са релевантни, но не са разрешени в противоречие с установената практика на ВС и ВКС по този вид спорове. В т. 3 ППВС №1/1974 г. е разяснено, под „интереси на децата се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателна личност и гражданин. В практиката на ВКС (напр. – решение №291/28.01.2020 г. по гр. д. №865/201 г., IV г. о.; решение №140/10.07.2015 г. по гр. д. №3356/2014 г., IV г. о. и др.) се приема, че определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето по реда на чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка на съвкупността от обстоятелствата по делото. Интересът на детето е винаги индивидуален и конкретно установим. Дефинираното в разпоредбата на пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето съдържание на понятието „най-добър интерес на детето“ предпоставя индивидуален подход, съобразен със спецификите на личността на детето – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, индивидуални потребности и др. При определяне на конкретния режим на лични отношения на дете с баба и дядо винаги се отчитат възрастта на детето, нивото на физическото му и емоционално развитие, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за пълноценното му развитие като личност. Мерките по чл. 128 СК следва да са съобразени с обичайния дневен режим на детето (отглеждане, занимания, обучение, почивка), с възможностите на родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права, както и с режима на лични контакти с другия родител, ако такъв е определен и се изпълнява. Вземат предвид и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. При определяне на мерките за лични отношения по чл. 128 СК освен посочените обстоятелства, когато се налага може да се определи и адаптивен период от време, през който детето да се подготви да възприеме промяната в начина му на живот досежно времето за контакти с бабата и дядото.