Залог
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Залог” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Залог
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Залог” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Относно задължението на съда да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните? (По иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ срещу АССГ- за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на административно дело в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Предвид оплакването за недопустимост на въззивния съдебен акт поради произнасяне на въззивния съд извън предмета на спора и оплакванията във въззивната жалба, както и при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението за проверка на неговата допустимост.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 13 ал. 9 ЗЕ, чл. 14 ЗНА, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 17 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 21 ал. 1 т. 8 ЗЕ, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 302 ГПК, чл. 31 ал. 5 ЗЕВИ, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1./ При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно? Твърди се противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №84/15.08.2016г. по т. д. №1508/2015г. на ІІ т. о. и 2./ При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП? Навеждат се доводи за противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №15/19.02.2020г. по т. д.№146/2019г. ІІ т. о.; решение №97/06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. ІІ т. о.; решение №33/04.04.2012г. по т. д.№172/2011г. ІІ т. о.; решение №96/15.10.2012г. по т. д. №936/2011г. І т. о.; решение №39/16.07.2010г. по т. д.№551/2009г. ІІ т. о.; решение №49/15.04.2009г. по т. д.№648/2008г. ІІ т. о.; решение №60126/19.11.2021г. по т. д. №1999/2021г. І т. о.; решение №206/12.03.2010г. по т. д.№35/2009г. ІІ т. о.; решение №98/24.06.2013г. по т. д.№596/2012г. ІІ т. о.; решение №16/04.02.2014г. по т. д.№1858/2013г. І т. о.; решение №99/08.10.2013г. по т. д.№44/2012г. ІІ т. о.; решение №54/22.05.2012г. по т. д. №316/2011г. ІІ т. о.; решение №33/04.04.2012г. по т. д.№172/2011г. ІІ т. о.; решение №159/24.11.2010г. по т. д.№1117/2009г. ІІ т. о.; решение №118/27.06.2014г. по т. д. №3871/2013г. І т. о. и решение №97/06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. ІІ т. о. Във връзка с начина на определяне степента на съпричиняване е поставен и въпросът: „При определяне степента на съпричиняването, следва ли въззивният съд за съпостави тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП“, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставените въпроси са свързани с предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 432 КЗ. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, включително и сочената от касаторите, в която е прието, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е още, че приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице (то да е спомогнало за увреждането си, като без неговото поведение не би се стигнало до същото), както и този принос да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Въззивното решение е постановено в съответствие с така дадените разрешения. При постановяването му съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, свързани с поведението на участниците в произшествието и допуснатите от всеки от тях нарушения. Отчел е пряката причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, както и приносът на поведението на всеки от участниците за настъпване на произшествието. С оглед на това, по тези въпроси не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Наличието на практика по чл. 290 ГПК изключва и приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не е налице и второто наведено основание. Несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване /в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решенията, посочени в изложението, са възприети същите принципни разрешения по тълкуване и приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 12 ГПК, чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 КЗ, чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойностни лимити, и по - специално дали и до каква степен тези правила се дерогират от императивната правна уредба в областта на задължителното здравно осигуряване. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са значими за изхода на делото и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като се решават противоречиво от съдилищата: „1. Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства; 2. Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители; 3. Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за нова услуга, не отговаря на ползваните в договора термини. Сочи се, че в нормата на чл. 2 от договора също се говори за активация, но там изрично се посочва, че това е активация на нова услуга, което не е случайно, тъй като терминът активация“ се използва във всички случаи в които се пуска в системата на ответното дружество такъв договор, като няма значение дали това е договор с лице, което за първи път сключва такъв, или е потребител, който е имал договор и сключва следващ такъв за продължаване на сътрудничеството си с ответника.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е разрешен в отклонение от задължителна практика на ВС и ВКС, както и доразвиваща я казуална такава, създадена по реда на чл. 290 ГПК. По втория въпрос въззивното решение е в отклонение от разясненото в тълкувателната част на решение №213/2017 г. по гр. д. №5864/2015 г. IV г. о. на ВКС, а третият – в противоречие с решение №16/2013 г. по т. д. №218/2012 г. на II т. о., решение №134/2014 г. по гр. д. №6886/2013 г. на III г. о., решение №220/2014 г. по гр. д. №6126/2013 г. на IV г. о. на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
№1 - 3е налице трайна и последователна съдебна практика (цитираната от касатора, както и - решение №66/2.04.2015 г. по гр. д. №5813/2014 г., III г. о., решение №72/18.05.2017 г. по гр. д. №3619/2016 г., III г. о., решение №30/07.05.2019 г. по гр. д. №2125/2018 г., IV г. о. на ВКС и др.), която е съобразена от въззивния съд. Константно е приемано, че по реда на чл. 2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи (безпокойство, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост и др.), но не и вредите от друг деликт. Спазването на гаранцията по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса. Разумността на времетраенето на производството се преценява в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ – сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи. При иска по чл. 2б ЗОДОВ не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния срок. В практиката на ВКС е изяснено също, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ценка Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
се застъпва отклонение на даденото от въззивния състав разрешение с възприетото в практиката на ВКС, обективирана в решение №217 от 09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №202/21.12.2013 г. по т. д. №866/2012 г. на ВКС, I т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ал. 1 т. 1 ЗАПСП, чл. 35 ЗАПСП, чл. 36 ЗАПСП, чл. 42 ал. 2 ЗАПСП, чл. 42 ЗАПСП, чл. 95б ал. 1 т. 1 ЗАПСП
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но спрямо този въпрос не е налице поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен, че е въведено бланкетно, то не се установяват и предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т. 4 ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В константната практика на ВКС, вкл. в постановеното от настоящия състав решение №50112 от 15.03.2024 г. по т. д.№1602/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение се приема, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
1“В случаите когато потвърждава решението на първата инстанция, въззивният съд освобождава ли се от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?“; 2“Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими доказателства, възражения и доводи на страните и дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания?“; 3“Писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва ли да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.