея само ако това не намалява стойността й.
  • чл. 470 ГПК
    Пазене на описаната вещ
    Чл. 470. (1) Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител.
    (2) Пазачът(...)
  • чл. 473 ГПК
    Конкуренция при насочване на друго изпълнение
    Чл. 473. (1) Проданта на запорираната вещ се извършва от съдебния изпълнител, който я е описал.
    (2) Ако към описаната вещ е насочено друго изпълнение, последващият взискател може да иска разрешение от районния съд да бъде извършена продан за(...)
  • чл. 473, ал. 2 ГПК
    Конкуренция при насочване на друго изпълнение
    Чл. 473. [...] (2) Ако към описаната вещ е насочено друго изпълнение, последващият взискател може да иска разрешение от районния съд да бъде извършена продан за изпълнение на неговото вземане. Разрешението се издава, ако след изтичането на един(...)
  • чл. 473, ал. 3 ГПК
    Конкуренция при насочване на друго изпълнение
    Чл. 473. [...] (3) Описаната движима вещ се изземва за изпълнение въз основа на разрешението по ал. 2.
  • чл. 474, ал. 5 ГПК
    Продан на движима вещ
    Чл. 474. [...] (5) Вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3. Съдебният изпълнител(...)
  • чл. 476 ГПК
    Продан на необрани насаждения и плодове
    Чл. 476. Необрани насаждения и плодове се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта трябва да завърши не по-рано от една седмица преди обичайното време за събирането им.
  • чл. 477, ал. 3, изр. 2 ГПК
    Продан в магазин
    Чл. 477. [...] (3) Съдебният изпълнител оповестява проданта на вещта чрез обявления, които се поставят на съответните места в районния съд, в неговата канцелария и в местната община или кметство. Протоколът за поставяне на обявленията се регистрира в районния съд.
  • чл. 480 ГПК
    Нова продан
    Чл. 480. Ако в продължение на три месеца от предаването на вещта в магазин или от обявяването на проданта по реда на чл. 478 вещта не бъде продадена, тя се продава чрез явен търг с устно наддаване при цена, равна на 50 на сто от началната по чл. 468, ал. 1 .
  • чл. 482 ГПК
    Стабилитет на продажбата
    Чл. 482. (1) Извършената продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред.
    (2) Купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника.
    (3) Предишният собственик има право да получи цената, ако не е изплатена(...)
  • чл. 483 ГПК
    Опис на имот
    Чл. 483. Съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително(...)
  • чл. 484 ГПК
    Съдържание на описа
    Чл. 484. (1) Описът съдържа:
    1. посочване на изпълнителния лист;
    2. мястото, където се извършва;
    3. местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци;
    4. началната цена, от която да започне(...)
  • чл. 484, ал. 1, т. 3 ГПК
    Съдържание на описа
    Чл. 484. (1) Описът съдържа: [...]
    3. местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци;
  • чл. 485 ГПК
    Определяне на началната цена за публична продан
    Чл. 485. (1) Съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл. 468.
    (2) Началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е(...)
  • чл. 486 ГПК
    Пазене на недвижим имот
    Чл. 486. (1) Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.
    (2) Ако длъжникът не стопанисва(...)
  • чл. 487 ГПК
    Обявяване на проданта
    Чл. 487. (1) Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на една седмица от описа да изготви обявление за проданта, в което посочва собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в(...)
  • чл. 489 ГПК
    Наддавателни предложения
    Чл. 489. (1) За участие в наддаването по сметка на съдебния изпълнител се внася задатък 10 на сто върху началната цена. Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер.
    (2) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и с думи и(...)
  • чл. 489, ал. 1 ГПК
    Наддавателни предложения
    Чл. 489. (1) За участие в наддаването по сметка на съдебния изпълнител се внася задатък 10 на сто върху началната цена. Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер.
  • чл. 490 ГПК
    Лица без право да наддават
    Чл. 490. (1) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването.
