Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Публична продан

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Публична продан” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Публична продан

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Публична продан” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

са разрешени от въззивния съд в отклонение от съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение №42/26.02.2016г. по гр. д. №1812/2015г. на ВКС, IV ГО; Решение №371/29.10.2015г. по гр. д. №1385/2012г. на ВКС, IV ГО; Решение №285 от 06.10.2015г. по гр. д. №1953/2015г. на ВКС, IV ГО; Решение №451/29.03.2016г. по гр. д. №2306/2015г. на ВКС, IV ГО – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

- по т.ІІ от изложението: 1. Какви са предпоставките за уважаване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ при поредица от увреждащи сделки и включват ли те приетото с т. 3 на ТР №2/2017, че ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки“?; 2. Следва ли искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ да бъде предявен в преклузивния едногодишен срок срещу цялата поредица от увреждащи сделки или е достатъчно да бъде предявен срещу определена част от тях, дори когато недвижимият имот, предмет на атакуваните сделки, е бил собственост на неучастващо, трето за спора лице, като придобит от него преди вписването на исковата молба?; 3. Има ли правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД / включително, но не само когато се прядявява във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ/ срещу сделка за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, която сделка е била последвана от публична продан на имота?; по т.ІІІ от изложението: 1. Признатите от закона правни последици от уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ включват ли специален ред за попълване на масата на несъстоятелността, при който: - имотът, обект на оспорената с иска сделка, с уважаването на иска да се счита част от масата на несъстоятелността, макар този имот да е собственост на неучастващо в делото лице, чието придобивно основание не е оспорено с иска, при което удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността да стане без осребряване на имота по реда на Глава 46 ТЗ, и с уважаването на иска трето, неучаствало в оспорената с иска сделка, лице да бъде задължено да внесе в масата на несъстоятелността сумата, която е получило от друга, неоспорена транзакция – последваща публична продан на имота?; по т.ІV от изложението: 1. Допустимо ли е разпоредбите относно продажба по реда на ЗОЗ да бъдат прилагани по аналогия по отношение на публична продан, извършена по реда на ГПК и да се приеме, че приключилата публична продан на имот не изключва възможността за предявяване от синдика на иск за нищожност на проданта по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ и иск за обявяване на недействителност на проданта въз основа на чл. 647, т. 5 и т. 6 ТЗ, в зависимост от съответните предпоставки съгласно посочените правни норми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Налице ли са основания за зачитане на периода, през който срока за давностно владение върху недвижим имот е бил спрян по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД в хипотеза, при която владеещото имота трето неправоимащо лице е конституирано като съделител в делбеното производство и искът за делба е отхвърлен срещу последното като неоснователен, или е налице прекъсване на давностния срок по смисъла на чл. 116, б. “6“ от ЗЗД?“ Твърди, че изводът на съда за наличие на предпоставките за прекъсване на придобивната давност по чл. 116, б. б ЗЗД по време на делбеното дело е в противоречие с решение №******г. по гр. дело №895/2010г. на ВКС и решение №631/26.09.2009г. по гр. д. №1525/2008г. на ВКС, в които се приема, че давността се прекъсва с предявяване на иска- установителен или ревандикационен иск от собственика срещу владелеца, и последният се позове на придобивна давност, но ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната. Твърди, че конституираната като съделител в делбеното дело Е. К. не е противопоставила възражение, че е придобила имота по давност, а само, че е несъпричастна към правния спор. Тъй като не се е позовала на придобивна давност, то не може да се приеме, че същата е прекъсната. Вторият въпрос: „В хипотезата, при която искът, който е прекъснал давността, бъде отхвърлен, зачита ли се за давността периода, през който тя е била спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД или отпада периода на спиране с обратна сила и давността се счита, че не е спирана?“ се поставя във връзка с извода на съда, че независимо, че искът за делба спрямо нея е бил отхвърлен, то едва от датата на неговото влизане в сила, за нея е започнал да тече нов давностен срок, без значение изтеклия до датата на прекъсването и в периода на спирането давност. Счита, че този извод е в противоречие с решение №554 от 02.09.2011г. по гр. д. №1019/2010г. на ВКС, съгласно което давността не се счита прекъсната ако искът или възражението бъдат отхвърлени, тъй като с прекратяване на съдебното производство в по-голяма степен от неговото отхвърляне отпада с обратна сила ефекта на прекъсването на придобивната давност- т. е. придобивната давност не се счита за прекъсната. Третият въпрос “В хипотезата, когато срокът на придобивната давност е започнал да тече преди предявяване на иска, прекъсващ давността, следва ли при отхвърляне на иска периода през който давността е била спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД да се зачете и да се присъедини към вече изтеклия давностен срок с обратна сила?