Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Изпълнителен лист

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Изпълнителен лист” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Изпълнителен лист

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Изпълнителен лист” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) кой е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски, дължими за съдебно производство, което се развива по реда на ГПК; 2) влязлото в сила определение, с което страната се освобождава или не от държавна такса по жалба, дължима в производство пред съд по реда на ГПК, преюдициално ли е по отношение проверката за допустимостта на тази жалба; 3) може ли без наличие на влязло в сила съдебно определение за отказ от освобождаване на жалбоподател от заплащане на държавна такса, дължима за производство по реда на ГПК, администриращият жалбата орган да му даде указание да внесе държавна такса и да върне жалбата при неизпълнение в срок на това указание; 4) когато жалбоподателят по жалба срещу действия на съдебен изпълнител заедно с жалбата е направил искане за освобождаване от държавни такси, има ли право съдебният изпълнител да дава указания за внасяне на държавна такса и да върне жалбата при неизпълнение на тези указания, без наличието на влязло в сила определение на съд, с което жалбоподателят да се освобождава или не от държавна такса по жалбата; 5) има ли право ЧСИ да отказва да администрира жалби срещу свои действия, като дава указания на жалбоподателя за внасяне, освен на дължимите по тези жалби държавни такси, още и на такси, които са дължими към ЧСИ съгласно ТТРЗЧСИ; 6) представлява ли невнасянето на таксите по ТТРЗЧСИ основание за оставяне на жалбата срещу действията на ЧСИ без движение, респ. – за връщане на жалбата, по смисъла на чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК; и 7) в случай на отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 ГПК, обезсилват ли се по право с обратна сила или се считат за правомерни извършените въз основа на това съдебно решение изпълнителни действия в периода преди неговата отмяна. По отношение на първите три правни въпроса от страна на касатора се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като се поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: първият въпрос – в противоречие с т. 12 от тълкувателно решение (ТР) №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, определение №399/06.11.2018 г. по ч. гр. дело №3281/2018 г. на III-то гр. отд. и определение №87/19.05.2017 г. по ч. гр. дело №1704/2017 г. на I-во гр. отд.; вторият и третият въпрос – в противоречие с определение №184/31.05.2022 г. по ч. гр. дело №5160/2021 г. на IV-то гр. отд. По отношение на останалите четири правни въпроса се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се излагат съображения, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Следва ли да участват в производството по нищожност, валидност, истинност и неистинност на документ, всички страни, подписали процесния документ?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и конкретно ТР 1/2020/27.04.2022г. по т. д.№1/2020г. на ОСГТК относно необходимото съдействие на съда по чл. 7 ГПК, както и с ТР №7/2020г. от 13.01.2023г. по т. д. №7/2020г. на ОСГТК относно необходимите задължителни другари.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за начина на ползване на сумите след 05.10.2016г., експертът изрично е пояснил, че до достигане на лимитите, банката- кредитор е отчитала като усвоен кредит не само реално изтеглени или насочени за покриване на задължения към доставчици на търговеца плащания, но и необходимите средства за обслужване на самата кредитна линия, а въззивният съд е отчел, че към този момент уговорките на страните са допускали ползване на лимит от 200 000 евро и затова няма нелогично противоречие или неяснота в записите, въпреки че вещото лице е посочило едновременно погасяване на главница от 132 000 евро на 05.10.2016г и усвояване на няколко различни суми без да е имало наличност в сметката, като това е довело до промяна в рамките на този ден на „ползваната главница, без да се надхвърли лимита на сумите, които не са подлежали още на връщане, тъй като е можело да се револвират. В случая категоричните изводи на вещото лице за усвояването за плащане на надлимитни суми изцяло съответстват на вида на револвиращото кредитиране, а след като експертът е установил и преустановяване на този вид „предоставяне за усвояване на главници сред достигане на лимита на 06.10.2016г. няма и основание за отричане на правилността на счетоводните записи на банката. Според съда, при преустановено внасяне на каквито и да са нови суми за револвиране, след този момент банката вече не е можела да намалява задълженията на кредитополучателя по главница и размерът й е останал непроменен до крайния падеж, когато е установена вече като просрочен дълг в общ размер от 152 080.92 евро. Доказателствената стойност на обоснованото заключение не се разколебава и след