Норма : чл. 172 ГПК

Преценка на свидетелските показания
Чл. 172. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Относно преценката за достоверност на свидетелските показания, явяващи се основното доказателство за установяване на придобивната давност.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

под №1. В практиката на ВКС (така: Решение №136 от 30.10.2020 г. по гр. д.№4746/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение №79 от 12.07.2017 г. по гр. д.№3244/2016 г. на ВКС, ІV г. о., Решение №69 от 09.07.2015 г. по гр. д.№1582/2014г. на ВКС, ІV г. о. и др.) се приема, че въззивният съд е такъв по съществото на спора и непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. Въззивната инстанция (както и първата) трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В мотивите на решението трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства. Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, както и обстоятелствата при възпроизвеждането. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системи, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1. Нарушен ли е принципът по смисъла на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка; 2. Нарушен ли е принципът за установяване на истината при противоречиви свидетелски показания, когато се кредитират само някои от тях, без да се вземат предвид писмените доказателства, приложени по делото; 3. Следва ли въззивният съд да прояви активност, с оглед задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК, като не е събрал несъбрани от първоинстанционния съд доказателства и в тази връзка нарушен ли е принципът за непосредственост и публичност при разглеждане на делото по смисъла на чл. 11 ГПК; 4. Нарушени ли са принципите за установяване на истината и служебното начало при противоречиви свидетелски показания, когато се кредитират само някои от тях, без да се призоват като свидетели други лица, за които има данни, че са били свидетели на спорните факти по делото. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Следва ли въззивният съд да основе решаващите си изводи само на показанията на една група свидетели, намиращи се в най-близки родствени връзки със страната (син, дъщеря, съжителка на съпружески начала), без да е обосновал кредитирането на тези заинтересовани свидетели с оглед всички доказателства по делото и без да е базирал преценката си на извода, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетелите да е повлияла на достоверността на показанията им – твърди се противоречие с решение №136/2020 г. по гр. д. №4746/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №338/2013 г. по гр. д. №1269/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение №8/2020 г. по гр. д. №1618/2019 г. на ВКС, ІV г. о.?; 2. Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че е налице материална доказателствена сила на документ, който в действителност не удостоверява неизгодни за издателя му факти и да основе на този документ решаващия си извод, въпреки че документът е възможно да бъде тълкуван в смисъл, че удостоверява съвсем различни обстоятелства и факти от приетите от съда? – твърди се противоречие с решение №197/2014 г. по гр. д. №7364/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №51/2010 г. по т. д. №528/2009 г. на ВКС, І т. о., решение №60213/2021 г. по гр. д. №2502/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; 3. Въззивният съд длъжен ли е да обсъди и даде отговор на всички относими доводи, аргументи и оплаквания, наведени във въззивната жалба? – твърди се противоречие с решение №261/2020 г. по гр. д. №758/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.; 4. Длъжен ли е въззивният съд да основе решаващите си изводи на формално валидни заключения и да са логически следствия от дадените условия и предпоставки? – твърди се противоречие с решение №145/2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; 5. Неправилната правна квалификация на иска, дадена от първата инстанция и констатирана от въззивната инстанция по повод наведен довод за това във въззивната жалба, съставлява ли основание за недопустимост на решението? – твърди се противоречие с решение №4/2020 г. по гр. д. №1885/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №151/2019 г. по гр. д. №3988/2018 г. на ВКС, І г. о., решение №132/2019 г. по гр. д. №3496/2018 г. на ВКС, ІV г. о. Касаторът се позовава и на вероятна недопустимост на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

също не е определящ за изхода на спора, защото експертиза за доходите на страните при претенция за трансформация на лично имущество, не е необходима. От друга страна такава експертиза не е искана от касатора, нито въззивната му жалба съдържа довод за допуснато процесуално нарушение в тази насока. Ето защо и този въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – такъв, който е разрешен в мотивите на съда и е предопределил изхода на спора.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

е за приложението на чл. 52 ГПК и същият е от обуславящо значение за изводите на съда, касаещи определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. По него обаче не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се констатира твърдяното от касатора противоречие на приетото от съда с ППВС №4/1968г. В последното са дадени разяснения, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се съобразят конкретните обективно съществуващи обстоятелства за всеки отделен случай, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В случая съдът при определяне размера на обезщетението не се е отклонил от тази задължителна практика, защото е взел предвид установените по делото увреждания, получени от ищеца, продължителността на възстановителния период и търпените през него неудобства, както и обстоятелството, че при промяна на времето ищецът продължава да има неприятни усещания на местата на уврежданията.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Кои са подлежащите на установяване от ищеца и ответника факти по предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД?
Обективираното в разписката изявление, че с подписа си заемателят удостоверява получаването на заемната сума достатъчно ли е за да се приеме факта на реалното ѝ предаване или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

– какво е възможното лечение и могло ли е то да се проведе при ответника, отговорът е утвърдителен – в случай, че лекарите при ответните дружества бяха положили дължимата грижа за живота и здравето на ищцата, като бяха поставили правилната диагноза и бяха положили адекватна медицинска грижа, вкл. чрез назначаване на точните изследвания, биха могли да предотвратят настъпването на вредоносния резултат. Дали обективно специалистите, на които болничните заведения са възложили извършването на тази високо отговорна хуманна дейност, са били в състояние да положат дължимите медицински грижи, е ирелевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото. Същественото е, че всеки правоспособен специалист, на когато държавата е поверила грижата за здравето и живота на гражданите, е могъл – при полагане на дължимите усилия, правилно да диагностицира причината за продължителното и обилно кръвотечение – така, както е сторил лекуващият екип във второто болнично заведение, при което пострадалата е потърсила медицинска помощ. По тези съображения въззивният съд е приел, че поставените към медицинската експертиза допълнителни задачи, вкл. във въззивната жалба, биха били неотносими за правилното решаване на спора – те не биха изяснили различни факти от тези, които са установени от вече събраните писмени доказателствени средства.