Граждански процесуален кодекс /отм./

AJAX progress indicator
Търсене: (изчистване)
  • чл. 2 ГПК /отм./
    Чл. 2. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
    (2) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдебните производства започват по молба на заинтересуваното лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.
  • чл. 2, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 2. [...] (2) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдебните производства започват по молба на заинтересуваното лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.
  • чл. 3 ГПК /отм./
    Чл. 3. Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.
  • чл. 4 ГПК /отм./
    Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта.
    (2) Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички.
  • чл. 4, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 4. (1) Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта.
  • чл. 4, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 4. [...] (2) Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички.
  • чл. 6 ГПК /отм./
    Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разрешаване от други органи.
    (2) Съдът сам решава подлежи ли заведеното пред него дело на разглеждане от него или от друго учреждение.
    (3) Никое друго учреждение няма право да приема за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
  • чл. 7, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 7. (1) (отм., бр. 42 от 2005 г.) Съдебна защита може да се търси срещу всички лица в страната освен срещу онези, които се ползуват с право на екстериториалност.
  • Чл. 10 ГПК /отм./
    Чл. 10. (1) Въпросът дали заведеното дело подлежи на разглеждане от съдилищата или от орган извън съдебната система може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда.
    (2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.
  • чл. 10, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 10. (1) Въпросът дали заведеното дело подлежи на разглеждане от съдилищата или от орган извън съдебната система може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда.
  • чл. 10, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 10. [...] (2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.
  • чл. 11, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 11. [...] (2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) По реда на предходната алинея се разрешава препирнята за подведомственост и в случаите, когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях. В тези случаи препирня за подведомственост може да повдигне и ищецът.
  • чл. 12 ГПК /отм./
    Чл. 12. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Не може да участвува в делото съдия, който е страна по делото или е съпруг или роднина на някоя от страните по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен или се намира в същите отношения с повереника на страната.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 64 от 1999 г.) Той се отстранява и ако е взел участие при решаване на делото, или ако е бил свидетел, вещо лице, или пълномощник по делото, както и ако е заинтересуван от изхода на делото или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
  • Чл. 12, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 12. [...] (2) Той се отстранява и ако е взел участие при решаване на делото, или ако е бил свидетел, вещо лице, или пълномощник по делото, както и ако е заинтересуван от изхода на делото или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
  • чл. 15 ГПК /отм./
    Чл. 15. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
    (2) Освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
    (3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) По делото, по което едно лице е предявило чужди права, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.
  • чл. 16 ГПК /отм./
    Чл. 16. (1) Дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия.
    (2) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители и настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители.
    (3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 ЗЛС.
    (4) Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение наследници.
    (5) Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда.
    (6) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител.
  • чл. 16, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 16. [...] (2) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители и настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители.
  • чл. 19, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 19. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат участие в тези дела.
  • чл. 20 ГПК /отм./
    Чл. 20. (1) Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
    а) адвокатите;
    б) родителите, децата и съпругът;
    в) юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица;
    г) юристите от социалноправните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ;
    д) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 18, ал. 3 и 4;
    е) други лица, предвидени в законите.
    (2) Синдикалните организации и техните поделения могат да представляват работниците и служителите.
    (3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.)
  • чл. 21 ГПК /отм./
    Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.
    (2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.
  • чл. 22 ГПК /отм./
    Чл. 22. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
    (2) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.
    (3) Юрисконсултите на държавните учреждения и предприятия не могат да сключват спогодба.
    (4) Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.
  • чл. 22, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 22. [...] (2) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.
  • чл. 25 ГПК /отм./
    Чл. 25. (1) Съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност, на законна представителна власт, на съгласие на родителя или попечителя за предявяване на иска, както и липсата на пълномощно за същото.
    (2) Съдът определя съответен срок за поправяне на тия недостатъци, след изтичането на който, ако не бъдат поправени, производството се прекратява.
    (3) Когато тия недостатъци засягат извършването на някое процесуално действие в течение на производството, ако те не бъдат поправени в определения от съда срок, счита се, че действието не е извършено.
  • чл. 25, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 25. (1) Съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност, на законна представителна власт, на съгласие на родителя или попечителя за предявяване на иска, както и липсата на пълномощно за същото.
  • чл. 27 ГПК /отм./
    Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) Прокурорът може да започва предвидените в този кодекс производства в интерес на друго лице или да встъпи като страна във вече заведено производство в случаите, определени от закон.
    (2) Освен това прокурорът дава заключение по гражданските дела в случаите, предвидени в закон.
  • чл. 38 ГПК /отм./
    Чл. 38. Когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие не се счита за просрочено.
  • чл. 39 ГПК /отм./
    Чл. 39. (1) Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие, като се призовават страните.
    (2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако се касае до внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.
    (3) Против определението на съда, с което се допуска или отказва възстановяване на срока, може да се подава частна жалба.
  • чл. 41 ГПК /отм./
    Чл. 41. (1) Връчването на призовки става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) Ако в мястото, където трябва да стане връчването, няма съдебно учреждение, връчването става чрез общината или кметството.
    (3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) Призоваването може да става и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.
    (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1976 г., изм., бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и по факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, а по телекса - с писменото потвърждение за изпратено съобщение.
    (5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., доп., бр. 105 от 2002 г.) Страната трябва да се призове най-късно седем дни преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.
    (6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Първоинстанционният и въззивният съд призовават страните само за първото заседание по делото, както и за всяко следващо заседание, когато някоя от страните не е била редовно призована или разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание. За останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на производството. При преграждане на по-нататъшния ход на делото съдът е длъжен отново да призове страните в съответствие с изречение първо след отстраняване на пречката за развитието му.
    (7) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм., бр. 105 от 2002 г.).
  • чл. 41, ал. 5 ГПК /отм./
    Чл. 41. [...] (5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., доп., бр. 105 от 2002 г.) Страната трябва да се призове най-късно седем дни преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.
  • чл. 41, ал. 6 ГПК /отм./
    Чл. 41. [...] (6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Първоинстанционният и въззивният съд призовават страните само за първото заседание по делото, както и за всяко следващо заседание, когато някоя от страните не е била редовно призована или разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание. За останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на производството. При преграждане на по-нататъшния ход на делото съдът е длъжен отново да призове страните в съответствие с изречение първо след отстраняване на пречката за развитието му.
  • чл. 42 ГПК /отм./
    Чл. 42. (1) Страната може да посочи лице в седалището на съда (съдебен адрес), на което да се връчват призовките и съобщенията.
    (2) Ако няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адрес или имат общ пълномощник, издава се за всички лица една призовка, в която се вписват имената им.
  • чл. 46, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 46. [...] (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато връчителят не намери призоваваното лице, той връчва призовката на пълнолетно лице от домашните му, или на някого от съседите, който се съгласи да предаде призовката. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на този, до когото се отнася. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, като отбелязва и качеството на лицето, на което е била връчена призовката. По дела по брачни искове призовката не може да се връчва на съседите или на другия съпруг.
  • чл. 47, ал. 1, изр. последно ГПК /отм./
    Чл. 47. (1) (Предишен текст на чл. 47, доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато призоваваното лице или неговият пълномощник по делото, както и лицата, посочени в ал. 2 на предходния член, не могат да подпишат поради неграмотност или поради друга причина, или ако призоваваният или домашните му откажат да приемат призовката, връчителят прави бележка за това в разписката. Отказът да се приеме призовката се удостоверява с подписа поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адресите им. В този случай лицето се смята за призовано.
  • чл. 50 ГПК /отм./
    Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) Ако при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес и отсъствието му се удостоверява с подпис върху призовката поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса му, той се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен.
    (2) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител.
  • чл. 51, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 51. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) При неизпълнение на това задължение призовката се прилага към делото и се смята за връчена.
  • чл. 52 ГПК /отм./
    Чл. 52. По реда, посочен в предходните членове, се връчват и съобщенията и другите книжа по делото.
  • чл. 55, ал. 1, б. б ГПК /отм./
    Чл. 55. (1) Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: [...]
    б) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп., ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост и за сключване на окончателен договор - от 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава - от 1/4 от пазарната цена на имота;
  • чл. 55, ал. 1, б. г ГПК /отм./
    Чл. 55. (1) Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: [...]
    г) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор - от стойността на договора, а когато се касае за договори за покупко-продажба на имот - по размерите на буква "б";
  • чл. 57 ГПК /отм./
    Чл. 57. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изисква допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът ще определи при решаване на делото.
  • чл. 60 ГПК /отм./
    Чл. 60. Ако страната остане задължена за разноски, съдът издава определение за събирането им принудително.
  • чл. 63, ал. 1, б. а ГПК /отм./
    Чл. 63. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
    а) от ищците, посочени в чл. 5, букви "в - ж" от Закона за държавните такси;
  • чл. 63, ал. 1, б. б ГПК /отм./
    Чл. 63. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят: [...]
    б) (изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 86 от 2005 г.) от лицата, за които е признато от председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на декларация за материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските;
  • чл. 64 ГПК /отм./
    Чл. 64. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
    (2) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
    (3) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
    (4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. 
    (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски. В полза на държавните учреждения, общините и другите юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
    (6) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, следващите се такси и платени разноски се присъждат в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
  • чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 64. [...] (2) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
  • чл. 65 ГПК /отм./
    Чл. 65.  (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Страната, която причини отлагане на делото или отменяне на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или посочи своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, съответно по обжалване на решението и по събиране на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на 1/3 от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.
    (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2005 г.) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, освен в случаите по чл. 63, ал. 1, буква "д".
  • чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 65. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Страната, която причини отлагане на делото или отменяне на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или посочи своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, съответно по обжалване на решението и по събиране на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на 1/3 от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.
  • чл. 70 ГПК /отм./
    Чл. 70. Решението на съда относно разноските, както и определението за допълнителна държавна такса по чл. 65, ал. 1 , може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение.
  • чл. 79 ГПК /отм./
    Чл. 79. (1) На районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
    (2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1956 г., отм., ДВ, бр. 55 от 1992 г.)
  • чл. 80, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 80. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
    а) исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
    б) (изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., бр. 43 от 1997 г., изм. и доп., бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г., доп., бр. 105 от 2002 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи и за трудови спорове по Кодекса на труда;
    в) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд;
    г) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) искове за установяване недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
  • чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./
    Чл. 80. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: [...]
    г) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) искове за установяване недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