съпоставката му с писменото доказателство за налични регистрирани кредитни задължения на кредитополучател в ЦКР на БНБ, където е удостоверена регистрация на обявена от банката информация за задължаване на кредитополучателя по кредитна линия до лимита от 200 000 евро и дата на закриване 31.08.2017г., точно съответстваща на условията по последното споразумение за изменение на първоначалните условия на револвиращ бизнес кредит. В заключение въззивният съд е приел за напълно доказано надлежно предоставеното от банката кредитиране, респективно породеното задължение на кредитополучателя, респективно на поелата дълга му солидарно задължила се въззивница до размер достигащ поне до част от 80 000 евро от остатък от 100 951.73евро над частите от 35 790.43 евро (заповед №2137/07.09.2018г. по ЧГД 1240/2018г. на РС – Силистра) и 15 338.76 евро (заповед №2600/12.07.2019г и №2711/26.07.2019г. по ч. гр. д. 984/2019г. на РС – Силистра), които кредиторът не може да търси повторно. В този частичен размер е установен възникналия безспорно към 31.08.2017г. изискуем дълг за връщане на падежирала главница.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Следва ли съдът да възприеме (кредитира) заключение на графологична експертиза, обект на изследване на която е фотокопие от документ и изводът на вещото лице относно автентичността на положения подпис не е категоричен, а вероятен? 2. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички събрани доказателства по делото и всички своевременно направени от страните доводи, възражения и оспорвания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за защитата на владението и ползването от страна на ищците. Излага, че обжалваното решение е постановено по недопустими искове, тъй като не е приложен специалният ред за защита по чл. 75 или чл. 76 ЗС срещу взискателя. Твърди, че произнасяйки се по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК първоинстанционният съд неправилно е приложил правните последици на силата на пресъдено нещо, прикрепена към отказа от иск на „Б.-З. Г. К.“ АД по гр. д. №14277/2006г. като сила на пресъдено нещо, произтичаща от съдебно решение, с което се решава спора за материалното право. Излага, че решението в обжалваните му части е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено, като на негово място се постанови друго, с което се прекрати делото поради недопустимост на предявените искове, респ. решение, с което исковите претенции се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като на касатора бъдат присъдени разноски за производството пред всички инстанции. В изложението на касационните основания, касаторът посочва, че решението на СГС е неправилно и противоречи на постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №246/23.10.13г. по гр. д. №3418/2013 г., решение №30/28.02.2018г. по гр. д. №1999/2017г., решение №48/12.0б.2017г. по т. д. №408/2015 г., на т. 1 ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която, когато предметът на делото касае произнасянето на съда по приложението на императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да се произнесе дори и да няма искане от жалбоподателя, като се твърди, че въззивният съд не е обсъдил наведените с въззивната жалба възражения за недопустимост на решението на СРС. Според касатора е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд, съдържаща се в посочените по-горе решения, по следните въпроси: 1. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззнвннят съд е ограничен от посоченото в жалбата? 2. Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за липсата на право на иск като абсолютна процесуална предпоставка? 3. Наличието на отказ от иск по чл. 108 ЗС, направен от лице и потвърден от съд с влязъл в сила съдебен акт, процесуална пречка ли е за предявяване спрямо същото лице на иск по чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК? Следва ли в такъв случай съдът да извърши проверка относно идентичността на двете дела по страни, основание и петитум? Твърди се също, че произнасянето по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД на договор за продажба на недвижим имот от 18.05.2017 г., обективиран в нот. акт №127, т. I, peг. №1671, дело №125/2007г. в частта относно 28/42 ид. ч. от имот УПИ [№] противоречи на решение №224/23.10.2018г. по гр. д. №1634/2018г., в което се приема, че „... когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес.“, т. е. решението е недопустимо като постановено в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос: 4. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на сделка от страна по делото, която не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността? По следващия формулиран въпрос: 5. Като се има предвид задължително тълкуване ма ВКС в т. 1 Тълкувателно решение №3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. №3/2015г. на ВКС, може ли ищецът да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита или следва да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС срещу взискателя, в случаите когато е пропуснал срока за обжалване на извършения въвод? касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл е противоречие е ТР №3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. №3/2015г. на ВКС, в което се съдържат разяснения относно реда за защита на трето лице, заварено в имота. Като не е съобразил приложимия специален ред за защита, съдът е постановил решение по недопустими искове. По 6-тия въпрос: Длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество на спора, да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора?, касаторът счита, че произнасянето е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като без да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, въззивният съд бланкетно е посочил, че „поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК“ и е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Счита, че в противоречие на мотивите по т. 19 ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, мотивите на т. 2 ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, и решение №60163 от 09.02.2022г. на ВКС по гр. д. №1368/2021г., въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, което е основания за допускане до касационно обжалване. Следващият въпрос: 7. Длъжен ли е въззивният съд да изследва възраженията и доводите на страните, които имат отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения? се поставя с оглед твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил възраженията във въззивната жалба, приемайки, че те „са същите като в отговорите па исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт па първоинстанционния съд. Счита, че по този начин, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №208 от 12.03.2021г. на ВКС по гр. д. №983/2020г. Според касатора, посочените по-горе въпроси от 1 до 5 представляват и основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като са обусловили изхода на делото, и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По изложените съображения се моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „В хода на заповедното производство от сезирането на съда със заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК до датата на влизане в сила на заповедта тече ли погасителна давност за вземането, тогава когото длъжникът не е подал възражение и кредиторът не е предявил установителния иск по чл. 422 ГПК?“; 2. „С влизане в сила на заповедта за изпълнение по причина, че длъжникът не е подал възражение и кредиторът не е предявил установителния иск по чл. 422 ГПК, ползва ли се влязлата в сила заповед с последиците на чл. 117, ал. 2 ЗЗД?“; 3. „С влизане в сила на заповедта за изпълнение (стабилизиране на заповедта) по причина, че длъжникът не е подал възражение и кредиторът не е предявил установителния иск по чл. 422 ГПК, прекъсва ли течението на срока на погасителната давност, или тя прекъсва само с дървото действие за принудително изпълнение?“; 4. „Счита ли се заповедта по чл. 417 ГПК за редовно връчена от ЧСИ, когато е връчил единствено само поканата за доброволно изпълнение, щом тя инкорпорира в себе си вземането предмет на заповедта за изпълнение?“; 5. „Счита ли се за редовно връчена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК при залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, в което длъжникът е уведомен да се яви и получи в кантората на ЧСИ единствено покана за доброволно изпълнение, респективно единствено такава, му се връчва чрез куриер?“; 6. „Следва ли да бъде назначен особен представител на длъжника от съдебния изпълнител съгласно редакцията да ГПК преди изменението на чл. 430 ГПК в редакция в ДВ от бр. 86/2017 г. тогава когато съобщенията до длъжника са връчени чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК? В случай, че ЧСИ е длъжен да назначи особен представител неизпълнението на това му задължение как се отразява на редовността на последващите изпълнителни действия когато длъжникът не е бил представляван и не е бил лично уведомяван за инициираните изпълнителни действия срещу него?“; 7. „Извършените от ЧСИ изпълнителни действия по принудително изпълнение без да назначи особен представител на длъжника в изпълнителния процес прекъсват ли давността за вземанията?“ и 8. „Тече ли погасителна давност в периода на бездействието на кредитора от снабдяване със заповед по чл. 417 ГПК до първото редовно изпълнително действие?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първите три въпроси с приетото в т. 14 ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, четвъртият и петият въпроси с решение №235/24.10.2019 г. по гр. д. №770/2019 г. на ВКС, IV г. о. и определение №356/22.06.2015 г. по ч. т. д. №274/2015 г. на ВКС, I т. о., а шестият, седмият и осмият въпроси с решение №215/09.01.2018 г. по гр. д. №3802/2017 г. на ВКС, III г. о. и др.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно. Претендира разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

123215 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право