Недвижима вещ

за задължителната сила в производството по искове за вреди срещу съдебен изпълнител на съдебните решения по жалби срещу действията му въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС. Твърди и че по въпросите следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните, да приложи императивни правни норми, да допусне служебно доказателства и да се произнесе по всички доказателствени искания решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Твърди и че въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно- може ли лица, които имат очевидно високи доходи, да искат изплащане на разноски, като се позовават на безплатна адвокатско услуга и подлежи ли на проверка от съда дали едно лице има право на безплатна адвокатска услуга.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №/..2024 по дело №/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

I-во отделение, Търговска колегия

Определения по чл. 248 ал. 2 ГПК

чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 47 ЗМТА

Определение №/..2024 по дело №/2024

1. Допустимо ли е при налични във въззивната жалба искания и възражения на въззивника, въззивният съд да излага мотиви към решението си, в които посочва исканията и възраженията на въззивника, обективирани в неговата писмена защита, като игнорира исканията и възраженията му, обективирани във въззивната жалба; допустимо ли е при липса на подаден отговор на въззивната жалба и при липса на каквито и да било възражения срещу нея от въззиваемия, въззивният съд да излага мотиви към решението си, в които посочва искания и възражения на въззиваемия, които са обективирани в неговата писмена защита?, по който въпрос основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2. Допустимо ли е по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на негаторен иск чрез увеличаване размера на искането като се добави обект, който е отделен от първоначално вписания в исковата молба обект, или изменение на иска по размер е допустимо само при паричните искове?, по който въпрос като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 1 ГПК се твърди произнасяне в противоречие с решение №473 от 01.06.2010г. по к. гр. д. №1537/2009г. на ВКС и решение №215 от 08.07.2010г. по к. гр. д. №166/2009г. на ВКС, а в условията на евентуалност се поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3. По следващия въпрос „За правното значение в производството по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС на статута на търпимост“, се твърди противоречие с решение №179/28.10.2016г. по гр. д. №394/2016г. на ВКС; решение №401/21.07.2009г. по гр. д. №2770/2008г. на ВКС; решение №129/22.07.2014г. по гр. д. №4880/2013г. на ВКС, решение №104 от 09.10.2019г. по гр. д. №625/2019г. на ВКС. 4. По въпроса „За задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно“ се твърди произнасяне в противоречие с решение №104 от 09.10.2019г. по гр. д. №625/2019г. на ВКС, решение №153 от 5.11.2018г. по гр. д. №886/2018г.; решения №57/2.3.2011г. по гр. д. №1416/2010г.; решение №37/29.03.2012г. по гр. д. №241/2011г. и др. като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 1 ГПК. 5. По въпроса „При предявен иск по чл. 109 ЗС може ли становището, че премахването /събарянето/ на част от обект-сграда няма да окаже влияние на конструкцията на сградата да е изготвено от вещо лице с квалификация, различна от тази на строителен инженер-конструктор“ като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 1 ГПК, се твърди противоречие с решение №60160 от 30.11.2021г. по к. гр. д. №1518/2021г., в условията на евентуалност се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 6. Въпросът „Следва ли в производството по негаторен иск въззивният съд да се произнесе по възражение за давностно владение на част от засегнатия поземлен имот, предявено от ответника с отговора му на исковата молба, в случая, когато първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението, а с въззивната жалба и пледоарията си по същество ищецът е предявил изрично искане за такова произнасяне от въззивния съд?“ се поставя като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 7. По въпроса “За съдържанието на мотивите към решението и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора се твърди произнасяне в противоречие с т. 19 на ТР №1/04.01.2001г. по т. гр. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, т. 2 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №17/23.07.2014г. по т. д. №811/2012г. на ВКС, решение №51/29.06.2020г. по т. д. №613/2019г. на ВКС, решение №99/06.08.2019г. по гр. д. №2331/2018г. на ВКС, решение №63/28.06.2019г. по гр. д. №2296/2018г. като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №/..2024 по дело №/2024