“ се поставя тъй като съдът не е зачел срокът на давността, започнал да тече от 09.05.2003 година и изтекъл до 17.06.2008 година, при положение, че искът за делба спрямо касаторката е бил отхвърлен. Счита, че това становище на въззивния съд противоречи на съдебната практика, изразена в Решение №401/2011 година постановено по гр. дело №895/2010, в което е посочено, че ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната, а след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Следващият въпрос „Каква е материалната доказателствена сила на нотариален акт за собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка при хипотеза, че признатото с него право е оспорено от страна в процеса?“ се поставя тъй като представеният от нея К., с който се легитимира като собственик, не е приет от съда като годно доказателство за собственост, поради това, че издаването му е в противоречие със закона. Счита, че този извод е в противоречие със задължителните указания на ТР №3/2012г. по т. д. №3/2012г. ОСГК на ВКС, както и на ТР №178/30.06.1986г. гр. д. №150/1985г. на ОСГК. Последният пети въпрос “Налице ли е нищожност на сделката /договорна ипотека/по смисъла на чл. 26 ЗЗД в хипотезата на нарушение на закона, при липса на нарушение на разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД?“ е по повод приетото от въззивния съд, че тъй като не е била собственик на ипотекирания имот, то ипотеката е била учредена в нарушение на разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, което води до нейната нищожност поради нарушение на закона по смисъла на чл. 26 ЗЗД, който извод според касатора противоречи на Решение №553/20.12.2011г. по гр. д. №1166/2011г. На следващо място касаторката излага, че е налице основанието за допустимост на касационната жалба по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението страда от очевидна неправилност. Счита, че от цялостния му прочит се установява незаконосъобразност вследствие нарушаване на основни процесуални правила /чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2, чл. 202 ГПК/ и нарушение на основните логически правила при интепретиране на релевантните за производството факти и доказателствата за тях, като не са преценени в цялост събраните по делото доказателства и факти. Установява се и смесване на правните последници на „спирането на давността и на „прекъсването на давността.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. „Налице ли са предпоставки за отвод на двата съдебни състава 1 - 25 на СГС и 1 - ви състав на САС по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК при положение, че съдиите са взели участие по други предходни дела, по които са се произнесли по аналогичен съдебен спор, произтичащ от един и същ правопораждащ факт – злоупотреба с право по чл. 3 ГПК с нередовен частен документ, признат за „редовен” извън закона, с което процесуално бездействие и нарушение на императивни правни норми са събудили основателни съмнения в касаторката за евентуална пристрастност?“; 2. „Допустимо ли е прекратяване на исковото производство по гр. д. №3124/2021 г., потвърдено и от въззивният съд с аргумент за нередовност на исковата молба от 2019 г. при положение, че определения съдия/докладчик по делото не е участвал и не е предприел действие за даване на указания към ищеца относно отстраняване на нередовности по исковата молба, респективно нелегитимен съдия е взел участие с даване на указания към ищеца, без да е определен по надлежния ред, за които нарушения въззивният съд е пропуснал да установи съдебен контрол?“; и 3. „Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за легитимността на ответника в процеса съобразно разпоредбата на чл. 227 ГПК и в този смисъл постановеното от него определение не следва ли да се тълкува като недопустим акт, постановен срещу ответница, загубила своята процесуална правоспособност?“. Сочи, че по втория въпрос е налице противоречие с решение №208/28.11.2013 г. по т. д. №3704/2011 г. на ВКС, I т. о., по третия въпрос е налице противоречие с определение №102 от 18.06.2019 г. по гр. д.№519/2019 г. на ВКС, I г. о., решение №166/28.03.2011 г. по гр. д. №306/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №16/21.02.2014 г. по гр. д. №4682/2013 г. на ВКС, II г. о. и решение №48/28.03.2014 г. по гр. д. №14/2012 г. на ВКС, II г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021

От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

като такива от значение за изхода на спора: 1/ Задължен ли е въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени искания, възражения доводи, както и да обсъди всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото? 2/ Допустимо ли е ищцата да не бъде признавана за собственик, без да е извършена отмяната от съда на констативния нотариален акт на М. за придобития имот по давност и по отношение на неотмяната му да фигурира влязло в законна сила решение на КОС?; 3/ Допустимо ли е второто/настоящото/ въззивно решение да възприема различни констатации от установените в действащия /неотменен нотариален акт/, при едни и същи доказателства и не представлява ли това нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК за недопустимо навеждане на нови обстоятелства във въззивното производство? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 от TP №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с казуалната практика на ВКС обективирана в решение №15/30.01.2015 г. по гр. д.№4604/2014 г., на ІV г. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на II т. о., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на I т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на II т. о., решение №1022/17.03.2010 г. по гр. д.№552/2009 г., решение №401/17.05.2010 г. по гр. д.№510/2009 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

123401 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право