Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Възнаградителна лихва

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Възнаградителна лихва” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Възнаградителна лихва

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Възнаградителна лихва” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/Следва ли да се счита за задължителна услуга по смисъла на пар. 1 ДР ЗПК сключването на споразумението за обезпечаване от страна на трето лице на връщането на получената сума по договор за кредит, когато при сключването на последния потребителят е имал възможност за избор на вида обезпечение /чрез физическо лице поръчител или юридическо лице, предоставящо възмездни услуги за обезпечаване на договори за кредит/?; 2/ Следва ли да се включи в ГПР на договор за потребителски кредит по см. на чл. 19, ал. 4 ЗПК и пар. 1 ДР ЗПК възнаграждение, дължимо на трето лице по силата на споразумение за обезпечаване от страна на третото лице на връщането на заетата сума по договор за кредит, когато сключването на споразумението с третото лице не е задължително условие за сключване на договора за кредит?; 3/ Следва ли да се изпише изрично в договора за кредит предвидената в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК формула за изчисляване на годишния процент на разходите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба?“ (по тези четири процесуалноправни въпроса се твърди противоречие с решение №50206/25.11.2022 г. по гр. д №3578/2020г на ВКС, III г. о.; решение №50053/18.07.2023 г. по т. д. №614/2022 г. на ВКС, II т. о.; решение №82/07.07.2022 г. по т. д. №871/2021 г. на ВКС, I т. о.; решение №142/01.08.2018 г. по т. д. №1739/2017 г. на ВКС, II т. о.; решение №232/05.01.2017 г. по т. д. №2416/2015 г. на ВКС, II т. о.; решение №23/07.07.2016 г. по т. д. №3686/2014 г. на ВКС, I т. о.; решение №82/07.07.2022 г. по т. д. №871/2021 г. на ВКС, I т. о. и решение №232/05.01.2017 г. по т. д. №2416/2015 г. на ВКС, II т. о.); 5. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи, оплаквания и възражения на страните?“; 6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?“ (по тези процесуалноправни въпроса се твърди противоречие както със задължителната, така и с казуалната практика на ВКС – ТР №1/04.01.2001 г. по гр. дело №1/2000 г. на ОСГК; решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение №202/21.12.2013 г. по т. д. №866/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение №157/08.11.2011г. по т. д. №823/2010 г. на ВКС, ТК, II т о.; решение №411/27.10.2011г. по гр. д. №1857/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение №17/23.07.2014 г. по т. д. №811/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение №180/11.01.2016 г. по т. д. №1618/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение №136/06.11.2015 г. по т. д. №2483/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №190/07.02.2018 г. по гр. д. №180/2017 г. на IV г. о. на ВКС); 7. „Длъжен ли е съдът да обсъди неравноправността на клаузи от потребителски договор, когато същите засягат начислената и заплатена възнаградителна лихва и кредитът се погасява чрез анюитетни вноски (лихва и главница), а банката-ищец претендира единствено главница по делото?“ и 8. „Рефлектира ли върху остатъчния размер на главницата надплащането за договорна лихва въз основа на неравноправни клаузи от потребителски договор?“ (по последните два въпроса - процесуалноправния и материалноправния, касаторите считат, че правният отговор е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото, тъй като по тях не е формирана съдебна практика).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ - по дело С-119/2017, т. 29 и дело С-186/16: 1/ Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 30 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът и какви са доказателствата в тази насока?; 2/ Прехвърлен ли е целият риск на кредитополучателя, при положение, че в процесния договор е предвидено, че рискът от понижаване на курса се поема от банката и видно от извлеченията от счетоводните книги изражението в национална валута на погасителните вноски в швейцарски франкове са по-ниски при понижаване на курса?; 3/Съдържа ли се в договора клауза, според която при понижаване курса на франка, няма да бъдат намалени вноските на кредитополучателя или няма да са по-ниски от нивото при