Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички направени доводи и възражения във въззивната жалба.
Допускане на касационното обжалване
Чл. 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.
Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички направени доводи и възражения във въззивната жалба.
е изцяло неотносим към производството по чл. 288 ГПК.
дали съдът следва да уведоми страната за продължения срок е налице константна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, съгласно която съдът няма задължение да уведомява страната, направила искане по чл. 63 ГПК, че молбата за продължаване на срока е уважена, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, продължаването на срока тече винаги от изтичането на първоначалния, респективно – молителят следва сам да следи за резултата от това произнасяне.
Следва ли изявлението на кредитора за даване на допълнителен „подходящ“ срок, поискан от длъжника, за изпълнение на забавени строително – монтажни работи по ненаименуван договор, съчетаващ елементи на договор за учредяване на вещно право на строеж и на договор за изработка, да бъде тълкувано като такова по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото последната норма е възпроизведена в текста на изявлението, или е приложимо правилото на чл. 20 ЗЗД, според което трябва да се търси действителната обща воля на страните, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
кореспондира с оплакванията в касационната жалба, че събраните доказателства не са обсъдени в съвкупност, която би позволила извод за причинно следствена връзка между незапочване на работа от ищеца в „Макс Секюрити Груп –Нови Искър“ ЕООД и незаконното обвинение; че не е обсъдено възражението, основано на чл. 50, ал. 3, т. 3 Закона за частната охранителна дейност, който забранява ръководител или изпълнител на такава да е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер лице; не са формирани мотиви за обективната невъзможност на ищеца да полага труд, с оглед установеното от доказателствата по делото негово емоционално и психическо състояние.
за задължението на въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви по правилността на основните мотиви на първоинстанционното решение и конкретно при преценка основателността на направеното възражение за прихващане по претенциите по сметки достатъчно ли е обсъждането само на свидетелските показания или те следва да бъдат обсъдени при всеобхватна преценка с останалите доказателства? При противоречие между основна и допълнителна експертиза длъжен ли е съда да посочи защо възприема един или друг вариант? Може ли съдът да основе изводите си само на избрани от него доказателства.? Не е посочена съдебна практика на ВКС, не са развити съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в какво се изразява очевидната неправилност на обжалваното решение.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Очевидна неправилност на решението поради неприлагане на императивна правна норма (чл. 115, ал. 1, б. в ЗЗД).
1/. може ли въззивният съд да се позове на прието в изпълнителното производство заключение на вещо лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото и с назначената в първоинстанционното производство експертиза; 2/. следва ли въззивния съд да изложи мотиви защо приема заключение на оценителна експертиза, която е изготвена за целите на друго производство; 3/. може ли въззивния съд да основе решението си само на избрани доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля.