Съпружеска имуществена общност
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Съпружеска имуществена общност” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Съпружеска имуществена общност
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Съпружеска имуществена общност” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за задължителната сила в производството по искове за вреди срещу съдебен изпълнител на съдебните решения по жалби срещу действията му въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС. Твърди и че по въпросите следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните, да приложи императивни правни норми, да допусне служебно доказателства и да се произнесе по всички доказателствени искания решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Твърди и че въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно- може ли лица, които имат очевидно високи доходи, да искат изплащане на разноски, като се позовават на безплатна адвокатско услуга и подлежи ли на проверка от съда дали едно лице има право на безплатна адвокатска услуга.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
и си отговарят. Счита, че в разговорите се споделят неща, които, според него, не се споделят между родител и дете, като неприятни епитети по отношение на единия от родителите. Според него майката споделя с децата неща за бащата, които са неприемливи в разговор между майка и деца- къде са му парите, че ще се палят къщи, ще се палят с кибрити, като заявява, че е присъствал лично на този разговор и е чул казаното от майката. Свидетелят заявява още, че откакто страните са разделени, не е виждал майката на децата да идва в Перник, в дома на бащата. Сочи, че преди раздялата прическата на Т. е била странна- много късо подстригана и не се различавало дали детето е момче или момиче, зъбите й били развалени, а облеклото й включвало раздърпан пуловер. Отбелязва, че сега не е така, като зъбите на Т. не са развалени, което се вижда, когато детето се усмихне. Разпитана, свидетелката Е. А. Б. е заявила, че децата не са при майка си в [населено място], тъй като се вземат насилствено от майката и са при бащата. Поради това майката многократно чрез различни институции се е опитвала да изпълни съдебното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 59 ал. 4 СК, чл. 59 ал. 6 СК, чл. 59 ал. 9 СК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мими Фурнаджиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение – въззивният съд е допуснал доказателства в нарушение на правилото на чл. 266 ГПК и е отменил обжалваното решение при липса на оплакване във въззивната жалба за необоснованост на решението, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГК на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
като спорен от предмета на делото; 10) включва ли се в тежестта на доказване законността на уволнението и установяване на извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарното наказание, с цел осъществяване на съдебен контрол от въззивната инстанция и кои са допустимите доказателствени средства; 11) следва ли при преценката дали нарушението е „тежко“, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя; 12) кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението; 13) по какъв начин се установява обемът и съдържанието на задълженията на служителя; 14) дали при преценка на понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина освен посочените в чл. 189 КТ критерии, следва да бъдат съобразени и всички други имащи значение за конкретния случай факти и обстоятелства, вкл. характера и важността на работата, възможните неблагоприятни последици за работодателя с оглед обществената му значимост и субективното отношение на служителя към извършеното и липсата на самокритичност; 15) налице ли е неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл. 187, т. 3 КТ предвид конкретните задължения, залегнали в длъжностната характеристика на уволненото лице; 16) следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя; 17) как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника или служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, когато трудовата функция изисква една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, а осъществяващия тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на задълженията си да престира поведение, при което да полага, съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа, отчитайки характера на дейността и статута на дружеството работодател. Касаторът сочи практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи. Бланкетно се поддържат и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ценка Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
обуславящ изхода на спора: „При уважен иск за намаляване на дарение на недвижим имот и възстановяване на запазена част на наследник по чл. 30 ЗН, заведен след вписан последвал договор за прехвърляне на вещни права върху този недвижим имот - счита ли се този договор за развален по право с решението за намаляване на дарението или е необходимо предявяването на иск по чл. 87, ал. З от ЗЗД?“. Твърди, че окръжният съд е приел, че този нотариален акт не е отразен във фактическата обстановка по първ. делото, но е посочил, че независимо от това нямало причина да се счете, че тази сделка е породила вещно -правни последици, доколкото общата наследодателка -М. П. не е имала права на собственост. Излага, че съдът превратно е обсъдил ТР №3/29.11.2012г. по т. д.№3/2012г. на ОСГК на ВКС - втората хипотеза, като е стигнал до извода, че покупко-продажбата на дарения имот през 2016 г. не е пречка ищцата да получи запазената си част от втория етаж от къщата. Според касатора, след като сделката от 2016г. е действителна, то за да осъществи своите евентуални права за възстановяване на запазената си част, ищцата първо е следвало да проведе успешен иск по чл. 87, ал. З от ЗЗД. Следващият въпрос: „Задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и се произнесе по всички доводи и възражения на страните?“, касаторът твърди, че е обуславящ за изхода на спора и е решен в противоречие с практика на ВКС в решение №105 от 12.11.2018г. по гр. д. №3109/2017г. на ВКС и много други. Счита, че въззивният съд не е обсъдил възражението, съдържащо се в писмения му отговор, че сделката, обективирана в нотариален акт №64/2016г. е нищожна, тъй като е сключена за цена много под пазарната, както и, че продажбата на чужд имот не е нищожна, в какъвто смисъл е непротиворечивата практиката на ВКС, обективирана в решение №483/15.07.2010г. по гр. д. №991/2009г. на ВКС, определение №349/22.06.2018г. по гр. д. №4035/2017г. на ВКС и определение №186/26.04.2016г. по гр. д. №1192/2016г. на ВКС. По следващия материално-правен въпрос: „Следва ли при определяне наследствената маса по чл. 31 ЗН да се включва имот, подарен на наследника, но впоследствие отчужден?“ се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС в решение №81/20.04.2012г. по гр. д. №937/2011г. на ВКС. Касаторът посочва, че неправилно в наследствената маса е включен само получения от ищцата с безвъзмездно дарение първи етаж от краварника от 2013г. от 416 кв. м, а не цялото дарение за 602 кв. м., като в същото време съдът е изключил извършеното последващото дарение от 2015г., с което ищцата е прехвърлила учреденото ѝ вече право на строеж за разликата от 416 до 602 кв. м на сина си за построяването на втория етаж. Извършвайки аритметични сметки съобразно така изложените си твърдения, касаторът счита, че запазената част на ищцата е нарушена със сумата от 7094.60/38 880.60 лева, а не както е приел съдът - 10699.73/33015 ид. части от Ѕ ид. части от процесния от втори етаж от сграда във В., [улица].
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е решен в обжалваното решение в противоречие с решение №******г. по т. д. №2466/2018 г. на ВКС, I т. о., а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Василка Илиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Какъв е характерът на ипотечното право – вещен или облигационен?“; 2. „Погасява ли се самостоятелно по давност ипотечното право или се погасява само акцесорно?“; 3. „При ипотекарен длъжник, различен от основния длъжник, действията на кредитора спрямо основния длъжник могат ли да прекъсват и спират давността за ипотечното право, включително при производство, по несъстоятелност на основния длъжник?“; 4. „Могат ли кредиторът и основният длъжник чрез договори за новации или анекси за продължаване на срока на основното задължение да обвържат ипотекарния длъжник по отношение срока на давността на ипотечното право?“; 5. „Относно давността на ипотечното право има ли специфики в положението на основен длъжник, ипотекирал своя вещ, и положението на ипотекарния длъжник за чужд дълг?