Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: […]
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: […]
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Могат ли да бъдат предмет на отнемане по чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ сумите, представляващи парична равностойност на притежавани от ответника/от проверяваното лице дялове и акции? Касаторът счита, че въпросът обуславя решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. По същество се оплаква, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, евентуално – неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Съдът по иска по чл. 135 ЗЗД длъжен ли е да се произнесе по всички възражения, с които възникването на вземането се оспорва от длъжника и от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил? 2. За отговора на въпроса има ли значение, че вземането е установено със сила на пресъдено нещо, но лицето, в полза на което длъжникът се е разпоредил, не е участвало в процеса по постановеното влязло в сила решение? и 3. Длъжен ли е съдът по иска за обявяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка поради личен дълг на единия съпруг – за 1/2 ид. част от имота, да се произнесе по възражението на длъжника или на лицето, в чиято полза последният се е разпоредил, че макар имотът да е бил придобит по договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, е станал собственост на съпруга-недлъжник поради пълна трансформация на лично имущество? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърдят, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, на третия - в противоречие с решение №193/22.07.2016 г. по гр. д. №4144/2015 г. ВКС, IV-то ГО, а вторият, повдигнат само от касатора Л. П., да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения (по чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 296 ГПК), причината за неправилното прилагане и на чл. 135, ал. 1 ЗЗД – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1./ При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно? Твърди се противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №84/15.08.2016г. по т. д. №1508/2015г. на ІІ т. о. и 2./ При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП? Навеждат се доводи за противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №15/19.02.2020г. по т. д.№146/2019г. ІІ т. о.; решение №97/06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. ІІ т. о.; решение №33/04.04.2012г. по т. д.№172/2011г. ІІ т. о.; решение №96/15.10.2012г. по т. д. №936/2011г. І т. о.; решение №39/16.07.2010г. по т. д.№551/2009г. ІІ т. о.; решение №49/15.04.2009г. по т. д.№648/2008г. ІІ т. о.; решение №60126/19.11.2021г. по т. д. №1999/2021г. І т. о.; решение №206/12.03.2010г. по т. д.№35/2009г. ІІ т. о.; решение №98/24.06.2013г. по т. д.№596/2012г. ІІ т. о.; решение №16/04.02.2014г. по т. д.№1858/2013г. І т. о.; решение №99/08.10.2013г. по т. д.№44/2012г. ІІ т. о.; решение №54/22.05.2012г. по т. д. №316/2011г. ІІ т. о.; решение №33/04.04.2012г. по т. д.№172/2011г. ІІ т. о.; решение №159/24.11.2010г. по т. д.№1117/2009г. ІІ т. о.; решение №118/27.06.2014г. по т. д. №3871/2013г. І т. о. и решение №97/06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. ІІ т. о. Във връзка с начина на определяне степента на съпричиняване е поставен и въпросът: „При определяне степента на съпричиняването, следва ли въззивният съд за съпостави тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП“, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставените въпроси са свързани с предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 432 КЗ. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, включително и сочената от касаторите, в която е прието, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е още, че приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице (то да е спомогнало за увреждането си, като без неговото поведение не би се стигнало до същото), както и този принос да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Въззивното решение е постановено в съответствие с така дадените разрешения. При постановяването му съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, свързани с поведението на участниците в произшествието и допуснатите от всеки от тях нарушения. Отчел е пряката причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, както и приносът на поведението на всеки от участниците за настъпване на произшествието. С оглед на това, по тези въпроси не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Наличието на практика по чл. 290 ГПК изключва и приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не е налице и второто наведено основание. Несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване /в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решенията, посочени в изложението, са възприети същите принципни разрешения по тълкуване и приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