  • чл. 81, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 81. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искът се предявява в онзи съд, в района на който е местожителството или седалището на ответника.
  • чл. 92 ГПК /отм./
    Чл. 92. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
    (2) Възражение за неподсъдност на делото по рода си може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.
    (3) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на устните състезания в първата инстанция.
    (4) Във всички други случаи възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в първото заседание.
    (5) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.
  • чл. 93 ГПК /отм./
    Чл. 93. (1) Ако съдът намери, че делото не е подсъдно нему, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
    (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Препирни за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, препирнята се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Препирни за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По препирнята за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание. Заинтересуваната страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.
    (3) Настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, не е основание за препращане на делото.
  • чл. 93, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 93. [...] (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Препирни за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, препирнята се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Препирни за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По препирнята за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание. Заинтересуваната страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.
  • чл. 95, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 95. (1) Когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
  • чл. 97 ГПК /отм./
    Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
    (2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
    (3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.
    (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 86 от 2005 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5, или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 25, т. 2 и чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс , а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
  • чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
  • чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 97. [...] (3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.
  • чл. 97, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 97. [...] (3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.
  • чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./
    Чл. 97. [...] (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 86 от 2005 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5, или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 25, т. 2 и чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс , а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
  • чл. 98 ГПК /отм./
    Чл. 98. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
    а) посочване на съда;
    б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., доп., бр. 124 от 1997 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
    в) цената на иска, когато той е оценяем;
    г) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
    д) в какво се състои искането и
    е) подпис на лицето, което подава молбата.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.
    (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.
  • чл. 98, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 98. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
    а) посочване на съда;
    б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., доп., бр. 124 от 1997 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
    в) цената на иска, когато той е оценяем;
    г) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
    д) в какво се състои искането и
    е) подпис на лицето, което подава молбата.
  • чл. 98, ал. 1, б. г ГПК /отм./
    Чл. 98. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
    г) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
  • чл. 98, ал. 1, б. д ГПК /отм./
    Чл. 98.  (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
    д) в какво се състои искането и
  • чл. 99 ГПК /отм./
    Чл. 99. Към исковата молба се представят:
    а) пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
    б) държавните такси и разноските, когато се дължат такива, и
    в) преписи от исковата молба и от приложенията към нея според числото на ответниците.
  • чл. 100 ГПК /отм./
    Чл. 100. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията по предходните два члена, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
    (2) Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
    (3) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат в течение на производството.
    (4) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване.
    (5) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.
  • чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 100. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията по предходните два члена, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
  • чл. 100, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./
    Чл. 100. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията по предходните два члена, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
  • чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 100. [...] (2) Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
  • чл. 100, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 100. [...] (3) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат в течение на производството.
  • чл. 103 ГПК /отм./
    Чл. 103. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
    (2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява да бъдат разделени исковете.
  • чл. 104 ГПК /отм./
    Чл. 104. (1) Най-късно в първото по делото заседание ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и ако има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.
    (2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Всички недостатъци на насрещната искова молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. В противен случай насрещният иск се разглежда отделно.
  • чл. 105, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 105. [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Първоинстанционните дела на районните и окръжните съдилища се разглеждат в състав от един съдия.
  • чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 107. [...] (2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
  • чл. 108 ГПК /отм./
    Чл. 108. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.)  (1) В първото заседание по делото след разрешаването на предварителните въпроси и тия по редовността на исковата молба председателят или един от членовете задължително прави устен доклад, след което съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
    (2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
  • чл. 108, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 108. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.)  (1) В първото заседание по делото след разрешаването на предварителните въпроси и тия по редовността на исковата молба председателят или един от членовете задължително прави устен доклад, след което съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
  • чл. 109 ГПК /отм./
    Чл. 109. (1) В това заседание всяка страна е длъжна да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по наведените от другата страна обстоятелства. След това съдът поканва страните да се спогодят. Ако спогодба не се постигне, по покана на съда ответникът посочва доказателствата си, а ищецът - своите допълнителни доказателства, ако има такива.
    (2) Съдът поставя на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна. Отговорите на тези въпроси се продиктуват накратко от председателя, за да бъдат вписани в протокола.
    (3) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.).
    (4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) С оглед обясненията на страните съдът може да постанови с определение за отделяне на спорното от безспорното, че известни обстоятелства не се нуждаят от доказателства. Това се отбелязва в протокола.
  • чл. 109, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 109. [...] (3) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът е длъжен да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства.
  • чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./
    Чл. 109. [...] (4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) С оглед обясненията на страните съдът може да постанови с определение за отделяне на спорното от безспорното, че известни обстоятелства не се нуждаят от доказателства. Това се отбелязва в протокола.
  • чл. 110 ГПК /отм./
    Чл. 110. (Нов - Изв., бр. 90 от 1961 г., попр., бр. 99 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Във връзка с възраженията на ответника ищецът в определен от съда срок може да представи и да посочи нови доказателства.
    (3) (Отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 124 от 1997 г., отм., бр. 64 от 1999 г., нова, бр. 105 от 2002 г.) По изключение в следващото заседание страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят и посочват нови доказателства само ако без тях не може да се постанови правилно решение и ако е внесена допълнителната държавна такса по чл. 65, ал. 1 . В този случай ал. 4 на чл. 63 не се прилага.
  • чл. 110, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 110. (Нов - Изв., бр. 90 от 1961 г., попр., бр. 99 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях.
  • чл. 114 ГПК /отм./
    Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) При всяко положение на делото съдът може по искане на една от страните да задължи другата да се яви лично, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за решаване на делото.
    (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които следва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.
    (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила или е отказала да отговори.
  • чл. 114, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) При всяко положение на делото съдът може по искане на една от страните да задължи другата да се яви лично, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за решаване на делото.
  • чл. 116 ГПК /отм./
    Чл. 116. (1) Ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане. Той може до приключване на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
    (2) Когато в отсъствието на ответника ищецът измени своя иск, той трябва да направи това с писмена молба, препис от която се връчва на ответника.
    (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.
  • чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 116. (1) Ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане. Той може до приключване на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
  • чл. 116, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./
    Чл. 116. (1) Ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане. Той може до приключване на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
  • чл. 117 ГПК /отм./
    Чл. 117. (1) Изменяване на иска чрез заменяване на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.
    (2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.
    (3) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) При условието на предходната алинея ищецът може да насочи иска си и срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото.
    (4) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие.
    (5) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) В случаите по ал. 3 и 4 искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него.
  • чл. 117, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 117. (1) Изменяване на иска чрез заменяване на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.
  • чл. 118 ГПК /отм./
    Чл. 118. До приключване на устните състезания в първата инстанция както ищецът, тъй и ответникът могат да поискат съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
  • чл. 119 ГПК /отм./
    Чл. 119. (1) Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използува събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има мъчно преодолима пречка.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви наново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
  • чл. 119, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 119. (1) Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използува събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има мъчно преодолима пречка.
  • чл. 120 ГПК /отм./
    Чл. 120. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на правоприемника.
  • чл. 121 ГПК /отм./
    Чл. 121. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
    (2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 117, ал. 1.
    (3) Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот (чл. 114 ЗС ) и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС ), когато се касае за движими вещи.
  • чл. 121, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 121. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
  • чл. 121, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 121. [...] (2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 117, ал. 1.
  • чл. 121, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 121. [...] (2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 117, ал. 1.
  • чл. 121, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 121. [...] (3) Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот (чл. 114 ЗС) и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се касае за движими вещи.
  • чл. 123 ГПК /отм./
    Чл. 123. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участвуват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.
  • чл. 126 ГПК /отм./
    Чл. 126. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, явилите се страни, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той трябва да бъде изготвен в тридневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните.
    (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря. Поправки на протокола се допускат само въз основа на направени от участващи в процеса лица бележки по съдържанието на протокола в седемдневен срок от изготвянето му. По тях се произнася председателят, след като призове страните и молителя и изслуша обясненията на секретаря.
  • чл. 126ж ГПК /отм./
    Чл. 126ж. (1) Когато едно лице е лишено по насилствен или скрит начин от владението си на недвижим имот, то може да подаде молба до районния съд за възстановяване на владението по административен ред.
    (2) Същото право има лицето и срещу ползвател, когото е допуснал в имота си и който отказва след покана да го напусне.
    (3) Молбата трябва да бъде подадена в месечен срок от отнемане на владението или от връчване на поканата.
    (4) Районният съд най-късно в 7-дневен срок от получаването на молбата проверява изложените в нея данни, като взема предвид и обясненията на извършителя, ако той е известен. След като се увери в истинността на твърденията на молителя, той издава заповед за възстановяване на владението, която подлежи на незабавно изпълнение от органите на полицията или от кмета. В същата заповед районният съд може да наложи на нарушителя глоба от 100 до 500 лв.
    (5) Заповедта за възстановяване на владението може да се издаде и когато нарушителят е неизвестен.
  • чл. 126ж, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 126ж. (1) Когато едно лице е лишено по насилствен или скрит начин от владението си на недвижим имот, то може да подаде молба до районния съд за възстановяване на владението по административен ред.
  • чл. 127 ГПК /отм./
    Чл. 127. (1) Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.
    (2) Направеното от страната или от нейния представител признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
  • чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 127. (1) Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.
  • чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 128. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства.
  • чл. 130 ГПК /отм./
    Чл. 130. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.
  • чл 133, ал. 1, б. г ГПК /отм./
    Чл. 133. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае: [...]
    г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
  • чл. 134 ГПК /отм./
    Чл. 134. (1) В случаите, в които законът иска писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
