в писмен вид независимо, че не е могъл да се яви в насроченото открито съдебно заседание. В заключение е посочено, че не е допуснато нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, като е даден ход на делото в открито съдебно заседание на 28.10.2022 г. пред първата инстанция. Разгледани са конкретните доводи на ищцата за незаконосъобразност на уволнението. Съдът е установил, че в заповедта за уволнение на три страници са посочени датите, на които ищцата е ползвала почивки с по-голяма продължителност от регламентираната, както и самата им продължителност, като допуснатите нарушения са подведени под правната норма на чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. първо КТ - закъснения и неуплътняване на работното време. Посочено е, че извършването на нарушенията се потвърждава, както от свидетелските показания на прекия ръководител на ищцата, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза. В тази насока е отчетена и представената с отговора на исковата молба докладна записка, изготвена от прекия ръководител на ищцата, и неоспорена от нея след получаването на препис от подадения отговор с приложенията към него. Във връзка с отговора на исковата молба съдът е посочил, че доколкото същият не представлява доказателство, твърденията за противоречие на свидетелските показания със същия не се отразява на обективността им. Показанията на прекия ръководител на ищцата са кредитирани от съда като достоверни, последователни и почиващи на преките възприятия на свидетеля. Посочено е, че не е налице заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК доколкото свидетелят е заявил, че е в процес на напускане на ответното дружество. Съдът е кредитирал и представената по делото неоспорена от страните експертиза като компетентно изготвена, съответстваща на останалия доказателствен материал и изготвена след проверка на място в ответното дружество и при проверка на изградената система за контрол на достъпа в дружеството-работодател. От нея е установена продължителността на ползваните от ищцата почивки по дати, съответстващи на датите в заповедта за уволнение, както и обстоятелството, че ползваните от ищцата почивки надхвърлят разрешените такива по правилата на работодателя, за които ищцата е уведомена. По отношение картата за достъп на ищцата не е установено да са изтрити данни, като са взети предвид и обясненията на ищцата по чл. 193, ал. 1 КТ, в които е признала, че на всички изброени дати е напълно възможно да е закъсняла. Посочено е, че ако регламентираната продължителност на почивките не е достатъчна за ищцата, то това не я освобождава от спазването им. Въззивният съд е приел, че работодателят е извършил правилна преценка за съответствие между допуснатите от ищцата нарушения и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Касае се до допуснати от ищцата ежедневни нарушения на трудовата дисциплина като в рамките на 20 дни са констатирани 15 дни в които ищцата е нарушила правилата за ползване на почивки. Съдът се е позовал на експертното заключение, според което сумарно за визирания в заповедта за уволнение период – 10.03.2022 г. - 30.03.2022 г. ищцата е ползвала 340 минути повече за почивка от полагащото ѝ се по график. Относно твърденията за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът е приел, че не е доказано, че работодателят е упражнил правата си превратно и с единствената цел да създаде предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. След като искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, съдът е отхвърлил и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.