Норма : чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: […]
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

от

прилагат ли се по аналогия разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и чл. 50, ал. 2 ЗНА относно тълкувателните решения, постановени по реда на чл. 124 ЗСВ; от кой момент действа тълкуването, дадено с тълкувателни решения по реда на чл. 124 ЗСВ и от кой момент поражда действие отмяната на Постановление №3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС и прилага ли се за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди то да бъде отменено. Относно последния въпрос поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. ВКС може да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК – без да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато то е очевидно неправилно.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 на ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС на ОСГТК за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

/Налице ли е упражнено неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС от лице чрез вещ, която нито е негова, нито се ползва от него, нито пряко или косвено е упражнило въздействие върху нея с цел да попречи на друго лице да се ползва пълноценно от правото си на собственост?/ не е правен въпрос по смисъла на т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. п тълк. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, който може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е неотносим към конкретното дело: Въпросът предпоставя, че ответникът по насрещния иск И. П. не е упражнявал никакво въздействие върху съсобственото дворно място, с което да пречи на М. Х. да полза съсобствения имот /нито чрез личния си, нито чрез чужд автомобил/, докато по делото е безспорно установено и прието за доказано от съда, че именно П. създава пречките за ползването на имота, като паркира автомобил /без значение негов личен или чужд/ на място и по начин, че пречи на преминаването на други автомобили.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

в мотивите на съдебните решения по чл. 422 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не препятства нито провеждането на наказателния процес по обвинението за извършени престъпления по чл. 316 НК, нито предявяването на искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, основани на твърдения, че получените суми в резултат от използването на евентуално неистинските записи на заповед представляват вреда за Е. А. К.. В този смисъл преценката на въззивния съд, че с молбата по чл. 390 ГПК се търси обезпечение на процесуално допустими искове, е формирана в съответствие с практиката на ВКС, поради което по въпрос №2 не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

За предпоставките за придобиване по давност по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 19, ал. 6 ЗУТ на реална част от урегулиран поземлен имот, който е предназначен за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване; необходимо ли е да е изработен ПУП, който да докаже наличието на горните законови изисквания или преценката се прави по действащия план.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Следва ли да се приеме без доказване (като ноторен или служебно известен на съда факт), че аудиторията на публикуваните със свободен достъп в социалната мрежа „Фейсбук“ и новинарските (публицистичните) сайтове в Интернет е неограничена (обективно неопределяема) или е необходимо страните да ангажират доказателства за установяване на конкретния брой на лицата, до които процесната публикация е достигнала, респ. чия е доказателствената тежест, когато е налице твърдение на ответника, че същата не е достигнала до широк кръг хора, какви биха могли да бъдат доказателствените средства за това и какъв е правният смисъл на понятието „широк кръг хора?