    (2)(...)
  • чл. 490, ал. 1 ГПК
    Лица без право да наддават
    Чл. 490. (1) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването.
  • чл. 490, ал. 2 ГПК
    Лица без право да наддават
    Чл. 490. [...] (2) Когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна.
  • чл. 491 ГПК
    Неизвършване на проданта при плащане на дълга
    Чл. 491. Ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва.
  • чл. 492 ГПК
    Обявяване на купувач
    Чл. 492.  (1) В началото на работния ден след изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи обявява постъпилите наддавателни предложения, за(...)
  • чл. 492, ал. 2 ГПК
    Обявяване на купувач
    Чл. 492. [...] (2) Ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли(...)
  • чл. 492, ал. 3 ГПК
    Обявяване на купувач
    Чл. 492. [...] (3) Купувачът е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.
  • чл. 493 ГПК
    Следващ купувач
    Чл. 493. Ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3:
    1. внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък;
    2. съдебният изпълнител обявява за купувач на имота(...)
  • чл. 493, т. 1 ГПК
    Следващ купувач
    Чл. 493. Ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3: [...]
    1. внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък;
  • чл. 494, ал. 1 ГПК
    Нова продан
    Чл. 494. (1) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан.
  • чл. 494, ал. 2 ГПК
    Нова продан
    Чл. 494. [...] (2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в(...)
  • чл. 494, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Нова продан
    Чл. 494. [...] (2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в(...)
  • чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК
    Нова продан
    Чл. 494. [...] (2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в(...)
  • чл. 495 ГПК
    Изплащане на цената от взискател
    Чл. 495. Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава(...)
  • чл. 496 ГПК
    Постановление за възлагане
    Чл. 496. (1) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492-494, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление.
    (2) От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които(...)
  • чл. 496, ал. 1 ГПК
    Постановление за възлагане
    Чл. 496. (1) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492-494, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление.
  • чл. 496, ал. 2 ГПК
    Постановление за възлагане
    Чл. 496. [...] (2) От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не(...)
  • чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК
    Постановление за възлагане
    Чл. 496. [...] (2) От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не(...)
  • чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Постановление за възлагане
    Чл. 496. [...] (2) От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не(...)
  • чл. 496, ал. 3 ГПК
    Постановление за възлагане
    Чл. 496. [...] (3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата(...)
  • чл. 497 ГПК
    Плащане на цената
    Чл. 479. Проданта в магазин се извършва по определената цена. Вещта се предава на купувача след изплащането на цената. Ако вещта се продаде на по-ниска от определената цена или се предаде на купувача преди плащането на цената, съдебният изпълнител събира продажната цена от(...)
  • чл. 498 ГПК
    Въвод на купувача
    Чл. 498. (1) Купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Купувачът представя удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане.
    (2) Въводът(...)
  • чл. 498, ал. 2 ГПК
    Въвод на купувача
    Чл. 498. [...] (2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.
  • чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Въвод на купувача
    Чл. 498. [...] (2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.
  • чл. 498, ал. 3 ГПК
    Въвод на купувача
    Чл. 498. [...] (3) Алинея 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наем и аренда, след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота.
  • чл. 499 ГПК
    Връщане на даденото при съдебно отстранение
    Чл. 499. (1) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от(...)
  • чл. 500 ГПК
    Продан на съсобствен имот
    Чл. 500. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.
    (2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с(...)
  • чл. 500, ал. 2 ГПК
    Продан на съсобствен имот
    Чл. 500. [...] (2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.
  • чл. 501, ал. 1 ГПК
    Продан на ипотекиран имот
    Чл. 501. (1) При продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдебният изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта.
  • чл. 502 ГПК
    Насочване на изпълнението върху обща вещ
    Чл. 502. (1) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е(...)
  • чл. 503 ГПК
    Съобщаване на съпруга недлъжник
    Чл. 503. (1) Когато установи, че вещта, върху която се насочва изпълнение, е съпружеска общност, съдебният изпълнител уведомява съпруга недлъжник.
