ат значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в премета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от двата правни въпроса, формулирани от касатора „Сами Мийт БГ“ ЕООД в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е част от произнасянето на САС с атакуваното решение. Предвид констатацията, че първият въпрос е с хипотетичен характер, а вторият се отнася до правилността на атакуваното въззивно решение, липсва главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Поради това безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 3 на същия законов текст, но и без друго касаторът не е посочил кои закони счита, че са непълни, неясни или противоречиви, „за да се създаде съдебна практика по прилагането им“, респ. – налице ли е „създадена съдебна практика, основана на неточно тълкуване, която поради това да се нуждае от промяна или поне от осъвременяване на тълкуването й“, в какъвто смисъл са задължителните разяснения по т. 4 на ТР №1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №1/2009 г.