по делото е бил досежно това „нарушена ли е била разпоредбата на чл. 187е, ал. 3, изр. 1 ТЗ при сключването на договора за встъпване в дълг от 10.ІV.2013 г. между кредитната институция и ответното по претенциите й „Рубин Инвест” АД” – на основание чл. 101 ЗЗД, по силата на който това акционерно дружество е встъпило като солидарен длъжник във всички задължения на „Витро Инвест” АД към тази банка, вкл. за изплащането на главница в размер на 26 000 000 евро, лихвите, комисионните, евентуално наказателните лихви, неустойки, такси, разноски и др., възникнали на основание предходен договор за банков кредит от 13.ІІІ.2013 г., сключен между „Витро Инвест” АД и „КТБ” АД /сега в несъстоятелност/. В тази връзка решаващият правен извод на САС за нищожност на договора за встъпване в дълг - на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. първо-во ЗЗД, е основан върху установеното пряко нарушаване на императивен запрет, обективиран в текста на първото изречение на чл. 187е, ал. 3 ТЗ, след като от фактическа страна в исковото производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е било констатирано, че с процесния договор за встъпване в дълг всъщност е било обезпечено придобиването на акции на поемателя /т. е. на търговеца ответник по исковете и по касация/ от страна на кредитополучателя „Витро Инвест” АД. Същевременно САС последователно е разграничил, че процесният случай не попада в изключението по второто изречение на чл. 187е, ал. 3 ТЗ, предвидено за банка или финансова институция, чиито акции са обект на придобиване, като този извод се налага „при систематичното тълкуване на разпоредбите на алинеи 3 и 3 на чл. 187е ТЗ и се подкрепя от съдебната практика: Определение №711/20.VІІІ.2014 г. на състав на І-во т. о. на ВКС по т. д. №4344/2013 г., както и Решение №96 от 18.VІ.2013 г. на Варненския апелативен съд по гр. д. №189/2013 г.