    (2) Съпругът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 502.
    (3) Съпругът(...)
  • чл. 504, ал. 2 ГПК
    Продан на обща вещ
    Чл. 504. [...] (2) Ако изпълнението се насочи върху имот, прилага се чл. 500.
  • чл. 505 ГПК
    Осуетяване на проданта и предимство при възлагане
    Чл. 505. (1) Съпругът недлъжник може да осуети проданта, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот-до деня, предхождащ деня на проданта,(...)
  • чл. 507 ГПК
    Запор на вземане
    Чл. 507. (1) Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.
    (2) В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи(...)
  • чл. 507, ал. З ГПК
    Запор на вземане
    Чл. 507. [...] (3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.
  • чл. 508 ГПК
    Задължения на третото лице
    Чл. 508. (1) В тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
    1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
    2. има ли претенции от други лица върху(...)
  • чл. 508, ал. 1 ГПК
    Задължения на третото лице
    Чл. 508. (1) В тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
    1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
    2. има ли претенции от други лица върху(...)
  • чл. 508, ал. 1, т. 1 ГПК
    Задължения на третото лице
    Чл. 508. (1) В едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
    1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
  • чл. 510 ГПК
    Възлагане за събиране или вместо плащане
    Чл. 510. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е(...)
  • чл. 512, ал. 3 ГПК
    Запор върху трудово възнаграждение
    Чл. 512. [...] (3) Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява(...)
  • чл. 512, ал. 4 ГПК
    Запор върху трудово възнаграждение
    Чл. 512. [...] (4) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.
  • чл. 515 ГПК
    Изпълнение върху налични ценни книжа
    Чл. 515. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдебния изпълнител, който ги влага в банка.
    (2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството(...)
  • чл. 515, ал. 4 ГПК
    Изпълнение върху налични ценни книжа
    Чл. 515. [..] (4) Наличните ценни книжа се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продан на имот по този кодекс поотделно и в пакети. Съдебният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на(...)
  • чл. 516 ГПК
    Изпълнение върху безналични ценни книжа
    Чл. 516. (1) Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения(...)
  • чл. 516, ал. 7 ГПК
    Изпълнение върху безналични ценни книжа
    Чл. 516. [...] (7) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин. Съдебният изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника.
  • чл. 517 ГПК
    Изпълнение върху дял от търговско дружество
    Чл. 517. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията(...)
  • чл. 517, ал. 1 ГПК
    Изпълнение върху дял от търговско дружество
    Чл. 517. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията(...)
  • чл. 517, ал. 3 ГПК
    Изпълнение върху дял от търговско дружество
    Чл. 517. [...] (3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца(...)
  • чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК
    Изпълнение върху дял от търговско дружество
    Чл. 517. [...] (3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца(...)
  • чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК
    Изпълнение върху дял от търговско дружество
    Чл. 517. [...] (3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца(...)
  • чл. 517, ал. 4 ГПК
    Изпълнение върху дял от търговско дружество
    Чл. 517. [...] (4) Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на(...)
  • чл. 519, ал. 1 ГПК
    Изпълнение срещу държавни учреждения и общини
    Чл. 519. (1) Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини.
  • чл. 521 ГПК
    Предаване на движима вещ
    Чл. 521. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.
    (2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира(...)
  • чл. 521, ал. 1 ГПК
    Предаване на движима вещ
    Чл. 521. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.
  • чл. 521, ал. 2 ГПК
    Предаване на движима вещ
    Чл. 521. [...] (2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния(...)
  • чл. 522 ГПК
    Въвод във владение
    Чл. 522. (1) Лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява(...)
  • чл. 523 ГПК
    Въвод срещу трето лице
    Чл. 523. (1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на(...)
  • чл. 523, ал. 1 ГПК
    Въвод срещу трето лице
    Чл. 523. (1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на(...)
