„1. В хипотезите, когато при предходно разглеждане на спорен договор, довел до приемането на влязло в сила решение, съдът се е ограничил служебно да разгледа в светлината на Директива 93/2013 само една или определени клаузи от договора, задължен ли е съдът, сезиран от потребителя, да се произнесе по твърдения неравноправен характер на друга клауза от същия договор?; 2. Ясна и разбираема ли е по смисъла на чл. 145, ал. 2 ЗЗП клауза от договор за банков кредит, определяща основната, характеризираща договора престация, според която се предоставя кредит в швейцарски франкове с равностойност, посочена в лева, по курс „купува на швейцарския франк към лева на банката-кредитор в деня на усвояването на кредита и задължението е да се върне кредита в швейцарски франкове, ако банката не е предоставила на потребителя пълна и подробна информация за последиците от сделката, която да му даде възможност за преценка и то в дългосрочен план на икономическите последици от валутния риск за поетите финансови задължения и за опасността да не може да заплаща вноските при значително обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо швейцарския франк, който не е с фиксиран курс към лева?; 3. В хипотеза на банков кредит, при който сумата на кредита е посочена в договора и фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в национална валута, а задължението за погасяване на кредита е в чуждестранна валута (швейцарски франкове), неравноправна ли е клауза, в която се предвижда, че погасителните вноски трябва да се извършват в швейцарски франкове и възлага валутния риск върху потребителя?; 4. В хипотеза на установена неравноправност на клаузи от договор за банков кредит, сключен с потребител в чуждестранна валута (швейцарски франк), по силата на който потребителят трябва да изплаща кредита в швейцарски франкове и носи целия валутен риск, може ли съдът по иск на потребителя за нищожност на целия договор за кредит да приеме, че потребителят следва да изплаща кредита в швейцарски франкове по търговски курс на банката за швейцарския франк към лева към датата на усвояване на кредита и така да запази действието на договора?“ Твърди, че въведените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на СЕС, като се позовава по въпроса по т. 1 – на решение по дело С-421/14; по въпроса по т. 2 – на решения по дела С-186/2016, С-212/20; по въпроса по т. 3 – на решения по дела С-212/2020, С-186/2016, С-119/2017, С-118/2017, С-260/2018, по въпроса по т. 4 – на решения по дела С-212/2020, С-260/2018, С-118/17. Касаторката счита, че произнасянето по третия въпрос противоречи и на практиката на ВКС – решения по т. д. №2561/2018 г., ІІ т. о., т. д. №1392/2018 г., І т. о., т. д. №1766/2016 г., ІІ т. о., т. д. №2520/2016 г., ІІ т. о., т. д. №1599/2017 г., ІІ т. о., т. д. №3539/2015 г., ІІ т. о. и т. д. №1695/2019 г., І т. о. Въпросите по т. 2 - т. 4 са въведени от касационната жалбоподателка и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излагат се доводи, че дадените разрешения в практиката на ВКС, че при установена неравноправност на клаузи от договори за кредит относно валутния риск, кредитополучателят дължи връщането на кредита в швейцарски франкове, оставя потребителя обвързан от неравноправните клаузи и е в противоречие с чл. 6, пар. 1 Директива 93/2013 и тълкуването му в цитираните в изложението решения на СЕС, някои от които са постановени след формирането на практиката на ВКС. Изложеното, според касационната жалбоподателка, налага привеждането на практиката на ВКС в съответствие с цитираните решения на СЕС.