№******глежда и да се произнася по действителността на търговска сделка, сключена между страна по делото и трето – неучастващо в процеса лице и то при положение, че такъв иск не е бил предявен.“ Касаторът е поддържал отклонение на състава от приетите разрешение с ТР ОСГТК№******г. Поставен е въпрос №3 „Може ли страна по делото да се позовавана недействителността на търговска сделка, в която не участва. Такова позоваване може ли да стане чрез твърдение/възражение в хода на процеса или е необходимо предявяване на инцидентен установителен иск за действителността на атакуваното правоотношение. Във втория случай необходимо ли е с конституирането на неучастващите в процеса страни по договора като другари или като помагачи на страната, която твърди недействителността на търговската сделка. Страната е поддържала разрешаване на тези въпроси от въззивния съд в противоречие с разрешенията дадени с решение №397/2012 г. на ВКС, ІV г. о. Поставен е въпрос №4/ „ Допустимо ли е въззивният съдебен състав да преразглежда допустимостта, законността и правилността на влязло в сила арбитражно решение.“ Касаторът е изложил кратки оплаквания за неправилност на решението. Поставен е въпрос №5 “Допустимо ли е произнасяне по частичен иск без в диспозитива на самото решение да се посочва изрично част от каква цялостна претенция се явява сумата, за която се търси съдебна защита в конкретното исково производство“. Страната е посочила като основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с аргумента, че съдът е дал „ меко казано странно разрешение на този въпрос“. Поставен е въпрос №6 „ Допустимо ли е въззивният съд от една страна да кредитира изцяло като правилно и пълно приетото заключение на съдебна експертиза, а от друга сам да формира други крайни изводи, различни от тези на вещото лице без да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати.“ Изброена е съдебна практика, която, според касатора, разрешава въпроса по начин различен от този на въззивния съд. Поставен е въпрос №7/ „ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени във въззивното производство“. Страната е посочила че съдът не е обсъдил ролята на наследодателя на ищцата и отговорността му за сключване на неизгодната търговска сделка. Изброена е съдебна практика на ВКС, която според страната дава различен от този на въззивния съд отговор на въпроса. Други доводи не са развити.