усвояване на кредита?; 4/Следва ли валутният риск да се преценява единствено върху период, който съставлява една трета от 25 годишния договор, без съдът да е изяснил какъв ще е курсът на швейцарския франк за останалите 15 години от договора за кредит?; 5/Следва ли съдът да изясни какви са били доходите на кредитополучателите като източник, вид валута, спестявания и други, за да се направи точен извод, а не предполагаем с какви средства е погасяван кредитът?; 6/ Счита ли се за допълнително услуга между банката и кредитополучателите покупката на валута за погасяване на кредита извън договора за кредит?; 7/ Счита ли се за допълнително услуга между банката и кредитополучателите изпалзването на услуги и заплащането им по тарифата на банката, които не влияят на погасяване на кредита?; 8/ Какво следва да се има предвид под „критерии за промяна на тарифата?; 9/ По какви критерии съдът е определил, че определени клаузи на договора са индивидуално договорени, а други не и съответно как съдът е определил, че кредитополучателят не е могъл да повлияе върху определени договорни клаузи?; 10/ Каква е погасителната давност за възстановяване на „надвзети суми“ по договор за кредит, в частност лихви при промяна на лихвен процент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

по чл. 280, ал. 1 ГПК - при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви- от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотезата на предсрочна изискуемост.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС по прилагане и тълкуване на закона, произтичащи от постановеното отменително решение на ВКС, и при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК следва ли въззивният съд при новото повторно разглеждане да извърши всички действия, които са му указани/възложени от ВКС с отменителното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

„1. В хипотезите, когато при предходно разглеждане на спорен договор, довел до приемането на влязло в сила решение, съдът се е ограничил служебно да разгледа в светлината на Директива 93/2013 само една или определени клаузи от договора, задължен ли е съдът, сезиран от потребителя, да се произнесе по твърдения неравноправен характер на друга клауза от същия договор?; 2. Ясна и разбираема ли е по смисъла на чл. 145, ал. 2 ЗЗП клауза от договор за банков кредит, определяща основната, характеризираща договора престация, според която се предоставя кредит в швейцарски франкове с равностойност, посочена в лева, по курс „купува на швейцарския франк към лева на банката-кредитор в деня на усвояването на кредита и задължението е да се върне кредита в швейцарски франкове, ако банката не е предоставила на потребителя пълна и подробна информация за последиците от сделката, която да му даде възможност за преценка и то в дългосрочен план на икономическите последици от валутния риск за поетите финансови задължения и за опасността да не може да заплаща вноските при значително обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо швейцарския франк, който не е с фиксиран курс към лева?; 3. В хипотеза на банков кредит, при който сумата на кредита е посочена в договора и фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в национална валута, а задължението за погасяване на кредита е в чуждестранна валута (швейцарски франкове), неравноправна ли е клауза, в която се предвижда, че погасителните вноски трябва да се извършват в швейцарски франкове и възлага валутния риск върху потребителя?; 4. В хипотеза на установена неравноправност на клаузи от договор за банков кредит, сключен с потребител в чуждестранна валута (швейцарски франк), по силата на който потребителят трябва да изплаща кредита в швейцарски франкове и носи целия валутен риск, може ли съдът по иск на потребителя за нищожност на целия договор за кредит да приеме, че потребителят следва да изплаща кредита в швейцарски франкове по търговски курс на банката за швейцарския франк към лева към датата на усвояване на кредита и така да запази действието на договора?