по чл. 280, ал. 1 ГПК и липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК (в редакция съгласно пар. 74 ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г). Съгласно задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно решение по тълк. д. №1/2009 на ОСГТК на ВКС, въпросът в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да е формулиран точно и ясно, трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, а в представеното изложение не е формулиран никакъв въпрос. Касаторът следва да обоснове и посоченото основание по чл. 280, т. 2 ГПК. Тези изисквания в случая не са изпълнени. Дори да се приеме, че се поставя въпрос за правото на справедлив процес от безпристрастен съд, то произнасянето на въззивния състав по въпроса за освобождаването от държавна такса на ищеца, при положение че двама от членовете на състава са си правили отводи по други дела на същата страна, не може да се възприеме като противоречащо на практиката по чл. 47 ХОПЕС и чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.