„при иск за намаляване на дарение може ли съдът да определи размер на намалението, по-голям от заявения с исковата молба и „налице ли е в този случай произнасяне плюс петитум“ не определят изходя от спора и по тях съдът не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Прилагането на чл. 36 ЗН е последица от уважаването на предявеният иск по чл. 30 ЗН. Ищецът не предявява иск и не формулира петитум каква сума да бъде осъден да плати на ответника като разностойност на припадащата му се част от разполагаемата част. /в този смисъл Решение №156/22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №416/2009 г., I г. о./ При уважаване на конститутивния иск по чл. 30 ЗН настъпва правна промяна. Възстановява се запазената част от дарение, или завет, като те се намаляват по правилата на чл. 32-33 ЗН. В резултат на това се отнема част от придобитото право от облагодетелствувания, или неговата равностойност, ако имота е отчужден при условията на чл. 37 ЗН. Ако имота не е отчужден, възниква съсобственост между лицето, упражнило правото си по чл. 30 ЗН и облагодетелствувания, която може да се прекрати чрез делба. Нормата на чл. 36 ЗН регламентира възможност да се уредят отношенията между наследникът с право на запазена част, предявил основателна претенция по чл. 30 ЗН и надарения, респективно заветника по друг начин когато завета или дарението са с предмет недвижим имот. В тази норма са уредени няколко хипотези. 1. да се отдели реална част от завета или дарението, която отговаря на изискванията за обособен имот и с тази реална част да се допълни запазената част, когато това е възможно. 2. ако не може да се отдели реална част, отговаряща по строителните правила и норми на изискванията за самостоятелен обект, целия имот да се задържи от заветника /надарения/, или да се върне в наследството в зависимост от степента на накърняването на запазената част. Ако надвишаването е по-голямо от 1/4 от стойността на разполагаемата част, /какъвто е настоящия случай/, целия имот се връща в наследството и остава съсобствен при квотите, определени в чл. 5-9 ЗН. Ако надвишаването е с по-малко от 1/4 от разполагаемата част, дареният /заветникът/ могат да преценят дали да върнат целия имот в наследството и да получат стойността на разполагаемата част, или да задържат целия имот за себе си, като изплатят равностойността на възстановената запазена част към момента на намалението в пари /чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН/. Нормата на чл. 36, ал. 2 ЗН е специална хипотеза на ал. 1 и се прилага във връзка с нея, когато заветникът и/или надареният е наследник с право на запазена част. В този случай надвишаването се преценява не само спрямо разполагаемата част, както е в ал. 1, а спрямо сбора на разполагаема и запазена част. Въззивният съд е приложил правилото на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, като е съобразил и правилото на ал. 2 на същия текст. В случая дарението на стойност 77400 лв. към момента на откриване на наследството надвишава с 19350 лв., т. е. с повече от 1/4 сбора от запазената и разполагаема част /общо запазената и разполагаема част е 51600 лв., а 1/4 от нея е 12900 лв./, поради което имота е върнат в наследството и е съсобствен при квоти по чл. 5 ЗН. Касаторката получава от него 1/2 като наследник по закон, която включва 1/3/запазената й част/ и половината от разполагаемата част /1/6 ид. ч./ и по силата на обжалваното решение получава равностоността на другата половина от разполагаемата част, припадаща се на ищцата. Ответницата по касация /ищца/ получава като наследник по закон 1/2 ид. ч., която включва възстановената й запазена част /1/3 ид. ч./ и половината от разполагаемата част /1/6 ид. ч./, чиято равностойност е осъдена да плати.