    (2) Свидетелски показания се допускат също, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.
  • чл. 136 ГПК /отм./
    Чл. 136. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират с противната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
  • чл. 143 ГПК /отм./
    Чл. 143. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
    (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.
  • чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 143. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
  • чл. 144 ГПК /отм./
    Чл. 144. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
  • чл. 145 ГПК /отм./
    Чл. 145. (1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или най-после - от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.
    (2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.
  • чл. 153, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 153. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от неучаствуващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.
  • чл. 153, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 153. [...] (3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ освен отговорността по чл. 73 отговаря и пред страната за причинените ѝ вреди.
  • чл. 154 ГПК /отм./
    Чл. 154. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствувала в това заседание, оспорването може да стане най-късно в следващото заседание.
    (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползува от него.
    (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.
  • чл. 154, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 154. [...] (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.
  • чл. 155 ГПК /отм./
    Чл. 155. Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
  • чл. 156 ГПК /отм./
    Чл. 156. (1) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той изключва документа от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
    (2) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.
  • чл. 157 ГПК /отм./
    Чл. 157. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Заключението се подписва от вещото лице и се представя по делото поне пет дни преди съдебното заседание.
    (2) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 64 от 1999 г.) При сложност на предмета на изследването съдът може да назначи три вещи лица. Всяка от страните в тридневен срок от заседанието, в което е допусната тричленна експертиза, посочва по едно вещо лице, а третото се определя от съда. При несъгласие на страните със заключението на вещото лице или на тричленната експертиза съдът може да назначи нов състав от три вещи лица.
    (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с други доказателства по делото.
  • чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 157. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Заключението се подписва от вещото лице и се представя по делото поне пет дни преди съдебното заседание.
  • чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 157. [...] (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с други доказателства по делото.
  • чл. 157б ГПК /отм./
    Чл. 157б. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) В определението, с което се назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице; името, образованието, специалността, местоработата и длъжността на вещото лице.
  • чл. 162 ГПК /отм./
    Чл. 162. Съдът може, по молба на страните или по своя преценка, да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелствуване на лица, с участие или без участие на вещи лица.
  • чл. 116, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 166. [...] (3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба.
  • чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 172. [...] (2) Когато, с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение за неявилите се или неизвършили тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.
  • чл. 172, ал. 2, изр. 1 ГПК /отм./
    Чл. 172. [...] (2) Когато, с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение за неявилите се или неизвършили тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.
  • чл. 174 ГПК /отм./
    Чл. 174. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на устните състезания, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.
  • чл. 175 ГПК /отм./
    Чл. 175. (1) Всяка страна може да привлече трето лице в делото, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Привличането може да се иска най-късно в първото по делото заседание с писмена молба, препис от която се връчва на третото лице. От третото лице зависи дали да встъпи или не в делото.
    (2) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане с висящото дело най-късно в първото заседание.
  • чл. 175, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 175. (1) Всяка страна може да привлече трето лице в делото, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Привличането може да се иска най-късно в първото по делото заседание с писмена молба, препис от която се връчва на третото лице. От третото лице зависи дали да встъпи или не в делото.
  • чл. 177 ГПК /отм./
    Чл. 177. (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.
    (2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.
  • чл. 179, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 179. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и противната страна.
  • чл. 181 ГПК /отм./
    Чл. 181. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.
    (2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на устните състезания в първата инстанция.
  • чл. 181, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 181. [...] (2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на устните състезания в първата инстанция.
  • чл. 182 ГПК /отм./
    Чл. 182. (1) Съдът спира производството:
    а) по общо съгласие на страните;
    б) в случай на смърт на някоя от страните;
    в) когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
    г) когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск;
    д) когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; e) в изрично предвидените в закона случаи, и
    ж) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.
    (2) В случаите на б. "а", ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите на букви "б" и "в", ако е било свършено устното състезание, производството се спира след постановяване на решението по делото.
    (3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само един път в течение на производството в една инстанция.
  • чл. 182, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 182. (1) Съдът спира производството:
    а) по общо съгласие на страните;
    б) в случай на смърт на някоя от страните;
    в) когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
    г) когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск;
    д) когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
    e) в изрично предвидените в закона случаи, и
    ж) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.
  • чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./
    Чл. 182. (1) Съдът спира производството: [...]
    г) когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск;
  • чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./
    Чл. 182. (1) Съдът спира производството: [...]
    д) когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
  • чл. 182, ал. 1, б. ж ГПК /отм./
    Чл. 182. (1) Съдът спира производството: [...]
    ж) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.
  • чл. 184 ГПК /отм./
    Чл. 184. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.
    (2) В този случай решението по делото, ако е постановено такова, се обезсилва.
    (3) В случая намира приложение чл. 119, ал. 1, второ изречение.
  • чл. 185 ГПК /отм./
    Чл. 185. Определението, с което се спира, прекратява или отказва възобновяването на производството, подлежи на обжалване с частна жалба.
  • чл. 186 ГПК /отм./
    Чл. 186. Когато счете, че делото е напълно разяснено, съдът приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение.
  • чл. 188 ГПК /отм./
    Чл. 188. (1) Съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение.
    (2) Той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
    (3) Съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.
  • чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 188. (1) Съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение.
  • чл. 188, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 188. [...] (2) Той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
  • чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 188. [...] (3) Съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.
  • чл. 189 ГПК /отм./
    Чл. 189. (1) Решението трябва да съдържа:
    а) датата и мястото на постановяването му;
    б) посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото, както и на страните;
    в) делото, по което се постановява решението;
    г) какво постановява съдът;
    д) в тежест на кого се възлагат разноските;
    е) подлежи ли то на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;
    ж) (нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) трите имена на страните, както и местожителството, адреса, местоработата и единния граждански номер на страната, срещу която искът е уважен.
    (2) Към решението съдът излага и мотиви, въз основа на които то е постановено.
    (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.
  • чл. 189, ал. 1, б. г ГПК /отм./
    Чл. 189. (1) Решението трябва да съдържа: [...]
    г) какво постановява съдът;
  • чл. 189, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 189. [...] (2) Към решението съдът излага и мотиви, въз основа на които то е постановено.
  • чл. 189, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 189. [...] (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.
  • чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 189. [...] (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.
  • чл. 191, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 191. [...] (2) В изключителни случаи съдът може да реши това и след постановяване на решението. В този случай съдът призовава страните и се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
  • чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./
    Чл. 192. [...] (4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) В срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това определение може да се обжалва с частна жалба.
  • чл. 193 ГПК /отм./
    Чл. 193. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала, а за страната, която не е присъствувала при обявяване на решението, и в случаите по чл. 190 срокът тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
    (2) Съдът разглежда молбата с призоваване на страните и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.
  • чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 193. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала, а за страната, която не е присъствувала при обявяване на решението, и в случаите по чл. 190 срокът тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
  • чл. 194 ГПК /отм./
    Чл. 194. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
    (2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
    (3) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.
  • чл. 196 ГПК /отм./
    Чл. 196. (1) (Предишен текст на чл. 196, изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред съответния апелативен съд.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.
  • чл. 196, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 196. [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.
  • чл. 196, ал. 2, предл. второ ГПК /отм./
    Чл. 196. [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.
  • чл. 197 ГПК /отм./
    Чл. 197. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала. За страната, която не е присъствувала в заседанието, както и в случаите на чл. 190 , срокът за обжалване тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
  • чл. 198 ГПК /отм./
    Чл. 198. Жалбата трябва да съдържа:
    а) името и адреса на страната, която я подава;
    б) означение на обжалваното решение;
    в) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) указание в какво се състои порочността на решението;
    г) в какво се състои искането;
    д) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция;
    e) (предишна б. "д" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) подпис на жалбоподателя.
  • чл. 198, б. в ГПК /отм./
    Чл. 198. Жалбата трябва да съдържа: [...]
    в) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) указание в какво се състои порочността на решението;
  • чл. 198, б. д ГПК /отм./
    Чл. 198. Жалбата трябва да съдържа: [...]
    д) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция;
  • чл. 199, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 199. (1) Към жалбата се прилагат:
    а) преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участвуват в делото като противна страна;
    б) пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, и
    в) държавната такса - ако се дължи такава.
  • чл. 199, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 192. [...] (2) Той, по свой почин или по молба на страните, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки, след като призове страните.
  • чл. 199, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 199. [...] (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 64 от 1999 г.) Ако жалбата не отговаря на изискванията по предходните алинеи и на предходния член, а също и ако не е подписана, на страната се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности.
  • чл. 200 ГПК /отм./
    Чл. 200. (1) Жалбата се връща:
    а) когато е подадена след изтичане на срока за обжалване и
    б) когато не се отстранят в срок нередовностите по предходния член.
    (2) В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3 - 5.
    (3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.
  • чл. 200, ал. 1, б. б ГПК /отм./
    Чл. 200. (1) Жалбата се връща: [...] б) когато не се отстранят в срок нередовностите по предходния член.
  • чл. 202 ГПК /отм./
    Чл. 202. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Ако на страните не е съобщено от първата инстанция за деня за разглеждане на делото пред въззивната инстанция, те се призовават от въззивния съд - по реда на чл. 41 - 52.
  • чл. 203, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 203. (1) При всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.
  • чл. 204 ГПК /отм./
    Чл. 204. Всеки от другарите по делото може, не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция, да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи от нея за противната страна.
  • чл. 205 ГПК /отм./
    Чл. 205. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства. Въззивният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страните нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
    (2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., бр. 124 от 1997 г., нова, бр. 64 от 1999 г.) Ако делото е разгледано по реда на бързото производство, въззивният съд решава спора до един месец.
  • чл. 205, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 205. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства. Въззивният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страните нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
  • чл. 205, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./
    Чл. 205. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства. Въззивният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страните нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
  • чл. 205, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 205. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства. Въззивният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страните нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
  • чл. 205, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 205. [...] (2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., бр. 124 от 1997 г., нова, бр. 64 от 1999 г.) Ако делото е разгледано по реда на бързото производство, въззивният съд решава спора до един месец.
  • чл. 206, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 206. (1) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Второинстанционният съд не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от страните, а е длъжен служебно да провери изцялоправилността на решението.
  • чл. 206, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 206. [...] (2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
  • чл. 207 ГПК /отм./
    Чл. 207. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.)

