Изпълнително производство

Съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроси на изпълнително производство в гражданския процес – изпълнителен лист, обезпечителни мерки, публична продан и др.

Определение по чл. 274, ал. 3 ГПК

Определение № 547 от 26.11.2018 г. по т. д. № 4013/2018 г.

Съставлява ли насрочването на въвод във владение нарушаване на владението по смисъла на чл. 75 ЗС?
Решение по чл. 290 ГПК

Решение № 17 от 26.02.2018 г. по гр. д. № 2915/2017 г.

Подлежи ли на връщане задатъка на наддавач, задържан от ЧСИ поради обявяването му за купувач и неплащане на продажната цена, ако публичната продан не е породила правни последици поради възлагане на същия имот по друга продан с постановление на друг купувач?
Решение по чл. 290 ГПК

Решение № 171 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3408 / 2014 г.

За да е допустим изрично предвиденият в чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, е необходимо към момента на предявяването му да е налице изпълнително основание за вземането на кредитора, издадено по реда на заповедното производство. Само при издадена заповед за изпълнение и при надлежно материалноправно оспорване на вземането по нея, искът на кредитора за установяване на вземането би бил допустим. Предвид самостоятелното материалноправно положение на издателя на менителничните документи – главен длъжник и на авалистите, които са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство, произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение, чрез подадено по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК възражение.
Определение

Определение № 277 от 27.11.2017 г. по т. д. № 1445/2017 г.

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Решение

Решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г.

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД и прекъсва ли се давността за вземането с образуването на изпълнително дело?
Тече ли давност за вземането в периода, когато изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя – чл. 329, б. б ГПК /отм./?
От кой момент започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато поради бездействие на взискателя, изпълнителното производство е прекратено с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?