не представляват основания за допускане касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да представлява основание за допускане касационно обжалване на поставения от касатора правен въпрос, следва да е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по начин, обусловил изхода на спора. В случая, за да приеме, че така предявеният иск е недопустим, въззивният съд е направил извод, че по реда на общия исков процес, се осъществява защита на нарушени субективни права. Освен това е изложил съображения, че в хипотезата на наличие на оспорване липсата на задължения, касаторът не може да иска задължаване на ответника да изпълни свое административно задължение. Основният мотив на въззивния съд е липсата на предявен иск за субективни права, както и липсата на възможност предявяването на субективни права да се свържат с искане за изпълнение на административно задължение. Посочено е, че редът за защита е предявяване на иск за защита на конкретно накърнените имуществени права и при наличие на регистър, предвидения административен ред за отразяване на подлежащите на вписване в регистъра обстоятелства, съответно при наличие на установяване с влязло в сила съдебно решение липсата на задължения, отразяване на това обстоятелство в посочения централен кредитен регистър, по реда на чл. 24, ал. 1 Наредбата, като се поиска корекция. В настоящия процес, ищецът не е предявил иск за защита на тези права. Изцяло хипотетични са поставените условия във въпросите, след като липсва иск за защита на субективни права. Изложените обстоятелства, че по принцип кредитни институции не изпълняват задълженията си да отразяват решения, постановени по отрицателни установителни искове, с които е признато, че липсват вземания, поради погасяването им по давност, не са свързани с предмета на делото. Не се твърди между страните, респ. между ищеца и праводател на ответника да има влязло в сила съдебно решение. Това изключва релевантността на поставените правни въпроси. Поставеният трети правен въпрос е теоретичен, не е свързан с предмета на делото, тъй като липсва предявен иск за защита на нарушени субективни права. Поради това така формулираните правни въпроси са извън предмета на делото и не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Следва да се подчертае, че въззивният съд е очертал механизма за отговорност на кредитната институция за предоставената информация за съответния длъжник, съгласно чл. 17, ал. 2 от посочената Наредба на БНБ, както и възможността да й бъде наложена имуществена санкция на основание чл. 26 от същата наредба, както и механизма на защита, който ищецът би могъл да използва, за да защити правата си.