Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Кликнете на линка на съответната правна норма, за да видите свързаните с нея съдебни актове и теоретични публикации.
AJAX progress indicator
  • чл. 10, ал. 4 ДОПК
    Дееспособност и представителство
    Чл. 10. [...] (4) Лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
  • чл. 28, ал. 3 ДОПК
    Адрес за кореспонденция
    Чл. 28.[...] (3) В случаите на започнало производство по този кодекс, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.
  • чл. 78, ал. 2 ДОПК
    Уведомяване при обявяване в несъстоятелност
    Чл. 78. [...] (2) Прилагането на доказателство за уведомяването по ал. 1 към внесената в съда молба е условие за разглеждането й и за образуване на делото по несъстоятелност.
  • чл. 80, ал. 1 ДОПК
    Регистър и бази данни
    Чл. 80. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица.
  • чл. 87, ал. 6 ДОПК
    Данъчно-осигурителна сметка
    Чл. 87. [...] (6) Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
  • чл. 99, ал. 1 ДОПК
    Подаване и приемане на декларации
    Чл. 99. (1) Декларацията и другите подлежащи на подаване документи или данни се подават в компетентната териториална дирекция, освен ако с нормативен акт е предвидено друго. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път.
  • чл. 99, ал. 4 ДОПК
    Подаване и приемане на декларации
    Чл. 99. [...] (4) Когато декларацията се подава лично или чрез пълномощник, подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и/или представителната си власт.
  • чл. 99, ал. 5 ДОПК
    Подаване и приемане на декларации
    Чл. 99. [...] (5) Приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3.
  • чл. 107, ал. 3 ДОПК
    Установяване по данни от декларации
    Чл. 107. [...] (3) Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.
  • чл. 110 ДОПК
    Ревизии и проверки
    Чл. 110. (1) Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки.
    (2) Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
    (3) Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.
    (4) Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Правилата по чл. 8 не се прилагат, когато е налице възлагане от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши.
    (5) Когато в закон не е предвидено друго, срокът за извършване на проверките не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от датата на първото процесуално действие, което се удостоверява с протокол или връчено искане по чл. 37, ал. 3. Ако 6-месечният срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до 6 месеца с резолюция на органа, възложил проверката. Когато за резултатите от проверката се съставя протокол, същият се предоставя на лицето в 7-дневен срок от извършването й.
    (6) При извършване на проверка се прилага съответно чл. 116.
  • чл. 118, ал. 1, т. 3 ДОПК
    Ревизионен акт
    Чл. 118. (1) С ревизионния акт се: [...]
    3. възстановяват недължимо платени или събрани суми.
  • чл. 121 ДОПК
    Предварително обезпечаване на вземанията
    Чл. 121. (1) В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
    (2) Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197.
    (3) Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.
    (4) Когато в срок до 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени, освен ако е направено искане за продължаването им пред административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка. Искането може да бъде направено от публичния изпълнител или ревизираното лице.
    (5) Съдът проверява наличието на условията по ал. 1 за налагане на предварителни обезпечителни мерки и изпълнението на изискванията по ал. 3 и се произнася с определение в 14-дневен срок от постъпването на искането. Ако уважи искането, съдът определя срок за продължаване на мерките, не по-дълъг от срока за приключване на ревизионното производство. Определението не подлежи на обжалване.
    (6) Действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4-месечния срок по ал. 4 или в срока, определен от съда по реда на ал. 5.
  • чл. 127, ал. 2 ДОПК
    Изпълнение на ревизионния акт
    Чл. 127. [...] (2) След изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.
  • чл. 128 ДОПК
    Подлежащи на прихващане суми
    Чл. 128. (1) Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
    (2) Всяко лице, което получи незаконосъобразно възстановяване на суми по ал. 1, е длъжно да възстанови сумите на бюджета. Това задължение се смята за задължение за данък, а когато са възстановени надвнесени осигурителни вноски - за задължение за задължителна осигурителна вноска, и става изискуемо в деня, следващ деня на получаване на акта за незаконосъобразното плащане.