    [Редакция към ДВ бр. 43/1997 г.]
    207. Второинстанционният съд отменява изцяло или отчасти обжалваното решение:
    а) когато противоречи на закона;
    б) (изм. - ДВ, бр. 90 от 1961 г.) когато при разглеждане на делото или при постановяване на решението са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила;
    в) когато събраните доказателства са непълни и г) когато решението е необосновано.

    [Редакция към ДВ бр. 87/1995 г.]
    Чл. 207. Второинстанционният съд отменява изцяло или отчасти обжалваното решение:
    а) когато противоречи на закона;
    б) (изм. - ДВ, бр. 90 от 1961 г.) когато при разглеждане на делото или при постановяване на решението са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила;
    в) когато събраните доказателства са непълни и г) когато решението е необосновано.
  • чл. 208 ГПК /отм./
    Чл. 208. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) (1) Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства, изслушва страните и оставя в сила или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество.
    (2) Положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато решението е неправилно.
  • чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 208. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) (1) Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства, изслушва страните и оставя в сила или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество.
  • чл. 208, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 208. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) (1) Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства, изслушва страните и оставя в сила или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество.
  • чл. 208, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 208. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.)  [...] (2) Положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато решението е неправилно.
  • чл. 208, ал. 3 ГПК /отм./
    Редакция към ДВ 43/1997:
    208. [...] (3) Второинстанционният съд връща делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, ако отмени решението на някое от следните основания:
    а) решението е постановено или подписано от съдия или съдебен заседател, който не е взел участие в разглеждане на делото или е следвало да бъде отстранен съобразно чл. 12;
    б) правото на страната за участие в делото е било нарушено;
    в) не е съставен протокол за заседанието или няма мотиви към решението и без тях не може да се провери правилността му.
  • чл. 208, ал. 3, б. а ГПК /отм./
    Редакция към ДВ 43/1997:
    208. [...] (3) Второинстанционният съд връща делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, ако отмени решението на някое от следните основания:
    а) решението е постановено или подписано от съдия или съдебен заседател, който не е взел участие в разглеждане на делото или е следвало да бъде отстранен съобразно чл. 12;
  • чл. 208, ал. 3, б. б ГПК /отм./
    Редакция към ДВ 43/1997:
    208. [...] (3) Второинстанционният съд връща делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, ако отмени решението на някое от следните основания: [...]
    б) правото на страната за участие в делото е било нарушено;
  • чл. 208, ал. 4 ГПК /отм./
    Редакция към ДВ 43/1997:
    208. [...] (4) Когато второинстанционният съд връща делото за ново разглеждане, дадените от него указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, за особената юрисдикция и за административния орган, на който е върнато делото.
  • чл. 209 ГПК /отм./
    Чл. 209. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г.)  (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
    (2) Когато решението е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
    (3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Нищожността на решението може да бъде предявена и чрез възражение или по исков ред.
  • чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 209. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
  • чл. 209, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 209. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
  • чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК /отм./
    Чл. 209. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г.)  (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
  • чл. 209, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 209. [...] (2) Когато решението е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
  • чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 209. [...] (3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Нищожността на решението може да бъде предявена и чрез възражение или по исков ред.
  • Чл. 210 ГПК /отм./
    210. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, второинстанционният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава сам по същество.
    (2) (отм.)
  • чл. 211 ГПК /отм./
    Чл. 211. (Доп. - Изв., бр. 89 от 1953 г., изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, прилагат се съответно правилата за производство пред първата инстанция.
  • чл. 212 ГПК /отм./
    Чл. 212. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Върховният съд, сезиран от министъра на правосъдието, от главния прокурор, от председателя на Върховния съд, от председателите на окръжните съдилища или на адвокатските съвети, чрез председателя на Върховния съд, в общото събрание на гражданските отделения, с участие на прокурора, издава тълкувателни решения по спорни или противоречиво разрешавани въпроси по приложението на закона. Тези решения се публикуват и служат за ръководство на съдилищата и особените юрисдикции, както и на административните органи, чиито актове подлежат на съдебен надзор.
  • чл. 215, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 215. [...] (2) След изтичане на този срок жалбата, заедно с приложенията и възраженията, ако са подадени такива, се изпраща на по-горния съд.
  • чл. 218 ГПК /отм./
    Чл. 218. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Предходните разпоредби се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на председателя на съда или на съдията в първата инстанция.
  • чл. 218а ГПК /отм./
    Чл. 218а. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., доп., бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат:
    а) въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;
    б) решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 хил. лв. и по чл. 17, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
    в) определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството.
    (2) Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на:
    а) решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от Кодекса на труда;
    б) решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над размера по ал. 1, буква "а".
  • чл. 218а, ал. 1, б. а ГПК /отм./
    Чл. 218а. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., доп., бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат: [...]
    а) въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;
  • чл. 218а, ал. 1, б. б ГПК /отм./
    Чл. 218а. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., доп., бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат: [...]
    б) решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 хил. лв. и по чл. 17, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
  • чл. 218а, ал. 1, б. в ГПК /отм./
    Чл. 218а. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., доп., бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат: [...]
    в) определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството.
  • чл. 218б, ал. 1, б. в ГПК /отм./
    Чл. 218б. (1) (Предишен текст на чл. 218б - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Касационната жалба се подава: [...]
    в) (изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
  • чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 218в. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението в 30-дневен срок, при условията на чл. 197 .
  • чл. 218в, ал. З ГПК /отм./
    Чл. 218в. [...] (3) Жалбата се връща:
    а) когато е подадена след срока на обжалване;
    б) когато не са отстранени в срок нередовностите по предходната алинея.
  • чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./
    Чл. 218в. [...] (5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Разпореждането за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд, а когато определението или разпореждането е на председателя или на съдия от Върховния касационен съд - пред петчленен състав.
  • чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./
    Чл. 218в. [...] (5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Разпореждането за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд, а когато определението или разпореждането е на председателя или на съдия от Върховния касационен съд - пред петчленен състав.
  • чл. 218г ГПК /отм./
    Чл. 218г. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването й може да даде писмен отговор, след което делото заедно с жалбата и отговора се изпраща на Върховния касационен съд.
  • чл. 218д, изр. 1 ГПК /отм./
    Чл. 218д. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.
  • чл. 218д, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 218д. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.
  • чл. 218ж, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./
    Чл. 218ж. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в който случай намират приложение чл. 206 и чл. 208, ал. 2.
  • чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 218ж. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в който случай намират приложение чл. 206 и чл. 208, ал. 2.
  • чл. 218з ГПК /отм./
    Чл. 218ж. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в който случай намират приложение чл. 206 и чл. 208, ал. 2.
    (2) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат правилата на чл. 209.
  • чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 218з. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
  • чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 218з. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
  • чл. 218з, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 218з. [...] (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При новото разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.
  • чл. 218и ГПК /отм./
    Чл. 218и. (1) Жалбата срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който решава спора по същество.
    (2) При разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.
  • чл. 218и, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 218и. (1) Жалбата срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който решава спора по същество.
  • чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 218и. [...] (2) При разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.
  • чл. 218в, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 218в. [...] (2) Жалбата трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Ако жалбата не отговаря на изискванията, се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.
  • чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 218ж. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в който случай намират приложение чл. 206 и чл. 208, ал. 2.
  • чл. 219 ГПК /отм./
    Чл. 219. В сила влизат решенията:
    а) които не подлежат на обжалване;
    б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена. В последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
    в) по които подадената касационна жалба не е уважена.
  • чл. 220 ГПК /отм./
    Чл. 220. (1) Влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката.
    (2) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително и по брачни искове, действува по отношение на всички.
    (3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.
  • чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 220. (1) Влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката.
  • чл. 220, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 220. [...] (2) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително и по брачни искове, действува по отношение на всички.
  • чл. 220, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 220. [...] (3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.
  • чл. 221 ГПК /отм./
    Чл. 221. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
    (2) Решението влиза в сила и по отношение разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания.
  • чл. 221, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 221. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
  • чл. 221, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 221. [...] (2) Решението влиза в сила и по отношение разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания.
  • чл. 222 ГПК /отм./
    Чл. 222. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
  • чл. 224 ГПК /отм./
    Чл. 224. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
    (2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
  • чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 224. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
  • чл. 225 ГПК /отм./
    Чл. 225. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 90 от 1961 г.; бр. 28 от 1983 г.; бр. 55 от 1987 г.; бр. 31 от 1990 г.) Производството за преглед по реда на надзора се образува по молба на страните чрез органа, чието решение се иска да бъде отменено. Препис от молбата се връчва на противната страна, която може да отговори в 14-дневен срок.
    Главният прокурор прави предложение за преглед по реда на надзора по свой почин.
    Преглед по реда на надзора се допуска при нарушения, допуснати по чл. 207, букви "а", "б" и "г".
    Молбата или предложението за преглед по реда на надзора не спира изпълнението на решението, но съдът по искане на страната може да спре изпълнението, ако има опасност да й бъде причинена непоправима вреда.
    Не може да се иска преглед по реда на надзора в случаите, когато може да се иска отмяна по чл. 231.
  • чл. 229, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 229. (отм., бр. 124 от 1997 г.)
    Редакция към ДВ 43/1997]
    229. [...] (Нова - ДВ, бр. 55 от 1987 г.) При отмяна на решение на основание чл. 207, буква "б" Върховният съд може да върне делото за ново разглеждане от друг състав само когато събирането на допълнителни доказателства представлява особена трудност. В останалите случаи той решава делото по същество.
  • чл. 231 ГПК /отм./
    Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение:
    а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
    б) когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото;
    в) когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
    г) когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
    д) (нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм., бр. 105 от 2002 г.);
    е) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна буква "д", бр. 64 от 1999 г.) когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
    ж) (предишна буква "е" - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато страната е била призована по реда на чл. 16, ал. 5 , макар да е имала установено местожителство;
    з) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна буква "ж", бр. 64 от 1999 г.) когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г.) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.
  • чл. 231, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение:
    а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
    б) когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото;