“ и 6. „Дали общата петгодишна давност се прилага спрямо ипотечното право когато ипотекарният длъжник обезпечава чуждо задължение. Когато основният длъжник ипотекира своя вещ, то конекситетът между основното и ипотечното правоотношение е очевиден, със съвпадащи страни, и най-вече с възможност за основния длъжник да следи и да отказва продължаването на давността на ипотечното право с новации или анекс; възможност, с която ипотекарният длъжник за чужд дълг, небидейки страна по основния договор, не разполага, а е зависим от волята на кредитора и основния длъжник?“. Сочи, че решението е в противоречие с приетото практиката на ВКС – решение №815/15.02.2010 г. по гр. д. №1713/2009 г., IV г. о.; решение №581/30.09.2010 г. по гр. д. №1019/2009 г., III г. о.; решение №157/08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г., II т. о.; решение №411/27.10.2011 г. по гр. д №1857/2010 г., IV г. о.; решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г., II т. о.; решение №76/12.06.2012 г. по т. д. №377/2011 г., II т. о.; решение №68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2010 г., II т. о.; решение №202/21.12.2013 г. по т. д. №866/2012 г., I т. о.; решение №17/23.07.2014 г. по т. д. №811/2012 г., II т. о.; решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г., I т. о.; решение №42/05.03.2014 г. по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о.; решение №283/14.11.2014 г. по гр. д. №1609/2014 г., IV г. о.; решение №40/04.02.2015 г. по гр. д. №4297/2014 г., IV г. о.: решение №63/17.07.2015 г. по т. д №674/2014 г., II т. о.; решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г., I т. о.; решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г., II т. о.; решение №136/06.11.2015 г. по т. д. №2483/2014 г., II т. о.; решение №12/16.02.2016 г. по гр. д. №2184/2015 г., III г. о.; решение №157/11.02.2016 г. по т. д. №3638/2014 г., I т. о.; решение №180/11.01.2016 г. по т. д. №1618/2014 г., II т о.; решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г., II т. о.; решение №271/08.02.2017 г. по гр. д. №1368/2016 г., IV г. о.; решение №178/24.04.2017 г. по т. д. №1340/2015 г., I т. о.; решение №202/25.01.2018 г. по т. д. №1826/2016 г., I т. о.; решение №192/29.01.2018 г. по т. д. №44/2017 г., I т. о., решение №19/07.08.2018 г. по т. д. №2124/2016 г., II т. о.; решение №139/04.10.2018 г. по т. д. №2377/2016 г., II т. о.; решение №302/03.12.2018 г. по т д. №2764/2017 г., II т. о.; решение №184/17.12.2018 г. по т. д. №2781/2017 г., I т. о.; решение №28/06.03.2019 г. по т. д. №205/2018 г., II т. о.; решение №12/26.03.2019 г. по т. д. №606/2018 г., I т. о.; решение №141/14.10.2019 г. по т. д. №2839/2018 г., II т. о. и решение №92/06.11.2019 г. по т. д. №2100/2018 г., I т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Василка Илиева
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Очевидно неправилно ли е обжалваното решение в хипотезата на явно нарушение на основни съдопроизводствени принципи (чл. 121, ал. 4 КРБ, чл. 12 ГПК) и процесуални правила (чл. 236, ал. 2 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК) за дейността на въззивната инстанция и за необходимото съдържание на мотивите на въззивното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
се твърди въззивният съд да се е произнесъл в противоречене с тълкувателната практика и постановена такава по реда на чл. 290 ГПК на ВКС: т. 11 на ППВС №4/23.12.1968 г.; ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС; решение №140/24.07.2013 г. на ВКС по гр. дело №1328/2012 г., III г. о.; решение №104/25.07.2014 г. на ВКС по т. дело №2998/2013 г., I т. о., ТК; решение №532/24.06.2010 г. по гр. дело №1650/2009 г. на ВКС; решение №377/22.06.2010 г. по гр. дело №1381/2009 г. на ВКС; решение №153/10.05.2012 по гр. дело №498/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение №187/13.06.2012 г. по гр. дело №1215/2011 г. на ВКС, III г. о.; решение №832/10.12.2010 г. по гр. дело №593/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение №112/14.06.2011 г. по гр. дело №372/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение №158/28.12.2011 г. по т. дело №157/2011 г. на ВКС, I т. о.; решение №177/27.10.2009 г. по т. дело №14/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение №151/12.11.2013 г. по т. дело №486/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение №73/27.05.2014 г. по т. дело №3343/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №88/17.06.2014 г. по т. дело №2974/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №93/23.06.2011 г. по т. дело №566/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение №83/ 6.07.2009 г. по т. дело №795/2008 г. на ВКС, II т. о.;
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.