  • чл. 523, ал. 2 ГПК
    Въвод срещу трето лице
    Чл. 523. [...] (2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.
  • чл. 524 ГПК
    Спиране на въвода
    Чл. 524. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я прецени за основателна, той спира(...)
  • чл. 524, изр. 3 ГПК
    Спиране на въвода
    Чл. 524. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я прецени за основателна, той спира(...)
  • чл. 526 ГПК
    Изпълнение на задължение на заместимо действие
    Чл. 526. (1) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на(...)
  • чл. 526, ал. 2 ГПК
    Изпълнение на задължение на заместимо действие
    Чл. 526. [...] (2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.
  • чл. 527 ГПК
    Изпълнение на задължение за незаместимо действие и за бездействие
    Чл. 527. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до(...)
  • чл. 527, ал. 3 ГПК
    Изпълнение на задължение за незаместимо действие и за бездействие
    Чл. 527. [...] (3) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.
  • чл. 528 ГПК
    Изпълнение на задължение за предаване на дете
    Чл. 528. (1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно(...)
  • чл. 528, ал. 1 ГПК
    Изпълнение на задължение за предаване на дете
    Чл. 528. (1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно(...)
  • чл. 528, ал. 2 ГПК
    Изпълнение на задължение за предаване на дете
    Чл. 528. [...] (2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
    1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;
    2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението(...)
  • чл. 528, ал. 3 ГПК
    Изпълнение на задължение за предаване на дете
    Чл. 528. [...] (3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.
  • чл. 528, ал. 4 ГПК
    Изпълнение на задължение за предаване на дете
    Чл. 528. [...] (4) Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на(...)
  • чл. 528, ал. 5 ГПК
    Изпълнение на задължение за предаване на дете
    Чл. 528. [...] (5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя.
  • чл. 530 ГПК
    Приложима уредба
    Чл. 530. Предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на тази глава, доколкото не са установени особени правила.
  • чл. 531, ал. 1 ГПК
    Подсъдност на молбата за съдействие
    Чл. 531. (1) Охранителното производство започва с писмена молба от заинтересованото лице.
  • чл. 531, ал. 2 ГПК
    Подсъдност на молбата за съдействие
    Чл. 531. [...] (2) Молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. Ако молителите имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях.
  • чл. 533 ГПК
    Служебна проверка
    Чл. 533. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.
  • чл. 536 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 536. (1) Охранителното производство се спира, когато:
    1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт;
    2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и(...)
  • чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 536. (1) Охранителното производство се спира, когато:
    1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт;
  • чл. 536, ал. 1, т. 2 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 536. (1) Охранителното производство се спира, когато: [...]
    2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; в този случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на(...)
  • чл. 536, ал. 2 ГПК
    Спиране на производството
    Чл. 536. [...] (2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и в границите на чл. 298.
  • чл. 537 ГПК
    Оспорване на охранителния акт
    Чл. 537. (1) Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване.
    (2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява(...)
  • чл. 537, ал. 1 ГПК
    Оспорване на охранителния акт
    Чл. 537. (1) Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване.
  • чл. 537, ал. 2 ГПК
    Оспорване на охранителния акт
    Чл. 537. [...] (2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
  • чл. 537, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Оспорване на охранителния акт
    Чл. 537. [...] (2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
  • чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК
    Оспорване на охранителния акт
    Чл. 537. [...] (2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
  • чл. 537, ал. 3 ГПК
    Оспорване на охранителния акт
    Чл. 537. [...] (3) Прокурорът може да предяви иск за отменяне на издадения акт, когато е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта.
  • чл. 538 ГПК
    Обжалване на отказ
    Чл. 538. (1) Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на решението на страната.
    (2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл.(...)
  • чл. 538, ал. 2 ГПК
    Обжалване на отказ
    Чл. 538. [...] (2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278.
  • чл. 538, ал. 2, изр. 3 ГПК
    Обжалване на отказ
    Чл. 538. [...] (2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278.