“ Твърди, че въведените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на СЕС, като се позовава по въпроса по т. 1 – на решение по дело С-421/14; по въпроса по т. 2 – на решения по дела С-186/2016, С-212/20; по въпроса по т. 3 – на решения по дела С-212/2020, С-186/2016, С-119/2017, С-118/2017, С-260/2018, по въпроса по т. 4 – на решения по дела С-212/2020, С-260/2018, С-118/17. Касаторката счита, че произнасянето по третия въпрос противоречи и на практиката на ВКС – решения по т. д. №2561/2018 г., ІІ т. о., т. д. №1392/2018 г., І т. о., т. д. №1766/2016 г., ІІ т. о., т. д. №2520/2016 г., ІІ т. о., т. д. №1599/2017 г., ІІ т. о., т. д. №3539/2015 г., ІІ т. о. и т. д. №1695/2019 г., І т. о. Въпросите по т. 2 - т. 4 са въведени от касационната жалбоподателка и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излагат се доводи, че дадените разрешения в практиката на ВКС, че при установена неравноправност на клаузи от договори за кредит относно валутния риск, кредитополучателят дължи връщането на кредита в швейцарски франкове, оставя потребителя обвързан от неравноправните клаузи и е в противоречие с чл. 6, пар. 1 Директива 93/2013 и тълкуването му в цитираните в изложението решения на СЕС, някои от които са постановени след формирането на практиката на ВКС. Изложеното, според касационната жалбоподателка, налага привеждането на практиката на ВКС в съответствие с цитираните решения на СЕС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не е въведена ясно допълнителна предпоставка. Твърдението е, че решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС, но такава не е посочена. Твърди се, че решението е в противоречие с чл. 17, ал. 1 Конституцията и с константната практика на съдилищата и на ВКС за пълно, всестранно и задълбочено изследване на доказателствения материал. Касаторите се позовават и на необходимост от „развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени“. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно сключването на 05.07.2011г. на договора за кредит за сума 11 500 евро за погасяване на други кредитни задължения на ответниците при годишна възнаградителна лихва, която не е променяна. Сумата е усвоена. Срокът за издължаване на кредита е 15.06.2021г. Съгласно чл. 10 от договора при просрочие на погасителна вноска се дължи обезщетение за забава, което включва договорната лихва и санкционна надбавка в размер на законната лихва. Регламентирана е възможността банката да се позове на предсрочна изискуемост при договорно неизпълнение - чл. 10.3 от ОУ и без уведомление при забава над 150 дни. Не е спорно, че кредитополучателите са платили само първата анюитетна вноска и част от втората, с които е погасена част от главницата на стойност 140.62 евро и част от възнаградителната лихва на стойност 194.55 евро. С нотариални покани, връчени съответно на първи и втори октомври 2019г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем след изтичане на предоставен тридневен срок за доброволно изпълнение. При тези данни въззивната инстанция, която е била сезирана с жалби от двете насрещни страни по спора, е споделила извода на първата инстанция, че предсрочната изискуемост е настъпила на 06.10.2019г. Произнесла се е по пренесения във въззивното производство спорен въпрос относно въведеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност с оглед на твърдението им, че предсрочната изискуемост е настъпила на 15.01.2012г. с изтичането на 150 дни от просрочието, настъпило поради забавата в плащането на втората вноска по кредита. Мотивирала е, че предсрочната изискуемост настъпва само по отношение на вноските с ненастъпил падеж, а за вече изискуемите вноски - главница и лихви, давността е съответно пет и три години. По същество е прието, че давността тече от датата на падежа на всяка вноска. Въззивната инстанция, за разлика от първата, е взела предвид и спирането на давността по време на въведеното в страната извънредно положение между 13 март и 13 май 2020г., при което давност не е текла. Именно това е обусловило частичното изменение на първоинстанционното решение относно дължимите от ответниците вземания на банката. Мотивирано е, че към датата на предсрочната изискуемост 06.10.2019г. е настъпила редовната изискуемост на част от главницата, възлизаща на 8 099.11 евро. Отчетено е, че заповедният съд е бил сезиран на 18.07.2020г. и при зачитане спирането на течението на давностния срок за посочения период е прието, че погасени по давност и чрез изпълнение са вноските за главница, включени в първите 46 анюитета по погасителния план с падежи от 15.07.2011г. до 15.04.2015г. на обща стойност 2 629.11 евро, както и вноските за възнаградителни лихви с падежи от 15.07.2011г. до 15.04.2017г. С тези мотиви е обосновано, че общият размер на дължимата