    в) когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
    г) когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
    д) (нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм., бр. 105 от 2002 г.);
    е) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна буква "д", бр. 64 от 1999 г.) когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
    ж) (предишна буква "е" - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато страната е била призована по реда на чл. 16, ал. 5 , макар да е имала установено местожителство;
    з) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна буква "ж", бр. 64 от 1999 г.) когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
  • чл. 231, ал. 1, б. а ГПК /отм./
    Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение:
    а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
  • чл. 231, ал. 1, б. в ГПК /отм./
    Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение: [...] в) когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
  • чл. 231, ал. 1, б. г ГПК /отм./
    Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение: [...] г) когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
  • чл. 231, ал. 1, б. е ГПК /отм./
    Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение: [...]
    е) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна буква "д", бр. 64 от 1999 г.) когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
  • чл. 231, ал. 1, б. ж ГПК /отм./
    Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение: [...]
    ж) (предишна буква "е" - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато страната е била призована по реда на чл. 16, ал. 5 , макар да е имала установено местожителство;
  • чл. 232 ГПК /отм./
    Чл. 232. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок.
    (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 218в, алинеи 3, 4 и 5 .
    (4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., предишна ал. 2, ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна ал. 3, бр. 64 от 1999 г.) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на противната страна. Тя може да даде отговор в седемдневен срок от получаване на преписа.
  • чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 232. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила.
  • чл. 233 ГПК /отм./
    Чл. 233. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
    (2) Отмяна на решението в срока по чл. 232 може да иска лицето, спрямо което решението има сила, макар то да не е било страна по делото (чл. 172, ал. 2).
  • чл. 233, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 233. [...] (2) Отмяна на решението в срока по чл. 232 може да иска лицето, спрямо което решението има сила, макар то да не е било страна по делото (чл. 172, ал. 2).
  • чл. 236, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 236. [...] (2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай, че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 241, ал. 3 , второ изречение.
  • чл. 237 ГПК /отм./
    Чл. 237. Подлежат на принудително изпълнение:
    а) (доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 93 от 1993 г., доп., бр. 64 от 1999 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебно- спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
    б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;
    в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 70 от 1998 г., изм., бр. 105 от 2002 г., доп., бр. 105 от 2005 г.) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси, държавните учреждения и общините, български граждани, които нямат доход и/или имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, ако задължението не е изпълнено;
    г) (нова - ДВ, бр. 84 от 2003 г., в сила от 27.09.2003 г.) документите и извлеченията от счетоводните книги, с които се установяват задълженията на работодателите за парични вземания на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения;
    д) (предишна б. "г" - ДВ, бр. 84 от 2003 г., в сила от 27.09.2003 г.) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
    е) (доп. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., изм., бр. 124 от 1997 г., предишна б. "д", бр. 84 от 2003 г., в сила от 27.09.2003 г.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;
    ж) (предишна б. "е" - ДВ, бр. 84 от 2003 г., в сила от 27.09.2003 г.) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени(...)
  • чл. 237, б. е ГПК /отм./
    Чл. 237. Подлежат на принудително изпълнение: [...]
    е) (доп. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., изм., бр. 124 от 1997 г., предишна б. "д", бр. 84 от 2003 г., в сила от 27.09.2003 г.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;
  • чл. 237, б. к ГПК /отм./
    Чл. 237. Подлежат на принудително изпълнение: [...]
    к) (предишна б. "ж" - ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна б. "з", бр. 105 от 2002 г., предишна б. "и", бр. 84 от 2003 г., в сила от 27.09.2003 г.) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист;
  • чл. 237, б. в ГПК /отм./
    Чл. 237. Подлежат на принудително изпълнение: [...]
    в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 70 от 1998 г., изм., бр. 105 от 2002 г., доп., бр. 105 от 2005 г.) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси, държавните учреждения и общините, български граждани, които нямат доход и/или имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, ако задължението не е изпълнено;
  • чл. 241, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 241. [...] (3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.
  • чл. 242 ГПК /отм./
    Чл. 242. (1) Изпълнителният лист се издава по писмена молба на молителя въз основа на някой от посочените в чл. 237 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.
    (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 93 от 1993 г., бр. 84 от 2003 г., в сила от 27.09.2003 г., доп., бр. 36 от 2006 г.) Молбата се подава: в случаите на чл. 237, букви "а" и "б" - до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, а относно решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела - до Софийския градски съд; в случаите на букви "в", "г" и "д" - до районния съд, в района на който е издаден документът или постановлението; в случаите на букви "е" до "з" и буква "м" - до районния съд по местожителството на длъжника или местоизпълнението.
    (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато се иска принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, молбата се подава до съда, постановил въззивното решение.
    (4) (Предишна ал. 3, изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Молбата се разглежда в закрито заседание в 7-дневен срок от постъпването й. В случаите на б. "а" и "б" на чл. 237изпълнителният лист се издава по разпореждане на съдия от съответния съд.
    (5) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., предишна ал. 4, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.
  • чл. 244 ГПК /отм./
    Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) Определението, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в седемдневен срок. Срокът тече за молителя от датата на връчване на съобщението за постановеното определение или разпореждане, а за длъжника - от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение.
    (2) Жалбата може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 237.
    (3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Обжалването на определението, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.
    (4) Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.
  • чл. 246 ГПК /отм./
    Чл. 246. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд.
  • чл. 252 ГПК /отм./
    Чл. 252. Когато съдът спре изпълнението, кредиторът трябва да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от деня, в който определението за спиране на изпълнението е влязло в сила. В противен случай издаденият изпълнителен лист се обезсилва.
  • чл. 254 ГПК /отм./
    Чл. 254. Ако длъжникът не направи възражения в седемдневния срок по чл. 250 или искането му за спиране не бъде уважено, той може да предяви възраженията си по исков ред.
  • чл. 255 ГПК /отм./
    Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението и когато то е основано на други, извън посочените в чл. 250 , актове. Когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е някой от предвидените в чл. 237, букви "а" и "б" , възраженията на длъжника могат да се основават само на факти, настъпили след издаването на тези актове.
  • чл. 258 ГПК /отм./
    Чл. 258. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване съществуването или несъществуването на брак между страните (брачни искове).
    (2) Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.
  • чл. 259 ГПК /отм./
    Чл. 259. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г., ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Производството по иск за развод започва с помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Неявяването на ответника не е пречка за разглеждане на молбата, но съдът може да разпореди да се яви лично.
    (2) Помирителното заседание се провежда при закрити врати. Съдът задължително изслушва становищата на страните, изисква обяснения за причините, поради които е направено искането за развод, и им изяснява неблагоприятните последици от развода за тях, за децата и за обществото, като ги поканва да се помирят.
    (3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ново помирително заседание се насрочва, когато:
    а) съдът е разпоредил ответникът да се яви лично;
    б) съпрузите или единият от тях желаят да продължат усилията си за помирение и заздравяване на брака;
    в) съдът прецени, че може да се постигне помирение.
    (4) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
    (5) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
    (6) Мерки за помирение не се предприемат, когато поради запрещение, отсъствие или друга мъчно преодолима причина не може да се очаква помирение между страните.
    (7) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
  • чл. 259, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 259. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г., ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Производството по иск за развод започва с помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Неявяването на ответника не е пречка за разглеждане на молбата, но съдът може да разпореди да се яви лично.
  • чл. 259б ГПК /отм./
    Чл. 259б. (Нов - ДВ, бр. 23 от 1968 г., доп., бр. 28 от 1983 г., изм., бр. 41 от 1985 г.) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
  • чл. 260 ГПК /отм./
    Чл. 260. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г., бр. 41 от 1985 г.) (1) При развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име.
    (3) Разпоредбите на предходните алинеи се отнасят и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.
    (4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, точка 2 от Семейния кодекс , след като искът за развод бъде отхвърлен.
  • чл. 260, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 260. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г., бр. 41 от 1985 г.)  (1) При развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
  • чл. 260, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 260. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г., бр. 41 от 1985 г.) [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име.
  • чл. 260, ал. 4 ГПК /отм./
    Чл. 260. [...] (4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, точка 2 от Семейния кодекс , след като искът за развод бъде отхвърлен.
  • чл. 261, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 261. [...] (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съпругът не може да предяви иск за развод без съгласието на съпругата си, ако тя е бременна, и до навършване на дванадесетмесечна възраст на детето.
  • чл. 266 ГПК /отм./
    Чл. 266. В решението, с което се допуска разводът, съдът по искане на страните, разрешава и въпроса за името, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.
  • чл. 275, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 275. (1) Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.
  • чл. 275, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 275. [...] (2) По тези производства участието на прокурора е задължително.
  • чл. 276 ГПК /отм./
    Чл. 276. (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако лицето е в болнично заведение, съдът изисква от управата сведения за неговото състояние.
    (3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под пълно запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество, за да се учреди настойничество или попечителство.
    (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените разноски.
  • чл. 279 ГПК /отм./
    Чл. 279. В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участвува в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.
  • чл. 282 ГПК /отм./
    Чл. 282. (1) В решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса, кой от съделителите ги държи.
    (2) В същото решение или по-късно, ако всички наследници не използуват наследствените имоти съобразно правата си, съдът, по искане на някой от тях, постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползуват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползуването.
    (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Определението по предходната алинея може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба.
  • чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 282. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) В решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса, кой от съделителите ги държи.
  • чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 282. [...] (2) В същото решение или по-късно, ако всички наследници не използуват наследствените имоти съобразно правата си, съдът, по искане на някой от тях, постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползуват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползуването.
  • чл. 282, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 282. [...] (3) Определението по предходната алинея може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба.
  • чл. 286 ГПК /отм./
    Чл. 286. (1) В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду им, като посочат и доказателствата си.
    (2) (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.)
  • чл. 288 ГПК /отм./
    Чл. 288. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
    (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
    (3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
    (3) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
    (4) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) За вземанията по ал. 2 заинтересуваните могат да впишат законна ипотека.
    (5) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Искането по ал. 2 може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата по чл. 282, ал. 1 . Имотът се оценява по действителната му стойност.
    (6) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) Когато уравнението е парично, сумата по ал. 2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
    (7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., предишна ал. 8, изм., бр. 31 от 1990 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999(...)
  • чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 288. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
  • чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 288. [...] (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