  • чл. 538, ал. 3 ГПК
    Обжалване на отказ
    Чл. 538. [...] (3) Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.
  • чл. 539 ГПК
    Прекратяване на производството
    Чл. 539. (1) Охранителното производство се прекратява, когато:
    1. бъде оттеглена молбата за издаване на акта;
    2. молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.
    (2) Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба.
  • чл. 539, ал. 1 ГПК
    Прекратяване на производството
    Чл. 539. (1) Охранителното производство се прекратява, когато:
    1. бъде оттеглена молбата за издаване на акта;
    2. молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.
  • чл. 540 ГПК
    Приложимост на правилата на исковото производство
    Чл. 540. За охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303-388.
  • чл. 541 ГПК
    Разноски
    Чл. 541. Разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.
  • чл. 542 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 542. (1) Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може да(...)
  • чл. 542, ал. 1 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 542. (1) Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може да(...)
  • чл. 542, ал. 2 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 542. [...] (2) При унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да иска с молба до районния съд да установи факта и да разпореди съставянето на съответния регистър.
  • чл. 543 ГПК
    Съдържание на молбата
    Чл. 543. В молбата се посочва:
    1. с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;
    2. причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото съставяне, за установяването на които се представят официални документи;
    3.(...)
  • чл. 544, ал. 2, т. 1 ГПК
    Разглеждане на молбата
    Чл. 544. [...] (2) Заинтересовани са:
    1. лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта-предмет на установяването;
  • чл. 546 ГПК
    Съдържание и действие на решението
    Чл. 546. (1) В решението на съда се посочват установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които е установен.
    (2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.
    (3) Решението няма доказателствена сила спрямо(...)
  • чл. 546, ал. 2 ГПК
    Съдържание и действие на решението
    Чл. 546. [...] (2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.
  • чл. 546, ал. 3 ГПК
    Съдържание и действие на решението
    Чл. 546. [...] (3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересовани лица, организации или учреждения по чл. 544, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.
  • чл. 547 ГПК
    Приложимост на производството за отстраняване на грешки
    Чл. 547. По реда на тази глава и със същите последици може да се поправят грешки в документите по чл. 542, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им.
  • чл. 548 ГПК
    Установяване на факти, настъпили в чужбина
    Чл. 548. Когато фактите по чл. 542 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тази глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от(...)
  • чл. 552 ГПК
    Отмяна на решението
    Чл. 552. (1) По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъстващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази,(...)
  • чл. 552, ал. 1 ГПК
    Отмяна на решението
    Чл. 552. (1) По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъстващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази,(...)
  • чл. 553 ГПК
    Местна компетентност
    Чл. 553. (1) Имуществото, което е останало след смъртта на едно лице, се запечатва в установените от закона случаи от районния съд по мястото, където е открито наследството или се намира имуществото.
    (2) Районният съд може да възложи на общината или кметството чрез свой(...)
  • чл. 554 ГПК
    Упълномощени лица
    Чл. 554. Запечатване може да иска:
    1. всеки, който претендира, че има право на наследство;
    2. кредиторът, който има изпълнителен лист срещу починалия;
    3. прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъстващи наследници.
  • чл. 559 ГПК
    Уведомяване за описа
    Чл. 559. Когато запечатването, разпечатването и описът се извършат от общината, района или кметството, протоколът се изпраща на районния съдия.
  • чл. 569 ГПК
    Нотариални удостоверявания
    Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:
    1. правни сделки с нотариални актове;
    2. удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на(...)
  • чл. 569, т. 1 ГПК
    Нотариални удостоверявания
    Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:
    1. правни сделки с нотариални актове;
  • чл. 569, т. 2 ГПК
    Нотариални удостоверявания
    Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: [...]
    2. удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от(...)
  • чл. 569, т. 5 ГПК
    Нотариални удостоверявания
    Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: [...]
