Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: […]
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
прилагат ли се по аналогия разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и чл. 50, ал. 2 ЗНА относно тълкувателните решения, постановени по реда на чл. 124 ЗСВ; от кой момент действа тълкуването, дадено с тълкувателни решения по реда на чл. 124 ЗСВ и от кой момент поражда действие отмяната на Постановление №3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС и прилага ли се за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди то да бъде отменено. Относно последния въпрос поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Представлява ли действие, което прекъсва давността, искането до съдебния изпълнител да бъде приложен определен изпълнителен способ, без да е бил предприет?
от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. ВКС може да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК – без да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато то е очевидно неправилно.
От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 на ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС на ОСГТК за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?
в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се уважат.
/Налице ли е упражнено неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС от лице чрез вещ, която нито е негова, нито се ползва от него, нито пряко или косвено е упражнило въздействие върху нея с цел да попречи на друго лице да се ползва пълноценно от правото си на собственост?/ не е правен въпрос по смисъла на т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. п тълк. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, който може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е неотносим към конкретното дело: Въпросът предпоставя, че ответникът по насрещния иск И. П. не е упражнявал никакво въздействие върху съсобственото дворно място, с което да пречи на М. Х. да полза съсобствения имот /нито чрез личния си, нито чрез чужд автомобил/, докато по делото е безспорно установено и прието за доказано от съда, че именно П. създава пречките за ползването на имота, като паркира автомобил /без значение негов личен или чужд/ на място и по начин, че пречи на преминаването на други автомобили.
в мотивите на съдебните решения по чл. 422 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не препятства нито провеждането на наказателния процес по обвинението за извършени престъпления по чл. 316 НК, нито предявяването на искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, основани на твърдения, че получените суми в резултат от използването на евентуално неистинските записи на заповед представляват вреда за Е. А. К.. В този смисъл преценката на въззивния съд, че с молбата по чл. 390 ГПК се търси обезпечение на процесуално допустими искове, е формирана в съответствие с практиката на ВКС, поради което по въпрос №2 не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За предпоставките за придобиване по давност по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 19, ал. 6 ЗУТ на реална част от урегулиран поземлен имот, който е предназначен за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване; необходимо ли е да е изработен ПУП, който да докаже наличието на горните законови изисквания или преценката се прави по действащия план.
Следва ли да се приеме без доказване (като ноторен или служебно известен на съда факт), че аудиторията на публикуваните със свободен достъп в социалната мрежа „Фейсбук“ и новинарските (публицистичните) сайтове в Интернет е неограничена (обективно неопределяема) или е необходимо страните да ангажират доказателства за установяване на конкретния брой на лицата, до които процесната публикация е достигнала, респ. чия е доказателствената тежест, когато е налице твърдение на ответника, че същата не е достигнала до широк кръг хора, какви биха могли да бъдат доказателствените средства за това и какъв е правният смисъл на понятието „широк кръг хора?