– „ Каква е доказателствената сила на частния документ и какъв е процесуалния ред за неговото оспорване. Страната подробно е изложила оплакване за неправилност на решението, с оглед така поставения въпрос, като е поддържала, че съдът в съответствие с практиката на ВКС приел, че в частта, с която са направени изявленията на страната относно плащането на цената, нотариалният акт имал характера на частен документ, но неправилно мотивирал, че в тази част документа имал обвързваща доказателствена сила и ако не бъде опроверган по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да я зачете. Касаторът е заявил, че незаконосъобразно била разпределена доказателствената тежест от първостепенния съд, тъй като ищецът според доклада следвало да проведе производство по чл. 193 ГПК, като ответникът нямал задължението да установява, че е платил. Така поставен въпросът е общ и не съдържа относимост към правните изводи на въззивният съд, като становището на страната относно неправилност на акта не може да замести ясната и точна формулировка на правния въпрос, така че да бъде осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това и интерпретацията на касатора по обсъжданите обстоятелства е некоректно осъществена. Въззивният съд е приел, че нотариалният акт по атакуваната сделка, съдържа нотариално заверения подпис на страната във връзка с изявлението, че е получила изцяло цената към на осъществяване на сделката т. е. акцента в случая е поставен върху това, че изявлението носи подписа на страната, която го е оспорила. Но дори и от изложението да бъде изведен релевантен въпрос, относим към обсъжданите като неправилни изводи на съда, то страната не обосновава допълнителен критерий по въпроса. Поддържано е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е сочено противоречие с решение №******г. о. и решение №******г. на ВКС, ІV г. о. Така цитираните решения са ирелевантни тъй като не разрешават идентични правни въпроси с поставените при разглеждания спор. Така например с решение №173/2010 г. състав на ВКС, ІV г. о. е формирал задължителна практика по въпросите – допустимо ли е установяване на различни материални права от установените с нотариалните актове, нужно ли е откриване на производството по чл. 154/ГПК /отм./когато се опровергава признато право на собственост по обстоятелствена проверка и други свързани с придобиване на недвижими имоти по давност и засягащи владението върху него. Т. е всичките тези въпроси са неотносими към разглежданите от въззивния съд, а доколкото е застъпено общо разбиране за материалната удостоверителна сила на нотариалния акт, то съдът не е приел нищо различно от мотивираното ВКС, в съвсем различна хипотеза относима към нотариалните актове, обективиращи оригинерно придобивно основание, удостоверено чрез обстоятелствена проверка. Решение 17/2012 г. на ВКС,ІV г. о. обективира задължителна практика по въпроса дали медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето е официален или частен документ и каква е доказателствената му сила т. е. въпрос изцяло неотносим към разглеждания случай. Следователно, страната не установява по поставения от нея въпрос предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.