Норма : чл. 281 т. 3 ГПК

Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: […]
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

са релевантни, но не са разрешени в противоречие с установената практика на ВС и ВКС по този вид спорове. В т. 3 ППВС №1/1974 г. е разяснено, под „интереси на децата се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателна личност и гражданин. В практиката на ВКС (напр. – решение №291/28.01.2020 г. по гр. д. №865/201 г., IV г. о.; решение №140/10.07.2015 г. по гр. д. №3356/2014 г., IV г. о. и др.) се приема, че определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето по реда на чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка на съвкупността от обстоятелствата по делото. Интересът на детето е винаги индивидуален и конкретно установим. Дефинираното в разпоредбата на пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето съдържание на понятието „най-добър интерес на детето“ предпоставя индивидуален подход, съобразен със спецификите на личността на детето – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, индивидуални потребности и др. При определяне на конкретния режим на лични отношения на дете с баба и дядо винаги се отчитат възрастта на детето, нивото на физическото му и емоционално развитие, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за пълноценното му развитие като личност. Мерките по чл. 128 СК следва да са съобразени с обичайния дневен режим на детето (отглеждане, занимания, обучение, почивка), с възможностите на родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права, както и с режима на лични контакти с другия родител, ако такъв е определен и се изпълнява. Вземат предвид и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. При определяне на мерките за лични отношения по чл. 128 СК освен посочените обстоятелства, когато се налага може да се определи и адаптивен период от време, през който детето да се подготви да възприеме промяната в начина му на живот досежно времето за контакти с бабата и дядото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС – конкретно посочени решения по чл. 290 ГПК. Освен това е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, като изложи свои фактически и правни изводи?, който счита за разрешен в противоречие с ППВС №7/27.12.1965 г. и ППВС №1 от 10.11.1985 г. и 2. Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди според чл. 52 ЗЗД и отчитат ли се инфлационните процеси?, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №196 от 12.07.2011 г. по гр. д. №1724/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение №526 от 03.02.2012 г. по гр. д. №681/2010 г. на ВКС, IV г. о.. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в грубо нарушение на процесуални норми на защита, с приемане и разглеждане на неимуществени вреди, ограничени като срок на медицинския възстановителен период. Счита, че САС очевидно неправилно е интерпретирал фактическите твърдения, грубо е нарушил правилата на формалната логика, извел е изцяло формалистични правни изводи, касаещи евентуално бъдещо възстановяване на пострадалия, което е ограничил само до медицинския възстановителен период, без да е отчел всички промени, които задължително ще настъпят в начина на живот на увредения, докато е жив.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

Очевидна неправилност поради това, че въззивният съд е пропуснал да обсъди наведените от ищеца форсмажорни обстоятелства с оглед преживяната пандемия от ковид-19, вкл. предприетите извънредни действия от болничните заведения на основание Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., като причина /основание/ за поведението на двете страни по процесния трудов договор, нарушавайки по този начин относима за конкретния спор императивна материалноправна норма.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Относно задължението на въззивния съд да извърши съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, въз основа на които да формира собствените си фактически и правни изводи, като обсъди всички наведени относими доводи и възражения на страните.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1. Обвързана ли е въззивната инстанция от приетото пред нея експертно заключение, когато същото противоречи на вече приетите такива от първоинстанционния съд и на други намиращи се по делото доказателства. 2. Следва ли въззивната инстанция да обсъди противоречията между приетите пред нея експертни заключения с други намиращи се по делото доказателства, които противоречат на това заключение. 3. Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да допусне доказателствените искания на страните, от които е обусловено установяването на фактите, след като сама е преценила, че възприетото от първата инстанция разрешение, вкл. от гл. т. фактическите изводи, е неправилно. 4. Следва ли да се вземе предвид от съда обстоятелството, че част от клаузите на съществуващ между страните договор са недействителни, когато същите са постигнали съгласие, обективирано в последващ анекс, задълженията по първия договор да бъдат преуредени и занапред да се уреждат именно от съответния анекс. 5. Допустимо ли е неравноправният характер на уговорките за лихви да се основава само и единствено на констатацията, че общият размер на задълженията е нараснал значително за определен период, без да се обсъждат конкретните обстоятелства, обусловили промяната в размера на дълга, нито неговите конкретни елементи. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо пети въпрос и в противоречие с практиката на СЕС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?

Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

/Налице ли е упражнено неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС от лице чрез вещ, която нито е негова, нито се ползва от него, нито пряко или косвено е упражнило въздействие върху нея с цел да попречи на друго лице да се ползва пълноценно от правото си на собственост?/ не е правен въпрос по смисъла на т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. п тълк. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, който може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е неотносим към конкретното дело: Въпросът предпоставя, че ответникът по насрещния иск И. П. не е упражнявал никакво въздействие върху съсобственото дворно място, с което да пречи на М. Х. да полза съсобствения имот /нито чрез личния си, нито чрез чужд автомобил/, докато по делото е безспорно установено и прието за доказано от съда, че именно П. създава пречките за ползването на имота, като паркира автомобил /без значение негов личен или чужд/ на място и по начин, че пречи на преминаването на други автомобили.