    (3) Искания за недължимо платени или събрани суми за допълнително задължително пенсионно осигуряване се разглеждат само до размера на наличните средства в индивидуалната партида на лицето в пенсионноосигурителното дружество или до размера на средствата в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. В останалите случаи отношенията се уреждат между пенсионноосигурителното дружество, осигурителя и осигуреното лице.
  • чл. 145, ал. 1 ДОПК
    Съдържание и приложения на жалбата при административно обжалване
    Чл. 145. (1) Жалбата трябва да съдържа:
    1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
    2. посочване на акта или действието, против които се подава;
    3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
    4. в какво се състои искането;
    5. подпис на подателя.
  • чл. 149 ДОПК
    Съдържание и приложения на жалбата до съда
    Чл. 149. (1) Жалбата до съда трябва да отговаря на изискванията по чл. 145, ал. 1.
    (2) Към жалбата се прилагат:
    1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
    2. препис от жалбата за органа по приходите;
    3. писмени доказателства;
    4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.
  • чл. 152 ДОПК
    Обжалване по административен ред
    Чл. 152. (1) Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му.
    (2) Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите.
    (3) Жалбата се подава чрез териториалната дирекция.
    (4) В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение по реда на тази глава.
    (5) В срока по чл. 146 органът по приходите, издал обжалвания акт, може да посочи писмено пред решаващия орган и жалбоподателя доказателствата, за които предлага постигане на споразумение по реда на тази глава, независимо дали с жалбата е направено предложение по ал. 4.
  • чл. 155 ДОПК
    Правомощия на решаващия орган
    Чл. 155. (1) Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й в съответната дирекция.
    (2) Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, решаващият орган се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.
    (3) Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението.
    (4) Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:
    1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или
    2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.
    (5) Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия.
    (6) В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта.
    (7) Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.
    (8) С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.
    (9) Относно решението се прилага съответно чл. 133, ал. 3.
  • чл. 155, ал. 1 ДОПК
    Правомощия на решаващия орган
    Чл. 155. (1) Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й в съответната дирекция.
  • чл. 155, ал. 4 ДОПК
    Правомощия на решаващия орган
    Чл. 155. [...] (4) Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:
    1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или
    2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.
  • чл. 155, ал. 4, т. 1 ДОПК
    Правомощия на решаващия орган
    Чл. 155. [...] (4) Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:
    1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или
  • чл. 156 ДОПК
    Обжалване пред съда
    Чл. 156. (1) Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.
    (2) Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.
    (3) Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.
    (4) Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.
    (5) В случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.
    (6) Решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда.
    (7) Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването. При непроизнасяне в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 5 и 6.
  • чл. 156, ал. 4 ДОПК
    Обжалване пред съда
    Чл. 156. [...] (4) Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.
  • чл. 156, ал. 6 ДОПК
    Обжалване пред съда
    Чл. 156. [...] (6) Решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда.
  • чл. 156, ал. 7 ДОПК
    Обжалване пред съда
    Чл. 156. [...] (7) Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването. При непроизнасяне в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 5 и 6.
  • чл. 157, ал. 2 ДОПК
    Спиране на изпълнението от съда
    Чл. 157. [...] (2) Изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда.
  • чл. 162 ДОПК
    Публични и частни вземания
    Чл. 162. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.
    (2) Публични са държавните и общинските вземания:
    1. за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
    2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
    3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
    4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
    5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
    6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции;
    7. по влезли в сила наказателни постановления;
    8. за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
    9. лихвите за вземанията по т. 1 - 8.
    (3) Публичните вземания се установяват и събират в левове.
    (4) Частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.
    (5) Публични вземания са вземанията на бюджета на Европейския съюз по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение на основание чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност.
    (6) Публични вземания са и вземанията на държавите - членки на Европейския съюз, по влезли в сила решения за конфискация или отнемане на парични средства, за паричната равностойност на конфискувано или отнето имущество, както и по решения за налагане на финансови санкции, постановени в държави - членки на Европейския съюз, когато са признати и подлежат на изпълнение в Република България.
