е, следва ли съсобственик, който твърди че е придобил по давност съсобствен имот, да е своил и частите на останалите съсобственици и това своене да им е противопоставено, както и следва ли промяната в намерението да е достигнало да знанието на останалите съсобственици. Действително, съдът се е произнесъл във въззивното решение по този правен въпрос, като е дал положителен отговор на така формулираните правни въпроси, в какъвто смисъл е възприетото от съдилищата в представените съдебни решения, както и постоянната съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава. Съдът е приел, че е налице владение с намерение да се свои целия имот, като това намерение е достигнало до знанието на останалите съсобственици и те не са се противопоставили. Фактите, въз основа на които съдът е достигнал до тези свои правни изводи, касаят възприетото от страна на съда по отношение на фактическата обстановка по делото и неправилността на постановеното решение относно възприетата фактическа обстановка, води до необоснованост, която не е сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване. Неправилните поради необоснованост съдебни решения, са касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл. 281 ГПК, т. е. наличието на необоснованост следва да се преценява в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване, по критериите на чл. 280 ГПК, предвид неговата факултативност. Същото се отнася и до твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, във връзка с необсъждането на довода за нищожност на съдебното решение на първоинстанционния съд, поради липса на мотиви.