Наследствено право

обуславящ изхода на спора: „При уважен иск за намаляване на дарение на недвижим имот и възстановяване на запазена част на наследник по чл. 30 ЗН, заведен след вписан последвал договор за прехвърляне на вещни права върху този недвижим имот - счита ли се този договор за развален по право с решението за намаляване на дарението или е необходимо предявяването на иск по чл. 87, ал. З от ЗЗД?“. Твърди, че окръжният съд е приел, че този нотариален акт не е отразен във фактическата обстановка по първ. делото, но е посочил, че независимо от това нямало причина да се счете, че тази сделка е породила вещно -правни последици, доколкото общата наследодателка -М. П. не е имала права на собственост. Излага, че съдът превратно е обсъдил ТР №3/29.11.2012г. по т. д.№3/2012г. на ОСГК на ВКС - втората хипотеза, като е стигнал до извода, че покупко-продажбата на дарения имот през 2016 г. не е пречка ищцата да получи запазената си част от втория етаж от къщата. Според касатора, след като сделката от 2016г. е действителна, то за да осъществи своите евентуални права за възстановяване на запазената си част, ищцата първо е следвало да проведе успешен иск по чл. 87, ал. З от ЗЗД. Следващият въпрос: „Задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и се произнесе по всички доводи и възражения на страните?“, касаторът твърди, че е обуславящ за изхода на спора и е решен в противоречие с практика на ВКС в решение №105 от 12.11.2018г. по гр. д. №3109/2017г. на ВКС и много други. Счита, че въззивният съд не е обсъдил възражението, съдържащо се в писмения му отговор, че сделката, обективирана в нотариален акт №64/2016г. е нищожна, тъй като е сключена за цена много под пазарната, както и, че продажбата на чужд имот не е нищожна, в какъвто смисъл е непротиворечивата практиката на ВКС, обективирана в решение №483/15.07.2010г. по гр. д. №991/2009г. на ВКС, определение №349/22.06.2018г. по гр. д. №4035/2017г. на ВКС и определение №186/26.04.2016г. по гр. д. №1192/2016г. на ВКС. По следващия материално-правен въпрос: „Следва ли при определяне наследствената маса по чл. 31 ЗН да се включва имот, подарен на наследника, но впоследствие отчужден?“ се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС в решение №81/20.04.2012г. по гр. д. №937/2011г. на ВКС. Касаторът посочва, че неправилно в наследствената маса е включен само получения от ищцата с безвъзмездно дарение първи етаж от краварника от 2013г. от 416 кв. м, а не цялото дарение за 602 кв. м., като в същото време съдът е изключил извършеното последващото дарение от 2015г., с което ищцата е прехвърлила учреденото ѝ вече право на строеж за разликата от 416 до 602 кв. м на сина си за построяването на втория етаж. Извършвайки аритметични сметки съобразно така изложените си твърдения, касаторът счита, че запазената част на ищцата е нарушена със сумата от 7094.60/38 880.60 лева, а не както е приел съдът - 10699.73/33015 ид. части от Ѕ ид. части от процесния от втори етаж от сграда във В., [улица].

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №/..2024 по дело №/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Наталия Неделчева

Определение по (предстои добавяне)

чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 274 ал. 4 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС

Определение №/..2024 по дело №/2023

Обезпечения | Облигационно право

1. „Какъв е характерът на ипотечното право – вещен или облигационен?“; 2. „Погасява ли се самостоятелно по давност ипотечното право или се погасява само акцесорно?“; 3. „При ипотекарен длъжник, различен от основния длъжник, действията на кредитора спрямо основния длъжник могат ли да прекъсват и спират давността за ипотечното право, включително при производство, по несъстоятелност на основния длъжник?“; 4. „Могат ли кредиторът и основният длъжник чрез договори за новации или анекси за продължаване на срока на основното задължение да обвържат ипотекарния длъжник по отношение срока на давността на ипотечното право?“; 5. „Относно давността на ипотечното право има ли специфики в положението на основен длъжник, ипотекирал своя вещ, и положението на ипотекарния длъжник за чужд дълг?“ и 6. „Дали общата петгодишна давност се прилага спрямо ипотечното право когато ипотекарният длъжник обезпечава чуждо задължение. Когато основният длъжник ипотекира своя вещ, то конекситетът между основното и ипотечното правоотношение е очевиден, със съвпадащи страни, и най-вече с възможност за основния длъжник да следи и да отказва продължаването на давността на ипотечното право с новации или анекс; възможност, с която ипотекарният длъжник за чужд дълг, небидейки страна по основния договор, не разполага, а е зависим от волята на кредитора и основния длъжник?“. Сочи, че решението е в противоречие с приетото практиката на ВКС – решение №815/15.02.2010 г. по гр. д. №1713/2009 г., IV г. о.; решение №581/30.09.2010 г. по гр. д. №1019/2009 г., III г. о.; решение №157/08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г., II т. о.; решение №411/27.10.2011 г. по гр. д №1857/2010 г., IV г. о.; решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г., II т. о.; решение №76/12.06.2012 г. по т. д. №377/2011 г., II т. о.; решение №68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2010 г., II т. о.; решение №202/21.12.2013 г. по т. д. №866/2012 г., I т. о.; решение №17/23.07.2014 г. по т. д. №811/2012 г., II т. о.; решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г., I т. о.; решение №42/05.03.2014 г. по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о.; решение №283/14.11.2014 г. по гр. д. №1609/2014 г., IV г. о.; решение №40/04.02.2015 г. по гр. д. №4297/2014 г., IV г. о.: решение №63/17.07.2015 г. по т. д №674/2014 г., II т. о.; решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г., I т. о.; решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г., II т. о.; решение №136/06.11.2015 г. по т. д. №2483/2014 г., II т. о.; решение №12/16.02.2016 г. по гр. д. №2184/2015 г., III г. о.; решение №157/11.02.2016 г. по т. д. №3638/2014 г., I т. о.; решение №180/11.01.2016 г. по т. д. №1618/2014 г., II т о.; решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г., II т. о.; решение №271/08.02.2017 г. по гр. д. №1368/2016 г., IV г. о.; решение №178/24.04.2017 г. по т. д. №1340/2015 г., I т. о.; решение №202/25.01.2018 г. по т. д. №1826/2016 г., I т. о.; решение №192/29.01.2018 г. по т. д. №44/2017 г., I т. о., решение №19/07.08.2018 г. по т. д. №2124/2016 г., II т. о.; решение №139/04.10.2018 г. по т. д. №2377/2016 г., II т. о.; решение №302/03.12.2018 г. по т д. №2764/2017 г., II т. о.; решение №184/17.12.2018 г. по т. д. №2781/2017 г., I т. о.; решение №28/06.03.2019 г. по т. д. №205/2018 г., II т. о.; решение №12/26.03.2019 г. по т. д. №606/2018 г., I т. о.; решение №141/14.10.2019 г. по т. д. №2839/2018 г., II т. о. и решение №92/06.11.2019 г. по т. д. №2100/2018 г., I т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №/..2024 по дело №/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Теодора Гроздева