    (7) Публични вземания са вземанията за финансови административни санкции и/или глоби, включително такси и начисления, наложени от компетентните органи или потвърдени от административните или съдебните органи на държави - членки на Европейския съюз, или, когато е приложимо, от съдилища за трудови дела на държави - членки на Европейския съюз, във връзка с неспазването на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ, L 18/1 от 21 януари 1997 г.) или на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП") (OB, L 159/11 от 28 май 2014 г.).
  • чл. 162, ал. 2 ДОПК
    Публични и частни вземания
    Чл. 162. [...] (2) Публични са държавните и общинските вземания:
    1. за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
    2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
    3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
    4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
    5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
    6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции;
    7. по влезли в сила наказателни постановления;
    8. за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
    9. лихвите за вземанията по т. 1 - 8.
  • чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК
    Публични и частни вземания
    Чл. 162. [...] (2) Публични са държавните и общинските вземания:
    1. за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
  • чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК
    Публични и частни вземания
    Чл. 162. [...] (2) Публични са държавните и общинските вземания: [...]
    3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
  • чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК
    Публични и частни вземания
    Чл. 162. [...] (2) Публични са държавните и общинските вземания: [...]
    7. по влезли в сила наказателни постановления;
  • чл. 162, ал. 4 ДОПК
    Публични и частни вземания
    Чл. 162. [...] (4) Частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.
  • чл. 163 ДОПК
    Ред на събиране
    Чл. 163. (1) Публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго.
    (2) Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред.
    (3) Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите , освен ако в закон е предвидено друго.
    (4) В случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
  • чл. 163, ал. 2 ДОПК
    Ред на събиране
    Чл. 163. [...] (2) Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред.
  • чл. 164 ДОПК
    Особени случаи при несъстоятелност
    Чл. 164. (1) Публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника.
    (2) Екземпляр от акта за установяване на публичното вземане се предоставя на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от връчването му. (3) Публичните вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго.
    (4) В случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.
    (5) В случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон, освен ако в закон е предвидено друго.
  • чл. 164, ал. 4 ДОПК
    Особени случаи при несъстоятелност
    Чл. 164. [...] (4) В случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.
  • чл. 166, ал. 2 ДОПК
    Установяване
    Чл. 166. [...] (2) Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
  • чл. 168 ДОПК
    Начини на погасяване
    Чл. 168. Публичното вземане се погасява:
    1. когато е платено;
    2. чрез прихващане;
    3. по давност;
    4. при опрощаване;
    5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;
    6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
    7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
  • чл. 171 ДОПК
    Давност
    Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
    (2) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
  • чл. 171, ал. 1 ДОПК
    Давност
    Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
  • чл. 172, ал. 2 ДОПК
    Спиране и прекъсване на давността
    Чл. 172. [...] (2) Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
  • чл. 191 ДОПК
    Конкуренция между публично и изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс
    Чл. 191. (1) Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял.
    (2) Когато реализацията на имуществото по ал. 1 не приключи в срок до 12 месеца от налагане на мерките за обезпечаване на публичните вземания, съответно в срок до 6 месеца от започване на принудително изпълнение за събиране на публичните вземания, всеки друг кредитор има право да започне принудително изпълнение спрямо същото имущество по реда на Гражданския процесуален кодекс при спазване на ал. 3 - 5.
    (3) Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
    (4) Най-късно в 14-дневен срок от получаване на съобщението по ал. 3 Националната агенция за приходите издава удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.
    (5) Съдебният изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на удостоверението по ал. 4. Независимо от това, дали е получено удостоверението след изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението по ал. 3, съдебният изпълнител може да продължи производството.
    (6) Алинея 2 не се прилага при наложени предварителни обезпечителни мерки.