    5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;
  • чл. 569, т. 7 ГПК
    Нотариални удостоверявания
    Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: [...]
    7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;
  • чл. 570, ал. 1 ГПК
    Местна компетентност
    Чл. 570. (1) Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване право на собственост върху имот се издават от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията за(...)
  • чл. 571 ГПК
    Започване на нотариалното производство
    Чл. 571. Нотариалните производства започват с устна молба. Молбата се подава в писмена форма само когато се иска издаване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху имот, удостоверяване право на собственост върху имот и(...)
  • чл. 572, изр. 1 ГПК
    Страни и участници в нотариалното производство
    Чл. 572. Страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.
  • чл. 573, ал. 2 ГПК
    Място и време на нотариалните удостоверявания
    Чл. 573. [...] (2) Подлежащи на вписване нотариални актове се издават само в канцеларията на нотариуса в работно време.
  • чл. 576 ГПК
    Нищожни нотариални удостоверявания
    Чл. 576. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите(...)
  • чл. 577 ГПК
    Обжалване на отказ
    Чл. 577. (1) Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд.
    (2) За отказите да се извърши вписване, отбелязване или заличаване се водят отделни книги.
    (3) Когато съдът отмени отказа, вписването, отбелязването или(...)
  • чл. 577, ал. 1 ГПК
    Обжалване на отказ
    Чл. 577. (1) Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд.
  • чл. 577, ал. 2 ГПК
    Обжалване на отказ
    Чл. 577. [...] (2) За отказите да се извърши вписване, отбелязване или заличаване се водят отделни книги.
  • чл. 577, ал. 3 ГПК
    Обжалване на отказ
    Чл. 577. [...] (3) Когато съдът отмени отказа, вписването, отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на молбата за него.
  • чл. 578 ГПК
    Форма на нотариалния акт
    Чл. 578. (1) За издаване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
    (2)(...)
  • чл. 578, ал. 1 ГПК
    Форма на нотариалния акт
    Чл. 578. (1) За издаване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
  • чл. 578, ал. 2 ГПК
    Форма на нотариалния акт
    Чл. 578. [...] (2) Всички екземпляри на проекта се изготвят чисто и четливо, написани на ръка с черно или синьо мастило или напечатани.
  • чл. 578, ал. 4 ГПК
    Форма на нотариалния акт
    Чл. 578. [...] (4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.
  • чл. 579 ГПК
    Издаване на нотариалния акт
    Чл. 579. (1) Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи.
    (2) Когато някое от(...)
  • чл. 579, ал. 1 ГПК
    Издаване на нотариалния акт
    Чл. 579. (1) Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи.
  • чл. 579, ал. 2 ГПК
    Издаване на нотариалния акт
    Чл. 579. [...] (2) Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189, като актът не се приподписва от свидетели.
  • чл. 579, ал. 3 ГПК
    Издаване на нотариалния акт
    Чл. 579. [...] (3) Когато се наложи да бъдат направени поправки, добавки или съкращения в акта, се прави изрична бележка за това, която се подписва както самия акт.
  • чл. 580 ГПК
    Съдържание на нотариалния акт
    Чл. 580. Нотариалният акт съдържа:
    1. годината, месеца, деня, а когато е необходимо-и часа и мястото на издаването му;
    2. името на нотариуса, който го издава;
    3. пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера,(...)
  • чл. 580, т. 3 ГПК
    Съдържание на нотариалния акт
    Чл. 580. Нотариалният акт съдържа: [...]
    3. пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност;
  • чл. 580, т. 6 ГПК
    Съдържание на нотариалния акт
    Чл. 580. Нотариалният акт съдържа: [...]
    6. подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса.
  • чл. 582 ГПК
    Преводач
    Чл. 582. Когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач.
  • чл. 583 ГПК
    Участие на глух, ням или неграмотен
    Чл. 583. (1) Когато участващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва след прочитането на документа да напише(...)