    [Редакция ДВ бр. 64/1999 г.]
    Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

    [Редакция ДВ бр. 124/1997 г.]
    Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, и преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с други имоти или с пари.

    [Редакция ДВ бр. 31/1990 г.]
    Ако неподеляемият имот е жилище и някой от сънаследниците и неговият съпруг нямат собствено жилище, съдът по молба на сънаследника, поставя жилището в неговия дял, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с други имоти. Ако това уравнение е невъзможно, той осъжда наследника да заплати на другите сънаследници съответните части от равностойността на имота. Когато се дели неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, то се поставя в дял на преживелия съпруг, ако няма жилище, освен когато делът му е незначителен.

    [Редакция ДВ бр. 28/1983 г.]
    Ако неподеляемият имот е жилище и(...)
  • чл. 288, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 288. [...] (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

    [Редакция ДВ бр. 64/1999 г.]
    Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

    [Редакция ДВ бр. 124/1997 г.]
    Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, и преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с други имоти или с пари.

    [Редакция ДВ бр. 31/1990 г.]
    Ако неподеляемият имот е жилище и някой от сънаследниците и неговият съпруг нямат собствено жилище, съдът по молба на сънаследника, поставя жилището в неговия дял, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с други имоти. Ако това уравнение е невъзможно, той осъжда наследника да заплати на другите сънаследници съответните части от равностойността на имота. Когато се дели неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, то се поставя в дял на преживелия съпруг, ако няма жилище, освен когато делът му е незначителен.

    [Редакция ДВ бр. 28/1983 г.]
    Ако неподеляемият имот е жилище и(...)
  • чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 288. [...] (3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
  • чл. 288, ал. 4 ГПК /отм./
    Чл. 288. [...] (4) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) За вземанията по ал. 2 заинтересуваните могат да впишат законна ипотека.
  • чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./
    Чл. 288. [...] (5) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Искането по ал. 2 може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата по чл. 282, ал. 1 . Имотът се оценява по действителната му стойност.
  • чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./
    Чл. 288. [...] (6) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) Когато уравнението е парично, сумата по ал. 2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

    [Редакция ДВ бр. 28/1983 г.]
    Сумите по ал. 2 трябва да се изплатят в едногодишен срок от влизане в сила на решението за възлагане на равни месечни вноски. Съдът по изключение може да разсрочи изплащането на тази сума за срок от две години, ако е налице уважителни причини, както и когато длъжникът е възходящ на кредитора, съответно на наследодателя, или е преживял съпруг и възложеното жилище е било съпружеска имуществена общност. При разсрочване за две години сумите се изплащат по следния начин: 20 на сто в тримесечен от влизане в сила на решението за възлагане, 20 на сто в следващите три месеца и по 10 на сто всяко следващо тримесечие.

    [Редакция ДВ бр. 90/1961 г.]
    Сумите по ал. 2 трябва да се изплащат по следния начин: 20% в тримесечен срок от влизане в сила на решението по този член, 20% в следващите три месеца и по 10% всяко следващо тримесечие. При неплащане на две вноски решението по ал. 2 се обезсилва по искане на заинтересуваната страна.
  • чл. 288, ал. 6, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 288. [...] (6) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) Когато уравнението е парично, сумата по ал. 2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

    [Редакция ДВ бр. 28/1983 г.]
    Сумите по ал. 2 трябва да се изплатят в едногодишен срок от влизане в сила на решението за възлагане на равни месечни вноски. Съдът по изключение може да разсрочи изплащането на тази сума за срок от две години, ако е налице уважителни причини, както и когато длъжникът е възходящ на кредитора, съответно на наследодателя, или е преживял съпруг и възложеното жилище е било съпружеска имуществена общност. При разсрочване за две години сумите се изплащат по следния начин: 20 на сто в тримесечен от влизане в сила на решението за възлагане, 20 на сто в следващите три месеца и по 10 на сто всяко следващо тримесечие.

    [Редакция ДВ бр. 90/1961 г.]
    Сумите по ал. 2 трябва да се изплащат по следния начин: 20% в тримесечен срок от влизане в сила на решението по този член, 20% в следващите три месеца и по 10% всяко следващо тримесечие. При неплащане на две вноски решението по ал. 2 се обезсилва по искане на заинтересуваната страна.
  • чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./
    Чл. 288. [...] (7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., предишна ал. 8, изм., бр. 31 от 1990 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 2 и 3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 3, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
  • чл. 288, ал. 7, изр. 3 ГПК /отм./
    Чл. 288. [...] (7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., предишна ал. 8, изм., бр. 31 от 1990 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 2 и 3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 3, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
  • чл. 288, ал. 8 ГПК /отм./
    Чл. 288. [...] (8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., предишна ал. 9, бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 44 от 1996 г., отм., бр. 124 от 1997 г.)

    [Редакция ДВ бр. 44/1996 г.]
    При неплащане в срок на една от вноските по ал. 6 решението за възлагането се обезсилва по искане на заинтересуваната страна.

    [Редакция ДВ бр. 31/1990 г.]
    При неплащане в срок на една от вноските по ал. 6 решението за възлагането се обезсилва по искане на заинтересуваната страна.