    (7) Сроковете по ал. 2 не текат в следните случаи:
    1. когато изпълнението на акта или производството по принудително изпълнение е спряно - до отпадане на основанието за спиране;
    2. при дадено разрешение за отсрочване или разсрочване на публични задължения - за срока на отсрочването или разсрочването, или до започване на принудително изпълнение в случаите по чл. 183, ал. 4 и чл. 187а, ал. 3 и 8;
    3. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.);
    4. при обжалване на извършена продажба по чл. 256 - до влизане в сила на решението на административния или съдебен орган.
  • чл. 193 ДОПК
    Принудително изпълнение при несъстоятелност
    Чл. 193. (1) Имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс.
    (2) Когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства не покриват изцяло вземането и натрупаната лихва и разноските по публичното изпълнение, държавата или общината се удовлетворяват за остатъка по общия ред.
    (3) Когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства превишават вземането и натрупаната лихва и разноските по изпълнението, публичният изпълнител превежда остатъка по сметката на несъстоятелността.
    (4) Ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.
  • чл. 193, ал. 4 ДОПК
    Принудително изпълнение при несъстоятелност
    Чл. 193. [...] (4) Ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.
  • чл. 194 ДОПК
    Присъединяване на обезпечени кредитори
    Чл. 194. (1) Кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител.
    (2) Публичният изпълнител уведомява обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство.
    (3) Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума с изключение на кредитор с вписан особен залог се запазва по сметката на Националната агенция за приходите и му се предава, след като представи изпълнителен лист, или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда. Публичният изпълнител разпределя и предава припадащата се на кредитора с вписан особен залог сума въз основа на представеното удостоверение от Централния регистър за особените залози за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на неговото вземане.
    (4) Ако обезпечението бъде отменено, сумата по ал. 3 се разпределя между останалите взискатели или остава в масата на несъстоятелността.
    (5) Ако събраната сума е недостатъчна за удовлетворяването на всички взискатели, публичният изпълнител извършва разпределение, като най-напред определя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
  • чл. 194, ал. 3 ДОПК
    Присъединяване на обезпечени кредитори
    Чл. 194. [...] (3) Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума с изключение на кредитор с вписан особен залог се запазва по сметката на Националната агенция за приходите и му се предава, след като представи изпълнителен лист, или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда. Публичният изпълнител разпределя и предава припадащата се на кредитора с вписан особен залог сума въз основа на представеното удостоверение от Централния регистър за особените залози за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на неговото вземане.
  • чл. 216 ДОПК
    Недействителност на действия и сделки
    Чл. 216. (1) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:
    1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;
    2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;
    3. непарични вноски на имуществени права на длъжника;
    4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;
    5. погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника; 6. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
    (2) Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.
    (3) Извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.
  • чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК
    Недействителност на действия и сделки
    Чл. 216. (1) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: [...]
    4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;
  • чл. 220 ДОПК
    Образуване на изпълнително дело
    Чл. 220. (1) Когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнително производство се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател.
    (2) Публичният изпълнител при необходимост може да препрати изпълнителното дело за извършване на изпълнителни действия на друг публичен изпълнител. В този случай публичният изпълнител указва действието и срока за извършването му. След извършване на съответното действие публичният изпълнител връща изпълнителното дело.
  • чл. 221, ал. 2 ДОПК
    Започване на производството
    Чл. 221. [...] (2) Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.
  • чл. 230 ДОПК
    Принудително изпълнение от трети лица, които не са банки
    Чл. 230. (1) Принудителното изпълнение на вземанията се насочва върху вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо.
    (2) Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.
    (3) Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния изпълнител в същия размер.
    (4) Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в тридневен срок от падежа на всяка вноска.
  • чл. 234 ДОПК
    Пазене на вещта
    Чл. 234. (1) Описаната движима вещ се оставя за пазене на длъжника.
    (2) Ако публичният изпълнител прецени, че вещта не трябва да се оставя у длъжника, тя се предава на пазач или се оставя на съхранение в определено от публичния изпълнител място.
    (3) Пазачът се назначава от публичния изпълнител, който определя и възнаграждението. Пазачът се избира с оглед на лицето, естеството на вещта и мястото, където се намира или където ще се съхранява вещта, която се предава за пазене срещу подпис.