  • чл. 583, ал. 1 ГПК
    Участие на глух, ням или неграмотен
    Чл. 583. (1) Когато участващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва след прочитането на документа да напише(...)
  • чл. 583, ал. 2 ГПК
    Участие на глух, ням или неграмотен
    Чл. 583. [...] (2) Когато лицата по ал. 1 са неграмотни, нотариусът назначава тълковник, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице. Нотариусът(...)
  • чл. 585 ГПК
    Участие на свидетели, тълковници и преводачи
    Чл. 585. (1) Свидетелите, тълковниците и преводачите дават обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса, съгласно чл. 170.
    (2) Лицата по ал. 1 подписват акта.
  • чл. 586, ал. 1 ГПК
    Проверка на собствеността
    Чл. 586. (1) При издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените(...)
  • чл. 586, ал. 3 ГПК
    Проверка на собствеността
    Чл. 586. [...] (3) Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания.
  • чл. 587 ГПК
    Констативен нотариален акт
    Чл. 587. (1) Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
    (2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са(...)
  • чл. 587, ал. 1 ГПК
    Констативен нотариален акт
    Чл. 587. (1) Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
  • чл. 587, ал. 2 ГПК
    Констативен нотариален акт
    Чл. 587. [...] (2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или(...)
  • чл. 587, ал. 3 ГПК
    Констативен нотариален акт
    Чл. 587. [...] (3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.
  • чл. 588, ал. 2 ГПК
    Съдържание на констативния нотариален акт
    Чл. 588. [...] (2) При издаване на констативен нотариален акт не се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, 581, 582 и 583.
  • чл. 589 ГПК
    Представяне на частен документ за удостоверяване
    Чл. 589. (1) Всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне пред нотариуса или неговото съдържание.
    (2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито(...)
  • чл. 589, ал. 2 ГПК
    Представяне на частен документ за удостоверяване
    Чл. 589. [...] (2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато(...)
  • чл. 589, ал. 2, изр. 1 ГПК
    Представяне на частен документ за удостоверяване
    Чл. 589. [...] (2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато(...)
  • чл. 589, ал. 2, изр. 2 ГПК
    Представяне на частен документ за удостоверяване
    Чл. 589. [...] (2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато(...)
  • чл. 589, ал. 2, изр. 3 ГПК
    Представяне на частен документ за удостоверяване
    Чл. 589. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) [...]
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да(...)
  • чл. 590 ГПК
    Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ
    Чл. 590. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила.
    (2) За извършеното удостоверяване на датата(...)
  • чл. 590, ал. 1 ГПК
    Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ
    Чл. 590. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила.
  • чл. 590, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ
    Чл. 590. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила.
  • чл. 590, ал. 2 ГПК
    Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ
    Чл. 590. [...] (2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания. При удостоверяване съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от(...)
  • чл. 591 ГПК
    Удостоверяване на препис от документ
    Чл. 591. (1) При удостоверяване верността на препис от представени на нотариуса документи той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е(...)
  • чл. 592 ГПК
    Нотариална покана
    Чл. 592. (1) За връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на(...)
  • чл. 592, ал. 2 ГПК
    Нотариална покана
    Чл. 592. [...] (2) По реда на ал. 1 чрез нотариуса се извършват всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения.
  • чл. 595 ГПК
    Приложно поле
    Чл. 595. (1) По реда на тази глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица и другите, подлежащи на вписване обстоятелства, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър.
    (2) Регистрите се водят от окръжните съдилища.
  • чл. 569, т. 5 ГПК
    Нотариални удостоверявания
    Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: [...]
    5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;
  • чл. 598 ГПК
    Публичност на регистрите
    Чл. 598. Регистрите и делата са общодостъпни и всеки може да иска справки или издаване на документ за вписано в регистрите обстоятелство.
  • чл. 599 ГПК
    Действие на вписването
    Чл. 599. (1) Вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване-от датата на обнародването.
    (2) Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство(...)
  • чл. 599, ал. 1 ГПК
    Действие на вписването
    Чл. 599. (1) Вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване-от датата на обнародването.
  • чл. 604 ГПК
    Заличаване на вписано обстоятелство
    Чл. 604. Когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересованото лице.
  • чл. 606 ГПК
    Обжалване на отказ
    Чл. 606. Решението, с което е отказано вписване, подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативния съд.
  • чл. 607 ГПК
    Наредба за водене и съхраняване на регистрите
    Чл. 607. Министърът на правосъдието издава наредба за водене и съхраняване на регистрите за вписванията.
  • чл. 614 ГПК
    Събиране на доказателства в държавите-членки на Европейския съюз
    Чл. 614. Когато събирането на доказателства трябва да се извърши по Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета, съдът може да отправи искане за събирането им до компетентния орган на другата държава членка или при условията на чл. 17(...)
  • чл. 621 ГПК
    Пряко признаване
    Чл. 621. (1) Съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това.
    (2) Съдебните решения в обхвата на чл. 21.2 от(...)
  • чл. 622 ГПК
    Признаване по съдебен ред
    Чл. 622. (1) Заинтересованата страна може да поиска признаването на решението по реда на чл. 623 от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България-по своя(...)
  • чл. 623, ал. 6 ГПК
    Допускане на изпълнението
    Чл. 623. [...] (6) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.
  • чл. 624 ГПК
    Производство по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес
    Чл. 624. (1) Молбата за образуване на производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес се(...)
  • чл. 624, ал. 1 ГПК
    Производство по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес
    Чл. 624. (1) Молбата за образуване на производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес се(...)
  • чл. 625 ГПК
    Компетентен орган за издаване на европейска заповед
    Чл. 625. (1) Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.
    (2) Когато не е изключена възможността за разглеждане на делото по(...)
  • чл. 625, ал. 1 ГПК
    Компетентен орган за издаване на европейска заповед
    Чл. 625. (1) Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.
  • чл. 626 ГПК
    Препращане на делото
    Чл. 626. Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, който не е изключил възможността за разглеждане на делото по исков ред, да довнесе по сметка на родово и местно компетентния съд дължимата държавна такса. Съдът препраща служебно материалите по(...)
  • чл. 627а ГПК
    Отмяна на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
    Чл. 627а. Заинтересованата страна може да подаде до Върховния касационен съд молба за отмяна на решението въз основа на чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 4/2009.
  • чл. 627б ГПК
    Изпълнение на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
    Чл. 627б. (1) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на документите по чл. 20 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника или по(...)
  • чл. 627в ГПК
    Допускане изпълнението на решения, постановени в държава членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
    Чл. 627в. (1) Молбата за допускане изпълнението на съдебно решение или на друг акт, постановен в държава - членка на Европейския съюз, която не е обвързана от Хагския протокол(...)
  • чл. 628 ГПК
    Компетентност на националния съд
    Чл. 628. Когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.
  • чл. 629 ГПК
    Отправяне на запитване
    Чл. 629. (1) Запитването се отправя от съда, пред който делото е висящо, служебно или по искане на страната.
    (2) Съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт.(...)
  • чл. 631 ГПК
    Спиране и възобновяване на производството пред националния съд
    Чл. 631. (1) С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.
    (2) Производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейските общности.
  • чл. 631, ал. 1 ГПК
    Спиране и възобновяване на производството пред националния съд
    Чл. 631. (1) С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.
  • чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК
    Спиране и възобновяване на производството пред националния съд
    Чл. 631. (1) С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.
  • чл. 633 ГПК
    Действие на решението по преюдициалното запитване
    Чл. 633. Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
  • пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК
    § 2. (1) Първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция.
  • пар. 2, ал. 3 ПЗР ГПК
    § 2. [...] (3) Касационните дела, образувани по касационни жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от касационната инстанция.
  • пар. 74 ПЗР ЗИДГПК /ДВ 86/2017/
    § 74. Висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.