се поддържа и предпоставката на т. 2 на чл. 280 ГПК с позоваване на решението по в. т. д.№607/2014 г. на ОС Варна. 2/Процесуалноправен Съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд длъжен ли е да разгледа всички доводи на страните като отговори защо приема, респ. защо не приема конкретни защитни доводи при допълнителната предпоставка на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обоснована с приложени решения по чл. 290 ГПК. 3/ При допълнителната предпоставка на т. 2 на чл. 280 ГПК /обоснована с друго разрешение, дадено по в. т. д.№1392/2014г. на ОС Враца/ се иска допускане на касационното обжалване по материалноправния въпрос Прекратяването на договор чрез предсрочно погасяване на кредит без негативни последици за кредитополучателя, равнозначно ли е на предвидената в чл. 144, ал. 2, т. 1 З. възможност за прекратяването на договора. По същия въпрос алтернативно се поддържа и предпоставката по т. 3 на чл. 280 ГПК обоснована с липса на задължителна практика на ВКС и необходимост от създаване на такава. 4/ При допълнителната предпоставка на т. 2 на чл. 280 ГПК се иска допускане на обжалването по материалноправния въпрос: Налице ли е индивидуално договаряне на всички клаузи в двустранен договор за банков кредит, когато същият е сключен по искане на кредитополучателя, след проведени предварителни преговори в него, след запознаване на кредитополучателя с неговото съдържание, както и при липса на искане от негова страна за промяна на която и да било от клаузите на договора при неговото подписване. Предпоставката за противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата е аргументирана с решението по т. д.№3497/2014г. на І т. о. в производство по чл. 47 сл. ЗМТА, решението по в. т. д.№232/2013 на АС В. Търново, в. гр. д.№41/2014 на ОС Търговище, гр. д.№257/2013 та ОС Пазарджик. Алтернативно се поддържа искане за допускане на обжалването при условията на т. 3 на чл. 280 ГПК, чието наличие се обосновава с аргументи, аналогични на тези по въпрос №3.; 5/Неравноправни ли са клаузите в договорите за банков кредит, с които банката едностранно определя лихвения процент и прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 2 и ал. 3 З.; 6/ Клаузите в договорите за банков кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент, противоречат ли на общото изискване за добросъвестност по чл. 143 З.. По този и по предходния въпрос посочената допълнителната предпоставка е т. 2 на чл. 280 ГПК, обоснована чрез позоваване на решението по в. т. д.№607/2014 на ОС Варна.; 7/ При допълнителната предпоставка на т. 3 на чл. 280 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса Допустимо ли е клаузите, които определят възнаградителната лихва или цената на кредитната сделка по смисъла на чл. 430, ал. 2 ТЗ по договор за банков кредит да бъдат прогласявани за нищожни на основание чл. 143 З., предвид разпоредбата на чл. 145, ал. 2 З., съдържаща забрана за извършване на преценка за неравноправност на клауза в договор, определяща основния му предмет.