    (4) Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин, да дава сметка за приходите от нея и за разходите по пазенето й. При неизпълнение на задълженията публичният изпълнител може да назначи друг пазач.
    (5) Недвижимият имот се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. От получаването на съобщението за вписване на възбраната длъжникът е длъжен да го управлява с грижата на добър стопанин. Публичният изпълнител може да определи срещу възнаграждение управител на имота, ако длъжникът пречи на огледа или не управлява добре имота.
    (6) При отпадане на основанието за изземване и в случай че в тримесечен срок от уведомяването длъжникът не вдигне иззетите вещи, същите се считат за изоставени в полза на държавата. В тези случаи публичният изпълнител издава постановление.
  • чл. 239, ал. 1 ДОПК
    Действие на публичната продан
    Чл. 239. (1) Продадените чрез публична продан движими вещи и оценими в пари права върху тях стават собственост на купувача дори и да не са били собственост на длъжника.
  • чл. 239, ал. 2 ДОПК
    Действие на публичната продан
    Чл. 239. [...] (2) Купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичането на една година от обнародването в "Държавен вестник" на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост.
  • чл. 240 ДОПК
    Разноски
    Чл. 240. (1) Всички разноски, свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните вземания, са за сметка на длъжника.
    (2) Всички постъпили суми от продажбата се внасят по определената сметка. Ако след покриване на разноските, главницата и лихвите е налице остатък, се прилага чл. 255.
    (3) Разноски, свързани с прехвърляне на вещта или с въвод във владение, са за сметка на купувача.
  • чл. 250, ал. 4 ДОПК
    Нов търг
    Чл. 250. [...] (4) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 3, тя се освобождава от изпълнение или се насрочва нова продан.
  • чл. 264 ДОПК
    Удостоверяване на задълженията
    Чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
    (2) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на издаден или заверен от общината документ за платен данък върху превозното средство по Закона за местните данъци и такси, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство.
    (3) Образците на писмените декларации по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на финансите и министъра на правосъдието.
    (4) Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
    (5) На държавата и общината не могат да се противопоставят действията по ал. 1 и 2, извършени в нарушение на ал. 4.
  • чл. 264, ал. 1 ДОПК
    Удостоверяване на задълженията
    Чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
  • чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК
    Удостоверяване на задълженията
    Чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
  • чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК
    Удостоверяване на задълженията
    Чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
  • чл. 264, ал. 2 ДОПК
    Удостоверяване на задълженията
    Чл. 264. [...] (2) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след проверка в системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите, по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси за платен данък върху превозното средство, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство. При условие че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен на информация, проверката за платен данък върху превозните средства може да се извърши с представяне на издаден или заверен от общината документ.
  • чл. 264, ал. 4 ДОПК
    Удостоверяване на задълженията
    Чл. 264. [...] (4) Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
  • чл. 265 ДОПК
    Отговорност
    Чл. 265. Нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише акт без представена декларация или при неспазване разпоредбата на чл. 264, ал. 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя или от учредителя.
  • чл. 266, ал. 4 ДОПК
    Обжалване
    Чл. 266. [...] (4) Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.
  • чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК
    Разглеждане на жалбата
    Чл. 267. [...] (2) Решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да: [...]
    4. отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение; когато жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаването на преписа от решението;
  • чл. 269 ДОПК
    Иск на трето лице
    Чл. 269. (1) Трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си.
    (2) Искът се предявява срещу длъжника и взискателя.
    (3) Съдът уведомява публичния изпълнител, ако бъде образувано исково производство. В този случай публичният изпълнител може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството.
  • чл. 269, ал. 1 ДОПК
    Иск на трето лице
    Чл. 269. (1) Трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си.
  • чл. 269, ал. 3 ДОПК
    Иск на трето лице
    Чл. 269. [...] (3) Съдът уведомява публичния изпълнител, ако бъде образувано исково производство. В този случай публичният изпълнител може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството.