Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Предварителен договор

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Предварителен договор” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Предварителен договор

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Предварителен договор” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

какво застрояване е било предвидено в парцела, съгласно заповед №443/05.11.1982 г. и заповед №РД-50-09-322/23,05.1986 г. - дали комплексно малкоетажно или многоетажно застрояване. По делото са събрани пред първата инстанция гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. К. и П. Гърков. Според показанията им, които въззивният съд е намерил за непротиворечиви за съответните обстоятелства, те познават добре и четиримата ответници и живеят в процесната жилищна сграда, първата от 1996 г., а вторият от 1995 г. И двамата свидетели твърдят, че апартаментът, който Д. Д. С. и съпругата му Р. Б. закупили, бил купен за техните деца - ответниците Д. Д. С. и С. С.. От самото начало родителите твърдели, че купуват апартамента за тях. Те извършили всички довършителни работи в този апартамент, като демонстрирали намерението си, след като децата пораснат, да ги оставят да живеят в жилището. Жилището било на замазка и те поставили фаянс, настилки, боядисали го, като казвали, че жилището е купено за децата им и ще остане за тях. Децата ползвали жилището докато били ученици и след това, като пораснали. Ограничаване на достъпа до жилищата имало за кратко чрез поставена строителна ограда, която после била премахната. За другите обитатели на сградата не било тайна кой обитава процесния апартамент, те го посещавали, като ходели на гости на ответниците, децата правели купони. Според показанията на двамата свидетели и в момента ответниците Д. Д. С. и С. С. живеят в това жилище. Свидетелят Гърков посочва, че знае за водено срещу ответника Д. Д. С. дело за обезщетение и че същият е плащал такова. Според свидетелката К. срещу родителите имало дело по чл. 38а ЗЖСК, но то било прекратено. По делото е представен незаверен препис от решение по гр. д. №5060/1999 г. на СРС по иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК, за което не са представени доказателства да е влязло в сила и самите ищци не твърдят, че същото е влязло в сила.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет по делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“; 2. „В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот, знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя, като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, следва ли да се отнася и до личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане?“ и 3. „С какви доказателствени средства следва да се установи знанието на лицата, с които длъжникът е договарял, за увреждане на кредитора: дали знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да се установи с преки доказателства или може да се счита доказано въз основа на поредица от установени косвени факти и обстоятелства?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №75/20.06.2016 г. по т. д. №1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №94/13.09.2016 г. по т. д. №3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г. на ВКС на II т. о. и решение №202/25.01.2018 г. по т. д. №1826/2016 г. на ВКС, I т. о., вторият с решение №60/20.04.2017 г. по гр. д. №3094/2016 г. на ВКС, IV г. о. и третият с решение №61/01.03.2016 г. по гр. д. №4578/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №189/17.01.2018 г. по т. д. №2646/2016 г. на ВКС, II т. о. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Може ли въззивният съд при проверката за законосъобразност на обжалваното решение да се произнася по невъведени от страната в производството пред първата инстанция и с въззивната й жалба доводи и възражения? Какви са правомощията на въззивната инстанция при служебно прилагане (по аналогия) на императивна материалноправна норма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, както и за съдържанието на мотивите към съдебното решение на този съд и даденото в съдебната практика на ВКС разрешение по него е неминуемо част от предмета и обуславящ решаващата воля на съда по всяко дело. В цитираната от касатора и служебно известна на съда съдебна практика е дадено разрешение, че задължението на съда да изложи мотиви към решението, обективиращи исканията и възраженията на страните и извършената преценка на доказателствата, както и да изведе самостоятелни фактически и правни изводи по спорното материално право, произтича пряко от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. При условията на ограничено въззивно обжалване по чл. 269 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по спорния предмет, след надлежно реализирана самостоятелна преценка на фактите и доказателствата, и след обсъждане на въведените от страните доводи и възражения, като следва да формира самостоятелни фактически и правни изводи, при отчитане на обхвата на въззивно обжалване. Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивния съд от задължението да формира собствени изводи по същество на спорното материално право. Въззивният съд е длъжен да се произнесе и по изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение, в рамките на предмета на въззивна проверка по чл. 269 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Освен при покупко-продажба и замяна срещу родово определени вещи, при какви други сделки може да се прилага разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС и по-конкретно може ли чл. 33, ал. 2 ЗС да се прилага в случаите при сделки за даване вместо изпълнение на парично задължение; 2. Ако се допусне изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС при сделка за даване вместо изпълнение, по какъв начин следва да се определи какви са „същите условия“ /действително уговорените условия/; 3. При даване вместо изпълнение на парично задължение, когато се дават повече от един недвижими имоти за погасяване на един неделим паричен дълг и когато транслативният елемент на сделката се осъществява посредством прехвърляне на собственост на няколко имота, допустим и основателен ли е искът за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС само за част от прехвърлените имоти. В горния случай как следва да се определи цената, по която ще се постанови изкупуването по чл. 33, ал. 2 ЗС на един от прехвърлените имоти. Може ли цената да бъде определена от съда чрез назначаване на съдебно-оценителна експертиза; 4. Допустимо ли е цената на един измежду няколко прехвърлени имоти чрез даване вместо изпълнение на парично задължение, при иск по чл. 33, ал. 2 ЗС да се определи чрез съдебно-оценителна експертиза, при която вещото лице, като съобрази характеристиките на имотите по сделката, да определи стойността на всеки един от тях към датата на прехвърлянето; 5. Може ли съдът да игнорира част от доказателствата при установяването по чл. 20 ЗЗД на волята на страните относно цената на прехвърлен по чл. 33, ал. 2 ЗС имот; 6. Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е уговорена привидно във вреда на останалите съсобственици в производството по чл. 33, ал. 2 ЗС, без да има предявен установителен иск за разкриване на относителна симулация и установяване на действителните отношения между страните по сделката. Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за даване вместо изпълнение на парично задължение на база позоваване от страна на ищците на относителна симулативност на сделката поради условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо; 7. Ако е предявен главен иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. първо ЗС и евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. второ ЗС, може ли да се приеме, че съдът е сезиран с два отделни иска и следва ли да се произнесе и по двата иска; 8. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба, то следва ли той да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи; 9. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 10. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, като изложи в решението си собствени фактически и правни изводи; 11. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за изхода на делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване, без да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото; 2) допустимо ли е решението на въззивния съд, постановено на непредявено основание; 3) допустимо ли е да бъде отхвърлен доказан по основание иск под предлог, че не е доказана сигурността за увеличаване на материалното състояние, ако своевременно беше предадено владението на имота; 4) длъжен ли е въззивният съд, произнесъл се в нарушение на разпоредбата на чл. 162 ГПК, и без специален анализ, да обоснове приложимостта на цитираното от него ТР №3/12.12.2012 г. на ВКС, предвид различията му с настоящия случай; 5) правно обосновано ли е въззивният съд да оправдава отказа на ответниците да изпълнят задълженията си по наследения от тях предварителен договор с неотносимата за договорните отношения „недопустимост на предварителния отказ от процесуални права, даже и когато е налице доказана злоупотреба с тях; 6) следва ли съдът да се съобрази с разпоредбата на чл. 25 ЗЗД, защото приспособена към процесния случай тази разпоредба би имала вида, че - „сбъдването на статута ни на собственици има обратно действие, ако ответниците, които са имали интерес от несбъдването му, недобросъвестно са попречили на осъществяването му“. Сочат се и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как се прилага разпоредбата на чл. 363 ГПК и задължението на съда да извърши проверка дали ответниците по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД са собственици на процесния имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

според касатора е разрешен в отклонение от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Втори и четвърти въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Отделно, касаторът счита решението за очевидно неправилно поради непълно тълкуване на събраните по делото доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от значение за изхода на делото, а единствено са направени конкретни оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено в нарушение на закона и необосновано. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК или инкорпорирано в нея само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 Тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

123309 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право