Граждански процес

Съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроси на гражданското процесуално право – правен интерес, отговор на искова молба, сила на пресъдено нещо и др.

Решение № 37 от 03.09.2019 г. по гр. д. № 872/2018 г.

Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?

Решение № 94 от 28.08.2019 г. по гр. д. № 3612/2018 г.

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?
Определение по чл. 274, ал. 3 ГПК

Определение № 388 от 14.08.2019 г. по т. д. № 1157/2019 г.

Приложима ли е арбитражна клауза, включена в действащ договор между страните, към спор с предмет различно правоотношение между тях, което е възникнало ex lege по силата на последваща нормативна уредба?

Решение № 104 от 08.08.2019 г. по гр. д. № 2844/2018 г.

1. Може ли присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител да служи като сурогат на неосъществената реална парична престация на взискателя?
2. При положителен отговор на горния въпрос възможно ли това обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по кой процесуален ред и по чия инициатива ще се осъществи това приспадане?
3. При висящ изпълнителен процес и извършване на действия по удовлетворяване на вземането, следва ли да се извърши прихващане на присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД с частта от заплатения дълг от длъжника, за да се избегне неоснователното обогатяване на взискателя?
Определение по чл. 274, ал. 3 ГПК

Определение № 137 от 07.08.2019 г. по гр. д. № 2474/2019 г.

Може ли съдът да приема наличие на обективен идентитет между предмета на спора по две дела въз основа на съдебно- техническа експертиза, без да запознае страните с нея?