Дължи ли съдът произнасяне по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на споразумение по чл. 51 от СК, постигнато между страните в приключило бракоразводно дело, поради това, че не са заявили съсобственост „при равни квоти“, а са заявили, че придобитото по времена брака остава в „обикновена съсобственост“, но въпреки заявеното от тях в диспозитива на решението при одобряване на споразумението погрешно е записано „при равни квоти“ или следва да се приеме, че е налице допусната в бракоразводното решение очевидна фактическа грешка и приложима ли е разпоредбата на чл. 247 от ГПК, след като в диспозитива на решението (в частта, в която е утвърдено споразумението по отношение на останалото след брака имущество) в обикновена съсобственост, съдът погрешно е добавил „при равни квоти“, каквото съгласие страните не са заявявали или пък следва да се приеме, че добавения, но незаявен от страните текст „при равни квоти“ представлява допусната техническа грешка, при одобрение на споразумението по чл. 51 от СК?