и си отговарят. Счита, че в разговорите се споделят неща, които, според него, не се споделят между родител и дете, като неприятни епитети по отношение на единия от родителите. Според него майката споделя с децата неща за бащата, които са неприемливи в разговор между майка и деца- къде са му парите, че ще се палят къщи, ще се палят с кибрити, като заявява, че е присъствал лично на този разговор и е чул казаното от майката. Свидетелят заявява още, че откакто страните са разделени, не е виждал майката на децата да идва в Перник, в дома на бащата. Сочи, че преди раздялата прическата на Т. е била странна- много късо подстригана и не се различавало дали детето е момче или момиче, зъбите й били развалени, а облеклото й включвало раздърпан пуловер. Отбелязва, че сега не е така, като зъбите на Т. не са развалени, което се вижда, когато детето се усмихне. Разпитана, свидетелката Е. А. Б. е заявила, че децата не са при майка си в [населено място], тъй като се вземат насилствено от майката и са при бащата. Поради това майката многократно чрез различни институции се е опитвала да изпълни съдебното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за характера на иска по чл. 137, ал. 2 ЗЕ за обезщетение на клиенти, изградили за своя сметка съоръженията за доставка на топлинна енергия и присъединяване към топлопреносната мрежа на сграда - етажна собственост. Според касатора, въпроса е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като нормите на неоснователното обогатяване са приложени неправилно и липсва неизпълнение на задължението за сключване на договор по отношение на поставена извън гражданския оборот вещ, чиито собственик не може да я ползва, но не поради действия на дружеството, а поради законово ограничение. Сочи се и противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. Допустимо ли е при налични във въззивната жалба искания и възражения на въззивника, въззивният съд да излага мотиви към решението си, в които посочва исканията и възраженията на въззивника, обективирани в неговата писмена защита, като игнорира исканията и възраженията му, обективирани във въззивната жалба; допустимо ли е при липса на подаден отговор на въззивната жалба и при липса на каквито и да било възражения срещу нея от въззиваемия, въззивният съд да излага мотиви към решението си, в които посочва искания и възражения на въззиваемия, които са обективирани в неговата писмена защита?, по който въпрос основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2. Допустимо ли е по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на негаторен иск чрез увеличаване размера на искането като се добави обект, който е отделен от първоначално вписания в исковата молба обект, или изменение на иска по размер е допустимо само при паричните искове?, по който въпрос като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 1 ГПК се твърди произнасяне в противоречие с решение №473 от 01.06.2010г. по к. гр. д. №1537/2009г. на ВКС и решение №215 от 08.07.2010г. по к. гр. д. №166/2009г. на ВКС, а в условията на евентуалност се поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3. По следващия въпрос „За правното значение в производството по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС на статута на търпимост“, се твърди противоречие с решение №179/28.10.2016г. по гр. д. №394/2016г. на ВКС; решение №401/21.07.2009г. по гр. д. №2770/2008г. на ВКС; решение №129/22.07.2014г. по гр. д. №4880/2013г. на ВКС, решение №104 от 09.10.2019г. по гр. д. №625/2019г. на ВКС. 4. По въпроса „За задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно“ се твърди произнасяне в противоречие с решение №104 от 09.10.2019г. по гр. д. №625/2019г. на ВКС, решение №153 от 5.11.2018г. по гр. д. №886/2018г.; решения №57/2.3.2011г. по гр. д. №1416/2010г.; решение №37/29.03.2012г. по гр. д. №241/2011г. и др. като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 1 ГПК. 5. По въпроса „При предявен иск по чл. 109 ЗС може ли становището, че премахването /събарянето/ на част от обект-сграда няма да окаже влияние на конструкцията на сградата да е изготвено от вещо лице с квалификация, различна от тази на строителен инженер-конструктор“ като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 1 ГПК, се твърди противоречие с решение №60160 от 30.11.2021г. по к. гр. д. №1518/2021г., в условията на евентуалност се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 6. Въпросът „Следва ли в производството по негаторен иск въззивният съд да се произнесе по възражение за давностно владение на част от засегнатия поземлен имот, предявено от ответника с отговора му на исковата молба, в случая, когато първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението, а с въззивната жалба и пледоарията си по същество ищецът е предявил изрично искане за такова произнасяне от въззивния съд?“ се поставя като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 7. По въпроса “За съдържанието на мотивите към решението и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора се твърди произнасяне в противоречие с т. 19 на ТР №1/04.01.2001г. по т. гр. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, т. 2 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №17/23.07.2014г. по т. д. №811/2012г. на ВКС, решение №51/29.06.2020г. по т. д. №613/2019г. на ВКС, решение №99/06.08.2019г. по гр. д. №2331/2018г. на ВКС, решение №63/28.06.2019г. по гр. д. №2296/2018г. като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

От кога тече на давностния срок за вземане, предмет на образувано и прекратено по право (перемирано) изпълнително дело преди 26.06.2015 г., когато е обявено ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, а ново изпълнително дело е образувано повече от 5 години след датата на перемпцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

като спорен от предмета на делото; 10) включва ли се в тежестта на доказване законността на уволнението и установяване на извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарното наказание, с цел осъществяване на съдебен контрол от въззивната инстанция и кои са допустимите доказателствени средства; 11) следва ли при преценката дали нарушението е „тежко“, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя; 12) кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението; 13) по какъв начин се установява обемът и съдържанието на задълженията на служителя; 14) дали при преценка на понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина освен посочените в чл. 189 КТ критерии, следва да бъдат съобразени и всички други имащи значение за конкретния случай факти и обстоятелства, вкл. характера и важността на работата, възможните неблагоприятни последици за работодателя с оглед обществената му значимост и субективното отношение на служителя към извършеното и липсата на самокритичност; 15) налице ли е неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл. 187, т. 3 КТ предвид конкретните задължения, залегнали в длъжностната характеристика на уволненото лице; 16) следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя; 17) как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника или служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, когато трудовата функция изисква една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, а осъществяващия тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на задълженията си да престира поведение, при което да полага, съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа, отчитайки характера на дейността и статута на дружеството работодател. Касаторът сочи практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи. Бланкетно се поддържат и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право