главница възлиза на 8 870.89 евро (към дължимия остатък от непогасената редовно изискуема главница от 5 470 евро е добавена предсрочно изискуемата част от главницата на стойност 3 400.89 евро). По отношение на възнаградителната лихва е споделен изводът на окръжния съд, че тя е 839.08 евро за периода от 27.07.2018г. до 06.10.2019г. В съответствие с тези свои изводи въззивният съд е формирал и становището си относно претендираните от банката акцесорни вземания - обезщетение за забава и законна лихва. По искането за допускане на касационното обжалване: На първо място настоящият състав счита, че не е налице необходимост от спиране на настоящото производство по чл. 288 ГПК, предвид обстоятелството, че пред ОСГТК на ВКС е висящо произнасянето по тълкувателно дело №******г., което е по въпрос, идентичен на втория поставен в изложението. В случая въззивната инстанция е приложила разрешението, че давностният срок за главницата и за възнаградителните лихви тече от датата на уговорения падеж за всяка от вноските. Идентична е и тезата на касаторите. Те не оспорват правилността на тези изводи на апелативния съд, който е възприел благоприятния за кредитополучателите резултат. Защитата на касаторите е основана изцяло на становището кога е настъпила в конкретния случай предсрочната изискуемост на кредита. Отсъствието на смисъл от спиране на настоящото производство произтича от обстоятелството, че дори в тълкувателното решение по тълк. дело №3/2023г. на ОСГТК на ВКС да бъде възприето становището, че давностният срок тече от настъпването на уговорената изискуемост на целия дълг, респективно от датата на обявяване на предсрочната му изискуемост, прилагането на такова разрешение в конкретния случай би довело до влошаване на положението на обжалващата страна. Съществен аргумент за отсъствие на смисъл от спиране производството по настоящото дело е и този, че не разрешаването на втория въпрос от изложението е обусловило изхода на спора. Този изход, с оглед целения от касаторите резултат, както се посочи, произтича от това, дали би могла да бъде възприета тезата им за момента на настъпването на предсрочната изискуемост на кредитното задължение. В този контекст са поставените първи и четвърти въпроси, които обаче нямат правна характеристика, а са фактологично обусловени и изразяват несъгласието на касаторите с изводите на въззивната инстанция, че възможността за отнемане на преимуществото за издължаване на кредита периодично, на вноски, е потестативно право на кредитора и то, освен че следва да бъде упражнено при наличието на законовите предпоставки, следва и да бъде доведено до знанието на длъжника. Това разрешение е в синхрон със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 18 на ТР №4/2014г. по тълкувателно дело №4/2013г., в ТР №8/2019г. по тълк. дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС и в практика по чл. 290 ГПК - по т. д. 57/2012г. на Първо т. о., т. д. №362/2015г. на Второ т. о., по т. д.№739/2019г. на Първо т. о. на ВКС - за да бъде упражнено потестативното право на банката-кредитор, с което отнема на длъжника предимството на срока, и се иска изпълнение на срочно задължение преди уговорения падеж, следва тя да е отправила изявление за предсрочна изискуемост, което да е достигнала до знанието на длъжника. Същевременно преценката за конкретния момент на настъпване на предсрочната изискуемост има изцяло фактически характер съобразно обстоятелствата по делото, с оглед на което не може да бъде извършвана във фазата по допускане на касационното обжалване. Възнаградителната лихва по кредита не е променяна и проблемът за нейната „неравноправност“ касаторите поставят за първи път в изложението. Извършената от първоинстанционния съд служебна проверка за неравноправност и даденият отрицателен отговор не са били предмет на предприетото от кредитополучателите въззивно обжалване. Поради това този въпрос се явява хипотетичен като поставен едва в изложението, което отнема характеристиката му на общо основание, което да послужи за осъществяване на факултативния касационен контрол. В отговора на касационната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски, но доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение не са представени. Такива не са описани и като приложение към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

12369 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право