„Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява ли по своето естество трудова дейност или не, респ. може ли да бъде трудова или не?“; „Следва ли да се извърши намаляване на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с намаляване на възнаграждението, което е получил уволнения работник като общински съветник, в хипотеза, в която служителят престира работна сила по правоотношение, приравнено на трудовото по смисъла на КСО?“; и „Когато едно правоотношение е третирано от осигурителното право като трудово, то следва ли да се извърши намаляване на претенцията по чл. 344, л. 1, т. 3 КТ с възнаграждението което е получавала страната по това правоотношение?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния административен съд /ВАС/, същевременно поддържа, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.