1/ От кой момент започва да тече погасителната давност на вземането при суброгацията по чл. 74 ЗЗД – от момента на плащане на третото лице, което се суброгира в правата на кредитора или от падежа на основното правоотношение между кредитора и длъжника-ответник, по което третото лице-ищец извършва плащане; 2/ Включва ли законната суброгация според чл. 74 ЗЗД освен изпълнение на задължение като елемент от фактическия състав и правен интерес от изпълнението и следва ли ищецът да е посочил в какво се изразява правния му интерес или съдът може служебно да извлече наличие на правен интерес; 3/ Следва ли, за да е налице правен интерес от изпълнението при суброгацията по чл. 74 ЗЗД, конкретна зависимост между отношенията кредитор-длъжник, които да засягат, в смисъл да застрашават имуществените права на третото лице, на което поради това да се признае правен интерес; 4/ Засягането на конкретни имуществени права на третото лица, включва ли пропуснати от третото лице ползи или се ограничава до причинени вреди в резултат на загуба и засегнато имущество на третото лице. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по тези въпроси противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение №5 от 4.07.2016 г. по гр. д. №2723/2015 г. на IV г. о. и решение №183 от 1.02.2018 г. по гр. д. №689/2017 г. на III г. о. Вторият допълнителен критерий по 1, 3 и 4-ти въпрос, е заявен бланкетно, без конкретна обосновка. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са повдигнати и следните процесуалноправни въпроси: Задължен ли е въззивният съд да изложи фактически и правни изводи след обсъждане на всички доводи и възражения на страните и всички релевантни доказателства; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доводи, възражения и доказателства, на които страната се е позовала във въззивната жалба и да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения, факти, обстоятелства и възражения на страните, както и да обсъди всички приети по делото доказателства; Какво трябва да е съдържанието на мотивите към решението на въззивния съд и задължен ли е последният да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора; Допустимо ли е съдът да прави предположения по евентуални твърдения на страна, напр. произтичащи от качеството й на съдружник в търговско дружество, без страната изрично и конкретно да е направила тези твърдения, в частност без страната изрично да е посочила в качеството си на съдружник какъв е правният й интерес да заплати чуждия дълг. По тези въпроси се твърди, че въззивният съд е процедирал в противоречие с казуалната практика на ВКС – по първия въпрос с решение №69/22.06.2022 г. по т. д. №878/2021 г. на II т. о.; а по останалите въпроси – в противоречие с решение №17/23.07.2014 г. по т. д. №811/2012 г. на II т. о., решение №43 от 4.06.2014 г. по т. д. №213/2012 г. на II т. о., решение №51/29.06.2020 г. по т. д. №613/2019 г. на I т. о., решение №99 от 6.08.2019 г. по гр. д. №2331/2018 г. на I г. о., решение №63/28.06.2019 г. по гр. д. №2296/2018 г. на II г. о., решение №227/22.03.2019 г. по гр. д. №896/2018 г. на III г. о., решение №173 от 6.11.2020 г. по гр. д. №4404/2019 г. на III г. о. и решение №60208 от 4.01.2021 г. по гр. д. №126/2021 г. на III г. о.