    [Редакция ДВ бр. 28/1983 г.]
    При неплащане в срок на една от вноските по ал. 6 или на сумите по ал. 7 решението за възлагането се обезсилва по искане на заинтересуваната страна.
  • чл. 289 ГПК /отм./
    Чл. 289. След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол.
  • чл. 291 ГПК /отм./
    Чл. 291. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребие.
  • чл. 292 ГПК /отм./
    Чл. 292. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребие, когато съставянето на дялове и тегленето на жребие се оказва невъзможно или много неудобно.
  • чл. 297, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 297. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД , ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, включително и чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата.
  • чл. 301, ал. 3 ГПК /отм./
    301. [...] (3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1958 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ако отмени обжалваното решение, втората инстанция не връща делото за ново разглеждане, а го решава сама по същество.
  • чл. 308 ГПК /отм./
    Чл. 308. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Във всяко положение на делото, до влизане на решението в сила, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.
    (2) Обезпечение се допуска по всички видове искове.
  • чл. 309, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 309. Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от районния съдия по местожителството на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. В този случай съдията определя срок за предявяване на иска. Ако искът не бъде предявен в определения срок, районният съдия отменява обезпечението.
  • чл. 320 ГПК /отм./
    Чл. 320. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 345 - 347 , 354, ал. 1, 391, 392 и 395 - 397. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 332, ал. 2, и 336.
  • чл. 321 ГПК /отм./
    Чл. 321. (1) Отменяване на обезпечението се постановява по молба на заинтересуваната страна, препис от която се връчва на лицето, чието искане е обезпечено. Това лице може да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.
    (2) Съдът в закрито заседание отменява обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато, или че са налице условията на чл. 317, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
    (3) Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменяването на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.
  • чл. 332, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 322. [...] (2) В тези случаи, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересуваният трябва да подаде молба с препис за ответната страна. В седемдневен срок от връчване на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в месечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.
  • чл. 323, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 323. (1) (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдия-изпълнителят пристъпва към изпълнение по молба на заинтересуваната страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
  • чл. 324, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 324. [...] (2) Взискателят може да поиска от държавния или частния съдебен изпълнител по своето местожителство налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, макар и съобразно горните правила изпълнителните действия да подлежат на извършване от друг държавен или частен съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната държавният или частният съдебен изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния държавен или частен съдебен изпълнител.
  • чл. 326, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 326. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
  • чл. 326, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 326. [..] (2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отрекли от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдия-изпълнителят определя срока по чл. 51 ЗН , като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
  • чл. 326, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 326. [..] (3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тая вещ.
  • чл. 329, б. б ГПК /отм./
    Чл. 329. Изпълнителното производство се спира: [...]
    б) по искане на взискателя;
  • чл. 330, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 330. (1) Изпълнителното производство се прекратява:
    а) когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, че сумата от изпълнителния лист е платена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя. Ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него; в противен случай тя се приема за истинска;
    б) когато взискателят е поискал това писмено;
    в) когато изпълнителният лист бъде обезсилен;
    г) когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или се признае същият акт за подправен;
    д) (изм. - ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 124 от 1997 г.) когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си, и
    е) когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 254 , 255 и 336.
  • чл. 330, ал. 1, б. д ГПК /отм./
    Чл. 330. (1) Изпълнителното производство се прекратява: [...]
    д) (изм. - ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 124 от 1997 г.) когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си, и
  • чл. 330, ал. 1, б. д ГПК /отм./
    Чл. 330. (1) Изпълнителното производство се прекратява: [...]
    д) (изм. - ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 124 от 1997 г.) когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си, и
  • чл. 330, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 330. [...] (2) Във всички тези случаи съдия-изпълнителят вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.
  • чл. 332 ГПК /отм./
    Чл. 332. (1) Страните по изпълнението могат да подават жалби срещу неправилните действия на съдия-изпълнителя и срещу отказа на същия да извърши искано изпълнително действие.
    (2) (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Трети лица могат да обжалват действията на съдия-изпълнителя само когато той е насочил изпълнението върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се касае за движима вещ, се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
    (3) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от това трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, то може да предяви владелчески иск.
  • чл. 333 ГПК /отм./
    Чл. 333. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Жалбите се подават чрез държавния или частния съдебен изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в седемдневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствувала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.
    (2) Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и взискателя, по молба на когото е образувано изпълнителното дело.
    (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичане на този срок държавният или частният съдебен изпълнител изпраща жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело на окръжния съд, като дава и писмени обяснения по обжалваните действия.
    (4) По отношение на тези жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 198 - 200.
  • чл. 334 ГПК /отм./
    Чл. 334. (1) (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.
    (2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молбата на когото е образувано изпълнителното дело.
    (3) Съдът разглежда жалбата въз основа данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.
    (4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.
  • чл. 335 ГПК /отм./
    Чл. 335.  (1) Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., отм., бр. 105 от 2002 г.).
  • чл. 336 ГПК /отм./
    Чл. 336. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
    (2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.
    (3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на трети лица, чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.
  • чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 336. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
  • чл. 336, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 336. [... ] (3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на трети лица, чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.
  • чл. 341 ГПК /отм./
    Чл. 341. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 1983 г) (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа само:
    а) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно - 1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа;
    б) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно - 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;
    в) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно - 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;
    г) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно - 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;
    д) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно - във всички случаи - 1/2 част.
    (2) Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.
    (3) Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. (4) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.).
    (5) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
  • чл. 343 ГПК /отм./
    Чл. 343. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в призовката за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Описът може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., бр. 36 от 2004 г.) Когато изпълнението се насочва върху недвижим имот, едновременно с изпращане призовката за доброволно изпълнение, в която трябва да бъде посочен имотът, държавният или частният съдебен изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.
  • чл. 346, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 346. [...] (2) Когато изпълнението е насочено върху недвижими имоти, недействителността важи само за извършените след вписване на възбраната разпореждания.
  • чл. 348 ГПК /отм./
    Чл. 348. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на държавния или частния съдебен изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях, държавният или частният съдебен изпълнител спира изпълнението.
    (2) Ако длъжникът не плати някоя от тези вноски, държавният или частният съдебен изпълнител, по молба на всеки от взискателите, продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.
    (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.