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 75 ЗС, чл. 76 ЗС

Определение №/..2024 по дело №/2023

за вероятността от объркване на потребители по смисъла на цитираната норма е посочил, че съдебната практиката е константна, че при извършване на преценката дали има вероятност от объркване между две марки, съдът трябва да се фокусира върху цялостното впечатление, което те оставят, а не само върху един елемент от графичното оформление. Апелативният съд е преценил, че сама по себе си марката на ищеца не е отличителна по силата на интензивно използване или репутация и не доминира в паметта на потребителите, поради което при сравняване на използвания от ответника знак с фигуративната марка трябва да се отчетат всички компоненти, които формират представата у потребителите за предлагания от ответника продукт, както и доколко марката на ищеца е водещ компонент в цялостната представа. Посочено е, че тази теза се съдържа и в съдебната експертиза, че важен е общият ефект от възприемането на марките, като се изследва визуалното, фонетично и смислово впечатление, като въз основа на него се прецени дали някой от общите елементи има опасност да доведе до заблуждаване на потребителите относно източника, произхода и характеристиките на стоките. Въззивната инстанция е споделила изводите на вещото лице относно сходството между процесния знак и марката на ищеца, но не и съображенията относно това кой е доминиращият елемент. Аргументирано е, че в предлаганите от ответника продукти не може да се даде приоритет на знака, тъй като това са продукти за коса и според вещото лице при изслушването му в съдебното заседание, когато човек си купува продукт за коса, трябва да се очаква, че той ще бъде по-внимателен, защото касае тялото му и най-вероятно той ще разгледа всички надписи, текстове и т. н., намиращи се върху опаковката, а може би ще прочете и указанията, които се дават при използването на такива продукти. При тези съображения съдът е стигнал до заключение, че в случая словните елементи имат основна тежест, като най-значим е разположеният в горната част на продукта словен елемент INTERCOSMO, изписан с черен, широк шрифт и означаващ името на производителя на продукта Intercosmo Italy. Добавил е, че словният елемент се откроява и има ясни отличителни функции върху предлаганите от ответника продукти, както и че именно той, а не знакът, сходен с марката на ищеца, има по-силен доминиращ ефект върху съзнанието на потребителите. Отбелязал е, че регистрираната марка не присъства с козметични продукти на пазара, поради което е малко вероятно процесният знак да доведе до заблуда на потребителя, че има свързаност между лицата – собственик на марката и производителя. Обобщил е, че поради това предявените искове са неоснователни и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №/..2024 по дело №/2024

се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се, че по първия въпрос съдебният акт е постановен в противоречие със задължителната практиката на касационната инстанция – Тълкувателно решение №8/27.11.2013 г. по тълк. дело №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 и евентуално т. 1 Тълкувателно решение №4/11.03.2019 г. по тълк. дело №4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и формираната такава в решение №55/20.05.2021 г. по гр. д. №3415/2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №121/13.07.2020 г. по ч. гр. д. №1506/2020 г. на ВКС, ГК, II г. о. По втория въпрос се релевира отклонение на даденото САС разрешение с практиката на ВКС, обективирана в решение №55/20.05.2021 г. по гр. д. №3415/2020 г. на ГК, II г. о., решение №37/16.05.2017 г. по гр. д. №6418/2014 г. на II г. о., препращащо към решение №118 по гр. д. №1215/2011 г. на II г. о., решение №219/05.12.2016 г. по гр. д. №2215/2016 г., I г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Мария Бойчева

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

чл. 108 ЗС, чл. 130 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 1 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 435 ал. 3 ГПК, чл. 496 ал. 2 ГПК, чл. 496 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 496 ал. 2 изр. 2 ГПК, чл. 496 ал. 3 ГПК, чл. 638 ТЗ

Определение №/..2024 по дело №/2024

Търговски сделки | Търговско право

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Мария Бойчева

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)