  • чл. 348, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 348. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на държавния или частния съдебен изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях, държавният или частният съдебен изпълнител спира изпълнението.
  • чл. 348, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 348. [...] (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.
  • чл. 358 ГПК /отм./
    Чл. 358. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) В случай, че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който се произнася в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателите.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.
  • чл. 359 ГПК /отм./
    Чл. 359. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг взискател, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за взискателя с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в месечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.
    (2) В случая на чл. 255 искът може да бъде основан и на факти, които предхождат издаването на акта.
  • чл. 373 ГПК /отм./
    Чл. 373. След изтичане на срока за доброволно изпълнение съдия-изпълнителят пристъпва към опис на посочения в призовката възбранен имот. Описът се извършва само ако съдия-изпълнителят се увери, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително и чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на възбраната.
  • чл. 378 ГПК /отм./
    Чл. 378. (1) Книжата за проданта се държат в канцеларията на разположение на всеки, който се интересува от имота.
    (2) За участие в наддаването се внася задатък 10 % върху оценката. Взискателят не внася тоя задатък, ако вземането му надвишава този размер.
    (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи и подава предложението си с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Предложенията се подават в канцеларията на държавния или частния съдебен изпълнител, което се отразява във входящия регистър.
    (4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Проданта приключва в края на работното време на последния ден.
    (5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, както и предложения за цена под оценката са недействителни.
  • чл. 382 ГПК /отм./
    Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., бр. 105 от 2002 г.) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения или купувачът не е внесъл цената и имотът не е могъл да бъде възложен по реда на буква "б" на предходния член, взискателят има право в седемдневен срок от съобщението да поиска да бъде обявен той за купувач, в изплащане вземането му при цена, равна на оценката, или да иска да се извърши нова продан.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от шест месеца от приключване на първата продан при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден, той се освобождава от изпълнение, като възбраната се заличава по искане на държавния или частния съдебен изпълнител.
    (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако взискателите, които искат да им бъде възложен имотът, са няколко, държавният или частният съдебен изпълнител обявява за купувач този от тях, който в тридневен срок от съобщението предложи най-висока цена. Възлагането се извършва, след като взискателят внесе следващите се, съгласно разпределението, суми за другите взискатели, ако такива се дължат.
    (4) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
  • чл. 382, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 382. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от шест месеца от приключване на първата продан при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден, той се освобождава от изпълнение, като възбраната се заличава по искане на държавния или частния съдебен изпълнител.
  • чл. 382, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./
    Чл. 382. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от шест месеца от приключване на първата продан при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден, той се освобождава от изпълнение, като възбраната се заличава по искане на държавния или частния съдебен изпълнител.
  • чл. 382, ал. 2, изр. 3 ГПК /отм./
    Чл. 382. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от шест месеца от приключване на първата продан при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден, той се освобождава от изпълнение, като възбраната се заличава по искане на държавния или частния съдебен изпълнител.
  • чл. 384, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 384. [...] (2) От деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Обаче правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тия права не могат да се противопоставят на взискателите.
  • чл. 414 ГПК /отм./
    Чл. 414. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдия-изпълнителя не бъде предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.
    (2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съда, който е издал листа, след изслушване на страните, а при нужда и след разпит на свидетели и вещи лица.
    (3) Определението на съда подлежи на обжалване. Жалбата се разглежда по реда на чл. 217.
  • чл. 421 ГПК /отм./
    Чл. 421. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдия-изпълнителят, по искане на взискателя, принуждава длъжника да извърши действието, като му наложи глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдия-изпълнителят му налага последователно нови глоби до същия размер.
    (2) Това правило не се прилага за задълженията на работници, произтичащи от трудов договор.
  • чл. 422 ГПК /отм./
    Чл. 422. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдия-изпълнителят по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.
  • чл. 423a ГПК /отм./
    Чл. 423а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) (1) Правилата на тази глава се прилагат при принудително изпълнение на съдебно решение относно родителските права и мерките и относно личните отношения между родители и деца.
    (2) Алинея 1 се прилага и при изпълнение на съдебните решения по глава тридесет и втора "а" и част седма.
  • чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 431. [...] (2) Когато този акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползуват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменява или изменява.
  • чл. 431, ал. 2, изр. 3 ГПК /отм./
    Чл. 431. [...] (2) Когато този акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползуват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменява или изменява.
  • чл. 431, ал. 3 ГПК /отм./
    Чл. 431. [...] (3) Прокурорът може да предяви иск за отменяване на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата по ал. 2.
  • чл. 432, ал. 1 /отм./
    Чл. 432. (1) Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаване на страната, че решението е изготвено.
  • чл. 432, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 432. [...] (2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.
  • чл. 465, б. б ГПК /отм./
    Чл. 465. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: [...]
    б) удостоверяване на право на собственост върху недвижими имоти, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;
  • чл. 467 ГПК /отм./
    Чл. 467. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Нотариалните производства се започват с устна молба. Молбата трябва да бъде писмена само когато се иска извършване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху недвижим имот, удостоверяване право на собственост върху такъв имот и вписване, отбелязване и заличаване на вписване.
  • чл. 472 ГПК /отм./
    Чл. 472. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, т. т. "а", "в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2.
  • чл. 473, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 473. [...] (2) Окръжният съд разглежда жалбата по реда на чл. 217.
  • чл. 474 ГПК /отм./
    Чл. 474. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) За извършване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят по образец, установен от министъра на правосъдието.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Всички екземпляри на проекта трябва да бъдат изготвени чисто и четливо, да са написани на ръка с черно или синьо мастило или да са напечатани.
    (3) Съдържащите се в проекта цифри трябва да бъдат написани и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места трябва да бъдат зачертани. (4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.
    (5) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност, издаден от надлежния държавен орган. По същия начин нотариусът удостоверява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето установява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност.
  • чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./
    Чл. 474. [...] (4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.
  • чл. 475, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 475. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Когато някое от участвуващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 151 като актът не се приподписва от свидетели.
  • чл. 483 ГПК /отм./
    Чл. 483. (1) Когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
    (2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.
    (3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава нотариален акт на молителя за собственост върху недвижимия имот.
  • чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./
    Чл. 483. (1) Когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
  • чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./
    Чл. 483. [...] (2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.
  • чл. 484, ал. 2 ГПК /отм./
    Съдържание на описа
    Чл. 484. [...] (2) Сведения за тежестите съдебният изпълнител изисква от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната.
  • чл. 488 ГПК /отм./
    Чл. 488. (1) За връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки един от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата изхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса.
    (2) По същия начин се извършват чрез нотариуса всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения.
  • чл. 496 ГПК /отм./
    Чл. 496. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искането за вписване се разглежда от съда по реда на чл. 105, ал. 2 в закрито заседание, освен ако съдът счете за необходимо да го разгледа в открито заседание.
    \(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване и се произнася с решение, което съобщава на молителя.
  • чл. 498 ГПК /отм./
    Чл. 498. Когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересуваното лице.